1-4. В каква трудна ситуация се намира Петър и как щеше да се чувстваш на негово място?

 ОГРОМНАТА желязна врата се затваря с трясък зад Петър. Окован между двама римски стражи, той е отведен в килията си и дълги часове, може би дори дни, очаква присъдата си. Единственото, което може да види, са стените и решетките на килията, веригите си и стражите.

² Когато най-сетне идва, присъдата е безмилостна. Цар Ирод Агрипа I a е решил да го убие. Всъщност Петър ще бъде изведен пред народа след Пасхата и смъртната му присъда ще е като подарък за тълпата, с който да ѝ се угоди. Това съвсем не са празни заплахи. Неотдавна същият владетел е убил друг апостол — Яков.

³ Вечер е и само часове делят Петър от планираната екзекуция. За какво си мисли той в мрачната килия? Дали си спомня как преди години Исус му казал, че един ден ще бъде окован и отведен против волята си на смърт? (Йоан 21:18, 19) Може би Петър се пита дали това време не е дошло.

⁴ Как щеше да се чувстваш на негово място? Мнозина щяха да се отчаят и да изгубят всяка надежда. Но има ли напълно безнадеждна ситуация за истинските последователи на Исус Христос? Какво можем да научим от действията на Петър и на събратята му, когато се сблъскали с това преследване? Нека да видим.

5, 6. а) Защо и как цар Ирод Агрипа I нападнал християнския сбор? б) Защо смъртта на Яков била изпитание за сбора?

⁵ Както видяхме в предишната глава на тази книга, покръстването на езичника Корнилий и на семейството му било вълнуващо събитие за християнския сбор. Но юдеите, които не били част от  сбора, навярно били потресени да научат, че много християни от юдейски произход се покланят на Бога заедно с хора от другите народи.

⁶ Като хитър политик, Ирод съзрял в това възможност да спечели одобрението на юдеите и започнал да преследва християните. Несъмнено той знаел, че апостол Яков, братът на Йоан, бил особено близък с Исус Христос. Затова го „убил с меч“. (Деян. 12:2) Само какво изпитание за сбора била смъртта му! Яков бил един от тримата, които видели преобразяването на Исус и още чудеса, останали скрити за другите апостоли. (Мат. 17:1, 2; Мар. 5:37-42) Заради пламенността си той и брат му Йоан били наречени от Исус „синове на гърма“. (Мар. 3:17) Наистина сборът загубил смел и верен свидетел и обичан апостол.

7, 8. Какво направил сборът, когато Петър бил хвърлен в затвора?

⁷ Според очакванията на Агрипа убийството на Яков се харесало на юдеите. Това му дало смелост и той решил следващата му жертва да е Петър. Както беше описано в началото, Петър бил заловен. Агрипа вероятно си спомнял, че решетките невинаги успявали да задържат апостолите, както разгледахме в 5 глава на тази книга. За да не рискува, той наредил Петър да бъде окован между двама войници и 16 стражи да го пазят на смени денем и нощем. Ако успеел да избяга, стражите щели да понесат наказанието на Петър. Какво можели да направят събратята на апостола при тези ужасни обстоятелства?

⁸ Сборът знаел много добре какво да прави. В Деяния 12:5 четем:  „Държаха Петър в затвора, а сборът се молеше усърдно на Бога за него.“ Християните се молели усърдно и горещо за своя обичан брат. След смъртта на Яков те не изпаднали в отчаяние, нито започнали да смятат молитвите за напразни. Йехова много цени молитвите. Ако са в хармония с неговата воля, той ще им отговори. (Евр. 13:18, 19; Як. 5:16) Това е важен урок за християните днес.

9. Какво научаваме за молитвата от примера на събратята на Петър?

⁹ Познаваш ли братя и сестри, които се борят с изпитания? Може би те се сблъскват с преследване, правителствени забрани или природни бедствия. Защо не се молиш горещо за тях? А може би познаваш събратя, които понасят по-незабележими трудности, като семейни проблеми, обезсърчение или някакво изпитание на вярата. Ако размишляваш, преди да се молиш, може да се сетиш за много хора, които да споменеш по име, докато говориш с Йехова, „който слуша молитви“. (Пс. 65:2) В крайна сметка, когато изпаднеш в трудна ситуация, ти също ще се нуждаеш от молитвите на братята и сестрите си.

10, 11. Опиши как ангелът на Йехова освободил Петър от затвора.

¹⁰ Дали Петър се безпокоял за онова, което го очаквало? Не знаем със сигурност, но през последната си нощ в затвора той спял дълбоко между двамата бдителни стражи. Този верен апостол несъмнено бил уверен, че каквото и да донесе утрото, Йехова няма да го изостави. (Рим. 14:7, 8) Но едва ли предполагал какво ще се случи. Внезапно ярка светлина изпълнила килията му. Появил се ангел, когото стражите явно не можели да видят. Той бързо събудил  Петър. Тогава веригите, с които били оковани ръцете на апостола и изглеждали толкова здрави, просто паднали!

¹¹ Ангелът дал на Петър няколко кратки указания: „Ставай бързо! ... Препаши се и си обуй сандалите! ... Сложи си горната дреха!“ Петър с готовност ги изпълнил. Накрая ангелът му казал „Върви след мене!“ и апостолът го последвал. Те излезли от килията, преминали покрай постовете на стражите и тихо се отправили към огромната желязна врата. Как щели да минат през нея? Ако Петър си задавал този въпрос, само след миг разбрал отговора му. Когато стигнали до вратата, тя се отворила сама. Преди апостолът да разбере, те минали през нея и излезли на улицата. Тогава ангелът си отишъл. Оставайки сам, Петър осъзнал, че всичко наистина се е случило, а не е било някакво видение. Той бил свободен! (Деян. 12:7-11)

12. Защо е утешително да размишляваме за начина, по който Йехова избавил Петър?

¹² Нима не е утешително да размишляваме за безграничната сила на Йехова да избавя служителите си? Петър бил хвърлен в затвора от цар, който имал подкрепата на най-могъщата световна сила дотогава. Въпреки това апостолът просто си излязъл от затвора! Разбира се, Йехова не върши такива чудеса за всичките си служители. Той не го направил за Яков, нито по-късно за самия Петър, когато думите на Исус за него накрая се изпълнили. Християните днес не очакват чудодейни избавления. Но ние помним, че Йехова не се променя. (Мал. 3:6) Скоро чрез своя Син той ще освободи милиони хора от най-страшния затвор — смъртта. (Йоан 5:28, 29) Тези обещания могат да ни дадат голяма смелост, когато се сблъскваме с изпитания.

13-15. а) Как реагирали християните в къщата на Мария, когато дошъл Петър? б) За какво ще се говори оттук нататък в книгата Деяния, но какво влияние продължил да оказва Петър на духовните си братя и сестри?

¹³ Петър стоял насред тъмната улица и се чудел къде да отиде. Тогава се сетил, че наблизо живее една християнка на име Мария. Очевидно тя била заможна вдовица, понеже имала къща, в която можел да се събере цял сбор. Мария била майката на Йоан Марко, когото книгата Деяния споменава тук за първи път и който впоследствие станал като син на Петър. (1 Пет. 5:13) През онази нощ въпреки късния час много хора от сбора били в къщата на Мария и усърдно се молели. Без съмнение, те се молели Петър да бъде освободен, но не очаквали такъв отговор от Йехова!

¹⁴ Петър почукал на вратичката в портата, която водела към двора пред къщата. Излязла да отвори една прислужница на име Рода — често срещано гръцко име, означаващо „роза“. Тя не можела да  повярва, че чува гласа на Петър! Вместо да му отвори, развълнуваната девойка оставила апостола да чака на улицата, изтичала в къщата и се опитала да убеди братята, че Петър е отвън. Те ѝ казали, че е луда, но тя продължавала да твърди, че говори истината. Тогава някои предположили, че навън стои ангел, представящ Петър. (Деян. 12:12-15) През цялото това време Петър чукал на портата, докато накрая не му отворили.

¹⁵ Те го видели и се смаяли. (Деян. 12:16) Петър трябвало да прекъсне радостните им възклицания, за да им разкаже какво е станало. Накрая им заръчал да известят всичко на ученика Яков и на братята, след което отишъл на по-безопасно място, за да не бъде заловен от войниците на Ирод, и продължил вярната си служба. В Деянията на апостолите се споменава за него само още веднъж в 15 глава, когато той помогнал да бъде разрешен спорът за обрязването. Оттук нататък в книгата Деяния се говори главно за дейността и пътуванията на апостол Павел. Можем да бъдем сигурни обаче, че където и да отидел, Петър укрепвал вярата на братята и сестрите си. Несъмнено, когато си тръгнал от къщата на Мария, той оставил събралите се там много радостни.

16. Защо е сигурно, че бъдещето ще ни донесе много радост?

¹⁶ Понякога Йехова дава на служителите си много повече, отколкото очакват, поради което те изпитват неописуема радост. По този начин се почувствали духовните братя и сестри на Петър в онази нощ. Така може би се чувстваме и ние понякога, когато Йехова ни благославя богато днес. (Пр. 10:22) В бъдеще ще видим как той ще изпълни всичките си обещания в световен мащаб. Тези славни събития несъмнено ще надминат представите ни. Затова, ако останем верни на Йехова, можем да се надяваме на щастливо бъдеще.

17, 18. Защо народът ласкаел Ирод?

¹⁷ Бягството на Петър смаяло и Ирод, но за него изненадата не била никак приятна. Той бързо наредил да претърсят навсякъде и разпитал стражите. После заповядал „да ги отведат, за да ги накажат“, вероятно като ги екзекутират. (Деян. 12:19) Ирод Агрипа не се славел с милост или състрадание. Дали този жесток човек си получил заслуженото?

¹⁸ Агрипа може би се почувствал унизен, че не успял да убие Петър, но скоро намерил утеха за нараненото си честолюбие. При един случай някои от враговете му преговаряли за мир с него. Несъмнено тогава той изгарял от желание да държи реч пред събралото се множество. Лука пише, че в установения ден Ирод облякъл царската си дреха. Според юдейския историк Йосиф Флавий дрехата на Ирод  била изтъкана от сребро и на слънцето сияела с ослепителен блясък. Високомерният цар започнал да говори. Тогава в желанието си да го поласкае тълпата завикала: „Това е глас на бог, а не на човек!“ (Деян. 12:20-22)

19, 20. а) Защо Йехова наказал Ирод? б) Каква утеха намираме в разказа за внезапната смърт на Ирод?

¹⁹ Такава слава принадлежи единствено на Бога, а той наблюдавал всичко. Ирод можел да избегне наказанието, което го очаквало. Той можел да укори тълпата или поне да не се съгласи с нея. Вместо това в негово лице се изпълнила поговорката: „Гордостта предшества гибелта.“ (Пр. 16:18) В този миг ангел на Йехова го поразил и високомерният и самовлюбен владетел умрял по ужасен начин. Ирод издъхнал, „изяден от червеи“. (Деян. 12:23) Йосиф Флавий потвърждава внезапната болест на Агрипа и добавя, че самият цар признал, че умира, защото е приел ласкателството на хората. Според историка той се мъчил пет дни, преди да издъхне. b

²⁰ Понякога може да изглежда, че безбожните хора остават ненаказани за злите си дела. Но не бива да се изненадваме, понеже „целият свят лежи във властта на Злия“. (1 Йоан 5:19) Все пак понякога верните Божии служители се измъчват, когато изглежда, че злите не получават наказание. Ето защо разкази като този ни носят утеха. Те показват как Йехова се намесва и така напомня на служителите си, че обича справедливостта. (Пс. 33:5) Рано или късно неговата справедливост ще възтържествува.

21. Каква е основната поука от 12 глава на Деяния и защо може да ни донесе утеха днес?

²¹ Описанието на тези събития завършва с още по-насърчителни думи: „Словото на Йехова растеше и се разпространяваше.“ (Деян. 12:24) Това сведение за напредъка на проповедната дейност може би ни напомня как Йехова благославя същата дейност в наши дни. Ясно е, че разказът в 12 глава на Деяния не е главно за смъртта на един апостол и бягството на друг, а за Йехова и начина, по който осуетил опитите на Сатана да унищожи християнския сбор и да спре пламенната му проповедна дейност. Атаките на Дявола се провалили точно както ще стане с всички подобни зли замисли. (Иса. 54:17) Но онези, които застават на страната на Йехова и Исус Христос, участват в дейност, която никога няма да се провали. Нима тази мисъл не ни носи утеха? Каква чест е да проповядваме „словото на Йехова“ днес!