3 ВЪПРОС
Как да разговарям с родителите си?
КАКВО ЩЕ НАПРАВИШ?
Представи си следното: Сряда вечер е. Джеф, който е на 17 години, е свършил домашните си задължения и най–накрая може да се отдаде на напълно заслужена почивка. Той включва телевизора и се отпуска в любимия си фотьойл.
В този момент влиза баща му и не изглежда никак доволен.
— Джефри! Защо си губиш времето пред телевизора, вместо да помогнеш на малкия си брат с домашните? Никога не правиш каквото ти се казва!
— Хайде пак се започва — промърморва Джеф достатъчно силно, за да бъде чут.
— Какво каза? — навежда се баща му към него.
— Нищо, татко — въздиша Джеф и извърта очи.
— Не ми дръж такъв тон! — казва строго баща му. Сега той вече наистина е ядосан.
Ако беше на мястото на Джеф, как щеше да избегнеш този спор?
СПРИ И ПОМИСЛИ!
Общуването с родителите ти прилича на шофирането. Ако срещнеш препятствие на пътя, просто можеш да потърсиш друг път.
ПРИМЕР:
„Трудно ми е да общувам с баща си — споделя момиче на име Лия. — Понякога му обяснявам нещо, а той изведнъж казва ‘Извинявай, на мене ли говориш?’.“
ЛИЯ ИМА ПОНЕ ТРИ ВАРИАНТА
-
А. Да се развика на баща си.
Лия казва: „Защо не ме слушаш? Важно е!“
-
Б. Да спре да говори с баща си.
Лия просто се отказва да говори с баща си за проблема.
-
В. Да изчака по–подходящ момент и отново да повдигне въпроса.
Лия разговаря с баща си по–късно или му пише писмо за проблема си.
Кой вариант би препоръчал на Лия?
ПОМИСЛИ: Бащата на Лия е умислен и не забелязва, че е притеснена. Затова, ако тя избере вариант А, баща ѝ може да се учуди защо му вика. Нейната реакция вероятно няма да го накара да откликне на думите ѝ, нито ще бъде проява на уважение и почит към него. (Ефесяни 6:2) Следователно този вариант няма да е от полза за никого.
Вариант Б може би изглежда най–лесен, но не е най–разумен. Защо? За да се справи с проблема, Лия трябва да говори с баща си. А за да може да ѝ помогне, той трябва да знае какво става в живота ѝ. Мълчанието не помага нито за едното, нито за другото.
При вариант В обаче Лия не позволява на препятствието да я спре. Вместо това тя се опитва да обсъди проблема по друго време. Ако реши да напише на баща си писмо, може би веднага ще се почувства по–добре.
Писмото ще ѝ даде възможност да формулира по–точно онова, което иска да каже. От друга страна, като прочете писмото, бащата на Лия ще научи какво се е опитвала да му каже тя, което може да му помогне да разбере по–добре проблема ѝ. Така вариант В носи полза и на Лия, и на баща ѝ. Той е в хармония с библейския съвет „да се стремим към онова, което допринася за мира“, независимо дали става въпрос за разговор очи в очи, или писмо. (Римляни 14:19)
С какви други варианти разполага Лия?
Сещаш ли се за някакъв вариант? Помисли какъв може да е резултатът от него.
НЕ ИЗПРАЩАЙ НЕЯСНИ ПОСЛАНИЯ
Помни, че онова, което казваш, не винаги съвпада с онова, което родителите ти разбират.
НАПРИМЕР:
Родителите ти може да те попитат защо си в лошо настроение. Ти казваш: „Не ми се говори за това.“
Но те разбират: „Нямам ви достатъчно доверие. Бих споделил с приятелите си, но не и с вас.“
Представи си, че имаш сериозен проблем и родителите ти предлагат да ти помогнат. Но ти казваш: „Не се притеснявайте. Мога да се справя сам.“
-
Какво вероятно ще разберат родителите ти?
-
Какво е по–добре да кажеш?