Глава 29

Дали ми е време да започна да ходя с някого?

В МНОГО страни ходенето с някого от другия пол се смята за свързано с нежни чувства забавление, начин за приятно прекарване на времето. Така че то може да приеме най–различни форми. За някои ходенето с някого е строго официално, планирано — цветя, приятна вечеря навън, целувка за ‘лека нощ’ и подобни неща влизат в дневния ред на мероприятието. За други ходенето с някого просто означава прекарване на време заедно с някого от другия пол, който ти харесва. Дори има двойки, които постоянно са заедно, но твърдят, че са ‘просто приятели’. Но както и да го наричаш — ходене заедно, излизане с някого или просто среща, обикновено нещата се свеждат до едно и също: едно момче и едно момиче прекарват много време заедно в общуване, често без надзор от по–възрастните.

В библейски времена ходенето с някого не съществувало като обичай. Но въпреки това когато е осъществено разумно, внимателно и почтено, то е позволен начин двама души да се опознаят взаимно. И наистина то може да бъде приятно. Но дали това означава, че ти трябва непременно да ходиш с някого?

Натискът за това

Може би се чувствуваш под натиск непременно да ходиш с някого от другия пол. Вероятно повечето от твоите връстници го правят и е съвсем естествено ти да не искаш да изглеждаш странен или различен. Натиск относно това може да дойде и от доброжелателни приятели и роднини. Когато 15–годишната Мари–Ан била поканена да излезе на среща, леля ѝ я посъветвала следното:  „Всъщност няма значение дали искаш да се ожениш за това момче, или не. Ходенето с някого е просто част от твоето нормално развитие като личност. ... Та нали ако винаги отказваш на момчетата, няма да те харесват и никой няма да те кани повече.“ Мари–Ан си спомня: „Думите на леля ми направиха силно впечатление. Дали нямаше да се лиша сама от една хубава възможност? Момчето имаше своя кола, много пари; и аз знаех, че ще прекараме приятно. Трябваше ли да изляза с него, или не?“

За някои младежи натискът идва от собственото им желание за топлина и обич. „Имах нужда от това някой да ме обича и цени — обяснява 18–годишната Ан. — Тъй като не бях близка с родителите си, потърсих близост от моя приятел, за да има някой, пред когото мога да излея чувствата си, някой, който наистина ще ме разбере.“

И въпреки всичко един младеж (или девойка) не бива да започва да ходи с някого само защото е под натиск да прави това! Първо, ходенето с някой от другия пол е сериозна работа — част от процеса за избор на брачен партньор. Брак ли? Трябва да се признае, че това може да е най–последното, за което мислят повечето младежи и девойки, които излизат на срещи. Но ако помислиш, какво основание ще имат двама души от различен пол да започнат да прекарват много време заедно, освен да изследват възможността да се оженят за другия? В крайна сметка ако те излизат заедно по каквато и да било друга причина, вероятно резултатът изобщо няма да бъде ‘забавен’ на никого. Защо?

Тъмната страна на ходенето заедно

Първо, младежите са в един уязвим период от живота си, който Библията нарича „разцвета на младостта“. (1 Коринтяни 7:36, NW) През това време може да изпитваш мощните подтици на сексуалното желание. В това няма нищо лошо; то е част от растежа ти.

Но точно тук се крие големият проблем на ходенето заедно в юношеска възраст: младите хора току–що са започнали да се учат на това как да контролират тези сексуални чувства. Вярно, може ти добре да познаваш божиите закони относно секса и искрено да желаеш да запазиш  целомъдрие. (Виж 23 глава.) Но дори и при това положение в ситуацията се включва един биологичен фактор: колкото повече си заедно с някой от другия пол, толкова по–силни могат да станат твоите сексуални желания — независимо от това дали го желаеш, или не. (Виж 232 и 233 страница.) Просто по такъв начин сме направени! Докато не пораснеш малко повече и не се научиш повече да контролираш чувствата си, за теб ходенето с някого от другия пол просто може да бъде прекалено трудно за справяне. За съжаление много младежи установяват това от печален личен опит.

„Когато започнахме да излизаме заедно, ... дори не се държахме за ръка, нито се целувахме. Просто исках да се насладя на нейната компания и да си говорим — казва един младеж. — Но тя беше много нежна и сядаше много близо до мен. След време започнахме да се държим за ръце и да се целуваме. Това създаде в мен още по–силен сексуален стремеж. То повлия на мисленето ми до такава степен, че исках постоянно да съм с нея, не само за да си говорим, но за да я прегръщам, докосвам и целувам. Не  можех да се наситя! Буквално полудявах от страст. Понякога се чувствувах малоценен и се срамувах.“

Не е чудно тогава, че срещите с някой от другия пол често стигат до непозволени сексуални отношения. Едно изследване на няколкостотин младежи установило, че 87 процента от момичетата и 95 процента от момчетата смятат, че сексът е или „умерено важен, или много важен“ в ходенето заедно. Но 65 процента от момичетата и 43 процента от момчетата признават, че е имало моменти по време на излизането заедно, в които са имали сексуален контакт, макар че не са мислели за това!

Двадесетгодишната Лорета си припомня: „Колкото повече се виждахме, толкова по–заети бяхме един с друг. Скоро целуването вече не ни беше интересно и започнахме да галим интимните си части. Нервите ми бяха напрегнати до скъсване, защото се чувствувах нечиста. След  време приятелят ми поиска да ‘стигнем докрая’ ... Бях объркана и не знаех какво да правя. Но мислех само за това, че не искам да го загубя. Толкова зле се чувствувах!“

Вярно, не всяка двойка стига до сексуални отношения; някои прекратяват проявите на чувства малко преди това. Но какъв е резултатът, когато човек се изпълва с емоционално напрежение и не може да го разтовари по почтен начин? Сигурно разочарование. И разочарованието не се ограничава само със сексуалните чувства.

Разбити сърца

Ето дилемата, пред която е изправен един млад човек: ‘Отначало Кати много ми харесваше. Признавам, че я уговорих да правим неща, които тя не смяташе за правилни. Сега се чувствувам като мръсник, защото Кати вече не ми е интересна. Как мога да скъсам с нея, без да ѝ причиня болка?’ Каква объркана ситуация! И как би се чувствувал ти на мястото на Кати?

 Разбитите сърца са често срещани в юношеска възраст. Вярно, може да е приятна гледка да видиш младеж и девойка, хванати за ръка. Но каква е вероятността същите двама да са заедно и след една година, да не говорим за това да са женени един за друг? Много малка, наистина. Така че юношеската любов почти винаги е обречена на провал, много рядко се реализира в брак и често завършва с разбити сърца.

Та нали по време на съзряването твоята личност е все още в състояние на формиране. Ти откриваш каква личност си, какво ти харесва, какво искаш да направиш с живота си. Някой, който ти е интересен днес, утре може да ти е скучен. Но когато любовните чувства са оставени да разцъфтят, някой несъмнено ще бъде наранен. Не е учудващо, че няколко проучвания свързват „скандал с приятелката“ или „разочарование в любовта“ със ситуации, които водят до самоубийства в юношеска възраст.

Дали ми е време за това?

Бог казва на младите хора: „Весели се, младежо [или девойко], в младостта си, и нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, и ходи по пътищата на сърцето си, и според каквото гледат очите ти!“ Младите хора са склонни ‘да ходят в пътищата на сърцето си’. Но толкова често тези ‘пътища’, които изглеждат така забавни, водят до неприятности и бедствия. Затова Библията подканя в следващия стих: „Отмахни от сърцето си досадата [неприятностите — NW], и отдалечи от плътта си всичко, що докарва неволя; защото младостта и юношеството са суета.“ (Еклисиаст 11:9, 10) „Неприятностите“ означават сериозни проблеми и мъчително емоционално състояние. „Неволя“ показва лично бедствие. И двете могат да направят живота ужасен.

 Дали това означава, че самото ходене заедно с някой от другия пол е източник на неприятности и бедствия? Не непременно. Но е възможно да излизаш с някого поради погрешни основания („за развлечение“), или преди да ти е дошло времето за това! Затова следните въпроси могат да ти помогнат да прецениш собственото си положение.

Дали ходенето с някого ще подпомогне или ще попречи на моето емоционално израстване? Излизането с някого може да те ограничи до взаимоотношения, свеждащи се само до вашата двойка. Няма ли да имаш по–голяма полза, ако вместо това увеличиш кръга на познатите си? (Сравни 2 Коринтяни 6:12, 13.) Една млада жена на име Сюзън казва: „Научих се да развивам близки приятелства с по–възрастните християнки в сбора. Те имаха нужда от общуване, а аз имах нужда от тяхното стабилизиращо влияние. Затова се отбивах при тях на чашка кафе. Разговаряхме и се смеехме. Станахме истински приятелки, за цял живот.“

Като имаш различни приятели — млади и стари, женени и неженени, мъже и жени, — ще се научиш как да се държиш с хората, включително и с тези от противоположния пол, като при това няма да изпитваш такова напрежение, както когато имаш среща. Освен това като общуваш със семейни двойки, ще придобиеш по–реалистичен възглед за брака. По–късно ще бъдеш по–добре подготвен (или подготвена) да си избереш добър партньор и да изпълниш своята роля в брака. (Притчи 31:10) Затова едно момче на име Гейл казва: „Не съм готов да се оженя и да имам свой дом. Все още опознавам себе си и имам още много духовни цели за постигане. Така че наистина не изпитвам нужда да се сближавам с някой от другия пол.“

Искам ли да съм причина за разбити сърца? Както твоето сърце, така и сърцето на другия може да бъде разбито, ако се развият нежни чувства, без перспективи за брак. Всъщност дали е честно да обгръщаш с нежно внимание някой, само за да придобиеш опит в отношенията си с другия пол? — Виж Матей 7:12.

 Какво мислят родителите ми? Родителите често виждат опасности, за които твоите очи са слепи. Та нали и те са били млади. Те знаят какви сериозни проблеми могат да се развият, когато двама души от противоположния пол започват да прекарват много време заедно! Затова ако родителите ти са против това да ходиш с някого, не се бунтувай. (Ефесяни 6:1–3) Вероятно те просто смятат, че трябва да изчакаш, докато пораснеш още малко.

Дали ще успея да спазя библейския морал? Когато човек премине „разцвета на младостта“, може по–добре да се справя със сексуалните подтици — а дори и тогава това не е лесно. Дали ти наистина си готов в този момент от живота си да се справиш с близки взаимоотношения с някой от другия пол и да ги запазиш целомъдрени?

Интересно е, че много младежи си задават тези въпроси и стигат до същия извод, до който стигнала Мари–Ан (цитирана преди). Тя казва: „Реших, че относно ходенето с някого няма да се влияя от нагласата на другите. Реших да не ходя с никого, докато не съм достатъчно възрастна и готова да се омъжа, и докато не срещна някой, който притежава качествата, които искам да има моят съпруг.“

Да, думите на Мари–Ан ни навеждат на най–важния въпрос, който трябва да си зададе всеки, преди да започне да ходи с някого.

Въпроси за обсъждане

□ Какво означава за теб изразът ‘да ходиш с някого’?

□ Защо някои младежи се чувствуват под натиск непременно да ходят с някого?

□ Защо излизането с някого е неразумно за някой, който е в „разцвета на младостта“?

□ Как един младеж (или девойка) може да предотврати бедствията, които могат да произлязат от ходенето с някого?

□ Кои са някои проблеми, които възникват, когато едно момче и едно момиче са ‘просто приятели’?

□ Как можеш да разбереш дали си готов (готова) да започнеш да излизаш с някого?

[Текст в блока на страница 231]

„Скоро целуването вече не ни беше интересно и започнахме да галим интимните си части. Нервите ми бяха напрегнати до скъсване, защото се чувствувах нечиста. След време приятелят ми поиска да ‘стигнем докрая’“

[Текст в блока на страница 234]

‘Как мога да скъсам с Кати, без да ѝ причиня болка?’

 [Блок/Снимка на страници 232, 233]

Могат ли едно момче и едно момиче да бъдат ‘просто приятели’?

Така наречените платонични отношения (нежна връзка между мъжете и жените, при която няма сексуални отношения) са доста популярни сред младежите. Седемнадесетгодишният Грегъри казва: „На мене ми е по–лесно да разговарям с момичета, защото обикновено те са по–разбиращи и чувствителни.“ Други младежи твърдят, че тези приятелства им помагат да развият по–хармонична личност.

Библията подканя младите мъже да се отнасят към ‘младите жени като към сестри — със съвършена чистота’. (1 Тимотей 5:2) Като прилага този принцип, човек може да се радва на чисти, ползотворни приятелства с хора от противоположния пол. Например, апостол Павел бил неженен и се радвал на приятелството на жени християнки. (Виж Римляни 16:1, 3, 6, 12.) Той писал за две ‘жени, които се трудели в делото на благовестието заедно с него’. (Филипяни 4:3) Исус Христос също се радвал на уравновесено, благотворно общуване с жени. В редица случаи той се радвал на гостоприемството на Марта и Мария и на разговорите с тях. — Лука 10:38, 39; Йоан 11:5.

И въпреки това едно „платонично“ приятелство често не е нищо друго освен зле прикрити нежни чувства или начин да се получи внимание от човек от другия пол без обвъзрзване. И тъй като чувствата лесно могат да се променят, е необходимо да сме нащрек. Д–р Марион Хилард предупреждава: „Едни лесни отношения на другарство, движещи се с около петнайсет километра в час, могат изведнъж да се превърнат в сляпа страст, движеща се със сто и петдесет километра в час.“

Шестнадесетгодишният Майк разбрал това, когато се ‘сприятелил’ с едно 14–годишно момиче: „Бързо разбрах, [че] двама души не могат да останат просто приятели, ако продължават да се виждат непрекъснато и насаме. Отношенията ни продължиха да растат. Скоро започнахме да изпитваме по–специални чувства един към друг и продължаваме да ги изпитваме и досега.“ Тъй като нито единият от двамата не е достатъчно възрастен, за да се оженят, тези чувства са източник на отчаяние.

Прекалено близкото общуване може да има още по–лоши последствия. Един младеж  се опитал да утеши една приятелка, която му доверила част от проблемите си. Скоро те вече се галели един друг по интимните части на тялото. Какъв бил резултатът? Обременена съвест и неприязнени чувства помежду им. При други се стигнало до сексуални отношения. Едно проучване, направено от списание Psychology Today [„Съвременна психология“] , разкрива: „При почти половината от анкетираните (49 процента) приятелството се е превърнало в сексуална връзка.“ Всъщност „почти една трета (31 процента) съобщиха, че са имали сексуални отношения с приятел през последния месец“.

‘Но той съвсем не е моят тип и никога няма да изпитам любовни чувства към него.’ Или към нея. Може би. Но какво ще стане с чувствата ти в бъдеще? Освен това „който уповава на своето си сърце, е безумен“. (Притчи 28:26) Сърцата ни могат да бъдат измамливи, подвеждащи, могат да ни излъжат спрямо истинските ни подбуди. Пък и дали знаеш какво изпитва към теб твоят приятел? Или твоята приятелка?

В своята книга The Friendship Factor [„Факторът приятелство“] Алън Лой Макгинис съветва: „Не разчитай прекалено на себе си.“ Бъди предпазлив, като може би винаги когато вършите нещо заедно, сте с добре надзиравана група от млади хора. Избягвай неуместните прояви на обич или пък оставането насаме в интимна обстановка. Когато си обезпокоен от нещо, споделяй с родителите си и по–възрастните, а не с млад човек от другия пол.

А ако въпреки всички предпазни мерки се развият несподелени нежни чувства? ‘Кажи истината’ и дай възможност на другия да разбере каква е твоята позиция. (Ефесяни 4:25) Ако и това не помогне, е най–добре да се държиш на разстояние. „Благоразумният предвижда злото и се укрива.“ (Притчи 22:3) Или както се казва в книгата „Факторът приятелство“: „Оттегли се, ако е необходимо. Понякога, колкото и да се стараем, едно приятелство с някой от противоположния пол ще излезе от контрол и знаем до какво ще доведе.“ Тогава е време да „се оттгелиш“.

 [Снимки на страница 227]

Младите често усещат натиск да ходят с някого или да образуват двойки

[Снимка на страница 228]

Ходенето с някого често поставя младежите под натиск да оказват нежелани прояви на нежност

[Снимка на страница 229]

Човек може да се радва на компанията на представители на другия пол, без да се подлага на напрежението, произтичащо от ходенето с някого

[Снимка на страница 230]

Така наречените платонични отношения често завършват с горчиво разочарование