СОЛОМОН нямал и двадесет години, когато станал цар. Той обичал Йехова и следвал добрите съвети, които му бил дал баща му Давид. Йехова бил доволен от Соломон и затова една нощ му казал в съня му: „Соломоне, какво би искал да ти дам?“

На това Соломон отговорил: „Йехова, Боже мой, аз съм много млад и не знам как да управлявам. Затова, дай ми мъдрост, за да управлявам твоя народ както трябва.“

Йехова бил доволен от това, което поискал Соломон. Затова той казал: „Понеже ти поиска мъдрост, а не дълъг живот или богатство, ще ти дам толкова мъдрост, колкото никой никога не е имал. Но ще ти дам също така и онова, което ти не поиска — и богатство, и слава.“

Скоро след това при Соломон дошли две жени с труден въпрос. „Тази жена и аз живеем в една и съща къща — обяснила едната от тях. — Аз родих момче, а два дни по–късно и тя роди бебе, момченце. Но една нощ нейното бебе умря. И докато аз спях, тя сложила мъртвото си дете до мене и взела моето бебе. Когато се събудих и разгледах мъртвото дете, аз видях, че то не беше моето.“

Тогава другата жена казала: „Не! Живото дете е моето, а умрялото е нейното!“ Първата жена възразила: „Не! Мъртвото дете е твоето, а живото е моето!“ Така спорели двете жени. Какво щял да стори Соломон?

Той пратил за меч и когато го донесли, казал на слугата си: „Разсечи живото бебе на две и дай на всяка жена по половин от него.“

„Не! — извикала истинската майка. — Моля, не убивай бебето. Дай го на нея!“ Но другата жена казала: „Не го давай на никоя от нас, разсечи го на две.“

Най–сетне Соломон проговорил: „Не убивай детето! Дай го на първата жена. Тя е истинската майка.“ Соломон познал, че това е така, защото истинската майка обичала бебето толкова много, че била готова да го даде на другата жена, за да не бъде убито то. Когато хората чули как Соломон разрешил въпроса, те се зарадвали, че имат толкова мъдър цар.

През управлението на Соломон, Бог благословил хората, като направил земята да ражда в изобилие жито и ечемик, грозде и смокини, и много други неща за ядене. Хората се обличали в красиви дрехи и живеели в хубави къщи. Имало повече от достатъчно всякакви блага за всекиго.