Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

6 ГЛАВА

Хората, които проповядват — Божиите служители се предоставят с готовност

Хората, които проповядват — Божиите служители се предоставят с готовност

НА ФОКУС

Царят събира армия от проповедници

1, 2. Каква мащабна дейност предсказал Исус и какъв важен въпрос възниква?

 ПОЛИТИЦИТЕ често дават обещания, които не изпълняват. Дори най–добронамерените сред тях може да не са в състояние да спазят обещанията си. За разлика от това месианският Цар Исус Христос винаги държи на думата си.

2 След като се възцарил през 1914 г., Исус бил готов да изпълни пророчество, което изрекъл около 1900 години по–рано. Малко преди да умре, той казал: „Тази добра новина за царството ще бъде проповядвана по целия свят.“ (Мат. 24:14) Изпълнението на думите му щяло да е част от знака за неговото присъствие в царска власт. Но възниква важен въпрос: как Царят щял да събере армия от пламенни проповедници в последните дни — период, който се отличава с егоизъм, безсърдечност и безбожност? (Мат. 24:12; 2 Тим. 3:1–5) Трябва да знаем отговора, защото той засяга всички истински християни.

3. В какво бил сигурен Исус и защо?

3 Да помислим отново за пророчеството на Исус. Думите му „ще бъде проповядвана“ изразяват пълна увереност. Исус бил сигурен, че в последните дни ще има хора, които с готовност ще го подкрепят. Откъде придобил такава увереност? От своя Баща. (Йоан 12:45; 14:9) Преди да дойде на земята, Исус лично видял, че Йехова проявява доверие в охотния дух на своите поклонници. Нека да разгледаме как Йехова изразил тази увереност.

„Твоят народ с готовност ще се предостави“

4. Каква подкана отправил Йехова към израилтяните и с какъв резултат?

4 Спомни си какво станало, когато Йехова наредил на Моисей да направи светия шатър, който трябвало да бъде център на поклонението за израилтяните. Чрез Моисей Бог подканил целия народ да подкрепи работата: „Нека всеки, който проявява охотен дух, донесе ... дарове за Йехова.“ Какъв бил резултатът? Хората носели доброволни приноси „всяка сутрин“. Те давали толкова много, че трябвало да им кажат да не донасят повече дарове! (Из. 35:5; 36:3, 6) Израилтяните оправдали доверието на Йехова.

5, 6. Какъв дух очакват да намерят Йехова и Исус сред истинските поклонници във времето на края според Псалм 110:1–3?

5 Очаквал ли Йехова такъв охотен дух и сред поклонниците си в последните дни? Повече от 1000 години преди Исус да се роди на земята, Бог вдъхновил Давид да пише за времето, когато Месията щял да започне да управлява. (Прочети Псалм 110:1–3.) Новоназначеният Цар Исус щял да има врагове, които щели да му се противопоставят. Но щял да има и много поддръжници, които нямало да му служат по принуда. Дори младите сред тях щели с готовност да се предоставят и да станат толкова голямо множество, че подходящо да бъдат сравнени с безбройните капки роса a, които покриват земята рано сутрин.

Пламенните поддръжници на Царството са многобройни като капки роса (Виж 5 абзац)

6 Исус знаел, че пророчеството в 110 псалм се отнася за него. (Мат. 22:42–45) Затова с пълно основание можел да бъде уверен, че ще има лоялни поддръжници, които с готовност ще се предоставят да проповядват добрата новина по целия свят. Какво показва историята? Наистина ли Царят е събрал армия от пламенни проповедници в тези последни дни?

„За мене е дълг и привилегия да известявам това послание“

7. Какво предприел Исус след възцаряването си, за да подготви последователите си за предстоящата работа?

7 Скоро след като започнал да царува, Исус предприел действия да подготви последователите си за мащабната работа, която им предстояла. Както видяхме във 2 глава, от 1914 до началото на 1919 г. той извършил проверка и пречистване. (Мал. 3:1–4) По–късно през 1919 г. Исус назначил „верния роб“ да поеме ръководството над неговите последователи. (Мат. 24:45) Оттогава насам посредством конгресни доклади и печатни издания този „роб“ осигурява духовна храна, с която многократно е подчертавал, че всеки християнин има отговорността да участва в проповедната дейност.

8–10. Как конгресите дали тласък на проповедната дейност? Дай пример. (Виж и блока „ Ранни конгреси, които дават тласък на проповедната дейност“.)

8 Конгресни доклади: Жадни за повече напътствия, Изследователите на Библията се събрали в Сидър Пойнт (щата Охайо) от 1 до 8 септември 1919 г. за първия си голям конгрес след Първата световна война. На втория ден брат Ръдърфорд изнесъл лекция, в която ясно заявил: „Задачата на християните на земята е да известяват посланието за царството на Господаря.“

9 Кулминацията на конгреса настъпила три дни по–късно, когато Ръдърфорд изнесъл доклада „Обръщение към сътрудниците“, публикуван впоследствие в „Стражева кула“ под заглавието „Да известяваме Царството“. В него той казал: „В моменти на размисъл е нормално християнинът да се запита: ‘Защо съм тук на земята?’ И отговорът неизбежно трябва да бъде: ‘Господарят милостиво ме е направил свой посланик, за да нося на света божественото послание за помирение, и за мене е дълг и привилегия да известявам това послание.’“

10 В този исторически доклад брат Ръдърфорд съобщил, че ще бъде издавано ново списание, „Златният век“ (днес „Пробудете се!“), което ще насочва хората към Царството като единствената надежда за човечеството. След това той попитал колко от присъстващите искат да участват в разпространението му. В сведение за конгреса се посочва: „Откликът беше вдъхновяващ. Шест хиляди души едновременно станаха.“ b Ясно е, че Царят имал пламенни поддръжници, които били готови да известяват Царството!

11, 12. Какво било посочено в „Стражева кула“ през 1920 г. за времето, в което ще се проповядва?

11 Печатни издания: От страниците на „Стражева кула“ ставало все по–ясно колко е важна предсказаната от Исус проповедна дейност. Нека видим няколко примера от началото на 20–те години.

12 Какво послание щяло да се известява в изпълнение на Матей 24:14? Кога щяла да се извършва тази работа? В броя на „Стражева кула“ от 1 юли 1920 г. статията „Евангелието за Царството“ обяснила по следния начин в какво се състои посланието: „Добрата новина тук се отнася за края на стария ред и установяването на царството на Месията.“ Посочвало се също кога трябва да бъде проповядвано това послание: „[То] трябва да бъде известено в периода между Голямата война [Първата световна война] и „голямото бедствие“.“ В заключение се казвало: „Сега е времето ... да [се] известява тази добра новина надлъж и нашир в християнския свят.“

13. Как през 1921 г. „Стражева кула“ призовала помазаните християни да проявят охотен дух?

13 Дали Божиите служители щели да бъдат принуждавани да вършат предсказаната от Исус дейност? Не. В статията „Бъдете смели“ в броя на „Стражева кула“ от 15 март 1921 г. помазаните християни били призовани да проявят охотен дух. Всеки бил насърчен да се запита: „Не е ли огромна привилегия, както и мой дълг, да участвам в тази дейност?“ По–нататък в статията се казвало: „Уверени сме, че когато ... осъзнаете [каква привилегия е проповедната служба], ще бъдете като Йеремия, в чието сърце Божието слово било ‘като разпален огън, затворен в костите му’, който го подбуждал да действа, така че той не можел да мълчи.“ (Йер. 20:9) Това насърчение отразявало доверието на Йехова и Исус в лоялните поддръжници на Царството.

14, 15. Как помазаните трябвало да стигнат до другите според подканата в „Стражева кула“ през 1922 г.?

14 Как истинските християни трябвало да стигнат до другите с посланието за Царството? Кратката, но въздействаща статия „Службата е много важна“ в броя на „Стражева кула“ от 15 август 1922 г. насърчила помазаните „активно да носят печатното послание на хората и да разговарят с тях на вратата им, като свидетелстват, че небесното царство е наближило“.

15 Няма съмнение, че от 1919 г. насам посредством „верния и разумен роб“ Христос е подчертавал многократно, че за християните на земята е дълг и привилегия да известяват посланието за Царството. Как реагирали обаче Изследователите на Библията на подканата да участват в проповедната дейност?

„Верните доброволно ще известяват“

16. Как реагирали някои старейшини на идеята, че всички трябва да проповядват?

16 През 20–те и 30–те години някои се противопоставяли на идеята, че всички помазани християни трябва да проповядват. „Стражева кула“ от 1 ноември 1927 г. обяснила случващото се с думите: „Някои в църквата [сбора] днес, които заемат отговорната позиция на старейшини, ... отказват да насърчават братята си да участват в службата и самите те също не искат да участват в нея. ... Те гледат с насмешка на съвета да ходят от врата на врата и да носят на хората посланието за Бога, за неговия Цар и за царството му.“ Статията недвусмислено посочила: „Дошло е времето верните да набележат тези личности и да ги отбягват, както и да им кажат, че вече няма да поверяваме на такива мъже службата на старейшини.“ c

17, 18. Как откликнали повечето християни на напътствието от „верния роб“ и как са откликнали милиони през изминалите 100 години?

17 За щастие повечето християни в сборовете откликнали с ентусиазъм на напътствието от „верния роб“. За тях било чест да споделят с другите посланието за Царството. „Стражева кула“ от 15 март 1926 г. отбелязала: „Верните доброволно ще известяват това послание на хората.“ Тези братя изпълнили пророческите думи в Псалм 110:3 и показали, че са пламенни поддръжници на месианския Цар.

18 През изминалите 100 години милиони са се предоставили с готовност да известяват посланието за Царството. В следващите няколко глави ще обсъдим как са проповядвали — методите и средствата, които са използвали — и какви са резултатите. Първо обаче нека да разгледаме защо милиони участват доброволно в тази дейност, въпреки че живеем в себелюбив свят. Докато обсъждаме този въпрос, е добре всеки от нас да се запита: „Защо споделям добрата новина с другите?“

„Търсете първо царството“

19. Защо следваме Исусовия съвет да търсим първо Царството?

19 Исус казал на последователите си: „Търсете първо царството.“ (Мат. 6:33) Защо следваме този съвет? Най–вече защото съзнаваме колко важно е Царството; то е съществено за Божието намерение. Както видяхме в предишната глава, светият дух постепенно разкрива вълнуващи и скъпоценни истини за него. Когато те докоснат сърцето ни, ние сме подбудени да търсим първо Царството.

Като човек, който се радва, когато намери скрито съкровище, християните са щастливи, че са намерили истината за Царството (Виж 20 абзац)

20. Как притчата на Исус за скритото съкровище показва как щели да откликнат последователите му на съвета да търсят първо Царството?

20 Исус знаел как щели да откликнат последователите му на съвета да търсят първо Царството. Да разгледаме неговата притча за скритото съкровище. (Прочети Матей 13:44.) Докато работи на нивата, човекът в притчата намира скрито съкровище и веднага разбира колко ценно е то. Какво прави тогава? „От радост той отива и продава всичко, каквото има, за да купи нивата.“ Каква е поуката за нас? Когато намерим истината за Царството и разберем колко е ценна, ние с радост правим нужните жертви, за да поставяме интересите на Царството където трябва — на първо място в живота си. d

21, 22. Как лоялните поддръжници на Царството показват, че търсят първо него? Дай пример.

21 Лоялните поддръжници на Царството показват не само с думи, но и с дела, че търсят първо него. Те посвещават живота, способностите и средствата си на проповедната дейност. Много от тях са направили големи жертви, за да служат целодневно. Всички тези пламенни проповедници са разбрали от личен опит, че Йехова благославя онези, които поставят Царството на първо място. Ето един пример от ранните години.

22 Ейвъри и Ловиния Бристоу служили заедно като колпортьори (пионери) в южната част на САЩ от края на 20–те години. По–късно Ловиния сподели: „С Ейвъри прекарахме много щастливи години в пионерската служба. Често не знаехме откъде ще намерим пари за гориво или за храна. Но по един или друг начин Йехова винаги се грижеше за нас. Ние просто продължавахме да му служим. Винаги имахме това, от което се нуждаем.“ Веднъж, докато служели в Пенсакола (щата Флорида), двамата нямали достатъчно пари и храна. Когато се прибрали в караваната си, намерили две големи торби с хранителни продукти заедно с бележка, на която пишело „С любов от пенсаколската общност e“. След десетилетия в целодневната служба Ловиния каза: „Йехова никога не ни изоставя. Той никога не предава доверието ни.“

23. Какво изпитваш към истината за Царството, която си намерил, и на какво си решен?

23 Не всички можем да участваме еднакво в проповедната дейност, понеже обстоятелствата ни са различни. Но за всички нас е привилегия да известяваме всеотдайно добрата новина. (Кол. 3:23) Тъй като истината за Царството, която сме намерили, е скъпоценна за нас, ние сме готови — дори горим от желание — да правим нужните жертви, за да служим колкото се може повече. Нима и ти не си решен на това?

24. Кое е едно от най–великите постижения на Царството в последните дни?

24 През изминалия век Царят наистина изпълнява пророческите си думи от Матей 24:14. При това го прави, без да принуждава служителите си. След като са излезли от този егоцентричен свят, неговите последователи са се предоставили с готовност да проповядват добрата новина. Тяхната световна проповедна дейност е част от знака за присъствието на Исус в царска власт и едно от най–великите постижения на Царството в последните дни.

a В Библията росата се свързва с изобилие. (Бит. 27:28; Мих. 5:7)

b В брошурата „Комуто е поверена работата“ се обяснявало: „Работата със „Златният век“ се състои в ходене от къща на къща с посланието за царството. ... Освен това във всеки дом ще се оставя по един екземпляр от „Златният век“, независимо дали е направен абонамент.“ Години наред братята били напътствани да предлагат абонамент за „Златният век“ и за „Стражева кула“. От 1 февруари 1940 г. служителите на Йехова били насърчени да разпространяват отделни екземпляри от списанията и да отчитат броя им.

c По онова време старейшините били избирани по демократичен начин от сбора. Затова сборът можел да откаже да гласува за мъже, които се противопоставят на службата. Промяната към теократично назначаване на старейшините ще бъде обсъдена в гл. 12.

d Исус изразил подобна мисъл в притчата си за пътуващия търговец, който търси бисер с голяма стойност. Когато го намира, той продава всичко, каквото има, и го купува. (Мат. 13:45, 46) Двете притчи показват също, че може да научим истината за Царството по различен начин. Някои попадат на нея случайно, а други я търсят усилено. Независимо как сме намерили истината обаче, ние сме готови да правим жертви, за да поставяме Царството на първо място в живота си.

e По онова време сборовете се наричали „общности“.