Малко неща могат да ни наранят по–дълбоко от загубата, която понасяме, когато някой роднина или близък приятел е изключен от сбора поради грях, за който не се разкайва. Начинът, по който откликваме на библейските напътствия по този въпрос, може да разкрие колко силно обичаме Бога и доколко сме лоялни на уредбата му. * Нека разгледаме някои въпроси, които възникват.

Как трябва да се отнасяме към изключен човек? Библията казва: „Престанете да общувате с онзи, който е наричан брат, но е блудник, или е алчен, или е идолопоклонник, или е хулител, или е пияница, или изнудвач, като дори не ядете заедно с такъв човек.“ (1 Коринтяни 5:11) Относно всеки, който „не остава в учението на Христос“, четем: „Не го приемайте в домовете си, нито го поздравявайте! Защото който го поздравява, става съучастник на злите му дела.“ (2 Йоан 9–11) Ние не общуваме с изключените нито на духовни, нито на други теми. В „Стражева кула“ от 1 декември 1982 г., на 28 страница, се казва, че един обикновен поздрав може да бъде първата стъпка към разговор или дори към приятелство. Бихме ли искали да направим такава стъпка към изключен човек?

Наистина ли е необходимо напълно да избягваме изключения? Да, поради няколко причини. Първо, това е проява на лоялност към Бога и към Словото му. Ние сме послушни на Йехова не само когато е лесно, но и при трудни обстоятелства. Любовта към Бога ни подтиква да се подчиняваме на всичките му заповеди, като признаваме, че той е справедлив и любещ и че законите му носят възможно най–голямата полза. (Исаия 48:17; 1 Йоан 5:3) Второ, като се отдръпваме от неразкайващия се грешник, ние и останалите в сбора сме защитени от духовна и морална поквара, като така се запазва и доброто  име на сбора. (1 Коринтяни 5:6, 7) Трето, твърдата ни позиция на страната на библейските принципи дори може да е от полза за изключения. Като подкрепяме решението на съдебния комитет, може да повлияем на съгрешилия, който досега не е откликнал на усилията на старейшините да му помогнат. Когато загуби скъпоценната възможност да общува с онези, които обича, той може да „се опомни“, да осъзнае сериозността на греха си и да предприеме действия да се върне при Йехова. (Лука 15:17)

Какво да правим, ако изключеният е наш роднина? В такава ситуация близката връзка между членовете на семейството може да бъде истинско изпитание за лоялността. Как трябва да се отнасяме към изключен роднина? Тук не можем да обсъдим всяка ситуация, но нека се спрем на две често срещани възможности.

В някои случаи изключеният член на семейството може да живее все още в същия дом с близките си роднини. Тъй като изключването му не прекъсва семейните връзки, ежедневните семейни дейности и отношения могат да продължат. Но с поведението си този човек е избрал да прекъсне духовната връзка със своето вярващо семейство. Затова лоялните членове на семейството няма да участват заедно с него в дейностите, свързани с поклонението към Бога. Например, ако се събират за семейно поклонение и изключеният присъства, той няма да участва в обсъждането. Но ако е изключено непълнолетно дете, родителите все още носят отговорността да го наставляват и поправят. Затова те могат да водят библейско изучаване с него. * (Притчи 6:20–22; 29:17)

Ситуацията е различна, когато изключеният не живее в същия дом с роднините си. Макар че в редки случаи може да е необходимо известно общуване във връзка с неотложни семейни въпроси, то трябва да бъде сведено до минимум. Лоялните християни не си търсят извинения да общуват с изключения роднина, който не живее  с тях. Напротив, лоялността към Йехова и към организацията му ги подтиква да подкрепят библейската уредба за изключване от сбора. Така те показват, че желаят само най–доброто на съгрешилия, и могат да му помогнат да извлече полза от полученото порицание. * (Евреи 12:11)