СЛУЧИЛО СЕ нещо ужасно. Йоан Кръстител току–що бил убит. Иродиада, жената на царя, не го обичала. И успяла да накара царя да отсече главата на Йоан.

Когато Исус научил за това, много се натъжил. Той отишъл сам на едно усамотено място. Но хората го последвали. Когато Исус видял тълпите, той ги съжалил. И започнал да говори с тях за Царството на Бога, и излекувал болните, които те водели.

Привечер учениците му дошли при него и казали: „Късно е вече, и това място е усамотено. Отпрати хората, за да могат да си купят храна из околните селища.“

„Няма защо да си отиват — казал Исус. — Вие им дайте нещо за ядене.“ И като се обърнал към Филип, Исус попитал: „Къде можем да купим достатъчно храна, за да нахраним всички тези хора?“

„Да купим толкова, че всеки да има по мъничко, ще струва куп пари“ — отговорил Филип. А Андрей казал: „Момчето, което ни носи храната, има пет хляба и две риби. Но те изобщо няма да стигнат за всички тези хора.“

„Кажи на хората да насядат по тревата“ — казал Исус. След това той благодарил на Бога за храната и започнал да я дели на парчета. След това учениците дали хляб и риба на всички хора. Там имало пет хиляди мъже и още много хиляди жени и деца. И всички яли до насита. А когато учениците събрали каквото било останало, напълнили се дванайсет кошници!

Сега Исус казал на учениците си да се качат в голяма лодка, за да прекосят Галилейското езеро. През нощта се надигнала силна буря и вълните започнали да подхвърлят лодката насам–натам. Учениците много се уплашили. Било посред нощ, когато те изведнъж видели някой да идва към тях по водата. Те изкрещели от страх, защото не знаели какво виждат.

„Не се бойте — казал Исус. — Аз съм!“ Учениците все още не вярвали. Затова Петър казал: „Ако това наистина си ти, Господарю, кажи ми да тръгна по водата към тебе.“ Исус казал: „Ела!“ И Петър излязъл от лодката и тръгнал по водата! После обаче се уплашил и започнал да потъва, но Исус го спасил.

След време Исус пак нахранил хиляди хора. Този път той направил това със седем хляба и няколко малки риби. И отново имало предостатъчно за всички. Не е ли чудесно, че Исус се грижел така за хората? Когато той управлява като Божи цар, ние няма да сме принудени да се тревожим за нищо!