ВСЕКИ изпитва безпокойство — дори Божиите служители. „Обзеха [ме] тревожни мисли“ — писал псалмистът. (Псалм 94:19) А Исус предупредил, че през последните дни поради „житейските грижи“ ще бъде особено трудно да служим на Йехова. (Лука 21:34) Какво ще кажеш ти? Чувстваш ли се притиснат от финансови, семейни или здравословни проблеми? Как Йехова може да ти помогне?

Не можем да се справим сами с безпокойството. „Притискани сме от всички страни — писал апостол Павел. — Объркани сме, ... повалени сме.“ Но както добавил той, не сме притискани „дотолкова, че да не можем да се движим“, не сме „в безизходица“, „не сме унищожени“. Какво ни помага да издържаме? „Силата, надхвърляща нормалното“ — сила, идваща от Всемогъщия Бог Йехова. (2 Коринтяни 4:7–9)

Помисли как в миналото си получавал „сила, надхвърляща нормалното“. Спомняш ли си как някой насърчителен доклад е увеличил признателността ти за лоялната любов на Йехова? Засилвала ли се е вярата ти в Божиите обещания, когато си говорил на другите за надеждата за рая? Като присъстваме на християнските събрания и споделяме вярата си с другите, получаваме сили да се справяме с житейските грижи, както и душевен мир, за да служим на Йехова с радост.

Реално погледнато, може да се чувстваш разкъсван от различни задължения. Например Йехова ни казва да търсим първо Царството и да участваме редовно в духовните дейности. (Матей 6:33; Лука 13:24) Но какво да правиш, ако си изтощен физически поради противопоставяне, проблеми със здравето или трудности в семейството? Или ако работата ти отнема времето и силите, които иначе би посветил на сбора? С толкова много задачи за вършене и твърде малко време и сили да ги свършиш, може да се чувстваш под стрес. Може дори да ти се струва, че Бог очаква прекалено много от тебе.

Йехова проявява разбиране. Той никога не очаква от нас повече, отколкото можем да дадем. Освен това знае, че ни е нужно време да се възстановим от физическото и емоционалното натоварване. (Псалм 103:13, 14)

Помисли например как се погрижил за пророк Илия. Дали му се скарал и му наредил да се върне на назначението си, когато той толкова се обезсърчил и уплашил, че избягал в пустинята? Не. Йехова два пъти изпратил при него ангел, който да го събуди внимателно  и да му даде да яде. Въпреки това 40 дни по–късно Илия все още се тревожел и се страхувал. Какво друго направил Йехова, за да му помогне? Първо му показал, че може да го защити. После го утешил с „тих и спокоен глас“. Накрая му разкрил, че освен него има още хиляди верни поклонници на Бога. Не след дълго Илия възобновил дейността си като пламенен пророк. (3 Царе 19:1–19) Какво научаваме от това? Когато Илия бил обзет от безпокойство, Йехова се отнесъл търпеливо и състрадателно към него. Бог не се е променил. Той се грижи по същия начин и за нас.

Когато мислиш какво можеш да дадеш на Йехова, бъди реалист. Не сравнявай това, което си в състояние да правиш днес, с онова, което си правил преди. Бегач, който не е тренирал няколко месеца или години, не може веднага да се върне към предишната си програма. Вместо това отначало той си поставя малки цели, за да стане по–силен и издръжлив. Християните са като бегачи. Те тренират с точно определена цел. (1 Коринтяни 9:24–27) Защо не си поставиш някаква духовна цел, която ти се струва най–постижима за момента? Например да отидеш на събрание на сбора. Помоли Йехова да ти помогне да постигнеш целта си. Като започнеш да възвръщаш духовните си сили, „ще опиташ и ще видиш, че Йехова е добър“. (Псалм 34:8) Помни, че той много цени всичко, което правиш, за да покажеш любовта си към него, колкото и малко да изглежда то. (Лука 21:1–4)

Как Йехова дал сили на Джун да се върне при него? Тя споделя: „Не преставах да се моля на Йехова да ми помогне. Веднъж снаха ми ми каза, че в града ще има конгрес. Реших да отида в един от дните. Колко хубаво беше отново да съм с народа на Йехова! Този конгрес беше тласъкът, от който се нуждаех. Днес отново служа радостно на Йехова. Животът ми е много по–смислен. Вече зная, че не бива да се изолирам от другите и да се опитвам да се справя сама. Благодарна съм, че все още имаше време да се върна.“