Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

64 РАЗКАЗ

Соломон изгражда храма

Соломон изгражда храма

ПРЕДИ да умре, Давид дал на Соломон чертежите, които той имал от Бога, за изграждане на храма на Йехова. През четвъртата година на своето управление Соломон започнал да строи храма и до завършването му минали седем и половина години. Десетки хиляди мъже работели на строежа и храмът струвал много, много пари, защото много злато и сребро били използвани там.

Храмът имал две главни помещения, точно както скинията. Но тези помещения били два пъти по–големи от онези в скинията. Соломон наредил да сложат ковчега на договора във вътрешното помещение на храма, а останалите неща от скинията били сложени в другото помещение.

Когато храмът бил завършен, се вдигнало голямо празненство. Соломон коленичил пред храма и се помолил, както го виждаш на картината. „Дори цялото небе не е достатъчно голямо, за да те побере — казал Соломон на Йехова, — а какво остава за този храм. Но аз те моля, о Боже мой, да чуваш твоите хора, когато се молят, обърнати към това място.“

Когато Соломон свършил молитвата си, огън слязъл от небето. Той запалил животните, които били принесени в жертва. И ярка светлина от Йехова изпълнила храма. Това показало, че Йехова слушал и че харесал храма и Соломоновата молитва. Сега, вместо скинията, храмът станал мястото, където хората идвали за поклонение.

Дълги години Соломон управлявал мъдро и народът бил щастлив. Но царят си взел за съпруги много другоземки, които не се покланяли на Йехова. Виждаш ли една от тях, покланяща се на идола? Накрая съпругите му направили така, че Соломон също започнал да се покланя на други богове. И знаеш ли какво станало тогава? Той престанал да се отнася добре към народа. Станал жесток и хората вече не били щастливи.

Това разгневило Йехова и той казал на Соломон: „Аз ще ти отнема царството и ще го дам на друг. Няма да направя това, докато ти си жив, а през царуването на твоя син. Но аз няма да отнема от твоя син целия народ на царството.“ Да видим как се сбъднало това.

1 Летописи 28:9–21; 29:1–9; 3 Царе 5:1–18; 2 Летописи 6:12–42; 7:1–5; 3 Царе 11:9–13.