Утеха за потиснатите

„Цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи досега.“ (Римляни 8:22) Преди повече от 1900 години, когато тези думи били написани, човешкото страдание било голямо. Мнозина били потиснати. Затова християните били подканени: „Говорете утешително на потиснатите души.“ — 1 Солунци 5:14, NW.

Днес човешките беди са дори още по–големи, повече хора от когато и да било са потиснати. Но дали това трябва да ни изненадва? Не, наистина, защото Библията отъждествява нашите дни с „последните дни“ и ги нарича „усилни времена“. (2 Тимотей 3:1–5) Исус Христос предсказал, че през последните дни ще има „вдъхващи страх явления“ (NW). — Лука 21:7–11; Матей 24:3–14.

Когато хората изпитват продължителни тревоги, страх, мъка или други такива отрицателни емоции, те често изпадат в депресия. Причина за депресията, или изключителната потиснатост, може да бъде смърт на любим човек, развод, загуба на работата или безпощадна болест. Хората могат да изпаднат в депресия, ако развият чувство за безполезност, когато смятат, че са се провалили и не са оправдали доверието на всички около тях. Всеки може да бъде съсипан от една тежка ситуация, но когато човек развие чувство за безнадеждност и не е в състояние да види изход от лошото положение, той може да изпадне в тежка депресия.

Хората от древни времена изпитвали подобни чувства. Йов бил връхлетян от болест и лично нещастие. Той смятал, че Бог го е изоставил, затова изразил отвращение спрямо живота. (Йов 10:1; 29:2, 4, 5) Яков изпаднал в депресия поради предполагаемата смърт на сина си, като отказвал да бъде утешен и желаел да умре. (Битие 37:33–35) Чувствувайки се виновен за сериозно прегрешение,  цар Давид се оплаквал: „Цял ден ходя нажален. Премного съм смазан.“ — Псалм 38:6, 8; 2 Коринтяни 7:5, 6.

Днес мнозина изпадат в депресия поради това, че се натоварват прекалено много, опитвайки се да следват дневна програма, която надхвърля умствените, емоционалните и физическите им възможности. Явно е, че стресът, съчетан с негативни мисли и емоции, може да засегне тялото и да допринесе за едно химическо неравновесие в мозъка, причинявайки по този начин депресия. — Сравни Притчи 14:30.

Помощта, от която те имат нужда

Епафродит, един християнин от първи век, живял във Филипи, ‘тъжал, защото [приятелите му] чули, че бил болен’. Епафродит се разболял, след като бил изпратен в Рим от приятелите си с провизии за апостол Павел, и вероятно смятал, че не е оправдал доверието на своите приятели и че те мислят, че той не се е справил със задачата си. (Филипяни 2:25–27; 4:18) Как помогнал апостол Павел?

Той изпратил Епафродит обратно с писмо до филипянските приятели, в което се казвало: „Приемете [Епафродит] в Господа[ря] с пълна радост; и имайте такива на почит.“ (Филипяни 2:28–30) Фактът, че апостол Павел говорел така добре за него, както и това, че филипяните го посрещнали с топлота и обич, несъмнено утешили Епафродит и му помогнали за облекчаване на неговата депресия.

Без съмнение, съветът на Библията ‘да говорим утешително на потиснатите души’ е най–добрият. „Човек има нужда да знае, че другите се интересуват от него като личност — казва една жена, която страдала от депресия. — Човек има нужда да чуе някой да каже: ‘Разбирам те; всичко ще се оправи.’“

Потиснатият често трябва да поеме инициативата, като потърси съчувствен човек, на когото да се довери. Този човек трябва да бъде добър слушател и да бъде много търпелив. Той или тя трябва да избягва да изнася лекции на потиснатия или да прави осъждащи изказвания от рода на ‘Не бива да се чувствуваш по този начин’ или ‘Имаш неправилна нагласа’. Чувствата на потиснатия човек са  лесно нараними и подобни критични забележки само ще го накарат да се чувствува още по–зле.

Потиснатият човек може би се смята за безполезен. (Йона 4:3) Но човек винаги трябва да помни, че в действителност е важно как Бог оценява някого. Хората считали Исус „за нищо“, но това не променило истинската му стойност за Бога. (Исаия 53:3) Бъди уверен, че точно както Бог обича скъпия си Син, той обича и теб. — Йоан 3:16.

Исус изпитвал съжаление към хората, които били угнетени, и се опитвал да им помогне да осъзнаят своята стойност като личности. (Матей 9:36; 11:28–30; 14:14) Той обяснил, че Бог цени дори малките, незначителни врабчета. „Ни едно от тях не е забравено пред Бога“ — казал той. Колко повече тогава ще цени Бог хората, които се опитват да вършат волята му! За тях Исус казал: „Вам и космите на главата са всички преброени.“ — Лука 12:6, 7.

Вярно е, че за човек, който е много потиснат, който е съкрушен от своите слабости и недостатъци, може би ще бъде трудно да повярва, че Бог го цени така високо. Той може да се чувствува недостоен за любовта и грижите на Бога. „Нашето сърце ни осъжда“ — казва божието Слово. Но дали това е решаващият фактор? Не, не е. Бог разбира, че грешните хора могат да мислят в негативна насока и дори да се осъждат. Затова Словото му ги утешава: „Бог е по–голям от сърцето ни и знае всичко.“ — 1 Йоан 3:19, 20.

Да, нашият любещ небесен Баща вижда повече, отколкото само нашите грехове и грешки. На него са му известни смекчаващи вината обстоятелства, той познава целия ни начин на живот, нашите мотиви и намерения. Той знае, че сме наследили греха, болестите и смъртта, и поради това сме силно ограничени. Фактът, че сме опечалени и наскърбени заради самите себе си, вече е доказателство, че ние не искаме да грешим и че не сме отишли твърде далеч. Библията казва, че сме били подчинени „на немощ“ против волята си. Така че Бог съчувствува на нашето бедствено положение и състрадателно има предвид слабостите ни. — Римляни 5:12; 8:20.

 „Йехова е милостив и състрадателен — биваме уверявани ние. — Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст.“ (Псалм 103:8 [NW], 12, 14) Наистина, Йехова е „Бог на всяка утеха, който ни утешава във всяка наша скръб“. — 2 Коринтяни 1:3, 4.

Помощта, от която потиснатите имат най–голяма нужда, идва от приближаването до техния състрадателен Бог и от приемането на поканата му ‘да прехвърлят бремето си на него’. Той наистина може да ‘съживява сърцето на съкрушилите се’. (Псалм 55:22, NW; Исаия 57:15) Затова божието Слово насърчава молитвата, казвайки: „Всяка ваша грижа възложете на [Йехова], защото Той се грижи за вас.“ (1 Петър 5:7) Да, посредством молитва и молба хората могат да се приближат към Бога и да се радват на ‘божия мир, който надвишава всяка мисъл’. — Филипяни 4:6, 7, NW; Псалм 16:8, 9.

Практическите промени в начина на живот също могат да помогнат на даден човек да превъзмогне настроение на потиснатост. Физическите упражнения, здравата храна, чистият въздух и достатъчната почивка, както и избягването на прекалено гледане на телевизия са също важни. Една жена помогнала на хора, изпаднали в дълбока депресия, като ги подтикнала да ходят енергично. Когато една потисната госпожа казала: „Не искам да излизам на разходка“, жената внимателно, но твърдо отговорила: „Ще излезете.“ Тази жена съобщава: ‘Изминахме 6 км. Когато се върнахме, тя беше уморена, но се чувствуваше по–добре. Човек не може да повярва колко помагат енергичните упражнения, докато не опита сам.’

Но понякога е невъзможно напълно да се победи депресията, дори и когато са опитани всички средства, включително и лекарствени терапии. „Аз опитах всичко — казва една жена на средна възраст, — но депресията не се махна.“ Подобно на това, често е невъзможно да бъдат излекувани слепи, глухи или сакати хора. И въпреки това, потиснатите могат да намерят утеха и надежда, като редовно четат Словото на Бога, което дава сигурната  надежда за трайно облекчение от всички човешки страдания. — Римляни 12:12; 15:4.

Когато никой вече няма да бъде потиснат

Когато Исус описал ужасните неща, които ще сполетят земята в последните дни, той добавил: „А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви.“ (Лука 21:28, „Синодално издание“, 1925 г.) Исус говорел за избавлението в праведния нов свят на Бога, където „самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на божиите чада“. — Римляни 8:21.

Какво облекчение ще бъде за човечеството да бъде освободено от бремето на миналото и хората да се събуждат всеки ден с кристално чисти умове, изпълнени с готовност и желание да се захванат енергично с делата на този ден! Никой повече няма да бъде обременен от облаците на депресията. Сигурното обещание пред човечеството е, че Бог „ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“. — Откровение 21:3, 4.

Ако не е посочено нещо друго, библейските цитати са от „Български превод на Библията“, 1932 г. Когато след цитата е дадено съкращението NW, това означава, че той е преведен от английското издание на New World Translation of the Holy Scriptures [„Свето писание — Превод на новия свят“].