1, 2. Кои пътуват от Филипи към Солун и за какво вероятно си мислят?

 ПРЕЗ неравната планинска местност минава път, построен от умели римски инженери. По него се чуват всякакви звуци: магарешки рев, тракане на колесници по дебелата каменна настилка, шумни разговори на пътници — войници, търговци, занаятчии. Трима другари — Павел, Сила и Тимотей — вървят по този оживен път от Филипи до Солун, разстоянието между които е над 130 километра. Пътуването съвсем не е лесно, особено за Павел и Сила, които във Филипи са били бити с пръчки и раните им още не са заздравели. (Деян. 16:22, 23)

² Какво им помага да не мислят за дългия път пред тях? Несъмнено разговорите правят пътуването по-леко. Мисионерите ясно помнят неотдавнашното си вълнуващо преживяване във Филипи, когато пазачът на затвора и семейството му са се покръстили. След тази случка те са още по-решени да продължат да проповядват Божието слово. Но наближавайки пристанищния град Солун, може би се питат как ще ги приемат юдеите там. Ще бъдат ли нападнати и дори бити като във Филипи?

3. Как примерът на Павел може да ни помогне да проповядваме смело?

³ По-късно в писмото си до християните в Солун Павел описал как се чувствал: „След като във Филипи, както знаете, отначало пострадахме и към нас се отнесоха зле, ние събрахме смелост чрез нашия Бог да ви говорим сред голяма борба за Божията добра новина.“ (1 Сол. 2:2) С думите си апостолът, изглежда, имал предвид, че се притеснявал да влезе в Солун, особено след случилото се във Филипи. Можеш ли да го разбереш? Дали и на тебе понякога ти е трудно да известяваш добрата новина? Павел се уповавал на Йехова и вярвал, че той ще го укрепи и ще му помогне да събере нужната смелост. Ако размишляваш върху неговия пример, и ти ще можеш да правиш същото. (1 Кор. 4:16)

4. Защо можем да предположим, че Павел бил в Солун повече от три седмици?

⁴ От Деяния научаваме, че в Солун Павел проповядвал в синагогата три поредни съботи. Означава ли това, че той бил в града само три седмици? Не непременно. Не ни е известно колко време след пристигането си Павел отишъл в синагогата. Освен това писмата му разкриват, че в Солун той и сътрудниците му работели, за да се издържат. (1 Сол. 2:9; 2 Сол. 3:7, 8) Знаем също, че докато бил там, Павел два пъти получил материална помощ от братята във Филипи. (Флп. 4:16) Следователно той вероятно бил в Солун повече от три седмици.

5. Как Павел се стремял да събуди интереса на хората?

⁵ След като събрал смелост да проповядва, Павел говорил на хората в синагогата. В Библията четем: „Според обичая си Павел ... разискваше с тях върху Писанието, като обясняваше и доказваше, позовавайки се на написаното, че е било необходимо Христос да понесе страдания и да възкръсне от мъртвите, и като казваше: ‘Това е Христос — този Исус, за когото ви известявам.’“ (Деян. 17:2, 3) Обърни внимание, че той не се стремял да въздейства на чувствата на слушателите си, а искал да ги подбуди да разсъждават. Павел знаел, че събралите се в синагогата познават и уважават Свещеното писание. Но им липсвало разбиране. Затова той разисквал с тях, обяснявал и доказвал от Писанието, че Исус от Назарет е обещаният Месия, или Христос.

6. Как Исус разисквал с другите върху Писанието и с какъв резултат?

⁶ Павел подражавал на Исус, който основавал ученията си на Писанието. Например по време на земната си служба Исус казал на последователите си, че както е посочено в Божието Слово, Човешкият син трябва да страда, да умре и да бъде възкресен. (Мат. 16:21) След възкресението си той се появил пред своите ученици. Това само̀ по себе си било достатъчно доказателство, че е казал истината. Но Исус направил нещо повече. Относно думите му към някои ученици четем: „Като започна от Моисей и всичките Пророци, той им разтълкува нещата, които се отнасяха за него в цялото Писание.“ В резултат на това учениците му възкликнали: „Нима не горяха сърцата ни, докато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанието?“ (Лука 24:13, 27, 32)

7. Защо е важно да основаваме ученията си на Писанието?

⁷ Посланието на Божието Слово е въздействащо. (Евр. 4:12) Затова християните днес основават ученията си на Библията подобно на Исус, Павел и другите апостоли. Ние също разискваме с хората, обясняваме значението на библейските стихове и привеждаме доказателства  за ученията си, като отваряме Божието Слово и показваме на домакина какво пише в него. В крайна сметка посланието, което носим, не е наше. Като използваме често Библията, помагаме на хората да разберат, че проповядваме не собствените си идеи, а Божиите учения. Самите ние трябва да помним, че посланието ни е изцяло основано на Божието Слово. То е напълно надеждно. Нима това не ни подбужда да го споделяме смело с другите подобно на Павел?

8-10. а) Как реагирали солунците на добрата новина? б) Защо някои юдеи завиждали на Павел? в) Какво направили разгневените юдеи?

⁸ Павел вече знаел от личен опит колко са верни думите на Исус: „Робът не превъзхожда господаря си. Щом преследваха мене, ще преследват и вас. Щом спазваха моите думи, ще спазват и вашите.“ (Йоан 15:20) Същото станало и в Солун — някои хора искали да спазват думите на апостола, докато други му се противопоставили. Лука пише за тези, които откликнали: „Някои от [юдеите] повярваха и се присъединиха към Павел и Сила, както и голямо множество от гърците, които се покланяха на Бога, а също и немалко от знатните жени.“ (Деян. 17:4) Несъмнено новите ученици се радвали, че вече могат да разбират правилно Свещеното писание.

⁹ Макар че едни ценели думите на Павел, други скърцали със зъби срещу него. Някои юдеи в Солун му завиждали, че успял да привлече „голямо множество от гърците“. Решени да правят юдейски прозелити, те учели езичниците от гръцки произход на Еврейските писания и ги смятали за свои ученици. А Павел сякаш им ги измъквал изпод носа, и то в самата синагога! Юдеите били разярени.

¹⁰ Лука разказва какво станало: „Юдеите, обхванати от завист, взеха със себе си някои лоши мъже измежду безделниците по пазарния площад и като се събраха в тълпа, хвърлиха града в смут. После нападнаха къщата на Ясон и искаха да ги изведат [Павел и Сила] пред народа. Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои братя пред градските управници, викайки: ‘Тези мъже, които размириха целия свят, дойдоха и тук и Ясон ги прие в дома си. И всички те действат против постановленията на императора, като казват, че има друг цар, Исус.’“ (Деян. 17:5-7) Какви щели да бъдат последствията от това нападение за Павел и сътрудниците му?

11. В какво били обвинени Павел и сътрудниците му и какво постановление навярно имали предвид противниците им? (Виж бел. под линия.)

¹¹ Тълпата е страшна сила. Като буйна придошла река тя помита  всичко по пътя си. Това било оръжието, което юдеите използвали, за да се отърват от Павел и Сила. След като хвърлили града „в смут“, те се опитали да убедят управниците, че провинението на мисионерите е голямо. Първо обвинили Павел и сътрудниците му, че са „размирили целия свят“, макар че не те всели смут в Солун! Второто обвинение било много по-сериозно. Юдеите казали, че мисионерите проповядват друг цар, Исус, и така нарушават постановленията на императора a.

12. Какво показва, че обвиненията срещу християните в Солун можели да имат сериозни последствия?

¹² Спомни си, че религиозните водачи отправили подобно обвинение срещу Исус. Те казали на Пилат: „Установихме, че този човек покварява народа ни ... и казва за себе си, че е Христос, царят.“ (Лука 23:2) Вероятно опасявайки се, че императорът може да го заподозре в държавна измяна, Пилат осъдил Исус на смърт. Обвиненията срещу християните в Солун също можели да имат сериозни последствия. В една книга се казва: „Трудно бихме преувеличили опасността, на която били изложени, понеже дори най-малкото подозрение в измяна срещу императорите често означавало смърт за обвинените.“ Щяло ли да успее това злобно нападение?

13, 14. а) Защо тълпата не успяла да постигне целта си? б) Как Павел последвал съвета на Исус и проявил предпазливост и как можем да му подражаваме?

¹³ Тълпата не успяла да спре проповедната дейност в Солун. Защо? Първо, защото не могла да намери Павел и Сила. Освен това очевидно градските управници не били убедени в основателността на обвиненията. След като взели „достатъчно пари в залог“, те освободили Ясон и другите братя, които били доведени пред тях. (Деян. 17:8, 9) Следвайки съвета на Исус „Бъдете предпазливи като змии, но и невинни като гълъби“, Павел благоразумно избегнал опасността, за да продължи да проповядва другаде. (Мат. 10:16) Ясно е, че смелостта, която той събрал, не означавала безразсъдство. Как християните днес могат да му подражават?

¹⁴ В наши дни духовниците на църквата често подстрекават тълпи срещу Свидетелите на Йехова. Обвинявайки Свидетелите в бунт и държавна измяна, те карат управниците да действат срещу тях. Подобно на преследвачите от първи век противниците днес също са подбуждани от завист. Но истинските християни не се излагат  на опасност. По възможност ние избягваме сблъсъка с такива разгневени и безумни хора и търсим начин да продължим мирно дейността си, може би като се върнем по-късно, когато обстановката се успокои.

15. Как откликнали беряните на добрата новина?

¹⁵ За да предпазят Павел и Сила, братята ги изпратили в Берия, на около 65 километра от Солун. Когато пристигнали, Павел отишъл в синагогата и говорил на събралите се там. Само колко бил щастлив да намери възприемчиви слушатели! Лука пише: „[Юдеите в Берия] бяха по-благородни от солунците, затова приеха словото с голямо въодушевление и старателно изследваха Писанието всеки ден, за да видят дали са верни тези неща.“ (Деян. 17:10, 11) Дали тези думи представят в лоша светлина солунците, които приели истината? Съвсем не. По-късно Павел им писал: „Непрекъснато благодарим на Бога, защото когато получихте Божието слово, което чухте от нас, вие го приехте не като човешко слово, а като такова, каквото е наистина — словото на Бога, което действа и във вас, вярващите.“ (1 Сол. 2:13) Какво обаче правело юдеите в Берия толкова благородни?

16. Защо беряните подходящо са наречени „по-благородни“?

¹⁶ Макар че чували нещо ново, беряните не били подозрителни или твърде критични, но не били и лековерни. Първо те внимателно слушали Павел. После проверявали дали чутото е в съгласие с Писанието, което  апостолът им обяснил. Освен това прилежно изследвали Божието Слово не само в събота, а всеки ден, като го правели „с голямо въодушевление“, отделяйки време да разберат какво разкрива Писанието в светлината на новото учение. Беряните били достатъчно смирени да правят промени, понеже „много от тях повярвали“. (Деян. 17:12) Затова не е изненадващо, че Лука ги нарича благородни.

17. Защо беряните са добър пример и как можем да им подражаваме дори след като сме приели истината?

¹⁷ Едва ли тези беряни знаели, че откликът им на добрата новина ще бъде описан в Божието Слово и ще служи като чудесен пример за наши дни. Те постъпили точно както се надявал Павел и както искал Йехова Бог. Ние насърчаваме хората към същото — да изследват внимателно Божието Слово, за да основат здраво вярата си на него. Нужно ли е обаче да продължаваме да сме „благородни“ и след като сме приели истината? Да, разбира се. Тогава е дори още по-важно да имаме силно желание да се учим от Йехова и бързо да прилагаме ученията му. По този начин му позволяваме да ни оформя и обучава според волята си. (Иса. 64:8) Така нашият небесен Баща ще продължава да ни използва и да бъде доволен от нас.

18, 19. а) Защо Павел напуснал Берия и как проявил постоянство, достойно за подражание? б) На кого щял да проповядва Павел и къде?

¹⁸ Павел не останал дълго в Берия. В Деяния четем: „Когато юдеите от Солун научиха, че Павел известява словото на Бога и в Берия, отидоха и там, за да подстрекават и размиряват множеството. Тогава братята незабавно изпратиха Павел чак до морето, а Сила и Тимотей останаха там. И онези, които придружаваха Павел, го заведоха чак до Атина и след като получиха заповед Сила и Тимотей да отидат при него колкото се може по-бързо, си тръгнаха.“ (Деян. 17:13-15) Колко упорити били тези врагове на добрата новина! Не само че изгонили Павел от Солун, а отишли в Берия и се опитали да създадат същите неприятности и там, но напразно. Павел знаел, че проповедният му район е голям, и затова просто продължил службата си другаде. Нека и ние днес сме също толкова решени да осуетяваме опитите на противниците да спрат проповедната ни дейност!

¹⁹ След като дал пълно свидетелство на юдеите в Солун и Берия, Павел сигурно добре разбрал колко е важно да проповядва смело и да разисква с хората върху Писанието. Ние също разбрахме това. На Павел обаче му предстояло да застане пред други слушатели — езичниците в Атина. Как щели да се отнесат към него в този град? Ще видим в следващата глава.