ИСУС спрял да почине край един кладенец в Самария. Учениците му отишли до града да купят храна. Жената, с която говори Исус, дошла да си налее вода. Той ѝ казал: „Дай ми да пия.“

Това изненадало много жената. Знаеш ли защо? Защото Исус бил юдей, а тя била самарянка. А повечето юдеи не обичали самаряните. Те дори не говорели с тях! Но Исус обичал всички хора. Затова той казал: „Ако знаеше кой те моли за вода, ти би помолила него и той би ти дал живодарна вода.“

„Господарю — казала жената, — кладенецът е дълбок и ти нямаш дори съд. Откъде ще вземеш тогава тази живодарна вода?“

„Ако пиеш вода от този кладенец, пак ще ожаднееш — обяснил Исус. — Но водата, която аз ще дам, може да направи човека да живее вечно.“

„Господарю — казала жената, — дай ми тая вода! Тогава аз никога няма да ожаднея. И вече няма да има нужда да идвам тук за вода.“

Жената мислела, че Исус говори за истинска вода. Но той говорел за истината, отнасяща се за Бога и неговото Царство. Тази истина е като живодарна вода. Тя може да даде на човек вечен живот.

Тогава Исус казал на жената: „Иди, извикай съпруга си и ела пак.“

„Аз нямам съпруг“ — отговорила тя.

„Правилно отговори — казал Исус. — Но ти имаше петима съпрузи и мъжът, с който живееш сега, не ти е съпруг.“

Жената била смаяна, защото всичко това било истина. Откъде Исус знаел тия неща? Да, знаел ги, защото той бил Обещаният, изпратен от Бога, и Бог му дал тези сведения. В този момент учениците на Исус се върнали и били много изненадани, че той говори със самарянката.

Какво научаваме от всичко това? Това ни показва, че Исус бил добър към хората от всички раси. И ние трябва да бъдем като него. Не бива да смятаме, че някои хора са лоши, само защото принадлежат към дадена раса. Исус искал всички хора да знаят истината, която води до вечен живот. И ние също трябва да искаме да помогнем на хората да научат истината.