БЪДИ уверен, че Йехова ще те подкрепя в усилията ти да се върнеш при него. Той ще ти помогне да се пребориш с безпокойството, да преодолееш наранените чувства и да намериш душевен мир, като имаш чиста съвест. Това може отново да те подбуди да му служиш заедно с духовните си братя и сестри. Така ще бъдеш като някои християни през първи век, на които апостол Петър писал: „Бяхте като заблудени овце, но вече се върнахте при пастира и надзорника на душите си.“ (1 Петър 2:25)

Да се върнеш при Йехова, е несъмнено най–доброто, което можеш да направиш. Защо? Защото така ще зарадваш сърцето му. (Притчи 27:11) Както знаеш, Йехова има чувства и нашите действия му влияят. Разбира се, той не ни принуждава да го обичаме и да му служим. (Второзаконие 30:19, 20) Един теолог написал: „Няма дръжка от външната страна на вратата на човешкото сърце. Тя трябва да бъде отворена отвътре.“ Като се покланяме на Йехова от сърце, изпълнено с любов, сами избираме да отворим тази врата. По този начин му даваме ценен дар — нашата непоклатима преданост — и му носим огромна радост. Наистина, нищо не може да се сравни с щастието, което изпитваме, когато принасяме на Йехова поклонението, което той заслужава. (Деяния 20:35; Откровение 4:11)

Освен това, когато възобновиш християнската си служба, духовните ти нужди, ще бъдат удовлетворени. (Матей 5:3) Хората в света се питат: „Защо сме тук?“ Те жадуват да намерят отговор на въпросите относно смисъла на живота. Човек изпитва тази потребност, понеже Йехова ни е създал с нея. Той ни е направил така, че да намираме задоволство в службата за него. Нищо не ни носи по–голямо удовлетворение от знанието, че се покланяме на Бога от любов. (Псалм 63:1–5)

Знай, че Йехова иска да се върнеш при него. Откъде може да си сигурен? Помисли само: Тази брошура беше старателно подготвена с много молитви. Получил си я може би от някой старейшина или от друг свой събрат. После си бил подбуден да я прочетеш и да откликнеш на посланието ѝ. Всичко това доказва, че Йехова не те е забравил. Напротив, той нежно те привлича обратно към себе си. (Йоан 6:44)

Утешително е да знаем, че Йехова никога не забравя изгубените си служители. Това разбрала една сестра на име Дона. Тя казва: „Постепенно се отдалечих от истината, но често мислех за Псалм 139:23, 24: ‘Изследвай ме, о, Боже, опознай сърцето ми! Изпитай ме и опознай тревожните ми мисли, виж има ли в мене нещо, което ме тласка към лош път, и води ме по пътя на вечността!’ Знаех, че мястото ми не е в света — никога не съм се чувствала добре в него, — а е в организацията на Йехова. Започнах да осъзнавам, че Йехова не ме е изоставил; просто трябваше да положа усилия да се върна при него. Толкова се радвам, че го направих!“

Горещо се молим ти също да изпиташ отново „радостта от Йехова“. (Неемия 8:10) Никога няма да съжаляваш, че си се върнал при Йехова!