Божието име, представено от четирите еврейски съгласни יהוה, се появява почти 7000 пъти в Еврейските писания. „Превод на новия свят на Свещеното писание“ предава тези четири букви (наричани тетраграма) като „Йехова“. Това име е най–често срещаното име в Библията. Макар че боговдъхновените писатели използват много титли и описателни изрази за Бога, като например „Всемогъщ“, „Всевишен“ и „Господар“, тетраграмата е единственото лично име, с което те го назовават.

Самият Йехова Бог насочвал библейските писатели да използват името му. Например той вдъхновил пророк Йоил да запише: „Всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен.“ (Йоил 2:32) Подбудил също един от псалмистите да напише: „Да знаят хората, че единствено ти, чието име е Йехова, си Всевишният над цялата земя!“ (Псалм 83:18) Всъщност Божието име се появява около 700 пъти само в Псалмите — книга с поетични произведения, които Божиите служители трябвало да пеят или декламират. Защо тогава името на Бога липсва в много преводи на Библията? Защо в „Превод на новия свят“ е използвана формата „Йехова“? Какво означава Божието име Йехова?

Защо името липсва в много преводи на Библията? Причините са различни. Според някои Всемогъщият Бог не се нуждае от име, което да го отличава. Други изглежда са повлияни от юдейската традиция да се избягва употребата на името вероятно от страх да не бъде осквернено. Трети пък са на мнение, че щом никой не знае как точно се е произнасяло Божието име, е по–добре просто да се използват титли като „Господ“  или „Бог“. Подобни възгледи обаче са неоснователни по следните причини:

• Тези, които твърдят, че Всемогъщият Бог не се нуждае от конкретно име, пренебрегват факта, че ранните преписи на Словото му, включително запазените отпреди времето на Христос, съдържат личното му име. Както вече отбелязахме, Бог се погрижил то да се намира на около 7000 места в неговото Слово. Очевидно той иска да знаем и да използваме името му.

• Преводачите, които премахват Божието име от уважение към юдейската традиция, пропускат една важна подробност. Въпреки че някои юдейски преписвачи не произнасяли това име, те не го премахвали от своите преписи на Библията. Древните ръкописи, намерени в Кумран, близо до Мъртво море, съдържат името на много места. Някои преводачи на Библията загатват, че то се е намирало в текста на оригинала, като на негово място поставят титлата „ГОСПОД“, изписана с главни букви. Но възниква въпросът защо тези преводачи свободно заместват или премахват Божието име, след като признават, че то се среща хиляди пъти в библейския текст. Кой им е дал право да правят това? Само те могат да кажат.

• Онези, които смятат, че не бива да се използва името на Бога, защото не е известно точното му произношение, от друга страна, свободно използват името Исус. Но Исусовите ученици от I в. произнасяли името му доста по–различно от повечето християни днес. Християните от юдейски произход вероятно го наричали „Йешуа“. А за титлата „Христос“ използвали „Машиах“ (Месия). Говорещите гръцки християни казвали „Иисус Христос“, а говорещите латински — „Йезус Христус“. Под вдъхновение в Библията бил записан гръцкият еквивалент на името му, което показва, че първите християни използвали възприетата на гръцки език форма. По подобен начин Комитетът за „Превод на новия свят“ на Библията смята за уместно да използва формата „Йехова“, въпреки че Божието име не се е произнасяло точно така на староеврейски.

Защо в „Превод на новия свят“ е използвана формата „Йехова“? Четирите букви на тетраграмата (יהוה) се предават на български със съгласните ЙХВХ. Като всички други думи на староеврейски в писмена форма, тетраграмата не съдържа гласни. Докато езикът бил в употреба, читателите не се затруднявали да добавят правилните гласни.

 Около 1000 години след завършването на Еврейските писания юдейски книжовници разработили система от точки, или знаци, за произношение, с чиято помощ да се определя кои гласни да се добавят при четене. По това време обаче много юдеи били възприели суеверието, че е погрешно да се произнася на глас личното име на Бога, затова го замествали с други изрази. Ето защо, когато преписвали тетраграмата, те изглежда добавяли към нея гласните на заместващите изрази. По тази причина и ръкописите, които съдържат знаците за тези гласни, не помагат да се определи оригиналното произношение на Божието име на еврейски. Според някои то е било „Яхве“, но има и други мнения. Един свитък от Мъртво море, съдържащ откъс от Левит на гръцки, предава Божието име като „Яо“. Освен тази форма гръцките писатели от първите векове посочват и произношенията „Яе“, „Яве“ и „Яуе“. Но няма основания да сме категорични. Факт е, че не знаем как служителите на Бога в древността произнасяли името му на еврейски. (Битие 13:4; Изход 3:15) Но е сигурно, че той използвал името си многократно, когато общувал със служителите си, че те се обръщали към него с това име и че го използвали свободно пред другите. (Изход 6:2; 3 Царе 8:23; Псалм 99:9)

Защо тогава е избрана формата „Йехова“? Защото тя има дълга история на много езици, включително на български.

Още в първия пълен превод на Библията на новобългарски език, отпечатан в Цариград през 1871 г., намираме формата „Іеова“, която в по–късните издания е изписана „Иеова“. Ревизираното издание на този превод от 1924 г. съдържа формите „Иеова“ и „Еова“. А в „Синодалното издание на Библията“, излязло през следващата година, Божието име е изписано  „Иехова“. Формата „Йехова“ се среща в „Ревизираното издание на Библията“ от 2000 г. на Българското библейско дружество.

На английски език личното име на Бога се появило за първи път през 1530 г. в превода на Петокнижието на Уилям Тиндъл, където е предадено като „Иехоуах“. Обяснявайки защо използва формата „Йехова“ вместо „Яхве“ в книгата си Studies in the Psalms от 1911 г., уважаваният библеист Джоузеф Брайънт Родърам писал, че иска да си служи с „форма на името, която е по–позната (и същевременно напълно приемлива) за читателите на Библията като цяло“. През 1930 г. ученият А. Ф. Къркпатрик изразил подобно мнение относно употребата на формата „Йехова“ и казал, че „най–важно е не точното произношение, а да признаем, че става въпрос за съществително собствено име, не просто за описателна титла като Господар“.

Какво означава името Йехова? На еврейски името Йехова идва от глагол със значение „ставам“ и много учени смятат, че в случая той е в каузативна форма, която обикновено показва, че подлогът причинява извършването на дадено действие. Затова становището на Комитета за „Превод на новия свят“ на Библията е, че Божието име означава „Той причинява да става“. Тъй като сред учените съществуват различни мнения, не можем да бъдем категорични относно това значение. То обаче съответства на ролята на Йехова като Създател на всичко и като Бог, който изпълнява намерението си. Той не само причинил появата на Вселената и на разумните създания, но каквото и да става, винаги осъществява волята и намерението си.

Ето защо значението на името Йехова не е ограничено само до сродния глагол, използван в Изход 3:14, където четем: „Аз ще стана това, което пожелая да стана.“ Тези думи не предават пълното значение на името на Бога, а по–скоро разкриват само аспект от неговата личност — че във всяка ситуация той става каквото е необходимо, за да изпълни намерението си. Въпреки че съдържа тази мисъл, значението на името му не е ограничено само до това, което самият той избира да стане. То включва и идеята, че за да осъществи намерението си, Бог кара творението си да стане всичко, каквото той пожелае.