1-3. Как Исус се разделя с апостолите си и какви въпроси възникват?

 ИЗМИНАЛИТЕ седмици са били много вълнуващи за апостолите и те не искат всичко да свърши. След възкресението на Исус пълното им отчаяние се е превърнало в неописуема радост. През последните четиресет дни Исус се е появявал неведнъж пред своите последователи, като е продължил да ги учи и да ги насърчава. В този ден обаче той им се явява за последен път.

² Докато са заедно на Маслиновата планина, апостолите слушат внимателно всичко, което казва Исус. Когато свършва — много по-скоро, отколкото им се иска, — той вдига ръце и ги благославя. После започва да се издига над земята. Последователите му гледат как той се възнася  към небето, докато облак не го скрива от очите им. Него вече го няма, а те не откъсват поглед от небето. (Лука 24:50; Деян. 1:9, 10)

³ Случилото се е повратен момент в живота на Исусовите апостоли. Какво ще правят сега, след като техният Господар Исус Христос се е възнесъл на небето? Можем да сме сигурни, че той ги е подготвил да продължат дейността, започната от него. Как ги подготвил за тази важна задача и как откликнали те? Защо това е от значение за християните днес? В първата глава на Деяния намираме насърчителните отговори на тези въпроси.

4. Как Лука започва разказа си в книгата Деяния?

⁴ Лука започва повествованието си с обръщение към Теофил a, същия човек, за когото по-рано написал своето евангелие. За да покаже, че този разказ е продължение на първия, в началото Лука обобщава събитията от края на евангелието си, като използва малко по-различни думи и разкрива допълнителни подробности.

5, 6. а) Какво щяло да запази вярата на Исусовите последователи силна? б) Защо можем да кажем, че вярата на християните днес се основава на „много и неопровержими доказателства“?

⁵ Какво щяло да запази вярата на Исусовите последователи силна? В Деяния 1:3 четем за Исус: „Той им показа, че е жив, чрез много и неопровержими доказателства.“ В Библията единствено „обичаният от всички лекар“ Лука използва думата, преведена като „неопровержими доказателства“. (Кол. 4:14) Този термин се употребявал в медицинската литература и се отнасял за доказателства, които са убедителни, сигурни и неоспорими. Исус осигурил такива доказателства. Той се появявал много пъти пред последователите си, понякога пред един или двама, друг път пред всички апостоли, а веднъж пред повече от петстотин ученици. (1 Кор. 15:3-6) Тези доказателства наистина били неопровержими!

⁶ Вярата на истинските християни днес също се основава на „много и неопровержими доказателства“. Има ли действително доказателства, че Исус е живял на земята, умрял е за греховете ни и е възкръснал? Да, разбира се! Надеждните разкази на очевидци, записани в Божието вдъхновено Слово, осигуряват всички убедителни доказателства, от които се нуждаем. Ако изучаваме тези разкази и се молим за помощ да прилагаме наученото, вярата ни ще укрепва. Не забравяй, че неоспоримите доказателства са това, което разграничава истинската вяра от  лековерието. А истинската вяра е от съществено значение за придобиването на вечен живот. (Йоан 3:16)

7. Какъв пример оставил Исус по отношение на проповядването и поучаването?

⁷ Освен това Исус говорел „за Божието царство“. Например той обяснил пророчества, които показвали, че Месията щял да страда и да умре. (Лука 24:13-32, 46, 47) Изяснявайки ролята си като Месията, Исус наблегнал на темата за Божието Царство, понеже бил определеният от Бога Цар. Когато проповядвал, Исус винаги се съсредоточавал върху Царството и последователите му днес правят същото. (Мат. 24:14; Лука 4:43)

8, 9. а) Какви две погрешни представи имали Исусовите апостоли? б) Как Исус поправил мисленето на апостолите и каква е поуката за християните днес?

⁸ На Маслиновата планина апостолите за последен път били с Исус на земята. Те развълнувано го попитали: „Господарю, в това време ли ще възстановиш царството на Израил?“ (Деян. 1:6) Този въпрос разкрил две погрешни представи, които имали апостолите. Първо, те мислели, че Божието Царство ще бъде възстановено на физическия Израил. И второ, те очаквали обещаното Царство да започне да управлява веднага, „в това време“. Как Исус им помогнал да променят мисленето си?

⁹ Исус навярно знаел, че първата погрешна представа скоро щяла да бъде поправена. Само след десет дни последователите му щели да видят раждането на нов народ — духовния Израил. Скоро специалните взаимоотношения на Бога с физическия Израил щели да бъдат прекратени. Що се отнася до втората погрешна представа, Исус любезно им напомнил: „Не е за вас да познавате времената или определените дни, които Бащата е поставил под свое разпореждане.“ (Деян. 1:7) Йехова е Великият господар на времето. Преди да умре, Исус казал, че дори Синът не знае „деня и часа“, когато ще дойде краят, а „само Бащата“. (Мат. 24:36) И днес, ако християните се безпокоят прекалено кога ще настъпи краят на тази система, всъщност се притесняват за нещо, което не е тяхна грижа.

10. Каква нагласа трябва да развиваме подобно на апостолите и защо?

¹⁰ Не бива обаче да гледаме отвисоко на апостолите, които всъщност имали силна вяра. Те смирено приели да бъдат поправени. Освен това, макар че бил породен от погрешно мислене, техният въпрос показал, че имат добра нагласа. Исус неведнъж подканял последователите си: „Стойте будни.“ (Мат. 24:42; 25:13; 26:41) Те били духовно будни и били нащрек за доказателства, че Йехова ще предприеме действия. И ние днес трябва да развиваме такава нагласа. В днешните съдбоносни „последни дни“ е още по-неотложно да правим това. (2 Тим. 3:1-5)

11, 12. а) Каква задача възложил Исус на последователите си? б) Защо било подходящо Исус да спомене светия дух във връзка със задачата да се проповядва?

 ¹¹ Исус напомнил на апостолите си какво трябва да е най-важно за тях. Той казал: „Ще получите сила, когато светият дух дойде върху вас, и ще бъдете свидетели за мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до най-отдалечените краища на земята.“ (Деян. 1:8) Новината за възкресението на Исус щяла да бъде проповядвана първо в Йерусалим, където той бил убит. Оттам посланието щяло да се разпространи в цяла Юдея, после в Самария, а след това и още по-надалече.

¹² Било подходящо Исус да спомене задачата на апостолите да проповядват едва след като повторил обещанието си да им изпрати светия дух, който да им помага. Това е един от над четиресетте пъти, в които изразът „свети дух“ се среща в книгата Деяния. Тази вълнуваща библейска книга многократно показва, че не можем да вършим волята на Йехова без помощта на светия дух. Колко важно е тогава да се молим редовно за този дух! (Лука 11:13) Днес се нуждаем от него повече от всякога.

13. Какво обхваща днес задачата на Божиите служители да проповядват и защо трябва да я вземем присърце?

¹³ От първи век насам значението на думите „до най-отдалечените краища на земята“ се е променило. Но както беше обсъдено в предишната глава, Свидетелите на Йехова изпълняват всеотдайно задачата да свидетелстват, като знаят, че Бог иска всякакви хора да чуят добрата новина за неговото Царство. (1 Тим. 2:3, 4) Дали си зает с тази животоспасяваща дейност? Никоя друга дейност не би ти донесла по-голямо удовлетворение! Йехова ще ти дава необходимата сила да я вършиш. От книгата Деяния можеш да научиш много за методите, които да използваш, и за нагласата, която да развиваш, за да постигаш добри резултати.

14, 15. а) Какво казали ангелите за връщането на Христос и какво имали предвид? (Виж и бел. под линия.) б) Как Христос се върнал „по същия начин“, по който се възнесъл?

¹⁴ Както беше споменато в началото на главата, Исус се издигнал от земята и бил скрит от погледа на единайсетте апостоли. Но те продължили да стоят и да гледат към небето. Накрая се появили двама ангели, които меко ги укорили: „Галилейци, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, който беше взет от вас в небето, ще дойде по същия начин, по който го видяхте да отива горе.“ (Деян. 1:11) Дали ангелите имали предвид, че Исус ще се върне в същото тяло, както учат някои религии? Не. Откъде знаем това?

¹⁵ Ангелите казали, че Исус ще се върне не в същата форма, а „по същия начин“ b. По какъв начин се възнесъл той? Когато ангелите говорели, Исус вече не се виждал. Само тези няколко мъже, апостолите, разбрали, че той е напуснал областта на земята и отива при Баща си в небето. Христос щял да се върне по подобен начин. Така и станало.  Днес само онези, които притежават духовно прозрение, разбират, че Исус присъства в царска власт. (Лука 17:20) Трябва да разпознаваме доказателствата за неговото присъствие и да ги споделяме с другите, за да може и те да разберат в какво време живеем.

16-18. а) Какво научаваме от Деяния 1:13, 14 за християнските събирания за поклонение? б) Какво можем да научим от примера на Мария, майката на Исус? в) Защо християнските събрания са жизненоважни днес?

¹⁶ Не е чудно, че апостолите се върнали в Йерусалим „с голяма радост“. (Лука 24:52) Как обаче щели да откликнат на ръководството и напътствията на Христос? От 13 и 14 стих в първа глава на Деяния разбираме, че те се събрали в една „горна стая“, и научаваме някои интересни подробности за подобни събирания. По онова време много от къщите в Палестина имали стая отгоре, до която се стигало по външни стълби. Може би тази „горна стая“ била в къщата от Деяния 12:12, която била на майката на Марко. Във всеки случай това навярно било скромно и удобно място, където можели да се съберат Христовите последователи. Но кои се събрали и какво правили?

¹⁷ Обърни внимание, че не се събрали само апостолите или само мъже. Там имало и „няколко жени“, сред които била и Мария, майката на Исус. Това е последното място в Библията, където пряко се споменава за нея. Уместно е да си я представим на това събиране като жена, която не търси слава, а се покланя смирено на Бога заедно с духовните си братя и сестри. Сигурно за нея било утешително, че другите ѝ четирима синове, които не вярвали в Исус, докато той бил жив, вече са с нея. (Мат. 13:55; Йоан 7:5) След смъртта и възкресението на своя брат те се променили. (1 Кор. 15:7)

¹⁸ Забележи също защо тези ученици се събрали. В Деяния 1:14 се казва: „Всички те обединено постоянстваха в молитва.“ Събиранията винаги са били от съществено значение в поклонението на християните. Ние се събираме, за да се насърчаваме взаимно, да получаваме наставления и съвети и най-вече да се покланяме заедно на небесния си Баща Йехова. Нашите молитви и песни на възхвала при тези случаи са жизненоважни за нас и носят голяма радост на Бога. Нека никога не пренебрегваме тези свети и укрепващи събирания! (Евр. 10:24, 25)

19-21. а) Какво научаваме от това, че Петър вземал активно участие в делата на сбора? б) Защо бил нужен заместник на Юда и какво научаваме от начина, по който бил разрешен въпросът?

¹⁹ Пред Христовите последователи стоял важен организационен въпрос и апостол Петър се заел с неговото разрешаване. (15-26 стих) Не е ли насърчително колко големи промени бил направил Петър, откакто преди няколко седмици се отрекъл три пъти от Господаря си? (Мар. 14:72) Всички ние сме склонни да грешим и се нуждаем от напомняния, че Йехова е „добър и готов да прощава“ на онези, които искрено се разкайват. (Пс. 86:5)

 ²⁰ Петър разбрал, че трябва да бъде намерен заместник на Юда, апостола, който предал Исус. Но кой можел да заеме неговото място? Новият апостол трябвало да е някой, който е следвал Исус през цялата му служба и е станал свидетел на възкресението му. (Деян. 1:21, 22) Това било в съгласие с обещанието на самия Исус: „Вие, които ме следвате, също ще седнете на дванайсет престола и ще съдите дванайсетте племена на Израил.“ (Мат. 19:28) Очевидно Йехова възнамерявал дванайсет апостоли, които следвали Исус по време на земната му служба, да бъдат бъдещите „дванайсет камъка в основата“ на новия Йерусалим. (Откр. 21:2, 14) Затова Йехова позволил на Петър да разбере, че пророчеството „нека някой друг вземе неговата длъжност на надзорник“ се отнася за Юда. (Пс. 109:8)

²¹ Как бил направен изборът? Чрез хвърляне на жребий, което било обичай в библейски времена. (Пр. 16:33) Но това е последното място в Библията, където се говори за подобна употреба на жребия. Очевидно след изливането на светия дух този метод вече не бил необходим. Но защо в този случай бил използван жребий? Апостолите се помолили: „О, Йехова, ти познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двама мъже избираш.“ (Деян. 1:23, 24) Те искали Йехова да направи избора. Бил избран Матия, който навярно бил сред седемдесетте ученици, изпратени от Исус да проповядват. Така Матия станал един от „дванайсетте“ c. (Деян. 6:2)

22, 23. Защо трябва да сме послушни и да се подчиняваме на онези, които ни ръководят в сбора днес?

²² Това събитие ни напомня колко е важно Божият народ да бъде организиран. И днес биват избирани отговорни мъже, които да служат като надзорници в сбора. Старейшините вземат предвид библейските изисквания за такива надзорници и се молят за ръководството на светия дух. Затова сборът смята тези мъже за назначени от духа. Ние, от своя страна, сме послушни и се подчиняваме на ръководството им и така допринасяме за духа на сътрудничество в сбора. (Евр. 13:17)

²³ Насърчени от възкресението на Исус и укрепени от организационните промени, учениците вече били напълно подготвени за онова, което им предстояло. В следващата глава ще разгледаме паметното събитие, което последвало.