1, 2. а) Каква вътрешна борба водим по отношение на властта? б) Какви въпроси ще разгледаме?

НАБЛЮДАВАЛ ли си как реагира едно малко дете, когато му кажат да направи нещо, което не иска? По лицето му ясно е изписана вътрешната борба, която води. То чува гласа на родителя си и знае, че трябва да се подчини на родителската власт. Но в дадения случай просто не иска да се подчини. Това, което детето изпитва, показва с какво се сблъскваме понякога всички ние.

² Не винаги е лесно да проявяваме уважение към властта. Трудно ли ти е понякога да уважаваш онези, които имат известна власт над тебе? Ако е така, не си единствен. Живеем във време, когато уважението към властта се среща по–рядко от всякога. Но Библията казва, че трябва да проявяваме уважение към онези, които имат власт над нас. (Притчи 24:21) Всъщност това дори е необходимо, ако искаме да останем в Божията любов. Тогава, естествено, възникват някои въпроси. Защо може да ни е толкова трудно да уважаваме властта? Защо Йехова изисква това от нас и какво ще ни помогне да се подчиним на изискването му? И накрая, по какви начини можем да показваме уважение към властта?

3, 4. Как започнали грехът и несъвършенството и защо грешната ни същност ни пречи да уважаваме властта?

³ Нека разгледаме накратко две причини, поради които може да ни е толкова трудно да проявяваме уважение  към притежаващите власт. Първо, ние сме несъвършени. И второ, хората, които имат власт над нас, също са несъвършени. Човешкият грях и несъвършенство се появили преди много време в Едемската градина, когато Адам и Ева се разбунтували срещу властта на Бога. Следователно грехът започнал с бунт. И до днес ние имаме вродена склонност да се бунтуваме. (Битие 2:15–17; 3:1–7; Псалм 51:5; Римляни 5:12)

⁴ Поради грешната ни същност гордостта и високомерието лесно се надигат в повечето от нас, докато смирението е рядко срещано качество, което трябва да полагаме усилия да развиваме и поддържаме. Дори след години на вярна служба на Бога може да станем упорити и горди. Да вземем например Корей, който заедно с Божия народ вярно издържал много трудности. Но той жадувал за повече власт и нагло застанал начело на бунт срещу Моисей, най–кроткия човек на земята по онова време. (Числа 12:3; 16:1–3) Помисли и за случая с цар Озия, чиято гордост го накарала да влезе в храма на Йехова и да извърши свещен ритуал, който бил определен само за свещениците. (2 Летописи 26:16–21) Тези мъже платили скъпо за своя бунт. Но отрицателният им пример е полезно напомняне за всички нас. Трябва да се борим с гордостта, която ни пречи да проявяваме уважение към властта.

5. Как несъвършените хора са злоупотребявали с властта си?

⁵ От друга страна, несъвършените хора, притежаващи власт, с постъпките си значително са подкопали уважението към властта. Много от тях са били жестоки, груби или деспотични. Всъщност човешката история е изпълнена с примери за злоупотреба с властта. (Прочети Еклисиаст 8:9.) Например Саул бил добър, смирен човек, когато Йехова го избрал за цар. Но той се поддал на гордостта и завистта и започнал да преследва верния Давид. (1 Царе 9:20, 21; 10:20–22; 18:7–11) По–късно Давид станал един от най–добрите царе на Израил, но и той злоупотребил с властта  си, когато откраднал жената на хета Урия и изпратил този невинен човек в предните бойни редици, за да умре в битка. (2 Царе 11:1–17) Наистина несъвършенството пречи на хората да упражняват по правилен начин дадената им власт. А когато имащите власт не зачитат Йехова, злоупотребяват още повече с нея. След като описал начина, по който някои католически папи започнали повсеместно преследване, един британски държавник писал: „Властта покварява, а абсолютната власт покварява абсолютно.“ Като имаме предвид всичко това, нека разгледаме защо трябва да уважаваме властта.

6, 7. а) Какво ни подтиква да направим нашата любов към Йехова и защо? б) С каква нагласа е свързано подчинението?

⁶ Най–основателните причини да уважаваме властта произтичат от любовта — любовта ни към Йехова, към ближния и дори към самите себе си. Тъй като обичаме Йехова повече от всичко друго, искаме да радваме сърцето му. (Прочети Притчи 27:11; Марко 12:29, 30.) Знаем, че неговото върховенство, правото му да управлява Вселената, е оспорено още от бунта в Едемската градина и че повечето хора са избрали страната на Сатана и са отхвърлили Божието управление. Ние обаче сме щастливи да застанем на страната на Йехова. Когато четем величествените думи в Откровение 4:11, сърцето ни откликва с радост. За нас е напълно ясно, че Йехова е пълноправният Владетел на Вселената! Ние подкрепяме върховенството му, като се подчиняваме на неговата власт във всекидневния си живот.

⁷ Такова уважение включва нещо повече от послушание. Ние с готовност слушаме Йехова, защото го обичаме. Но несъмнено ще има моменти, когато ще ни бъде много трудно да сме послушни. Тогава като малкото дете, описано в началото, ще трябва да се научим да се подчиняваме. Нека не забравяме, че Исус се  покорил на волята на Баща си дори когато това било много трудно. Той му казал: „Нека бъде не моята воля, а твоята.“ (Лука 22:42)

8. а) Какво означава често подчинението към Йехова и какво разкрива чувствата на Йехова по въпроса? б) Какво може да ни помогне да слушаме съвет и да приемаме поука? (Виж блока „ Слушай съвет и приемай поука“.)

⁸ Разбира се, Йехова днес не говори с всеки от нас поотделно. Той използва своето Слово и човешките си представители на земята. Затова ние се подчиняваме на властта на Йехова най–често като проявяваме уважение към хората, на които той е дал власт над нас или на които позволява да продължават да имат такава власт. Ако се бунтуваме срещу тях, като например отказваме да приемем техните библейски съвети и поправяне, ще обидим нашия Бог. Когато израилтяните роптаели и се бунтували срещу Моисей, Йехова приел действията им като насочени лично срещу него. (Числа 14:26, 27)

9. Защо любовта към ближния ще ни подтикне да уважаваме властта? Обясни с пример.

⁹ Ние проявяваме уважение към властта и поради любовта си към ближния. Защо можем да кажем това? Представи си, че си войник в армията. Успехът и дори самото оцеляване на армията вероятно зависят от сътрудничеството, подчинението и уважението на всеки войник към по–високопоставените от него. Ако подкопаваш тази организация, като се бунтуваш, животът на всички други войници може да бъде изложен на опасност. Библията стотици пъти описва Йехова като „Бога на небесните войнства“. (1 Царе 1:3) Той е Главнокомандващ на огромна войска от могъщи духовни създания. Понякога Йехова сравнява и земните си служители с войска. Но за разлика от човешките армии, които причиняват ужасни опустошения, войнствата на Йехова вършат само добро. (Псалм 68:11; Езекиил 37:1–10) Ако се бунтуваме срещу хората, на които Йехова е дал власт над нас, няма ли  да застрашим живота на тези, с които заедно водим духовна борба? Когато някой християнин се бунтува срещу назначените старейшини, другите в сбора също могат да пострадат. (1 Коринтяни 12:14, 25, 26) Когато едно дете се бунтува, цялото семейство страда. Затова ние проявяваме любов към ближния си, като развиваме дух на уважение и сътрудничество.

10, 11. Как уместното желание да ни бъде добре, ни подбужда да сме послушни на властта?

¹⁰ Ние уважаваме властта и защото това е за наше добро. Когато изисква от нас да уважаваме властта, Йехова често споменава и ползата, която ще извлечем, ако го правим. Например той казва на децата да са послушни на родителите си, за да живеят дълго и добре. (Второзаконие 5:16; Ефесяни 6:2, 3) Съветва ни да уважаваме старейшините в сбора, защото в противен случай ще си навредим духовно. (Евреи 13:7, 17) Освен това ни казва да се подчиняваме на светските власти заради собствената ни защита. (Римляни 13:4)

 ¹¹ Сигурно ще се съгласиш, че като знаем защо Йехова иска от нас да сме послушни, ни е по–лесно да уважаваме властта. Затова нека да разгледаме как можем да проявяваме уважение към властта в три основни области на живота.

12. Каква роля е определил Йехова за съпруга и бащата в семейството и как мъжът трябва да я изпълнява?

¹² Йехова е замислил семейната уредба. Тъй като е Бог на реда, той е организирал семейството така, че всичко в него да върви добре. (1 Коринтяни 14:33) Дал е на съпруга и бащата властта да бъде глава на семейството. Съпругът проявява уважение към своя Глава Христос, като подражава на начина, по който той упражнява главенството си над сбора. (Ефесяни 5:23) Следователно съпругът не бива да се отказва от своята отговорност, но трябва да я изпълнява с решителност. Това обаче не означава да бъде деспотичен или груб, а да бъде любещ, разумен и мил. Той помни, че властта му е относителна — тя винаги е подчинена на властта на Йехова.

13. Как една съпруга и майка може да изпълнява ролята си в семейството по начин, който е угоден на Йехова?

¹³ Една съпруга и майка трябва бъде помощничка, или допълнение, на мъжа си. На нея също е дадена власт в семейството, защото Библията  говори за „закона на майката“. (Притчи 1:8, бел. под линия) Разбира се, нейната власт е подчинена на властта на мъжа ѝ. Християнката показва уважение към властта на съпруга си, като му помага да изпълнява своята роля на глава на семейството. Тя не го унижава, не го манипулира, нито му отнема главенството. Вместо това го подкрепя и му сътрудничи. Когато решенията му не ѝ харесват, тя може с уважение да изрази мнението си, но въпреки това се подчинява. Ако съпругът ѝ не е Свидетел, тя може да се сблъска с трудни ситуации, но нейното подчинение може да го подтикне да потърси Йехова. (Прочети 1 Петър 3:1.)

14. Как децата могат да носят радост на родителите си и на Йехова?

¹⁴ Децата радват сърцето на Йехова, когато са послушни на баща си и майка си. Освен това така те носят чест и радост на родителите си. (Притчи 10:1) В семействата с един родител децата прилагат същия принцип на послушание, защото разбират, че в тяхната ситуация родителят може да има още по–голяма  нужда от подкрепата и сътрудничеството им. В семействата, в които всички членове изпълняват определените им от Бога роли, цари мир и радост. Това носи слава на Създателя на семейството — Йехова Бог. (Ефесяни 3:14, 15)

15. а) Как можем да покажем в сбора, че уважаваме властта на Йехова? б) Кои принципи могат да ни помогнат да бъдем послушни на онези, които ни ръководят? (Виж блока „ Бъдете послушни на онези, които ви ръководят“.)

¹⁵ Йехова е назначил своя Син като Владетел над християнския сбор. (Колосяни 1:13) Исус на свой ред е назначил „верния и разумен роб“, за да се грижи за духовните нужди на Божия народ на земята. (Матей 24:45–47) Този „роб“ е Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова. Както било в християнските сборове през I в., днес старейшините получават наставления и напътствия от Ръководното тяло, било то директно, или чрез неговите представители, например пътуващите надзорници. Когато уважаваме властта на християнските старейшини, ние се подчиняваме на Йехова. (Прочети 1 Солунци 5:12; Евреи 13:17.)

16. В какъв смисъл старейшините са назначени от светия дух?

¹⁶ Старейшините и помощник–служителите не са съвършени. Те имат недостатъци като всички нас. Но старейшините са „дарове във вид на хора“, които са дадени, за да помагат на сбора да остане духовно силен. (Ефесяни 4:8) Те са назначени от светия дух. (Деяния 20:28) Това е така, защото на първо място тези мъже трябва да отговарят на изискванията, записани във вдъхновеното от Божия дух Слово. (1 Тимотей 3:1–7, 12; Тит 1:5–9) Освен това старейшините, които преценяват дали даден брат отговаря на библейските изисквания, се молят усърдно за ръководството на светия дух на Йехова.

17. Защо християнките си покриват главата, когато изпълняват определени задачи в сбора?

¹⁷ Възможно е да се случи в сбора да няма на разположение старейшини или помощник–служители,  които да изпълнят някаква задача, която обикновено се възлага на тях, например водене на сбирка за проповедна служба. Тогава други покръстени братя могат да ги заместят. Ако няма братя, подходящи сестри могат да извършат тази задача. Но когато жена изпълнява задължения, възлагани обикновено на покръстен мъж, тя си покрива главата. * (1 Коринтяни 11:3–10) Това изискване не принизява жените. То им дава възможност да проявят уважение към уредбата на Йехова за главенството, както в семейството, така и в сбора.

18, 19. а) Как ще обясниш принципите в Римляни 13:1–7? б) Как проявяваме уважение към светските власти?

¹⁸ Истинските християни съвестно се придържат към принципите в Римляни 13:1–7. (Прочети.) Като прочетеш този откъс, ще установиш, че „висшестоящите власти“, споменати в него, са светските правителства. Докато Йехова позволява тези човешки власти да съществуват, те изпълняват важни функции, като поддържат известен ред и осигуряват необходими за обществото услуги. Ние показваме уважението си към тях, като спазваме законите. Плащаме всички дължими данъци, попълваме старателно всички формуляри и документи, които властите изискват от нас, и се съобразяваме с всички закони, които се отнасят за нас, семейството ни, работата ни или притежанията ни. Но ние няма да се подчиним на светските власти, ако те поискат да проявим непослушание към Бога. В такъв случай отговаряме, както отговорили апостолите в древността: „Трябва да се подчиняваме преди всичко на Бога, а не на хората.“ (Деяния 5:28, 29; виж блока „ На чия власт трябва да се подчинявам?“)

¹⁹ Показваме уважение към светските власти и чрез  своето поведение. Понякога ни се налага да имаме работа с държавни служители. Апостол Павел се срещал с владетели като цар Ирод Агрипа и управителя Фест. Тези мъже имали сериозни недостатъци, но Павел се обръщал към тях с уважение. (Деяния 26:2, 25) Ние подражаваме на примера на Павел, независимо дали служителят, към когото се обръщаме, е могъщ владетел, или местен полицай. В училище младите християни полагат усилия да показват подобно уважение към своите учители и всички училищни служители. Разбира се, ние не проявяваме такова уважение само към онези, които одобряват вярванията ни, но и към онези, които се противопоставят на Свидетелите на Йехова. Като цяло хората, които не споделят вярата ни, трябва да усещат нашето уважение. (Прочети Римляни 12:17, 18; 1 Петър 3:15)

20, 21. Кои са някои от благословиите, които произтичат от проявата на подобаващо уважение към властта?

²⁰ Нека не се скъпим да проявяваме уважение. Апостол Петър писал: „Почитайте всякакви хора.“ (1 Петър 2:17) Когато другите чувстват нашето искрено уважение, това може да им направи силно впечатление. Не забравяй, че това качество се среща все по–рядко. Така че, ако го проявяваме, ще сме послушни на заповедта на Исус: „Нека вашата светлина свети пред хората, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия Баща, който е на небесата.“ (Матей 5:16)

²¹ В този мрачен свят хората с добри сърца са привлечени към духовната светлина. Затова нашата проява на уважение в семейството, в сбора и в обществото може да привлече някои хора и да ги подтикне да ходят в светлината заедно с нас. Каква прекрасна възможност! Но дори това да не се случи, едно нещо е сигурно — нашето уважение към другите е угодно на Йехова Бог и ни помага да останем в неговата любов. Нима може да има по–голяма награда от това?