1-4. Защо Павел отива в Йерусалим и какво го очаква там?

 РАЗДЯЛАТА в Милет е сърцераздирателна. На Павел и Лука им е много трудно да се сбогуват със старейшините от Ефес, които толкова обичат! Двамата мисионери стоят на палубата. Те са взели всичко необходимо за пътуването си. Носят със себе си и средствата, събрани за бедните християни в Юдея, и искат да ги предадат по-скоро на братята.

² Лек вятър изпълва платната и корабът се отдалечава от оживения кей. Двамата мъже и седемте им спътници не откъсват поглед от посърналите лица на братята на брега. (Деян. 20:4, 14, 15) Те махат с ръка за сбогом, докато приятелите им остават в далечината.

³ Павел си е сътрудничил отблизо с ефеските старейшини около три години. Но сега под ръководството на светия дух отива в Йерусалим. Донякъде той знае какво го очаква. По-рано апостолът е казал на старейшините: „Принуден от духа, отивам в Йерусалим, макар че не знам какво ще ми се случи там, освен че от град на град светият дух многократно ми дава свидетелство, като казва, че ме очакват окови и премеждия.“ (Деян. 20:22, 23) Въпреки опасността Павел е „принуден от духа“, тоест се чувства длъжен и същевременно има желание да изпълни напътствието на светия дух да отиде в Йерусалим. Той цени живота си, но най-важното за него е да върши Божията воля.

⁴ Дали същото се отнася и за тебе? Когато се отдаваме на Йехова, ние тържествено обещаваме, че най-важното в живота ни ще бъде да вършим волята му. Ще извлечем полза, като разгледаме какъв пример за вярност ни е оставил апостол Павел.

5. По кой път Павел и братята с него стигнали до Тир?

⁵ Корабът, на който се качили Павел и братята с него, „плавал направо“, или с други думи, използвал попътния вятър и не променял  курса си, докато по-късно на същия ден не стигнал до Кос. (Деян. 21:1) Изглежда, останал там през нощта и на следващия ден продължил за Родос и Патара. В Патара на южния бряг на Мала Азия братята се качили на голям товарен кораб, с който отишли направо в Тир във Финикия. По пътя подминали Кипър, който останал от лявата им страна. (Деян. 21:3) Защо писателят на Деяния Лука споменава тази подробност?

6. а) Защо за Павел навярно било насърчително да види Кипър? б) До какво заключение стигаш, като размишляваш за помощта и благословиите, които си получил от Йехова?

⁶ Може би Павел посочил острова и разказал какво е преживял там. При първото си мисионерско пътуване около девет години по-рано апостолът, придружаван от Варнава и Йоан Марко, срещнал магьосника Елима, който се противопоставил на проповедната дейност. (Деян. 13:4-12) Вероятно, виждайки острова и размишлявайки за случилото се на него, Павел бил насърчен и укрепен за това, което му предстояло. За нас също ще е от полза да размишляваме за начините, по които Бог ни е благославял и ни е помагал да издържаме  на изпитания. Това може да ни подбуди да възкликнем като Давид: „Много са бедствията на праведния, но Йехова го избавя от всички тях.“ (Пс. 34:19)

7. Какво направили братята, когато пристигнали в Тир?

⁷ Павел разбирал колко е ценно християнското общуване и искал да бъде със събратята си. Лука пише, че когато пристигнали в Тир, потърсили учениците. (Деян. 21:4) Знаейки, че в града има християни, пътниците ги намерили и вероятно отседнали при тях. Като поклонници на Йехова, ние се радваме на чудесна благословия — където и да отидем, намираме духовни братя и сестри, които ни посрещат сърдечно. Хората, които обичат истинския Бог и му служат, имат приятели по целия свят.

8. Как трябва да разбираме Деяния 21:4?

⁸ Във връзка със седемдневния им престой в Тир Лука споменава нещо, което първоначално може да ни озадачи: „Чрез духа [братята в Тир] многократно казаха на Павел да не стъпва в Йерусалим.“ (Деян. 21:4) Нима Йехова бил променил решението си? Наистина ли Павел не трябвало да отива в Йерусалим? Съвсем не. Всъщност духът бил посочил, че апостолът ще страда в Йерусалим, а не че не бива да ходи там. Изглежда, посредством светия дух братята в Тир правилно разбрали, че Павел ще има неприятности в този град. Затова от загриженост настоявали да не ходи там. Желанието им да го предпазят от неминуемата опасност, било разбираемо. Въпреки това Павел продължил пътуването си към Йерусалим, решен да изпълни волята на Йехова. (Деян. 21:12)

9, 10. а) За какво вероятно си спомнил Павел, като видял загрижеността на братята в Тир? б) Какво предпочитат мнозина днес и как това е в разрез с думите на Исус?

⁹ Като видял загрижеността на братята, Павел вероятно си спомнил как учениците на Исус реагирали по подобен начин, когато той им казал, че ще отиде в Йерусалим, ще понесе много страдания и ще бъде убит. Воден от силни чувства, Петър казал на Исус: „Бъди добър към себе си, Господарю, такова нещо изобщо няма да ти се случи.“ Исус отговорил: „Махни се от мене, Сатана! Ти си препятствие на пътя ми, защото не мислиш за това, което е Божие, а за това, което е човешко.“ (Мат. 16:21-23) Исус бил решен да извърви докрай пътя на саможертвата, който Бог му бил определил. Същото може да се каже и за Павел. Несъмнено подобно на апостол Петър братята в Тир имали добри намерения, но не разбирали каква е Божията воля.

¹⁰ Днес мнозина предпочитат да са добри към себе си и да правят всичко по най-лесния начин. Хората като цяло си търсят удобна религия, която не изисква много от тях. Но Исус подканил учениците  си да имат различна нагласа. Той казал: „Ако някой иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, нека вземе мъченическия си стълб и нека ме следва непрекъснато.“ (Мат. 16:24) Да следваме Исус, е правилно и мъдро, но същевременно не е никак лесно.

11. Как учениците в Тир показали, че обичат и подкрепят Павел?

¹¹ Скоро Павел, Лука и спътниците им отново трябвало да тръгнат на път. Описанието на заминаването им е трогателно. Ясно се вижда, че братята от Тир силно обичали Павел и от все сърце го подкрепяли в службата. Мъжете, жените и децата придружили заминаващите до брега. Всички коленичили и се помолили, след което се сбогували. После Павел, Лука и спътниците им се качили на кораб и отплавали за Птолемаида. Там се срещнали с местните братя и останали при тях един ден. (Деян. 21:5-7)

12, 13. а) Какъв пример за вярна служба оставил Филип? б) Как Филип е добър пример за християнските бащи днес?

¹² Лука разказва, че след това пътуващите братя се отправили към Кесария a. Там отишли в къщата на Филип, „проповедника на добрата новина“. (Деян. 21:8) Сигурно много се зарадвали да се видят с него. Преди около 20 години той бил назначен от апостолите да помага при разпределянето на храната в новосформирания сбор в Йерусалим. Филип свидетелствал пламенно години наред. Спомни си, че когато учениците се разпръснали заради надигналото се преследване, той отишъл в Самария и започнал да известява добрата новина там. По-късно проповядвал на етиопския евнух и го покръстил. (Деян. 6:2-6; 8:4-13, 26-38) Какъв забележителен пример за вярна служба!

¹³ Пламенността на Филип не била намаляла. Той се бил установил в Кесария и все още проповядвал усърдно, както личи от думите на Лука, който го нарича „проповедника на добрата новина“. Научаваме също, че имал четири пророкуващи дъщери b, което предполага, че те следвали примера на баща си. (Деян. 21:9) Несъмнено  Филип се грижел добре за духовността на семейството си. Християнските бащи днес трябва да му подражават, като дават пример в проповедната служба и помагат на децата си да я обикнат.

14. Каква несъмнено била ползата от посещенията на Павел при братята и какви възможности за насърчение съществуват днес?

¹⁴ Където и да отидел, Павел търсел събратята си и прекарвал време с тях. Навярно местните християни с радост проявявали гостоприемство към този пътуващ мисионер и спътниците му. Тези посещения несъмнено били източник на взаимно насърчение. (Рим. 1:11, 12) Подобни възможности съществуват и днес. Ако поканим окръжния надзорник и съпругата му в дома си, колкото и скромен да е той, ще извлечем голяма полза. (Рим. 12:13)

15, 16. Какво послание носел Агав и как реагирали онези, които го чули?

¹⁵ Докато Павел бил при Филип, пристигнал друг уважаван гост — Агав. Събралите се в дома на Филип знаели, че Агав е пророк. Той бил предсказал големия глад при управлението на Клавдий. (Деян. 11:27, 28) Може би братята се питали защо Агав е дошъл и какво послание носи. Докато го наблюдавали внимателно, той взел пояса на Павел — дълго парче плат, увивано около кръста, в което се държали пари и други вещи — и вързал с него краката и ръцете си. След това предал много сериозно послание: „Ето какво казва светият дух: ‘Мъжът, на когото принадлежи този пояс, ще бъде вързан така от юдеите в Йерусалим и ще бъде предаден в ръцете на хората от народите.’“ (Деян. 21:11)

¹⁶ Пророчеството потвърдило, че Павел ще отиде в Йерусалим. Освен това посочило, че срещата му с юдеите там ще доведе до предаването му „в ръцете на хората от народите“. Думите на Агав оказали силно въздействие на присъстващите. Лука пише: „Като чухме това,  и ние, и местните хора започнахме да го молим да не отива в Йерусалим. Тогава Павел отговори: ‘Какво правите? Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Бъдете сигурни, че съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим за името на Господаря Исус.’“ (Деян. 21:12, 13)

17, 18. Как Павел проявил решителност и как реагирали братята?

¹⁷ Представи си сцената: Братята, в това число и Лука, молят Павел да не отива в Йерусалим. Някои плачат. Трогнат от любещата им загриженост, Павел нежно им казва „съкрушавате сърцето ми“, или „късате ми сърцето“, както още може да се преведе оригиналната гръцка фраза. Но той е твърдо решен, също както в Тир, да не позволи молбите и сълзите на братята да го разколебаят. Вместо това им обяснява защо трябва да продължи. Само каква смелост и решителност проявил Павел! Подобно на Исус той бил решен да отиде в Йерусалим. (Евр. 12:2) Апостолът не искал да бъде мъченик, но ако това се случело, за него щяло да е чест да умре като последовател на Христос Исус.

¹⁸ Как реагирали братята? Накратко казано, с уважение. В Библията четем: „Понеже той не се оставяше да бъде разубеден, ние престанахме да възразяваме, като казахме: ‘Нека бъде волята на Йехова!’“ (Деян. 21:14) Тези, които се опитали да убедят Павел да не ходи в Йерусалим, не настоявали на своето. Те изслушали апостола и се примирили, понеже разбрали каква е волята на Йехова и я приели, макар че не им било лесно. Павел бил предприел пътуване, което в крайна сметка можело да доведе до смъртта му. За него щяло да бъде по-лесно, ако хората, които го обичали, не се опитвали да го разубедят.

19. Какъв важен урок научаваме от случилото се с Павел?

¹⁹ От случилото се с Павел научаваме важен урок: никога не бива да се опитваме да разубеждаваме онези, които са готови да правят жертви в службата за Бога. Това може да се приложи за различни ситуации, а не само когато въпросът е на живот и смърт. Например на много християнски родители им е трудно, когато децата им се преместват далече от дома, за да служат на Йехова, но те са решени да не ги обезсърчават. Филис от Англия си спомня как се чувствала, когато единствената ѝ дъщеря била назначена като мисионерка в Африка: „Много ми беше трудно. Не можех да свикна с мисълта, че тя ще е толкова далече. Беше ми мъчно, но същевременно се гордеех с нея. Молих се много на Бога. Но тя беше решила така и аз не се опитвах да я разубедя. В крайна сметка винаги съм я учила да поставя Царството на първо място! Тя служи в чужда страна вече 30 години и всеки ден благодаря на Йехова за верността ѝ.“ Колко е хубаво да насърчаваме жертвоготовните си братя и сестри!

20, 21. Какво показва, че Павел искал да бъде със събратята си, и защо имал такова желание?

²⁰ След нужните приготовления Павел продължил пътя си. Заедно с него тръгнали и братя, които по този начин показали, че го подкрепят напълно. При всеки етап от пътуването си до Йерусалим Павел и спътниците му търсели местните християни. В Тир намерили учениците и отседнали при тях за седем дни. В Птолемаида поздравили братята и сестрите и прекарали един ден с тях. В Кесария останали в дома на Филип доста дни. После някои християни от Кесария придружили Павел и спътниците му до Йерусалим, където те отседнали в дома на Мнасон, един от първите ученици. Лука пише: „Като стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.“ (Деян. 21:17)

²¹ Ясно е, че Павел искал да бъде с другите служители на Йехова. Апостолът черпел насърчение от духовните си братя и сестри, както правим и ние днес. Несъмнено това му дало сили да се изправи срещу разгневените противници, които желаели смъртта му.