1-3. а) Защо апостолите са изправени пред Синедриона и до какво се свежда въпросът? б) Защо позицията на апостолите е от голям интерес за нас?

 СЪДИИТЕ на Синедриона кипят от гняв! Исусовите апостоли са изправени пред тях. Поради каква причина? Първосвещеникът Йосиф Каиафа, който е председател на този върховен съд, се обръща строго към тях: „Изрично ви забранихме да поучавате въз основа на това име.“ Разгневеният председател дори не иска да изрече името на Исус. „Но ето — продължава той, — вие изпълнихте Йерусалим с учението си и сте решени да докарате кръвта на този човек върху нас.“ (Деян. 5:28) Посланието е ясно: Спрете да проповядвате или лошо ви се пише!

² Какво ще направят апостолите? Задачата да проповядват им е възложена от Исус, чиято власт е от Бога. (Мат. 28:18-20) Дали ще се поддадат на страха от човека и ще престанат да говорят? Или ще имат смелостта да останат непоколебими и да продължат да проповядват? Въпросът се свежда до следното: На кого ще се подчинят — на Бога или на хората? Без колебание Петър отговаря от името на всички апостоли. Думите му са ясни и смели.

³ Действията на апостолите след заплахите на Синедриона са от голям интерес за нас. Като истински християни, ние също трябва да проповядваме. Докато изпълняваме тази възложена ни от Бога задача, и ние може да се сблъскаме с противопоставяне. (Мат. 10:22) Противниците може да се опитат да ограничат или да забранят дейността ни. Какво ще направим тогава? За нас ще бъде от полза да обърнем внимание на позицията, която заели апостолите, и на събитията, които довели до изправянето им пред Синедриона a.

4, 5. Защо Каиафа и садукеите се изпълнили със завист?

⁴ Спомни си, че първия път, когато им наредили да спрат да проповядват, Петър и Йоан отговорили: „Не можем да престанем да говорим  за онова, което сме видели и чули.“ (Деян. 4:20) След като били пред Синедриона, те продължили да проповядват в храма заедно с другите апостоли. Там вършели големи знамения — лекували болните и изгонвали демони. Те правели това „в Соломоновата колонада“, покрита галерия с колони от източната страна на храма, където се събирали много юдеи. Очевидно дори сянката на Петър лекувала хората! Мнозина от излекуваните физически откликвали на думите за духовно изцеление. В резултат на това към сбора се прибавяли „все повече вярващи в Господаря, множества мъже и жени“. (Деян. 5:12-15)

⁵ Каиафа и садукеите — сектата, към която той принадлежал — се изпълнили със завист и хвърлили апостолите в затвора. (Деян. 5:17, 18) Защо садукеите били разгневени? Апостолите поучавали, че Исус е възкръснал, а те не вярвали във възкресението. Освен това апостолите казвали, че човек може да се спаси само като вярва в Исус, а садукеите се страхували, че ако хората приемат Исус за свой водач, римляните ще им наложат наказание. (Йоан 11:48) Не е чудно тогава, че те били решени да спрат апостолите!

6. Кои днес са главните подстрекатели на преследването против служителите на Йехова и защо не бива да се изненадваме?

⁶ Днес също главните подстрекатели на преследването против служителите на Йехова са религиозните противници. Те често се опитват да използват влиянието си сред правителствените власти и медиите, за да спрат проповедната ни дейност. Трябва ли да се изненадваме? Разбира се, че не. Посланието ни изобличава фалшивата религия. Като приемат истините от Библията, искрените хора се освобождават от небиблейски вярвания и обичаи. (Йоан 8:32) Не е учудващо, че често нашето послание изпълва религиозните водачи със завистлива омраза!

7, 8. Как несъмнено повлияла на апостолите заповедта на ангела и какво трябва да се запитаме?

⁷ Докато били в затвора и чакали процеса, апостолите вероятно се питали дали враговете им ще ги убият. (Мат. 24:9) Но през нощта се случило нещо неочаквано — ангел b на Йехова отворил вратите на затвора. (Деян. 5:19) След това ангелът им дал конкретно напътствие: „Застанете в храма и говорете.“ (Деян. 5:20) Несъмнено тази заповед уверила апостолите, че са действали правилно. Може би думите на ангела ги укрепили да останат непоколебими, каквото и да се случи. Със силна вяра и смелост те влезли в храма на разсъмване и започнали да поучават. (Деян. 5:21)

⁸ Всеки от нас трябва да се запита: „Ще имам ли вярата и смелостта да продължа да проповядвам при подобни обстоятелства?“ Можем да бъдем укрепени, като знаем, че ангелите ни помагат и ни ръководят  във важната дейност да даваме „пълно свидетелство за Божието царство“. (Деян. 28:23; Откр. 14:6, 7)

9-11. Как отговорили апостолите, когато Синедрионът им забранил да проповядват, и как това е пример за истинските християни?

⁹ Каиафа и другите съдии от Синедриона били готови да разгледат случая на апостолите. Без да знаят какво е станало в затвора, те изпратили стражи да доведат затворниците. Представи си изненадата на пратениците, когато разбрали, че затворниците ги няма, макар че затворът е „заключен най-грижливо и ... стражите стоят пред вратите“. (Деян. 5:23) Скоро началникът на храмовата стража научил, че апостолите са отново в храма и свидетелстват за Исус Христос — те правели същото, заради което били хвърлени в затвора! Той и стражите му бързо отишли в храма, за да заловят затворниците и да ги заведат пред Синедриона.

¹⁰ Както беше посочено в началото на главата, разгневените религиозни водачи ясно казали на апостолите да спрат да проповядват. Как отговорили те? От името на всички Петър смело заявил: „Трябва да се подчиняваме преди всичко на Бога, а не на хората.“ (Деян. 5:29) Така апостолите оставили пример на истинските християни през вековете. Когато човешките управници забраняват онова, което Бог изисква, или изискват онова, което Бог забранява, не сме длъжни да им се подчиняваме. Ето защо днес, ако „висшестоящите власти“ ни забранят да свидетелстваме, не можем да спрем да изпълняваме дадената ни от Бога задача да проповядваме добрата новина. (Рим. 13:1) Вместо това ще търсим начини предпазливо да даваме пълно свидетелство за Божието Царство.

¹¹ Не е изненадващо, че смелият отговор на апостолите още повече разярил съдиите. Те били решени „да ги убият“. (Деян. 5:33) Смъртта на тези смели и пламенни свидетели изглеждала неизбежна. Но щяла да дойде неочаквана помощ.

12, 13. а) Какъв съвет дал Гамалиил на съдиите и какво направили те? б) Как Йехова може да се застъпи за своя народ днес и в какво можем да бъдем сигурни, ако страдаме „заради праведността“?

¹² Гамалиил c, „уважаван от всички“ учител на Закона, взел думата. Този съдия явно бил на почит сред останалите членове на Синедриона, тъй като поел нещата в свои ръце и дори наредил да „изведат [апостолите] за малко“. (Деян. 5:34) Като посочил примери за въстания в миналото, които бързо претърпели неуспех след смъртта на водачите си, Гамалиил призовал съда да бъде търпелив и либерален към апостолите, чийто водач Исус бил умрял съвсем скоро. Разсъжденията му били убедителни: „Не закачайте тези хора, оставете ги — защото ако този замисъл или това дело е от хората, ще се провали, но ако е от Бога, няма да можете да ги провалите, — иначе може да се окаже, че всъщност се борите против Бога.“ (Деян. 5:38, 39) Съдиите се вслушали в съвета му. Все пак наредили апостолите да бъдат бити и им заповядали „да престанат да говорят въз основа на Исусовото име“. (Деян. 5:40)

¹³ Днес също Йехова може да издигне видни личности като Гамалиил, които да се застъпят за неговия народ. (Пр. 21:1) Йехова може да използва духа си, за да подбуди влиятелни управници, съдии или законодатели да действат в хармония с волята му. (Неем. 2:4-8) Но дори ако допусне да страдаме „заради праведността“, можем да бъдем сигурни в две неща. (1 Пет. 3:14) Първо, Бог може да ни даде силата да издържим. (1 Кор. 10:13) И второ, противниците няма да могат „да провалят“ Божието дело. (Иса. 54:17)

14, 15. а) Как се чувствали апостолите, след като били бити, и защо? б) Посочи пример, който показва, че служителите на Йехова издържат с радост.

¹⁴ Дали боят обезсърчил апостолите или отслабил решимостта им? Съвсем не. Те си тръгнали от Синедриона, „радвайки се“. (Деян. 5:41) Но защо се радвали? Със сигурност не заради физическата болка от ударите. Те се радвали, че са преследвани, защото са верни на Йехова и следват стъпките на своя образец Исус. (Мат. 5:11, 12)

¹⁵ Подобно на събратята си от първи век ние издържаме с радост, когато страдаме заради добрата новина. (1 Пет. 4:12-14) Разбира се, не ни е приятно да ни заплашват, да ни преследват или да ни хвърлят в затвора. Но изпитваме дълбоко удовлетворение, че оставаме верни. Пример за това е Хенрик Дорник, който години наред понасял жестоко отношение при сурови тоталитарни режими. Той си спомня, че през август 1944 г. властите решили да изпратят него и брат му в концентрационен лагер. Противниците казали: „Не е възможно да ги убедим да направят каквото и да било. Тяхното мъченичество им носи радост.“ Брат Дорник обяснява: „Макар че нямах никакво желание  да бъда мъченик, се радвах, че със смелост и достойнство понасям страдания заради лоялността си към Йехова.“ (Як. 1:2-4)

16. Как апостолите показали, че са решени да дават пълно свидетелство, и как ние им подражаваме?

¹⁶ Апостолите бързо се заели отново с проповедната дейност. Те неустрашимо продължили „всеки ден в храма и от къща на къща ... да известяват добрата новина за Исус, който е Христос“ d. (Деян. 5:42) Тези пламенни проповедници били решени да дават пълно свидетелство. Обърни внимание, че те носели посланието си до домовете на хората според напътствията на Исус Христос. (Мат. 10:7, 11-14) Несъмнено именно по този начин те успели да изпълнят Йерусалим с учението си. Днес Свидетелите на Йехова са познати със същия метод на проповядване. Като посещаваме всяка къща в района си, ясно показваме, че и ние искаме да дадем пълно свидетелство и да предоставим на всеки възможността да чуе добрата новина. Дали Йехова благославя службата ни от къща на къща? Да. В това време на края милиони са откликнали на посланието за Царството и много от тях са чули за първи път добрата новина, когато някой Свидетел е почукал на вратата им.

17-19. Каква ситуация възникнала, която можела да разедини сбора, и какви напътствия дали апостолите?

¹⁷ В новия сбор се появила скрита опасност, която го застрашавала отвътре. Каква била тя? Много от покръстените ученици не били от Йерусалим и искали да получат повече познания, преди да се върнат по домовете си. Местните християни с желание дарявали средства, за да бъдат осигурени храна и други необходими неща. (Деян. 2:44-46; 4:34-37) Но възникнала деликатна ситуация. Вдовиците, говорещи гръцки, били „пренебрегвани при ежедневното разпределяне на храната“. (Деян. 6:1) Вдовиците, говорещи еврейски, обаче не били  пренебрегвани. Явно ставало въпрос за дискриминация. Това е проблем, който лесно може да разруши единството в сбора.

¹⁸ Апостолите, които служели като ръководно тяло на растящия сбор, осъзнали, че няма да е мъдро „да оставят Божието слово“, за да разпределят храната. (Деян. 6:2) За да решат проблема, те казали на учениците да потърсят седем мъже, „изпълнени с дух и мъдрост“, на които да възложат „тази необходима работа“. (Деян. 6:3) Били нужни способни мъже, понеже работата вероятно не се състояла единствено в раздаване на храна, но включвала и разпределяне на пари, купуване на продукти и водене на точен отчет. Всички избрани мъже имали гръцки имена, поради което може би щели да бъдат по-добре приети от обидените вдовици. След като разгледали препоръките и се помолили, апостолите назначили седемте мъже да се грижат за „тази необходима работа“. e

¹⁹ Дали седемте мъже, които разпределяли храната, били освободени от отговорността да проповядват добрата новина? Не. Един от избраните бил Стефан, който свидетелствал със смелост и сила. (Деян. 6:8-10) Друг бил Филип, наречен „проповедникът на добрата новина“. (Деян. 21:8) Ясно е, че седемте мъже продължили да проповядват пламенно за Царството.

20. Как Божиите служители днес следват примера на апостолите?

²⁰ Днес служителите на Йехова следват примера на апостолите.  Мъжете, препоръчвани да получат отговорности в сбора, трябва да проявяват богоугодна мъдрост и да показват, че светият дух действа в тях. Под надзора на Ръководното тяло тези, които отговарят на библейските изисквания, са назначавани да служат като старейшини или помощник-служители в сборовете. f (1 Тим. 3:1-9, 12, 13) Може да се каже, че те са назначени от светия дух. Тези трудолюбиви мъже се грижат за различни видове „необходима работа“. Например старейшините може да организират оказването на практична помощ на верни възрастни християни, които наистина се нуждаят от нея. (Як. 1:27) Някои старейшини участват в строежите на Зали на Царството, помагат в организирането на конгреси или служат в местния Комитет за връзка с болниците. Помощник-служителите изпълняват много задачи, които не са пряко свързани с пастирските грижи и поучаването. Всички тези способни мъже трябва да уравновесяват задълженията си в сбора и другите отговорности в организацията на Йехова с дадената от Бога задача да проповядваме добрата новина за Царството. (1 Кор. 9:16)

21, 22. Какво показва, че Йехова благославял новосформирания сбор?

²¹ С помощта на Йехова новосформираният сбор устоял на преследване отвън и се справил със ситуация, която го застрашавала отвътре. Очевидно е, че Йехова го благославял, защото четем: „Словото на Бога растеше и броят на учениците в Йерусалим се увеличаваше много, и голямо множество свещеници започнаха да се подчиняват на вярата.“ (Деян. 6:7) Това е само едно от местата в книгата Деяния, в които се говори за растеж. (Деян. 9:31; 12:24; 16:5; 19:20; 28:31) Колко е насърчително и днес да научаваме за напредъка на проповедната дейност в други части на света!

²² През първи век разярените религиозни водачи не се отказали. Надигала се вълна от преследване. Скоро Стефан станал жертва на жестоко противопоставяне, както ще видим в следващата глава.