ЙОСИФ не можел повече да сдържа чувствата си. Той казал на всичките си слуги да напуснат стаята. Когато останал насаме с братята си, Йосиф започнал да плаче. Можем да си представим колко се изненадали братята му, тъй като те не знаели защо плаче. Накрая той казал: „Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е още?“

От изненада братята му не можели да приказват. А и се страхували. Но Йосиф казал: „Моля ви, елате по–близо.“ И когато те се приближили, той казал: „Аз съм вашият брат Йосиф, когото продадохте за роб в Египет.“

Йосиф продължил да говори кротко и с добрина: „Не се чувствайте виновни, задето ме продадохте за тук. Всъщност Бог беше онзи, който ме изпрати в Египет да спася живота на хората. Фараонът ме направи управител на цялата страна. А сега бързо се върнете при баща ми и му кажете всичко това. И му кажете още да дойде да живее тук.“

После Йосиф протегнал ръце и прегърнал и целунал всичките си братя. Когато фараонът чул, че Йосифовите братя са дошли, той казал на Йосиф: „Нека вземат коли и да отидат за баща си и семействата си, и да се върнат с тях тук. Ще им дам най–добрата земя в Египет.“

Те така и направили. Тук виждаш как Йосиф посреща баща си, когато той пристига в Египет с цялото си семейство.

Семейството на Яков било станало много голямо. Общо седемдесет били онези, които се преселили в Египет, ако броим Яков, неговите деца и неговите внуци. Но с тях дошли и жените им, а навярно и много слуги. Те всички се заселили в Египет. Били наречени израилтяни, защото Бог променил името на Яков и го нарекъл Израил. Израилтяните станали много специален народ за Бога, както ще видим по–късно.