Глава 1

Защо трябва ‘да почитам баща си и майка си’?

„ПОЧИТАЙ баща си и майка си.“ За много младежи тези думи звучат като нещо от средните векове.

Младата Веда се разбунтувала открито срещу баща си, като започнала да ходи с едно момче, което вземало наркотици и пиело много. Напук на баща си тя ходела да танцува до ранните сутрешни часове. „Смятах, че той е прекалено строг — обяснява Веда. — Бях на 18 години и мислех, че вече знам всичко. Мислех, че баща ми е злобар и просто не иска да се забавлявам, затова излизах и правех каквото си искам.“

Повечето младежи вероятно няма да одобрят постъпката на Веда. Но ако техните родители им наредят да си почистят стаята, да си напишат домашните или да се приберат в определен час, много от тях ще кипят от негодувание или, което е още по–лошо, открито ще се противопоставят на родителите си! Но това как един младеж гледа на родителите си, може в крайна сметка да означава не само разликата между войната и мира в къщи, но също така може да означава живота му. Защото заповедта „почитай баща си и майка си“ идва от Бога и Бог добавя следното поощрение за спазването на тази заповед: „За да ти бъде добре и да живееш много години на земята.“ (Ефесяни 6:2, 3) Залогът е много голям. Затова нека разгледаме отново какво означава наистина да почиташ баща си и майка си.

Какво означава ‘да ги почиташ’

Думата ‘почитам’ означава признаването на надлежно установена власт. Например, на християните е наредено ‘да почитат царя’. (1 Петър 2:17) Макар че може не  винаги да си съгласен с държавния глава, въпреки това неговата позиция, или длъжност, трябва да бъде уважавана. Подобно на това Бог е облякъл родителите с определена власт в семейството. Това означава, че трябва да признаваш даденото им от Бога право да поставят правила пред теб. Наистина, други родители може да са по–снизходителни от твоите. Но на твоите родители е възложено да решават какво е най–доброто за теб, като различните семейства могат да имат различни стандарти.

Вярно е също и това, че дори най–добрите родители понякога може да решават своеволно, и дори несправедливо. Но в Притчи 7:1, 2 един мъдър родител казал: „Сине мой [или дъще моя], ... пази заповедите ми и ще живееш.“ По същия начин и правилата, или „заповедите“, на твоите родители обикновено имат за цел твоето добро и са израз на тяхната искрена любов и загриженост.

 Джон, например, многократно бил чувал от своята майка, че трябва винаги да използува пешеходния надлез над магистралата с шест платна, която минавала близо до дома им. Един ден две момичета от училище го предизвикали за по–напряко да мине през самата магистрала. Преглъщайки обидното „страхливец“, което чул от тях, Джон минал по надлеза. Докато пресичал, Джон чул звука на скърцащи гуми. Погледнал надолу и видял с ужас как двете момичета били блъснати от една кола и изхвърлени във въздуха! Наистина, послушанието спрямо родителите рядко е въпрос на живот и смърт. И въпреки това обикновено то ти носи полза.

‘Да почиташ родителите си’ означава също така да приемаш корекции, а не да се цупиш или да отговаряш ядосано, когато те поправят. Само глупав човек може да „презира поуката на баща си“, се казва в Притчи 15:5.

И накрая, да оказваш почит, означава много повече от това просто да показваш формално уважение или неохотно послушание. Основното значение на глагола от гръцкия оригинал, предаден като ‘почитам’ в Библията, е да смяташ някого за притежаващ голяма стойност. Следователно на родителите трябва да гледаш като на ценени, високо уважавани и скъпи за теб хора. Това означава да изпитваш сърдечни чувства на признателност към тях. Но някои младежи изпитват всичко друго, само не и сърдечни чувства към родителите си.

Проблемните родители — дали те заслужават почит?

Едно момиче на име Джина пише: „Татко пиеше толкова много, че не можех да спя, защото родителите ми се караха и крещяха непрекъснато. Аз лежах в леглото си и плачех. Не можех да им кажа как се чувствувах, защото мама сигурно щеше да ме удари. Библията казва: ‘Почитай баща си’, но аз не мога да го правя.“

Дали родители, които са избухливи, неморални или пияници, или които се карат злобно помежду си, заслужават да бъдат почитани? Да, защото Библията осъжда  това да ‘се присмиваме’ на родителите си. (Притчи 30:17) В Притчи 23:22 ни се напомня още, че твоите родители ‘са те родили’. Това само по себе си е достатъчно основание да ги почиташ. Грегъри, който в даден период проявявал силно неуважение, днес казва: „Благодаря на Йехова Бог, че [майка ми] не ме е абортирала и не ме е изхвърлила в контейнера за боклук като бебе. Тя е самотна майка с шест деца. Знам, че ѝ е било много трудно.“

Макар че са несъвършени, твоите родители са правили много жертви за тебе. „Веднъж всичко, което имахме за ядене — продължава Грегъри, — беше една консерва с царевица и малко грис. Мама ги сготви за нас, децата, но тя не яде. Аз си легнах нахранен, но се чудех защо мама не яде нищо. Днес, като имам свое семейство,  вече разбирам, че тя се е жертвувала за нас.“ (Едно статистическо изследване показва, че отглеждането на едно дете до 18–годишна възраст струва 66 400 долара.)

Трябва да разбереш също, че дори и родителският пример да не е от най–добрите, това не означава, че онова, което твоят баща или твоята майка ти казват, е погрешно. В дните на Исус религиозните водачи били покварени. Но Исус казал на хората: „Всичко, което ви кажат да правите, правете и пазете, но не постъпвайте според делата им.“ (Матей 23:1–3, 25, 26, „Верен“) Дали този принцип не би могъл да се приложи и към някои родители?

Справяне с чувствата на неприязън

А ако смяташ, че един от твоите родители сериозно злоупотребява с властта си? * Запази спокойствие. Бунтовничеството не постига нищо, нито пък е резултатно изпълненото с омраза и злоба поведение. (Еклисиаст 8:3, 4; сравни Еклисиаст 10:4.) Една 17–годишна девойка започнала да ненавижда родителите си, защото те били заети изцяло със собствените си проблеми и сякаш проявявали безразличие спрямо нея. Впоследствие неприязънта спрямо тях се насочила срещу библейските принципи, на които те се опитвали да я учат. Подбуждана от силна злоба, тя се впуснала в сексуална неморалност и наркомания. „Смятах, че си връщам за нещо“ — е горчивото ѝ обяснение. Но проявявайки злоба, тя само навредила на себе си.

Библията предупреждава: „Внимавай да не би яростта да те подведе към ненавистна [постъпка] ... Бъди нащрек, за да не се обърнеш към това, което вреди.“ (Йов 36:18–21, NW) Разбери, че родителите ти отговарят пред Йехова за своето поведение и Йехова ще им иска сметка за всяка сериозна несправедливост. — Колосяни 3:25.

 В Притчи 19:11 се казва: „Благоразумието на човека възпира гнева му, и слава е за него да се не взира в престъпление.“ Понякога е най–добре да се опиташ да простиш и да забравиш навреждащите действия на родителите си. Вместо да се занимаваш постоянно с недостатъците им, се съсредоточи върху хубавите им качества. Например, майката на Доди проявявала безразличие към нея, а вторият ѝ баща бил алкохолик. Обърни внимание на това как прозрението, което тя проявила спрямо техните недостатъци, потушило огорчението ѝ. Доди казва: „Може би мама никога не проявяваше обич спрямо нас, защото като малтретирано дете тя никога не беше учена как да прави това. Когато беше трезвен, макар и това да не беше много често, вторият ми баща проявяваше интерес към това, което правехме. Но със сестра ми винаги имахме покрив над главата и храна в хладилника.“

За щастие, родителите, които са непостоянни или пренебрегват децата си, са рядкост. Много е вероятно твоите родители да проявяват интерес към теб и да се опитват да дават добър пример. Но дори и тогава понякога ще изпитваш неприязън към тях. „Случва се, когато обсъждам с мама някакъв проблем и тя не може да ме разбере, да се ядосам и да кажа нещо злобно, само за да я нараня — казва един младеж на име Роджър. — Така си връщах на нея. Но след това се чувствувах много зле и знаех, че и на нея не ѝ е добре.“

Необмислените думи могат ‘да пронизват’ и ‘оскърбяват’, но не разрешават проблемите. „Езикът на мъдрите докарва здраве.“ (Притчи 12:18; 15:1) „Макар че ми беше трудно, отивах при нея и се извинявах — обяснява Роджър. — След това можех да обсъдя по–спокойно проблема и можехме да намерим решение.“

 „Баща ми беше прав“

Интересно е, че някои младежи измъчват себе си и родителите си с това, че отхвърлят родителските напътствия, само за да установят по–късно, че родителите им са били прави. Да разгледаме примера на Веда (спомената в началото). Един ден тя излязла с приятеля си да се повозят. Той бил под въздействието на марихуана и бира. Изгубил контрол над колата и се блъснали в уличен стълб с почти 100 километра в час. Веда оцеляла с дълбока рана на челото. Приятелят ѝ избягал от местопроизшествието, като дори не дошъл в болницата, за да ѝ помогне.

„Когато родителите ми дойдоха в болницата — споделя Веда, — им казах, че баща ми беше прав и че отдавна трябваше да го послушам. ... Допуснах сериозна грешка, която за малко не ми струваше живота.“ След това Веда направила някои сериозни промени в нагласата си спрямо своите родители.

Вероятно са уместни някои промени и от твоя страна. ‘Да почиташ родителите си’ може да ти изглежда старомодно. Но то е не само разумно, а също и правилно в очите на Бога. А ако искаш да окажеш почит на родителите си, но се чувствуваш неразбран или притеснен от ограниченията, които ти налагат? Нека видим как можеш да подобриш положението си в такива случаи.

[Бележки под линия]

Въпроси за обсъждане

□ Какво означава да почиташ родителите си?

□ Защо родителите определят толкова много правила? Могат ли тези правила да са ти от полза?

□ Трябва ли да почиташ родителите си, ако тяхното поведение не е безукорно? Защо?

□ Кои са някои резултатни начини за справяне с неприязънта, която може понякога да изпитваш към своите родители? А кои са някои неразумни начини за това?

[Текст в блока на страница 16]

„Мислех, че баща ми е злобар и просто не иска да се забавлявам, затова излизах и правех каквото си искам“

[Снимка на страница 12]

Как трябва да гледаш на правилата на своите родители?

[Снимка на страница 14]

Трябва ли да почиташ родители, чието поведение не е безукорно?