1-6. Дай пример как Свидетелите проповядват при най-различни обстоятелства.

 РЕБЕКА, млада Свидетелка на Йехова от Гана, смятала училището си за свой проповеден район. Тя винаги носела в раницата си основана на Библията литература. През междучасията търсела възможности да свидетелства на другите ученици. Ребека започнала библейски изучавания с няколко свои съученички.

² На остров Мадагаскар, който се намира близо до югоизточния бряг на Африка, двама пионери редовно изминавали пеша около 25 километра в тропическата жега, за да отидат в едно отдалечено село. Там водели няколко библейски изучавания със заинтересувани хора.

³ За да достигнат до онези, които живеят по крайбрежието на реките Парагвай и Парана, Свидетелите в Парагвай и доброволци от 15 страни построили кораб с вместимост 127 кубични метра. В този плаващ дом можели да живеят до 12 души и благодарение на него пламенните проповедници на Царството известявали добрата новина на места, които преди не можели да достигнат.

⁴ Далече на север Свидетелите в Аляска се възползвали от уникалната възможност да проповядват през летния туристически сезон. Когато със затоплянето на времето пристигали кораби с туристи от най-различни страни, местните Свидетели отивали на пристанището и предлагали библейска литература на много езици. В същата тази област самолетът се е оказал безценен, понеже с негова помощ могат да бъдат достигнати отдалечените села и добрата новина да бъде разпространена сред алеутските, атабаските, цимшианските и тлингитските общности.

⁵ Лари от Тексас имал специален проповеден район — лечебното заведение, в което живеел. Макар че бил в инвалидна количка вследствие на злополука, той не оставал бездеен. Лари споделял с другите посланието за Царството, включително и своята основана на Библията надежда, че един ден под управлението на това Царство ще може отново да ходи. (Иса. 35:5, 6)

⁶ За да посетят конгрес в северен Мианмар, някои Свидетели пътували три дни с ферибот от град Мандалай. Тъй като имали силно желание да проповядват добрата новина, те предлагали библейска литература  на другите пътници. Когато фериботът спирал в някой град или село, пламенните проповедници слизали и набързо обхождали селището, като разпространявали литература. Междувременно на кораба се качвали други пътници и когато вестителите се връщали, вече имали „нов проповеден район“.

7. Как служителите на Йехова свидетелстват за Божието Царство и каква е тяхната цел?

⁷ Като братята и сестрите от тези примери пламенните служители на Йехова по света „дават пълно свидетелство за Божието царство“. (Деян. 28:23) Те посещават хората по домовете им, заговарят ги на улицата, пишат им писма и се свързват с тях по телефона. Когато пътуват с автобус, разхождат се в парка или са в почивка на работното си място, те пламенно използват всяка възможност да свидетелстват за Божието Царство. Методите им може да се различават, но целта им е една и съща — да проповядват добрата новина навсякъде, където могат да намерят хора. (Мат. 10:11)

8, 9. а) Защо разрастването на проповедната дейност е истинско чудо? б) Какъв въпрос възниква и как можем да намерим неговия отговор?

⁸ Дали и ти, драги читателю, си сред хилядите вестители на Царството, които проповядват в над 235 страни? Ако е така, допринасяш за забележителното разрастване на проповедната дейност! Постигнатото в световен мащаб е истинско чудо. Макар че се сблъскват с големи трудности и предизвикателства, дори с правителствени забрани и открито преследване, Свидетелите на Йехова дават пълно свидетелство за Божието Царство на хората от всички народи.

⁹ Но защо никоя пречка, нито дори противопоставянето на Сатана, не може да спре напредъка на проповедната дейност? За да отговорим на този въпрос, трябва да обърнем внимание на събитията през първи век. Все пак ние, съвременните Свидетели на Йехова, продължаваме дейността, която започнала още тогава.

10. На каква дейност посветил живота си Исус и какво знаел за нея?

¹⁰ Основателят на християнския сбор, Исус Христос, посветил живота си на проповядването на добрата новина за Божието Царство. Веднъж той обяснил: „Трябва да известя добрата новина за Божието царство, защото за това бях изпратен.“ (Лука 4:43) Исус знаел, че поставя началото на дейност, която не може да завърши сам. Малко преди смъртта си той предсказал, че посланието за Царството ще бъде проповядвано „сред всичките народи“. (Мар. 13:10) Как щяло да стане това и кой щял да го направи?

11. Каква важна задача дал Исус на своите ученици и на каква помощ можели да разчитат те?

¹¹ След смъртта и възкресението си Исус се появил пред своите  ученици и им дал следната важна задача: „Отидете и правете ученици сред всички народи, като ги покръствате в името на Бащата, на Сина и на светия дух, като ги учите да спазват всичко, което ви наредих. И ето, аз съм с вас през всичките дни до завършека на тази система.“ (Мат. 28:19, 20) Думите „аз съм с вас“ показвали, че учениците щели да имат неговата подкрепа, когато проповядват и поучават. Те щели да се нуждаят от нея, защото Исус предсказал, че „всичките народи ще [ги] мразят“. (Мат. 24:9) Учениците можели да разчитат и на друга помощ. Точно преди да се възнесе на небето, Исус им казал, че ще получат сила от светия дух, за да бъдат свидетели за него „до най-отдалечените краища на земята“. (Деян. 1:8)

12. Какви важни въпроси възникват и защо трябва да знаем техните отговори?

¹² Възникват обаче някои важни въпроси: Дали апостолите на Исус и другите ученици от първи век гледали сериозно на възложената им задача? Дали тази сравнително малка група християни давали пълно свидетелство за Божието Царство дори при яростно преследване? Наистина ли получавали помощ от небесата и имали подкрепата на светия дух на Йехова, когато правели ученици? Ще намерим отговорите на тези и на много други въпроси в библейската книга Деяния. За нас е много важно да знаем отговорите, защото Исус казал, че възложената от него задача щяла да се извършва „до завършека на тази система“. Следователно заръката на Исус се отнася за всички истински християни, включително и за нас, които живеем във времето на края. Ето защо историческите сведения в книгата Деяния са от особен интерес за нас.

13, 14. а) Кой е писателят на книгата Деяния и как събирал информация? б) Какво съдържа книгата Деяния?

¹³ Кой е писателят на книгата Деяния? В самата книга не се посочва името му, но от уводните ѝ думи става ясно, че е написана от същия човек, който написал Евангелието според Лука. (Лука 1:1-4; Деян. 1:1, 2) Затова отдавна се смята, че писателят на Деяния е Лука, „обичан от всички лекар“ и прецизен историк. (Кол. 4:14) Книгата обхваща период от 28 години — от 33 г., когато Исус се възнесъл на небето, до около 61 г., когато апостол Павел бил затворник в Рим. Фактът, че в повествованието се говори както в трето, така и в първо лице множествено число, показва, че Лука участвал в много от събитията, които описал. (Деян. 16:8-10; 20:5; 27:1) Като старателен изследовател, той несъмнено събирал информация от първа ръка, например от Павел, Варнава, Филип и други личности, споменати в Деянията на апостолите.

¹⁴ Какво съдържа книгата Деяния? По-рано, в своето евангелие,  Лука описал делата и думите на Исус. В Деяния той описва делата и думите на Исусовите последователи. Следователно в тази книга се говори за хора, които извършили забележителни дела, въпреки че много от тях били „неучени и обикновени“ в очите на околните. (Деян. 4:13) Накратко казано, от този боговдъхновен разказ разбираме как бил основан християнският сбор и как се разраснал. В книгата е описано как проповядвали християните през първи век — какви били методите и нагласата им. (Деян. 4:31; 5:42) Тя подчертава ролята на светия дух в известяването на добрата новина. (Деян. 8:29, 39, 40; 13:1-3; 16:6; 18:24, 25) Освен това се съсредоточава върху темата на Библията, която е свързана с освещаването на Божието име чрез Царството под управлението на Христос, и показва как посланието за Царството се разпространявало въпреки жестокото противопоставяне. (Деян. 8:12; 19:8; 28:30, 31)

15. Каква полза ще извлечем, ако изследваме книгата Деяния?

¹⁵ Наистина изследването на библейската книга Деяния е много вълнуващо и укрепва вярата ни! Размисълът върху смелостта и пламенността на първите последователи на Христос ще докосне сърцата ни. Несъмнено това ще ни подбуди да подражаваме на вярата на своите събратя от първи век. Така ще бъдем по-добре подготвени да изпълняваме задачата си „да правим ученици“. Изданието, което държиш в ръцете си, ще ти помогне да изследваш внимателно Деянията на апостолите.

16. Каква е главната цел на тази книга?

¹⁶ Каква е главната цел на тази книга? Целта ѝ е 1) да засили увереността ни, че Йехова подкрепя проповедната дейност посредством светия си дух, 2) да увеличи пламенността ни в службата, като изследваме примера на Христовите последователи от първи век, и 3) да ни подтикне да уважаваме още повече организацията на Йехова и онези, които са начело на проповедната дейност и надзирават сборовете.

17, 18. Как е разделено това издание и кои негови характеристики ще бъдат полезни в личното изучаване?

¹⁷ Това издание е разделено на осем части, всяка от които разглежда няколко глави от Деянията на апостолите. Целта му не е да обсъжда книгата Деяния стих по стих, а да ни покаже какви са поуките от записаните събития и как да приложим наученото в живота си. В началото на всяка глава е поместено изречение, обобщаващо основните мисли в нея, и е посочен библейският откъс, който е разгледан.

¹⁸ Изданието има и други характеристики, които ще бъдат полезни в личното изучаване. Красивите илюстрации ще ти помогнат да си  представиш някои от вълнуващите събития в книгата Деяния, докато размишляваш върху записаното в нея. В много глави има блокове с полезна допълнителна информация. Някои от тях съдържат биографични сведения за библейски личности, чиято вяра е достойна за подражание. От други научаваме подробности за различни места, събития, обичаи и хора, споменати в Деяния.

19. Какъв самоанализ трябва да си правим от време на време?

¹⁹ Тази книга ще ти помогне да си направиш честен самоанализ. Независимо от колко години си вестител на Царството, добре е от време на време да размишляваш какво заема най-важно място в живота ти и как гледаш на християнската служба. (2 Кор. 13:5) Запитай се: „Проповядвам ли с чувство за неотложност? (1 Кор. 7:29-31) Известявам ли добрата новина с убеденост и пламенност? (1 Сол. 1:5, 6) Участвам ли възможно най-пълно в проповядването и правенето на ученици?“ (Кол. 3:23)

20, 21. Защо задачата ни е толкова неотложна и какво трябва да сме решени да правим?

²⁰ Нека никога не забравяме, че ни е поверена важната задача да проповядваме и да правим ученици. С всеки изминал ден става все по-неотложно да правим това. Краят на тази система бързо наближава. Никога преди животът на толкова много хора не е бил в опасност. Не знаем още колко хора с правилна нагласа ще откликнат на посланието ни. (Деян. 13:48) Но ние имаме отговорността да им помогнем, преди да е станало твърде късно. (1 Тим. 4:16)

²¹ Затова е много важно да следваме примера на пламенните вестители на Царството от първи век. Дано старателното изучаване на това издание те подбуди да проповядваш с още по-голяма пламенност и смелост. И дано укрепи решимостта ти да продължаваш „да даваш пълно свидетелство за Божието царство“. (Деян. 28:23)