Глава 3

Какво да направя, за да получа от родителите си по–голяма свобода?

ТИ КАЗВАШ, че си достатъчно голям, за да оставаш до по–късно навън в събота и неделя. Те казват, че трябва да се прибираш рано. Ти казваш, че искаш да гледаш новия филм, за който всички говорят. Те казват, че не може. Ти казваш, че си се запознал с едни симпатични младежи и искаш да излезеш с тях. Те казват, че първо трябва да видят какви са приятелите ти.

Когато си тийнейджър, понякога може да изглежда, че родителите ти не ти дават да направиш и крачка самостоятелно. Изглежда, че всяко твое „искам“ е последвано от неизбежното „не може“. И нито едно ъгълче на живота ти не е скрито от „изпитателния поглед“ на родителите ти. Петнадесетгодишната Деби казва: „Татко винаги иска да знае къде съм, кога ще се прибера. Повечето родители са такива. Защо е необходимо да знаят всичко? Трябва да ми оставят повече свобода.“

Освен това младежите се оплакват, че родителите им не ги уважават. Вместо да им имат доверие, те ги обявяват за виновни без да ги изслушат, когато нещо не стане както трябва. Вместо да им позволят да избират сами за себе си, ги ограждат отвсякъде с правила.

„Наскърбени“ родители

Дали родителите ти се отнасят към теб като към малко дете? Ако е така, тогава си припомни, че не толкова отдавна ти наистина беше дете. Представата, която родителите ти имат за теб — едно безпомощно малко бебе, — е все още доста прясна в ума им и не е толкова лесно да я отмахнат. Те все още помнят детинските  грешки, които си правил преди, и затова искат да те предпазят, независимо от това дали ти искаш тази закрила, или не.

Този подтик да те закрилят е много силен. Когато мама и татко не са заети с построяването на покрив над главата ти, с обличането ти или с храненето ти, те често се борят с проблеми относно това как да те възпитават, обучават и — да! — как да те закрилят. Тяхната загриженост за теб съвсем не е нещо обикновено. Те са отговорни пред Бога за начина, по който те възпитават. (Ефесяни 6:4) И когато изглежда, че нещо заплашва твоето благополучие, те са обезпокоени.

Виж, например, родителите на Исус Христос. След едно посещение на Йерусалим, без да знаят, те поели към дома без него. Когато разбрали за неговото отсъствие, те усърдно, дори тревожно го търсили! И когато накрая ‘го намерили в храма’, майката на Исус възкликнала: „Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме.“ (Лука 2:41–48) Ако Исус — едно съвършено дете — причинил тревоги на родителите си, то тогава  си представи колко много се тревожат за теб твоите родители!

Да вземем, например, вечния конфликт относно това кога трябва да се прибираш в къщи. Може би не виждаш причини да бъдеш ограничаван в това отношение. Но дали изобщо си се опитвал да погледнеш на нещата от гледната точка на родителите си? Авторите на книгата The Kids’ Book About Parents [„Книга от деца за родители“] се опитали да направят това. Те съставили списък на нещо, което нарекли „фантастичните мисли, които минават през главите на родителите относно това какво става с децата им, ако не се приберат навреме в къщи“. В този списък има такива неща като ‘вземане на наркотици, автомобилна катастрофа, мотаене из паркове, арест, гледане на порнофилми, търговия с наркотици, изнасилване или грабеж, попадане в затвора и опозоряване на фамилната репутация’.

Не всички родители ще стигнат до такива привидно преувеличени заключения. Но нима не е вярно, че много млади хора правят такива неща? Тогава защо се дразниш от идеята, че да закъсняваш или да се движиш с лоша компания, наистина са неща, които биха могли да ти навредят? Дори и родителите на Исус искали да знаят къде е той!

Защо правят това

Някои младежи казват, че страхът на родителите да не им се случи нещо възприема размерите на мания! Но помни, че в теб са вложени много време и чувства. Мисълта, че ще пораснеш и ще напуснеш дома, може да безпокои родителите ти. В едно писмо се казва следното: „Единственото ми дете, момче, е вече на деветнадесет години и аз не мога да понеса мисълта, че той ще напусне дома.“

Така че някои родители са склонни да са прекалено покровителствени спрямо своите деца. Но наистина би било голяма грешка в отговор на това твоята реакция да бъде прекалено крайна. Една млада жена си спомня: „Докато стана на 18 години, с мама бяхме много близки.  ... [Но] като пораснах още, започнахме да имаме проблеми. Аз исках да проявя известна независимост, която тя сигурно е смятала за опасност за взаимоотношенията ни. Тя, на свой ред, започна да се опитва да ме държи по–здраво, и моята реакция беше да се отдръпна още повече.“

Известна степен на независимост е нещо добро, но не я получавай за сметка на взаимоотношенията си в семейството. Как можеш да поставиш отношенията си със своите родители на по–зряла основа, състояща се от взаимно разбиране, толерантност и уважение? Като начало, уважението поражда уважение. Апостол Павел веднъж казал: „Имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали.“ (Евреи 12:9) Родителите на тези първи християни не били безгрешни. Павел продължава (в 10 стих): „Нашите човешки бащи ... можеха да направят единствено онова, което те смятаха за най–добро.“ — The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“].

Понякога тези мъже са грешали в преценката си. Но въпреки това те заслужавали уважението на децата си. И твоите родители го заслужават. Фактът, че те може да са прекалено покровителствени, не е причина да се държиш бунтовнически. Дай им същото това уважение, което искаш да получиш и ти.

Недоразумения

Дали понякога си се прибирал по–късно поради обстоятелства, върху които не си могъл да повлияеш? Дали родителите ти са реагирали прекалено крайно? Такива недоразумения ти предоставят друга възможност да спечелиш уважение. Припомни си как се държал младият Исус, когато разтревожените му родители най–накрая го намерили в храма, невинно да обсъжда божието Слово със законоучителите. Дали Исус се впуснал в една  емоционална тирада, проливал сълзи или хленчел за това колко несправедливо било те да оспорват мотивите му? Обърни внимание на спокойния му отговор: „Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец?“ (Лука 2:49, „Верен“) Несъмнено родителите на Исус били поразени от зрелостта, която той проявил. „Кротък отговор“ не само „гняв отвръща“, но и може да ти помогне да спечелиш уважението на своите родители. — Притчи 15:1, СИ–98.

Правила и изисквания

Начинът, по който откликваш на изискванията на своите родители, също има голямо значение за това какво ще е отношението към тебе. Някои младежи се нацупват, лъжат или проявяват открито неподчинение. Опитай се да постъпиш по–зряло. Ако искаш разрешение да се прибереш по–късно, не отправяй детински изисквания, недей да хленчиш, че „другите деца не се прибират толкова рано“. Авторката Андреа Игън съветва: „[Кажи] им колкото се може повече за това, което искаш да правиш, така че наистина да разберат ситуацията. ... Ако им кажеш всичко — къде ще си и с кого, и защо за теб е  важно да се прибереш по–късно ..., те просто може да отговорят ‘добре’.“

Или ако родителите ти искат да видят кои са приятелите ти — което и трябва да направят, — недей да хленчиш като малко дете. В списание Seventeen [„Севънтийн“] се препоръчва: „Води приятелите си отвреме–навреме в къщи, така че когато кажеш, че отиваш на кино с Бил, баща ти да няма причина да вика от другата стая: ‘С Бил ли? Кой беше тоя Бил?’“

„На всеки, който има, ще се даде“

Джим не може да сдържи усмивката си, когато говори за по–малкия си брат Рон. „Между нас има само 11 месеца разлика — казва той, — но родителите ни се отнасяха съвсем различно към нас двамата. На мен даваха голяма свобода. Аз можех да карам нашата кола. Една година дори ми разрешиха да заведа един от по–малките си братя в Ню Йорк.

С Рон обаче нещата бяха по–различни — продължава Джим. — Той нямаше голяма свобода. Татко дори не помисли да го учи да кара, когато Рон порасна. И когато той сметна, че е вече достатъчно голям, за да започне да ходи с момиче, родителите ми не му позволиха това.“

Дали те са предпочитали единия син пред другия? Не. Джим обяснява: „Рон беше склонен да проявява безотговорност. Липсваше му инициатива. Често не свършваше онова, което му беше възложено. И макар че аз никога не отговарях дръзко на родителите си, Рон не пропускаше случай да изрази несъгласието си. Това неизбежно му се отрази отрицателно.“ Исус казва в Матей 25:29: „На всеки, който има, ще се даде, и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.“

Искаш ли да имаш по–голяма свобода и отговорност? Тогава покажи, че имаш чувство за отговорност. Приеми сериозно всички задачи, които твоите родители ти възлагат. Не бъди като сина от една от Исусовите притчи. След като неговият баща му казал: „Синко, иди, работи днес на лозето“, той казал: „Ще ида, господине.“  ‘И не отишъл.’ (Матей 21:28–30) Убеди родителите си да разчитат, че когато те помолят за нещо, колкото и малко да е то, все едно че вече си го свършил.

„Показах на родителите си, че мога да поемам отговорност — спомня си Джим. — Те ме пращаха в банката, оставяха ме да плащам сметките за домакинството, изпращаха ме до супермаркета и на покупки. И когато мама започна отново работа, аз дори готвех за семейството.“

Поемане на инициативата

А ако родителите ти просто не ти възлагат задачи? Тогава проявявай инициатива в различни области. В списание „Севънтийн“ се препоръчва: „Предложи да сготвиш за семейството и кажи на родителите си, че искаш да направиш всичко във връзка с това — да планираш менюто, да направиш списък с необходимите продукти, да разпределиш парите за покупките, да пазаруваш, да сготвиш и да почистиш след това.“ А ако готвенето не е най–силната ти страна, се огледай наоколо и виж какво друго може да бъде свършено. Не е необходимо специално постановление от страна на родителите ти, за да действуваш, когато има чинии за миене, подове за премитане или стаи за оправяне.

Много младежи започват работа на непълен работен ден през лятото или в почивните дни в края на седмицата. Ако това е така и при теб, дали си показал, че умееш да спестяваш и да се оправяш с парите си? Дали си предложил да допринасяш със средства за твоята стая и за храната си? (Може да ти подейства отрезвяващо, като провериш какви са постоянно увеличаващите се наеми за стая в твоята област.) Това може да означава по–малко джобни пари за теб, но когато родителите ти наблюдават, че постъпваш като възрастен по отношение на парите, несъмнено ще бъдат склонни да ти оставят по–голяма свобода.

Пусни се от полата на майка си

Родителите трябва да бъдат нашите доверени приятели, богат извор на съвети и напътствия. (Сравни Йеремия  3:4.) Но това не означава, че трябва да разчиташ те да вземат всяко незначително решение. Само като използуваш своите „възприемателни способности“, можеш да придобиеш увереност, че си способен сам да вземаш решения. — Евреи 5:14, NW.

Затова вместо да тичаш при родителите си при първия знак на малък проблем, най–напред се опитай да разрешиш проблема в ума си. Вместо да ‘прибързваш’ относно нещата, следвай съвета на Библията първо ‘да обмислиш познанието’. (Исаия 32:4, NW) Проучи въпроса, особено ако става дума за библейски принципи. След като спокойно обмислиш нещата, тогава се обърни към родителите си. Вместо винаги да казваш: ‘Татко, как да постъпя?’ или ‘Мамо, ти какво би направила?’, обясни ситуацията. Нека чуят как си обмислил нещата. И тогава ги помоли да изразят мнението си.

Така родителите ти ще видят, че говориш като възрастен, а не като дете. Ти си направил голяма крачка, за да докажеш, че ставаш възрастен, който заслужава повече свобода. Много е възможно родителите ти да започнат да се отнасят към теб като към възрастен.

Въпроси за обсъждане

□ Защо родителите често са толкова загрижени за предпазването на своите деца и искат да знаят къде са те?

□ Защо е важно да се отнасяш към родителите си с уважение?

□ Кой е най–добрият начин за разрешаване на недоразуменията с родителите ти?

□ Как можеш да се подчиняваш на правилата и изискванията, определени от родителите ти, и въпреки това да се радваш на известна свобода?

□ Кои са някои от начините, по които можеш да покажеш на родителите си, че имаш чувство за отговорност?

[Текст в блока на страница 29]

„Татко винаги иска да знае къде съм, кога ще се прибера. . . . Защо е необходимо да знаят всичко?“

[Снимка на страница 27]

Имаш ли чувството, че не можеш да направиш и крачка самостоятелно?

[Снимка на страница 30]

Запазването на спокойствие, когато е възникнало недоразумение, е един от начините да спечелиш уважение