1 ГЛАВА
„Нека дойде твоето царство“
1, 2. Какви думи на Йехова чули трима от апостолите на Исус и как откликнали?
АКО самият Йехова ти каже да направиш нещо, как ще реагираш? Несъмнено ще искаш да последваш напътствията му, каквито и да са те.
2 Точно това се случило с трима от апостолите на Исус — Петър, Яков и Йоан — известно време след Пасхата през 32 г. (Прочети Матей 17:1–5.) Те били с Господаря си „на една висока планина“ и получили видение на Исус като славен небесен Цар. Видението изглеждало толкова реално, че Петър поискал да участва в него. Докато той говорел, ги покрил облак и те ясно чули нещо, което малцина са имали привилегията да чуят — гласа на самия Йехова. След като заявил, че Исус е неговият Син, Йехова наредил: „Него слушайте!“ Апостолите последвали това Божие напътствие. Те слушали какво учил Исус и насърчавали другите да правят същото. (Деян. 3:19–23; 4:18–20)
3. Защо Йехова иска да слушаме Сина му и каква тема трябва да изследваме?
3 Думите „Него слушайте!“ са записани в Библията за наша полза. (Рим. 15:4) Защо? Защото Исус е говорителят на Йехова и всеки път, когато поучавал, говорел това, което Баща му иска да знаем. (Йоан 1:1, 14) Тъй като Исус говорил за Божието Царство — небесното управление на Христос и неговите 144 000 съвладетели — повече, отколкото за каквото и да било друго, трябва внимателно да изследваме тази важна тема. (Откр. 5:9, 10; 14:1–3; 20:6) Нека обаче най–напред да обсъдим защо Исус обръщал толкова голямо внимание на Божието Царство.
„От изобилието на сърцето...“
4. Как Исус показал, че Царството е важно за него?
4 Често думите ни разкриват какво е наистина важно за нас, какво е в сърцето ни. Самият Исус казал: „От изобилието на сърцето говори устата.“ (Мат. 12:34) Той използвал всяка възможност да говори за Царството. То е споменато над 100 пъти в четирите евангелия и повечето от случаите са именно в изказвания на Исус. Това била основната тема на проповедната му дейност. Той казал: „И в други градове трябва да известя добрата новина за Божието царство, защото за това бях изпратен.“ (Лука 4:43) Дори след възкресението си Исус продължил да говори на учениците си за Царството. (Деян. 1:3) Затова с основание можем да кажем, че Божието Царство било много важно за Исус. Несъмнено той дълбоко го ценял и това го подбуждало да говори за него.
5–7. а) Откъде знаем, че Царството е скъпо за Йехова? Обясни с пример. б) Как можем да покажем, че Царството е важно за нас?
5 Царството е скъпо и за Йехова. Откъде знаем това? Припомни си, че Йехова изпратил своя единороден Син на земята и именно от Йехова идвали всички думи на Исус. (Йоан 7:16; 12:49, 50) Бог е също авторът на записаното в евангелията за живота и службата на Сина му. Помисли какво означава това.
Трябва да се запитаме дали и за нас Божието Царство е наистина важно
6 Представи си, че правиш семеен албум. Имаш много снимки, но албумът не може да побере всичките. Затова трябва да избереш кои да включиш. В известен смисъл евангелията са като такъв албум, който ни дава ясна представа за Исус. Йехова не вдъхновил писателите им да запишат всичко, което Синът му казал и направил на земята. (Йоан 20:30; 21:25) Вместо това духът му ги насочил да запишат думите и делата, които ни помагат да разберем целта на Исусовата служба и какво е най–важно за Йехова. (2 Тим. 3:16, 17; 2 Пет. 1:21) След като евангелията са изпълнени с Христовите учения за Божието Царство, е логично да направим заключението, че то е скъпо за Йехова. Помисли само — Йехова иска да знаем какво представлява неговото Царство!
7 Трябва да се запитаме дали и за нас Божието Царство е толкова важно. Ако е така, с нетърпение ще искаме да разберем какво учил Исус за него — от какво значение е то и как и кога ще дойде.
Как ще дойде Божието Царство?
8. Как Исус обобщил колко важно е Царството?
8 В молитвата образец Исус обобщил с ясни и прости думи колко важно е Царството, като посочил какво ще постигне то. Тази молитва се състои от седем молби. Първите три засягат намеренията на Йехова — освещаването на името му, идването на Царството му и извършването на волята му както на небето, така и на земята. (Прочети Матей 6:9, 10.) Тези три молби са тясно свързани. Месианското Царство е средството, чрез което Йехова ще освети името си и ще извърши волята си.
9, 10. а) Как ще дойде Божието Царство? б) Кое библейско обещание копнееш да видиш изпълнено?
9 Как ще дойде Божието Царство? Когато се молим „Нека дойде твоето царство“, ние всъщност се молим Царството да предприеме решителни действия. Когато дойде, то ще упражни пълната си власт над земята. Ще премахне настоящата порочна система, включително всички човешки власти, и ще установи праведен нов свят. (Дан. 2:44; 2 Пет. 3:13) Под управлението на Царството цялата земя ще стане рай. (Лука 23:43) Всички, които са в паметта на Бога, ще бъдат възкресени и отново ще са с близките си. (Йоан 5:28, 29) Послушните хора ще достигнат съвършенство и ще живеят вечно. (Откр. 21:3–5) Накрая земята ще е в пълна хармония с небето, каквато е волята на Йехова! Нима не копнееш да видиш изпълнението на тези скъпоценни библейски обещания? Помни, че всеки път, когато се молиш да дойде Божието Царство, се молиш те да станат реалност.
10 Ясно е, че Божието Царство още не е „дошло“ да изпълни думите от молитвата образец. Хората все още се управляват сами и праведният нов свят не е установен. Но има добра новина. Божието Царство вече владее в небето, както ще обсъдим в следващата глава. Сега нека да разгледаме какво казал Исус за времето на установяването и на идването на Царството.
Кога е установено Божието Царство?
11. Какво посочил Исус за установяването на Царството?
11 Исус посочил, че Царството няма да бъде установено през първи век, противно на очакванията на някои от учениците му. (Деян. 1:6) Да видим какво разкрил той в две притчи, които разказал в рамките на две години.
12. Как притчата за житото и плевелите показва, че Царството не било установено през първи век?
12 Притчата за житото и плевелите. (Прочети Матей 13:24–30.) След като разказал тази притча, вероятно през пролетта на 31 г., Исус я обяснил на учениците си. (Мат. 13:36–43) Ето накратко притчата и значението ѝ: След смъртта на апостолите Дяволът щял да засее плевели (фалшиви християни) сред житото („синовете на царството“, или помазаните християни). Житото и плевелите щели да бъдат оставени да растат заедно до жетвата, която е „завършекът на системата“. След започването на жетвата плевелите щели да бъдат изскубани. После щяло да бъде събрано житото. Следователно притчата показва, че Царството щяло да бъде установено не през първи век, а едва след като свърши периодът, през който житото и плевелите растат заедно. През 1914 г. този период приключил и започнала жетвата.
13. Как Исус показал, че няма да започне да управлява веднага след завръщането си в небето?
13 Притчата за мините. (Прочети Лука 19:11–13.) Исус разказал тази притча през 33 г., когато отивал за последен път в Йерусалим. Някои от слушателите му си мислели, че той ще установи Царството си веднага щом пристигнат в града. За да поправи възгледа им и да покаже, че има още много време до установяването на Царството, Исус сравнил себе си с „човек от благородно потекло“, който трябвало да пътува до „далечна страна, за да получи царска власт“. a В случая на Исус „далечната страна“ била небето, където щял да получи царска власт от своя Баща. Но той знаел, че няма да започне да управлява като месиански Цар веднага след завръщането си в небето, а ще седне от дясната страна на Бога и ще чака определеното време. В крайна сметка това чакане продължило много векове. (Пс. 110:1, 2; Мат. 22:43, 44; Евр. 10:12, 13)
Кога ще дойде Божието Царство?
14. а) Как отговорил Исус на въпроса, който му задали четирима от неговите апостоли? б) Какво разбираме за Исусовото присъствие и за Царството от изпълнението на пророчеството в 24 и 25 глава на Матей?
14 Няколко дни преди смъртта на Исус четирима от апостолите му го попитали: „Какъв ще бъде знакът за твоето присъствие и за завършека на тази система?“ (Мат. 24:3; Мар. 13:4) В отговор той дал обширно пророчество, записано в 24 и 25 глава на Матей. Исус изброил различни световни събития, които щели да служат като знак за неговото присъствие. Началото на това присъствие щяло да съвпада с установяването на Царството, а кулминацията му — с идването на Царството. Има многобройни доказателства, че пророчеството на Исус се изпълнява от 1914 г. насам. b Следователно тази година бележи началото на неговото присъствие и установяването на Царството.
15, 16. За кого се отнася изразът „това поколение“?
15 Но кога ще дойде Божието Царство? Исус не разкрил точно кога. (Мат. 24:36) Той обаче казал нещо, което трябва да ни увери, че времето вече е наближило. Исус посочил, че Царството ще дойде, след като „това поколение“ види изпълнението на пророческия знак. (Прочети Матей 24:32–34.) За кого се отнася изразът „това поколение“? Нека да разгледаме думите на Исус по–подробно.
16 „Това поколение.“ Дали Исус имал предвид невярващите? Не. Помисли кои били слушателите му. Той дал това пророчество пред няколко апостоли, които дошли при него „насаме“. (Мат. 24:3) Скоро апостолите щели да бъдат помазани със светия дух. Обърни внимание и на контекста. Преди да спомене „това поколение“, Исус казал: „А от притчата за смокинята научете следното: когато клонките ѝ омекнат и пуснат листа, знаете, че лятото наближава. Така и вие, щом видите всичко това, знайте, че Човешкият син е близо, пред вратата.“ Помазаните последователи на Исус, а не невярващите, щели да видят предсказаните от него неща и да разберат значението им, а именно, че Господарят „е близо, пред вратата“. Следователно с думите „това поколение“ Исус имал предвид помазаните си последователи.
17. Какво означават термините „поколение“ и „всички тези неща“?
17 „Няма да премине, докато не станат всички тези неща.“ Как ще се изпълнят тези думи? За да отговорим, трябва да знаем значението на термините „поколение“ и „всички тези неща“. В Библията думата „поколение“ често се отнася за хора на различна възраст, чийто живот се застъпва за определен период от време. Едно поколение не съществува прекалено дълго; то има край. (Из. 1:6) Изразът „всички тези неща“ обхваща предсказаните събития по времето на Исусовото присъствие — от началото му през 1914 г. до кулминацията му при „голямото бедствие“. (Мат. 24:21)
18, 19. Как да разбираме думите на Исус за „това поколение“ и до какво заключение можем да стигнем?
18 Как тогава да разбираме думите на Исус за „това поколение“? „Поколението“ се състои от две застъпващи се групи помазани християни: първата група е съставена от помазаните, които са видели началото на изпълнението на знака през 1914 г., а втората — от помазаните, които за известно време са били съвременници на първата група. Поне някои от втората група ще доживеят да видят започването на предстоящото „голямо бедствие“. Двете групи образуват едно поколение, защото животът им като помазани християни се застъпва. c
19 До какво заключение можем да стигнем? Знаем, че знакът на Исусовото присъствие в царска власт е ясно забележим по цялата земя. Виждаме също, че възрастта на помазаните, които са все още живи и са от „това поколение“, напредва; и все пак не всички те ще умрат преди началото на „голямото бедствие“. Затова можем да направим извода, че много скоро Божието Царство ще дойде и ще започне да владее над земята! Колко вълнуващо ще бъде да станем свидетели на изпълнението на молитвата, на която ни учил Исус: „Нека дойде твоето царство.“
20. С какво ще се занимае тази книга и какво ще разгледаме в следващата глава?
20 Нека никога не забравяме какво казал самият Йехова от небето за своя Син: „Него слушайте!“ Като истински християни, ние искаме да следваме това напътствие от Бога и силно се интересуваме от всичко, което Исус учил за Божието Царство. Какво е постигнало то и какво ще направи в бъдеще? Именно с това ще се занимае тази книга. В следващата глава ще разгледаме вълнуващите събития около раждането на Божието Царство в небето.
a Притчата на Исус може би напомнила на слушателите му за Архелай, сина на цар Ирод Велики. Преди да умре, Ирод определил Архелай за свой наследник в Юдея и други области. Но за да встъпи в длъжност, Архелай трябвало първо да предприеме дълго пътуване до Рим и да получи одобрението на император Август.
b За повече информация виж гл. 9 от книгата „Какво в действителност учи Библията?“.