Глава 19

Защо децата не ме оставят на мира?

Крачките на момчето са ужасно издайнически. Напрегнато и несигурно, то е явно озадачено от новата обстановка. По–старите ученици веднага забелязват, че в училището е дошъл нов ученик. За секунди той е наобиколен от младежи, които започват да го обсипват с обиди! Изчервен до ушите, той се скрива в най–близкото убежище — тоалетната. Смехът на другите отеква от стените.

ПОДИГРАВКИ, закачки и обиди спрямо другите са любимо занимание на много младежи. Дори и в библейски времена някои младежи проявявали злоба спрямо другите. Например, група момчета веднъж се присмивали на пророк Елисей. Показвайки презрение спрямо неговата позиция, младежите крещели обидно: ‘Качи се, плешивецо! Качи се, плешивецо!’ (4 Царе 2:23–25) Днес много младежи са склонни по подобен начин да изричат обидни, болезнени за другите забележки.

„Бях дребосъкът на моя девети клас — спомня си един от авторите на изданието Growing Pains in the Classroom [„Мъките на растежа в класната стая“]. — Да си най–дребното и най–умното момче в класа беше убийствена комбинация за тази възраст: онези, които не искаха да ме бият, заради това, че съм дребосък, ме биеха заради това, че съм умен. Освен че ми викаха „цайса“, ме наричаха също „ходеща енциклопедия“ и с още най–малко 800 други епитета [обидни наименования].“ Авторът на книгата The Loneliness of Children [„Самотата на децата“] добавя: „Децата с физически недъзи, с проблеми в говора или с явни физически или поведенчески  странности са лесна мишена за присмеха на останалите деца.“

Понякога младежите се защищават, като се включват в нещо, приличащо на състезание по жестокост: като отвръщат с все по–обидни приказки (често във връзка с родителите на другия). Но много младежи са безпомощни пред тормоза на връстниците си. Един младеж си спомня, че понякога поради присмеха и тормоза от съучениците си, той бил толкова уплашен и притеснен, че ‘мислел, че ще повърне’. Той не можел да се съсредоточи върху уроците поради страха, породен от мислите за това какво ще му направят другите.

Това не е смешно

Дали си бил прицел на жестокостта на своите връстници? Тогава можеш да намериш утеха във факта, че Бог не смята това за смешно. Разгледай библейското повествование за един празник, проведен в чест на отбиването на Авраамовия син Исаак. Тъй като явно завиждал на наследството, което Исаак щял да получи, Исмаил, по–големият син на Авраам, започнал да „се присмива“ на Исаак. Това съвсем не било добродушна закачка и се превърнало в ‘гонение’. (Галатяни 4:29) Така че Сара, майката на Исаак, усетила враждебността в този присмех. Тя възприела това като оскърбление спрямо целта на Йехова да даде ‘семето’ (NW), или Месията, чрез нейния син Исаак. По искане на Сара Исмаил и майка му били отпратени от домочадието на Авраам. — Битие 21:8–14.

 Подобно на това не е смешно, когато младежите те тормозят злобно — особено ако правят това, защото ти се опитваш да живееш според библейските стандарти. Младите християни, например, са познати с това, че споделят вярата си с другите. Но както каза една група млади Свидетели на Йехова: „Децата в училище ни се подиграват, защото проповядваме от врата на врата и ни презират за това.“ Да, подобно на верните служители на Бога в древността много млади християни ‘изпитват присмех’. (Евреи 11:36) Те трябва да бъдат похвалени за своята смелост при издържането на такива укори!

Защо го правят

И въпреки това може би се чудиш как да накараш своите мъчители да те оставят на мира. Първо, помисли защо те тормозят. „Даже и всред смеха сърцето си има болката“ — се казва в Библията в Притчи 14:13. Когато група младежи тормозят някого, избухва смях. Но те не правят това от „сърдечна радост“. (Исаия 65:14) Често смехът е просто прикритие на вътрешен смут. Зад дръзките ‘подвизи’ на мъчителите всъщност може би се крие това: ‘Ние не харесваме себе си, но като се присмиваме на някого, се чувствуваме по–добре.’

Ревността също може да е причина за атаките. Припомни си библейското повествование за юношата Йосиф, чиито собствени братя се нахвърлили върху него, защото бил любимец на баща си. Силната ревност довела не само до словесни нападки, но дори и до опит за убийство! (Битие 37:4, 11, 20) Подобно на това и днес един ученик, който е отличник или е любимец на учителите, може да събуди ревност у съучениците си. И изглежда, че  обидите някак си намаляват стойността му.

Така че често причините за присмеха са несигурност, ревност и ниско самочувствие. Тогава защо ти трябва да губиш самочувствието си заради това, че някой несигурен младеж е изгубил своето?

Прекратяване на тормоза

„Блажен оня човек, който ... в събранието на присмивателите не седи“ — казва псалмистът. (Псалм 1:1) Ако отвърнеш на подигравките, за да отвлечеш вниманието от себе си, това само удължава цикъла на обидите. „Никому не връщайте зло за зло. ... Побеждавай злото чрез доброто“ — е богоугодният съвет. — Римляни 12:17–21.

Освен това в Еклисиаст 7:9, NW се казва: „Не бързай да се обиждаш в духа си, защото обиждането е това, което почива в обятията на глупавите.“ Да, защо да приемаш присмеха сериозно? Наистина, обидно е, когато някой се присмива на физиката ти или се забавлява с дефекти във външността ти. Но на колкото и лош вкус да са проява тези забележки, не е задължително те да са злобни. Защо да се обиждаш, ако някой невинно — или дори не толкова невинно — засегне някоя твоя чувствителна точка? Ако казаното не е неприлично или неуважително, се опитай да видиш смешното в него. Има „време за смеене“ и ако се обидиш на една шеговита закачка, това може да е проява на болезнена чувствителност от твоя страна. — Еклисиаст 3:4.

 Но ако присмехът е жесток и дори злонамерен? Помни, че присмехулникът иска да се наслади на твоята реакция, да се опие от твоето нещастие. Ако отвърнеш със същото, ако започнеш да се защищаваш или ако избухнеш в сълзи, вероятно ще го насърчиш да продължи с тормоза. Защо да му доставиш удоволствието да те види наранен? Най–добрият начин да отблъснеш обидите често е да ги отминеш с безразличие.

Освен това цар Соломон казал: „Не приемай присърце всяка дума, която хората изговарят [„Не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят“ — БП–32], за да не чуеш служителя си да ти пожелава зло. Защото твоето сърце само̀ добре знае, че много пъти и ти си пожелавал зло за другите.“ (Еклисиаст 7:21, 22, NW) Да ‘приемеш присърце’ язвителната забележка на присмехулниците ще означава да си прекалено загрижен за тяхното мнение за теб. Но дали тяхното мнение е най–важното? Апостол Павел бил несправедливо нападан от ревниви хора, но отговорил: „А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд ... Господ е, Който ще ме съди.“ (1 Коринтяни 4:3, 4) Взаимоотношенията на Павел с Бога били толкова здрави, че той имал увереността и вътрешната сила да устои на несправедливи атаки.

Остави светлината си да свети

Понякога може да ти се подиграват заради твоя начин на живот като християнин. Самият Исус Христос трябвало да издържи ‘враждебни приказки’. (Евреи 12:3, „Верен“) Йеремия също ‘станал за присмех цял ден’, защото смело съобщавал посланието на Йехова. Тормозът срещу него бил толкова системен, че за малко Йеремия изгубил желанието си да говори. „Няма да спомена за Него [за Йехова], нито ще продумам вече в името Му“ — решил той. Но любовта му към Бога и към истината в  крайна сметка го подтикнала да превъзмогне страха си. — Йеремия 20:7–9.

Днес някои млади християни също са се почувствували обезсърчени. В стремежа си да прекратят тормоза, някои от тях са се опитали да скрият факта, че са християни. Но любовта към Бога често подтиква такива младежи накрая да превъзмогнат страха си и ‘да оставят светлината си да свети’! (Матей 5:16, NW) Например един юноша казва: „Нагласата ми се промени. Престанах да гледам на това, че съм християнин, като на бреме, което да нося наоколо и започнах да го смятам за нещо, с което да се гордея.“ Ти също можеш да се ‘хвалиш’ с привилегията да познаваш Бога и да бъдеш използуван от него, за да помогнеш на другите. — 1 Коринтяни 1:31.

Но недей да предизвикваш враждебност, като постоянно критикуваш другите или като създаваш у тях впечатлението, че смяташ, че ги превъзхождаш с нещо. Когато възникне възможност да споделиш своите вярвания, направи това, но „с кротост и страхопочитание“. (1 Петър 3:15) Твоето име на човек с добро поведение  може да бъде най–голямата защита за теб докато си в училище. Макар че другите може и да не харесват смелата ти позиция, често те макар и неохотно ще те уважават за нея.

Една девойка на име Ванеса била тормозена от група момичета, които я удряли, блъскали, бутали ѝ учебниците от ръцете — като целта им била да предизвикат сбиване. Те дори изсипали върху главата ѝ и чистата ѝ бяла рокля чаша мляко с какао. Но тя не се поддала на предизвикателствата. След известно време Ванеса срещнала главатарката на оная група момичета на един конгрес на Свидетелите на Йехова! „Мразех те ... — казала някогашната ‘мъчителка’. — Исках да те накарам да избухнеш поне веднъж.“ Но любопитството ѝ относно причината, поради която Ванеса запазвала спокойствие, я накарало да приеме изучаване на Библията със Свидетелите на Йехова. „Обикнах това, което научавах — продължила тя. — И утре ще се покръстя.“

Така че не позволявай на ‘враждебните приказки’ от околните да съкрушат духа ти. Когато е уместно, прояви чувство за хумор. Отвърни на злото с доброта. Не подхранвай пламъците на кавгата и след време на твоите мъчители може би ще престане да им прави удоволствие да си мишена на техния присмех, защото „дето няма дърва, огънят изгасва“. — Притчи 26:20.

Въпроси за обсъждане

□ Как гледа Бог на онези, които жестоко тормозят другите?

□ Какво се крие често зад този младежки тормоз?

□ Как можеш да намалиш или дори да прекратиш присмеха?

□ Защо е важно да ‘оставиш светлината си да свети’ в училище, дори и когато другите те тормозят?

□ Какви стъпки можеш да предприемеш, за да се защитиш от насилие в училище?

[Текст в блока на страница 155]

Зад дръзките ‘подвизи’ на мъчителите всъщност може би се крие това: ‘Ние не харесваме себе си, но като се присмиваме на някого, се чувствуваме по–добре’

 [Блок на страница 152]

Как да избегна побоя?

‘Всеки сам отговаря за живота си в училище’ — така смятат много ученици. Но да носиш оръжие е глупаво и води само до беди. (Притчи 11:27) Тогава как можеш да се защитиш?

Познавай и избягвай опасните места. Дворът, стълбището и съблекалните са истински проблемни зони в някои училища. А тоалетните са толкова известни като място за юмручни битки и за вземане на наркотици, че много младежи предпочитат да потърпят малко, вместо да използуват тези помещения.

Внимавай с кого дружиш. Често един младеж се озовава в разгара на някой бой, защото се е движил с такива хора. (Виж Притчи 22:24, 25.) Разбира се, ако обърнеш гръб на съучениците си, това ще ги отблъсне или ще ги настрои враждебно. Но ако се отнасяш приятелски и учтиво към тях, те ще са по–склонни да те оставят на мира.

Избягвай юмручните спорове. ‘Не дразни другите.’ (Галатяни 5:26) Дори и да победиш в една битка, твоят противник просто ще потърси реванш в друго време. Затова се опитай най–напред да избегнеш юмручния спор. (Притчи 15:1) Ако думите не помагат, тогава се оттегли — ако трябва дори тичешком — от физическата разправа. Помни, че „живо куче струва повече от мъртъв лъв“. (Еклисиаст 9:4) Ако и това не е възможно, тогава се опитай по разумен начин да се защитиш от нападателите. — Римляни 12:18.

Говори с родителите си. Младежите „рядко споделят преживените в училище ужаси с родителите си, от страх, че родителите им ще ги мислят за страхливци или ще ги упрекнат, че не са се противопоставили на грубияните“. („Самотата на децата“) Често обаче намесата на родителите е единственият начин да се прекратят проблемите.

Моли се на Бога. Бог не ти гарантира, че ще бъдеш пощаден от физическа болка. Но той ще ти даде смелостта да се справиш със сблъсъка, и мъдростта, необходима за охлаждането на страстите. — Яков 1:5.

[Снимка на страница 151]

Много младежи понасят тормоз от връстниците си

[Снимка на страница 154]

Присмехулникът иска да се наслаждава на нещастието ти. Ако му отвърнеш или избухнеш в сълзи, това може дори да предизвика по–нататъшен тормоз

[Снимка на страница 156]

Опитай се да обърнеш нещата на шега, когато ти се присмиват