Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

3 ГЛАВА

„Те се изпълниха със свети дух“

„Те се изпълниха със свети дух“

Какво се случва след изливането на светия дух на Петдесетница

Въз основа на Деяния 2:1-47

1. Опиши атмосферата по време на Петдесетница.

 ПО УЛИЦИТЕ на Йерусалим a цари голямо оживление. От храмовия олтар се издига дим, докато левитите пеят Халела (от 113 до 118 псалм) вероятно антифонно, тоест разделени на две групи, редуващи се в пеенето. Улиците са пълни с посетители, дошли от далечни места като Елам, Месопотамия, Кападокия, Понт, Египет и Рим. b Поводът е годишният празник Петдесетница, наричан също „денят на първите плодове“. (Чис. 28:26) Този радостен ден бележи края на ечемичената жетва и началото на жетвата на пшеницата.

2. Какво се случва на Петдесетница през 33 г.?

2 Около девет часа̀ в тази приятна пролетна сутрин през 33 г. се случва нещо, което ще удивлява хората векове наред. От небето внезапно се чува „шум като от порива на силен вятър“ или „като фученето на силен вятър“. (Деян. 2:2; „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.) Той изпълва къщата, където са се събрали около 120 ученици на Исус. Тогава става нещо необикновено. Появяват се езици, които са като огнени c, и върху всеки ученик застава по един от тях. След това учениците се изпълват със свети дух и започват да говорят чужди езици. Когато излизат от къщата, те смайват посетителите, които срещат по йерусалимските улици, защото могат да разговарят с тях. Всеки ги чува „как говорят на неговия роден език“! (Деян. 2:1-6)

3. а) Защо Петдесетница през 33 г. била забележителен ден в историята на истинското поклонение? б) Как речта на Петър била свързана с използването на „ключовете на царството“?

3 Този вълнуващ разказ описва забележително събитие в историята на истинското поклонение — раждането на духовния Израил, сбора от помазани християни. (Гал. 6:16) Но това не е всичко. Когато говорил пред множеството в този ден, Петър използвал първия от трите „ключа на царството“, всеки от които щял да позволи на определена група от хора да получи специални привилегии. (Мат. 16:18, 19) Първият ключ дал възможност на юдеите и прозелитите d да приемат добрата новина и да бъдат помазани с Божия свети дух. Така те щели да станат част от духовния Израил и да придобият надеждата да бъдат царе и свещеници в месианското Царство. (Откр. 5:9, 10) След време тази привилегия щяла да бъде дадена на самаряните, а по-късно и на езичниците. Какво могат да научат християните днес от забележителното събитие на Петдесетница през 33 г.?

„Всички те се бяха събрали на същото място“ (Деяния 2:1-4)

4. Каква е връзката между съвременния християнски сбор и сбора, основан през 33 г.?

4 В началото християнският сбор се състоял от около 120 ученици, които се били „събрали на същото място“, в една горна стая, и били помазани със светия дух. (Деян. 2:1) До края на деня покръстените членове на сбора вече наброявали няколко хиляди. Тогава започнала да се разраства една организация, чийто растеж продължава и днес! В наши дни християнският сбор от боящи се от Бога мъже и жени е средството, чрез което „добрата новина за царството“ бива проповядвана „по целия свят за свидетелство на всички народи“, преди да дойде краят на тази система. (Мат. 24:14)

5. На какви благословии се радвали християните в сбора през първи век и как е днес?

5 Християнският сбор щял също да укрепва духовно членовете си, както помазаните, така и по-късно „другите овце“. (Йоан 10:16) Павел показал колко цени взаимното насърчение в сбора, като писал на християните в Рим: „Много искам да ви видя, за да ви дам от духовните дарове, така че да бъдете укрепени, или по-скоро, да се насърчим взаимно, всеки чрез вярата на другия — вие чрез моята и аз чрез вашата.“ (Рим. 1:11, 12)

6, 7. Как християнският сбор днес изпълнява заръката на Исус да проповядва на всички народи?

6 Днес християнският сбор има същите цели като през първи век. Исус дал на учениците си нелека, но вълнуваща задача. Той им казал: „Правете ученици сред всички народи, като ги покръствате в името на Бащата, на Сина и на светия дух, като ги учите да спазват всичко, което ви наредих.“ (Мат. 28:19, 20)

7 Днес тази дейност се извършва посредством християнския сбор на Свидетелите на Йехова. Разбира се, не е лесно да бъдат достигнати хора, които говорят различни езици. Но Свидетелите на Йехова издават основани на Библията материали на повече от 1000 езика. Ако посещаваш редовно християнските събрания, проповядваш и правиш ученици, имаш причина за радост. Ти си сред сравнително малкото хора на земята днес, които имат привилегията да дават пълно свидетелство за името на Йехова!

8. Каква помощ получаваме чрез християнския сбор?

8 За да ти помогне да издържаш с радост в днешните тежки времена, Йехова Бог е осигурил международно братство. Павел писал на християните от еврейски произход: „Нека мислим един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела, без да пренебрегваме общите ни събирания, какъвто навик са придобили някои, но да се насърчаваме взаимно, и то още повече, като виждаме, че денят наближава.“ (Евр. 10:24, 25) Християнският сбор е дар от Йехова, чрез който можеш да получаваш насърчение и на свой ред да насърчаваш другите. Стой близо до духовните си братя и сестри. Никога не пренебрегвай християнските събрания!

„Всеки чуваше как говорят на неговия роден език“ (Деяния 2:5-13)

„Ние ги чуваме да говорят на нашите езици за величествените дела на Бога“ (Деяния 2:11)

9, 10. Какви усилия полагат някои християни, за да достигнат до хората, говорещи друг език?

9 Представи си вълнението сред множеството от юдеи и прозелити на Петдесетница през 33 г. Повечето посетители навярно говорели някакъв общ език, може би гръцки или еврейски. Но в този ден всеки от тях чул „как [учениците] говорят на неговия роден език“. (Деян. 2:6) Несъмнено, когато чули добрата новина на майчиния си език, това докоснало сърцата им. Разбира се, християните днес нямат чудодейната способност да говорят чужди езици. Мнозина обаче полагат усилия да носят посланието за Царството на хора от всички народи. Някои са научили друг език, за да служат в чуждоезиков сбор наблизо или дори в чужбина. Често това прави силно впечатление на онези, на които проповядват.

10 Например една Свидетелка на име Кристин посещавала курс по гуджарати заедно с още седем вестители. Веднъж тя поздравила своя колежка на гуджарати, който бил родният ѝ език. Младата жена била удивена и я попитала защо учи толкова труден език. Тогава Кристин могла да даде хубаво свидетелство. Нейната колежка казала: „Сигурно посланието ви наистина е важно.“

11. Как можем да се подготвим да проповядваме посланието за Царството на хора, които говорят друг език?

11 Разбира се, не всички можем да научим чужд език. Въпреки това всеки от нас може да е подготвен да проповядва посланието за Царството на онези, които говорят друг език. Как? Един от начините е да използваме приложението JW Language®, за да научим поздрав на език, често срещан в нашия район. Можем също да научим няколко фрази на този език, които да събудят интереса на хората. След това бихме могли да ги насочим към jw.org и да им покажем различните видеоматериали и издания, които са на разположение на техния език. Като използваме такива инструменти в службата, може да имаме същата радост като братята ни през първи век, когато посетителите от далечни страни били смаяни да чуят добрата новина на родния си език.

„Петър се изправи“ (Деяния 2:14-37)

12. а) Кои думи на пророк Йоил имат връзка с чудото на Петдесетница? б) Защо се очаквало пророчеството на Йоил да се изпълни през първи век?

12 Петър се изправил, за да говори пред множеството. (Деян. 2:14) Той обяснил, че чудодейната способност да се говори на чужди езици, е дадена от Бога в изпълнение на пророчеството на Йоил: „Ще излея духа си върху всякакви хора.“ (Йоил 2:28) Преди да се възнесе на небето, Исус казал на учениците си: „Ще помоля Бащата и той ще ви даде друг помощник.“ Самият Исус пояснил, че този помощник щял да бъде „духът“. (Йоан 14:16, 17)

13, 14. Как Петър се стремял да достигне сърцата на слушателите си и как можем да му подражаваме?

13 Петър завършил речта си със следните силни думи: „Нека целият Израилев дом знае без съмнение, че този Исус, когото вие приковахте на стълб, Бог направи Господар и Христос.“ (Деян. 2:36) Вярно е, че повечето от слушателите не видели лично как Исус бил убит на мъченическия стълб. Но като народ, те носели обща отговорност за това деяние. Забележи обаче, че Петър говорел с уважение на сънародниците си и се стараел да достигне сърцата им. Целта му не била да ги осъжда, а да ги подтикне към разкаяние. Дали те се обидили от думите му? Съвсем не. Вместо това казаното от Петър „пронизало сърцата им“ и те попитали: „Какво да направим?“ Вероятно благодарение на уважението, което проявил, Петър могъл да достигне сърцата на много хора и да ги подбуди да се разкаят. (Деян. 2:37)

14 Ние можем да подражаваме на Петър. Когато свидетелстваме на другите, не е нужно да обсъждаме всеки небиблейски възглед, който може да изразят. По-скоро ще бъде разумно да говорим за неща, за които сме на едно мнение. След като намерим общ език с човека, ще можем тактично да разсъждаваме с него върху Божието Слово. Ако се съсредоточаваме върху общите неща, когато споделяме библейските истини, има по-голяма вероятност искрените хора да откликнат благоприятно.

„Нека всеки един от вас бъде покръстен“ (Деяния 2:38-47)

15. а) Какво казал Петър и как откликнали слушателите му? б) Защо хилядите, които чули добрата новина на Петдесетница, могли да се покръстят още същия ден?

15 През вълнуващия ден на Петдесетница Петър казал на юдеите и прозелитите, които откликнали на думите му: „Разкайте се и нека всеки един от вас бъде покръстен.“ (Деян. 2:38) В резултат на това около 3000 души били покръстени навярно в басейни във или близо до Йерусалим. e Дали постъпката им била прибързана? Дали този разказ дава основание на изучаващите или на децата, чиито родители са християни, да бързат да се покръстят, без да са готови? Не. Не забравяй, че юдеите и прозелитите, които се покръстили на Петдесетница, вече изучавали задълбочено Божието Слово и принадлежали към отдаден на Йехова народ. Освен това проявявали пламенност, като някои от тях били пропътували голямо разстояние, за да присъстват на този годишен празник. След като приели важните истини за ролята на Исус Христос в осъществяването на Божието намерение, те били готови да продължат да служат на Бога, но вече като покръстени последователи на Христос.

16. Как християните от първи век проявили самопожертвователен дух?

16 Несъмнено сборът имал благословията на Йехова. В Библията се казва: „Всички онези, които повярваха, бяха заедно и всичко им беше общо, и като продаваха своите притежания и имоти, разпределяха парите между всички, според нуждите на всекиго.“ f (Деян. 2:44, 45) Със сигурност всички истински християни биха искали да подражават на този любещ и самопожертвователен дух.

17. Какви стъпки трябва да предприеме човек, за да се покръсти?

17 Според Библията отдаването и покръстването са свързани с няколко необходими стъпки. Човек трябва да приеме познание от Божието Слово. (Йоан 17:3) Нужно е да проявява вяра и да се разкае за предишното си поведение, като покаже, че искрено съжалява. (Деян. 3:19) После трябва да се промени и да започне да върши дела, които са в съгласие с Божията воля. (Рим. 12:2; Еф. 4:23, 24) След това той може да се отдаде на Бога в молитва и да се покръсти. (Мат. 16:24; 1 Пет. 3:21)

18. Каква чест е оказана на покръстените Христови последователи?

18 Ако си отдаден и покръстен последовател на Исус Христос, бъди благодарен за честта, която ти е оказана. Както било с учениците от първи век, които се изпълнили със светия дух, Йехова може да използва по забележителен начин и тебе да даваш пълно свидетелство и да вършиш волята му!

c Езиците не били буквално от огън, а били „като огнени“, което очевидно показва, че върху всеки ученик имало нещо, което изглеждало и сияело като огън.

d Виж блока „ Кои били прозелитите?“.

e Подобно на това на 7 август 1993 г. на международен конгрес на Свидетелите на Йехова в Киев бяха покръстени 7402 души в шест басейна. Покръстването траеше два часа и петнайсет минути.

f Тази временна уредба посрещнала нуждите, които възникнали, след като посетителите останали в Йерусалим, за да научат повече за новата си вяра. Християните споделяли притежанията си доброволно и не бива да се прави погрешният извод, че тук става въпрос за някакъв вид комунизъм. (Деян. 5:1-4)