1-3. Какво видение получава Петър и защо трябва да разберем значението му?

 ТЕЧЕ есента на 36 г. Топлите слънчеви лъчи огряват Петър, докато се моли на плоския покрив на една къща до морето в пристанищния град Йопия. Той гостува в този дом от няколко дни. Готовността му да отседне тук разкрива известна непредубеденост. Домакинът Симон е кожар, а не всеки юдей би нощувал при човек с такъв занаят. a Скоро обаче Петър ще научи важна истина относно безпристрастието на Йехова.

² Докато се моли, Петър изпада в унес. Той получава видение, което би смутило всеки юдей: от небето се спуска нещо като платнище с всякакви нечисти според Закона животни. Когато един глас му казва да коли и да яде, Петър отговаря: „Никога не съм ял каквото и да било омърсено и нечисто нещо.“ Но не веднъж, а три пъти той чува думите: „Престани да наричаш омърсено онова, което Бог е очистил!“ (Деян. 10:14-16) След видението Петър е объркан, но не задълго.

³ Какво означавало това видение? Важно е да разберем значението му, защото то разкрива основна истина за начина, по който Йехова гледа на хората. Като истински християни, не можем да даваме пълно свидетелство за Божието Царство, ако не се научим да споделяме възгледа на Бога за хората. За да разберем значението на видението, нека да разгледаме вълнуващите събития около него.

4, 5. Кой бил Корнилий и какво се случило, докато се молел?

⁴ Петър не знаел, че предишния ден в Кесария, на около 50 километра северно от Йопия, един мъж на име Корнилий също получил  видение от Бога. Корнилий бил стотник в римската армия b и бил „вярващ човек“. Той се грижел много добре за семейството си, понеже се казва, че се боял от Бога „заедно с целия си дом“. Корнилий не бил юдейски прозелит, а необрязан езичник. Въпреки това проявявал състрадание към бедните юдеи, като им помагал материално. Този искрен човек непрестанно отправял „усърдни молитви към Бога“. (Деян. 10:2)

⁵ Около 15 ч. Корнилий се молел и получил видение, в което един ангел му казал: „Твоите молитви и милостиви дела се издигнаха като напомняне пред Бога.“ (Деян. 10:4) Според указанията на ангела той изпратил хора да повикат апостол Петър. Пред Корнилий скоро щяла да бъде открита възможност, която никой необрязан езичник не бил получавал дотогава. Той щял да чуе посланието за спасение.

6, 7. а) Разкажи случка, показваща, че Бог отговаря на молитвите на искрените хора, които търсят истината за него. б) До какво заключение можем да стигнем от подобни случки?

⁶ Дали днес Бог отговаря на молитвите на искрените хора, които търсят истината за него? Обърни внимание на случилото се с една жена в Албания, която приела брой на „Стражева кула“, съдържащ статия за възпитаването на децата c. Тя казала на Свидетелката, която я посетила: „Ще ми повярвате ли, че се молех на Бога за помощ във възпитанието на дъщерите ми? И той изпрати Вас! Вие ми дадохте точно това, от което имах нужда!“ Жената и дъщерите ѝ започнали да изучават, а по-късно към тях се присъединил и съпругът ѝ.

⁷ Дали това е единичен случай? Съвсем не! Отново и отново чуваме за подобни случки по целия свят — твърде често, за да са само случайност. До какво заключение можем да стигнем тогава? Първо, че Йехова отговаря на молитвите на искрените хора, които го търсят.  (3 Царе 8:41-43; Пс. 65:2) И второ, че ангелите ни подкрепят в проповедната дейност. (Откр. 14:6, 7)

8, 9. Какво разкрил светият дух на Петър и как откликнал той?

⁸ Петър все още стоял на покрива и бил „много озадачен“ относно значението на видението, когато пратениците на Корнилий стигнали до къщата. (Деян. 10:17) Дали Петър, който три пъти отказал да яде нечиста според Закона храна, щял да тръгне с тези мъже и да влезе в дома на езичник? По някакъв начин светият дух разкрил Божията воля по този въпрос. Петър чул думите: „Ето, търсят те трима мъже. Стани, слез долу и върви с тях, без да се съмняваш изобщо, защото аз ги изпратих!“ (Деян. 10:19, 20) Видението, което получил, несъмнено го подготвило да се подчини на ръководството на светия дух.

⁹ Щом разбрал, че Корнилий е получил указания от Бога да изпрати хора да го повикат, Петър поканил езическите пратеници в къщата и им оказал гостоприемство. (Деян. 10:23а) Апостолът послушно бил започнал да се приспособява към новоразкритите аспекти на Божията воля.

10. Как Йехова ръководи народа си и какви въпроси трябва да си зададем?

¹⁰ До ден днешен Йехова ръководи своя народ, разкривайки волята си постепенно. (Пр. 4:18) Чрез светия си дух той направлява „верния и разумен роб“. (Мат. 24:45) Понякога получаваме по-точно разбиране за Божието Слово или се правят организационни подобрения. Трябва да се запитаме: „Как приемам тези промени? Подчинявам ли се на ръководството на Божия дух?“

11, 12. Какво направил Петър, когато пристигнал в Кесария, и какво бил разбрал?

¹¹ На следващия ден Петър тръгнал към Кесария заедно с тримата пратеници на Корнилий и „шестима братя“ юдеи от Йопия. (Деян. 11:12) Тъй като го очаквал, Корнилий събрал „своите роднини и близки приятели“, които очевидно също били езичници. (Деян. 10:24) Когато пристигнал, Петър направил нещо, което преди било немислимо за него — влязъл в дома на необрязан езичник! Той обяснил: „Вие добре знаете, че за един юдей не е позволено да отива при човек от друг народ или да се сближава с него, и все пак Бог ми показа, че не бива да наричам нито един човек омърсен или нечист.“ (Деян. 10:28) Петър вече бил разбрал, че видението, което получил, нямало за цел само да покаже каква храна може да се яде. Той не бивало да нарича „нито един човек [дори и езичник] омърсен“.

¹² Събралите се очаквали с нетърпение Петър. Корнилий обяснил:  „Всички ние сме събрани пред Бога, за да чуем всичко, което Йехова ти е заповядал да кажеш.“ (Деян. 10:33) Представи си как ще се почувстваш, ако чуеш такива думи от заинтересуван човек! Петър започнал речта си с въздействащо изказване: „Наистина виждам, че Бог не проявява пристрастие, но във всеки народ приема този, който се бои от него и върши каквото е праведно.“ (Деян. 10:34, 35) Той бил разбрал, че Божият възглед за хората не зависи от расата, от етническия произход или от други външни фактори. След тези уводни думи Петър дал свидетелство за службата, смъртта и възкресението на Исус.

13, 14. а) Какво станало, когато Корнилий и други езичници приели християнството през 36 г.? б) Защо не бива да съдим хората въз основа на външни фактори?

¹³ След това се случило нещо невиждано дотогава — докато Петър още говорел, светият дух бил излят върху тези „хора от народите“. (Деян. 10:44, 45) Това е единственият описан в Библията случай, в който духът е излят преди покръстването. Разпознавайки този знак за Божието одобрение, Петър наредил на езичниците „да бъдат покръстени“. (Деян. 10:48) Когато през 36 г. тези езичници приели християнството, завършил периодът на Божието специално отношение към юдеите. (Дан. 9:24-27) Като свидетелствал при този случай, Петър използвал третия и последен „ключ на царството“. (Мат. 16:19) Така пред необрязаните езичници била открита възможността да станат помазани с духа християни.

¹⁴ Днес, като вестители на Царството, ние знаем, че „Бог не проявява пристрастие“. (Рим. 2:11) Волята му е „да бъдат спасени всякакви хора“. (1 Тим. 2:4) Затова не бива да съдим другите въз основа на външни фактори. Задачата ни е да даваме пълно свидетелство за Божието Царство, което изисква да проповядваме на всички хора независимо от тяхната раса, етнически произход, външен вид или религиозна принадлежност.

15, 16. Защо някои християни от юдейски произход спорили с Петър и как той обяснил действията си?

¹⁵ Навярно нетърпелив да разкаже за случилото се, Петър се отправил към Йерусалим. Очевидно новината, че необрязани езичници „са приели словото на Бога“, го изпреварила. Скоро след като Петър пристигнал, „поддръжниците на обрязването“ започнали „да спорят с него“. Те не одобрявали, че той е влязъл „в къщата на необрязани мъже и [е] ял с тях“. (Деян. 11:1-3) Тези ученици от юдейски произход не твърдели, че езичниците не могат да стават последователи на Христос, а по-скоро, че трябва да спазват Закона, включително заповедта за обрязването, ако искат да се покланят на Йехова по приемлив начин. Ясно е, че на някои юдеи им било трудно да се откажат от Моисеевия закон.

 ¹⁶ Как Петър обяснил действията си? Според Деяния 11:4-16 той посочил четири доказателства за Божието ръководство: 1) видението, което получил от Бога (4-10 стих); 2) заповедта на духа (11 и 12 стих); 3) срещата на ангела с Корнилий (13 и 14 стих) и 4) изливането на светия дух върху езичниците (15 и 16 стих). Накрая Петър задал въздействащ въпрос: „Щом като Бог им даде [на повярвалите езичници] същия дар [на светия дух], който даде и на нас, повярвалите в Господаря Исус Христос [юдеи], тогава кой съм аз, че да мога да възпрепятствам Бога?“ (Деян. 11:17)

17, 18. а) Как думите на Петър били изпитание за християните от юдейски произход? б) Защо може да е трудно да се запази единството в сбора и какви въпроси трябва да си зададем?

¹⁷ Думите на Петър били истинско изпитание за тези юдеи. Дали щели да успеят да се отърсят от всякакви предразсъдъци и да приемат новопокръстените езичници като свои събратя? Повествованието казва: „Когато чуха тези неща, [апостолите и християните от юдейски произход] ги приеха, без да възразяват повече, и прославиха Бога, казвайки: ‘Явно Бог даде възможност и на хората от народите да се разкаят, за да имат живот.’“ (Деян. 11:18) Този положителен отклик запазил единството в сбора.

¹⁸ Днес може да е трудно да се запази единството, защото истинските Божии служители са „от всички народи, племена, родове и езици“. (Откр. 7:9) В много сборове има хора от различна раса, култура и произход. Затова трябва да се запитаме: „Заличил ли съм от сърцето си всяка следа от предразсъдъци? Решен ли съм да не допусна нещата, които разделят хората в света — включително национализмът, расизмът и гордостта с културата или етническата принадлежност, — да повлияят на отношението ми към събратята ми?“ Спомни си какво станало с Петър (Кифа) няколко години след покръстването на първите езичници. Влияейки се от предразсъдъците на другите, той се оттеглил и се отделил от християните от езически произход и трябвало да бъде поправен от Павел. (Гал. 2:11-14) Нека винаги се пазим от примката на предразсъдъците!

19. На кого започнали да проповядват християните от юдейски произход в Антиохия и какъв бил резултатът?

¹⁹ Дали Исусовите последователи започнали да проповядват на необрязаните езичници? Обърни внимание какво станало по-късно в сирийска Антиохия d. В този град живеела голяма юдейска общност и нямало вражда между юдеи и езичници. Затова в Антиохия имало подходящи условия да се проповядва на езичниците. Там някои ученици от юдейски произход започнали да известяват добрата новина на „хората, говорещи гръцки“. (Деян. 11:20) Те проповядвали не само на юдеите, които говорели гръцки, но и на необрязаните езичници. Йехова благославял тази дейност и „мнозина повярвали“. (Деян. 11:21)

20, 21. Как Варнава проявил скромност и как можем да му подражаваме в службата си?

²⁰ За да се погрижи за този плодороден район, сборът в Йерусалим изпратил Варнава в Антиохия. Но очевидно откликвали толкова много хора, че той не можел да се справи сам. Кой би могъл да му помогне по-добре от Савел, който щял да стане апостол за народите? (Деян. 9:15; Рим. 1:5) Дали Варнава щял да гледа на Савел като на съперник? Напротив, той проявил скромност. Варнава по свое желание отишъл в Тарс, потърсил Савел и го взел със себе си в Антиохия, за да му помага. Заедно те укрепвали учениците от сбора там цяла година. (Деян. 11:22-26а)

²¹ Как и ние можем да проявим скромност в службата си? Да сме скромни, означава да признаваме ограниченията си. Всички ние имаме различни способности и силни страни. Например на някои им се удава да свидетелстват неофициално или от къща на къща, но им е трудно да правят повторни посещения или да започват библейски изучавания. Ако искаш да напредваш в някой аспект на службата, защо не потърсиш помощ? Така ще станеш по-резултатен вестител и ще имаш повече радост. (1 Кор. 9:26)

22, 23. Как братята в Антиохия проявили братска любов и как Божият народ днес прави същото?

²² „В Антиохия по божествено провидение учениците за първи път“ били наречени „християни“. (Деян. 11:26б) Това одобрено от Бога име подходящо описва онези, които се стремят да живеят като Христос. Тъй като много хора от народите приемали християнството, дали между тях и учениците от юдейски произход се развила братска любов? Нека видим какво се случило, когато около 46 г. настъпил голям  глад e. В древността гладът засягал най-много бедните, които нямали спестявания, нито запаси от храна. По време на този глад християните в Юдея, много от които явно били бедни, се нуждаели от храна и други необходими неща. Като научили за това, братята в Антиохия, част от които били от езически произход, изпратили „помощ на братята“ в Юдея. (Деян. 11:29) Само каква проява на братска любов!

²³ Същото се наблюдава и сред Божия народ днес. Когато научим, че братята ни в нашата или в друга страна са в нужда, ние веднага търсим начин да им помогнем. Комитетите на клоновете бързо сформират Комитети за оказване на помощ при бедствия, които да се погрижат за братята, засегнати от природни бедствия като урагани, земетресения или цунами. Всички тези мерки показват, че сме истинско братство. (Йоан 13:34, 35; 1 Йоан 3:17)

24. Как можем да покажем, че вземаме присърце значението на видението на Петър?

²⁴ Като истински християни, ние вземаме присърце значението на видението, което Петър получил в Йопия през първи век. Богът, на когото се покланяме, не проявява пристрастие. Волята му е да даваме пълно свидетелство за неговото Царство, което включва да проповядваме на другите независимо от тяхната раса, етнически произход или социално положение. Затова нека бъдем решени да дадем на всички, които искат да слушат, възможност да откликнат на добрата новина! (Рим. 10:11-13)