1-3. а) Опиши обстоятелствата около смъртта на Евтих. б) Какво прави Павел и какво показва това за него?

 ПАВЕЛ се намира в претъпкана горна стая в Троада. Той говори дълго на братята, тъй като това е последната му вечер с тях. Вече е полунощ. В стаята горят много светилници и навярно е доста горещо и задимено. На един от прозорците седи младеж на име Евтих. Докато Павел говори, Евтих заспива и пада от третия етаж!

² Като лекар, Лука навярно е сред първите, които се втурват навън, за да видят как е младежът. Но никой не може да му помогне. Евтих е „мъртъв“. (Деян. 20:9) Тогава става чудо. Павел се навежда над момчето и казва на братята: „Недейте да го оплаквате, защото животът му е в него!“ Апостолът е възкресил Евтих! (Деян. 20:10)

³ Тази случка показва силата на Божия свети дух. Павел не бил виновен за смъртта на Евтих. Но той не искал този нещастен случай да помрачи важното събитие или да е препятствие за вярата на някого. Като възкресил Евтих, апостолът утешил сбора и го укрепил да продължи службата си. Ясно е, че Павел се чувствал отговорен за живота на другите. Това ни напомня за думите му: „Чист [съм] от кръвта на всички хора.“ (Деян. 20:26) Нека да видим какво можем да научим от Павел във връзка с това.

4. С какво сериозно изпитание се сблъскал Павел?

⁴ Както видяхме в предишната глава, Павел се сблъскал със сериозно изпитание. Службата му в Ефес предизвикала големи безредици. Майсторите на сребърни изделия, чието препитание зависело от поклонението на Артемида, вдигнали истински бунт! В Деяния 20:1 четем: „След като недоволството стихна, Павел изпрати да повикат учениците, после ги насърчи, сбогува се с тях и тръгна на път за Македония.“

5, 6. а) Колко дълго останал Павел в Македония и какво правел там? б) Какво било отношението на апостола към събратята му?

 ⁵ На път за Македония Павел спрял в Троада и останал известно време в този пристанищен град. Той се надявал там да се срещне с Тит, който по-рано бил изпратен в Коринт. (2 Кор. 2:12, 13) Но когато видял, че Тит няма да дойде, апостолът отишъл в Македония, където може би около половин година „с много думи“ насърчавал учениците. a (Деян. 20:2) Накрая се срещнал с Тит в Македония и научил от него, че коринтяните са откликнали добре на писмото му. (2 Кор. 7:5-7) Това го подбудило да им напише друго писмо, което днес познаваме като 2 Коринтяни.

⁶ Струва си да отбележим, че Лука два пъти използва глагола „насърчи“, за да опише дейността на Павел в Ефес и Македония. Това ясно показва отношението на апостола към събратята му. За разлика от фарисеите, които презирали другите, Павел смятал членовете на сбора за свои сътрудници. (Йоан 7:47-49; 1 Кор. 3:9) Той гледал на тях по този начин дори когато трябвало да им даде строг съвет. (2 Кор. 2:4)

7. Как християнските надзорници днес могат да подражават на Павел?

 ⁷ Днес старейшините и окръжните надзорници се стремят да подражават на Павел. Дори когато порицават, те имат за цел да укрепват тези, които се нуждаят от помощ. Проявявайки разбиране, надзорниците се стараят да насърчават, а не да осъждат. Един опитен окръжен надзорник казва: „Повечето братя и сестри искат да постъпват правилно, но често се борят с разочарования, страхове и чувство на безпомощност.“ Надзорниците могат да укрепят такива християни. (Евр. 12:12, 13)

8, 9. а) Какво осуетило намеренията на Павел да отплава за Сирия? б) Навярно защо юдеите таели неприязън към Павел?

⁸ От Македония Павел отишъл в Коринт. b След като прекарал три месеца в този град, той възнамерявал от пристанището Кенхрея да отплава за Сирия. Оттам щял да отиде в Йерусалим и да занесе дарения c за местните бедни братя. (Деян. 24:17; Рим. 15:25, 26) Но неочакван развой на събитията осуетил намеренията му. В Деяния 20:3 четем: „Юдеите скроиха заговор против него.“

⁹ Не е чудно, че юдеите таели неприязън към Павел, понеже го смятали за отстъпник. По-рано той привлякъл към християнството Крисп, председателя на коринтската синагога. (Деян. 18:7, 8; 1 Кор. 1:14) При друг случай юдеите в града повдигнали обвинения срещу Павел пред Галион, проконсула на Ахаия. Но Галион отхвърлил обвиненията като неоснователни и това разярило враговете на апостола. (Деян. 18:12-17) Юдеите може би знаели или предполагали, че Павел щял скоро да отплава от близкото пристанище Кенхрея, така че се наговорили да му устроят засада там. Какво щял да направи Павел?

10. Дали решението на Павел да не отива в Кенхрея, било проява на страх? Обясни.

¹⁰ За да не излага на риск живота си и поверените му средства, Павел предпочел да не отива в Кенхрея, а да мине отново през Македония. Разбира се, пътуването по суша също криело опасности. В древността по пътищата често дебнели разбойници. Дори в странноприемниците невинаги било безопасно. Но Павел предпочел рисковете на пътуването по суша пред онова, което го очаквало в Кенхрея. За щастие, не бил сам. В тази част от мисионерското  му пътуване го придружавали Аристарх, Гай, Секунд, Сопатер, Тимотей, Тихик и Трофим. (Деян. 20:3, 4)

11. Как християните днес вземат разумни мерки за безопасността си и какъв пример ни е оставил Исус?

¹¹ Подобно на Павел християните днес се грижат за безопасността си, докато са на служба. На някои места те проповядват на групи или най-малкото по двойки, вместо сами. А когато се сблъскат с преследване? Християните съзнават, че това е неизбежно. (Йоан 15:20; 2 Тим. 3:12) Но те не се излагат умишлено на опасност. Исус ни е оставил добър пример в това отношение. Веднъж, когато противниците му в Йерусалим взели камъни, за да ги хвърлят по него, Исус се скрил и излязъл от храма. (Йоан 8:59) По-късно, когато юдеите се наговорили да го убият, Исус вече „не ходел открито“ сред тях, но отишъл в областта, която била „близо до пустинята“. (Йоан 11:54) Той вземал разумни мерки за своята безопасност, когато това не противоречало на Божията воля за него. Християните днес правят същото. (Мат. 10:16)

12, 13. а) Как повлияло на сбора възкресението на Евтих? б) Каква библейска надежда носи утеха на хората, които имат починали близки?

¹² Павел и спътниците му пътували заедно през Македония и явно после се разделили. Очевидно се събрали отново в Троада. d Повествованието разказва: „За пет дни стигнахме при тях в Троада.“ e (Деян. 20:6) Там бил възкресен Евтих, както разгледахме в началото на главата. Представи си какво изпитали братята, когато видели младежа отново жив! В Библията пише: „Утехата им беше голяма.“ (Деян. 20:12)

¹³ Разбира се, днес не стават такива чудеса. Но хората, които имат починали близки, намират голяма утеха в библейската надежда за възкресението. (Йоан 5:28, 29) Всъщност, тъй като бил несъвършен, в крайна сметка Евтих отново умрял. (Рим. 6:23) Възкресените в Божия нов свят обаче ще имат възможността да живеят вечно! А онези, които са възкресени да управляват с Исус в небето, обличат безсмъртие. (1 Кор. 15:51-53) Християните днес, както помазаните, така и „другите овце“, с пълно основание имат голяма утеха. (Йоан 10:16)

14. Какво казал Павел на ефеските старейшини, когато се срещнал с тях в Милет?

¹⁴ Павел и братята с него пътували от Троада до Асос, след това до Митилин, Хиос, Самос и Милет. Павел бързал да стигне в Йерусалим за Петдесетница. Това обяснява защо избрал кораб, който подминал Ефес. Но тъй като искал да говори с ефеските старейшини, апостолът ги помолил да се срещнат с него в Милет. (Деян. 20:13-17) Когато те дошли, Павел им казал: „Знаете добре, че от първия ден, в който стъпих в Азия, бях с вас през цялото време и служех като роб на Господаря с пълно смирение, със сълзи и изпитания, които ме сполетяха поради заговорите на юдеите, при което не се въздържах да ви говоря за носещите полза неща и да ви поучавам пред всички и от къща на къща. Но дадох пълно свидетелство и на юдеи, и на гърци за разкаянието пред Бога и за вярата в нашия Господар Исус.“ (Деян. 20:18-21)

15. Кои са някои предимства на свидетелстването от къща на къща?

¹⁵ Днес носим добрата новина на хората по най-различни начини. Подобно на Павел се стремим да свидетелстваме навсякъде,  където можем да ги намерим — по спирките, оживените улици и пазарите. Но службата от къща на къща остава основният начин, по който Свидетелите на Йехова проповядват. Защо? Първо, този вид служба предоставя възможност на всички редовно да чуват посланието за Царството, което показва, че Бог не проявява пристрастие. Второ, позволява на искрените хора да получават индивидуална помощ. Трето, увеличава вярата и издръжливостта на тези, които проповядват. Действително отличителен белег на истинските християни днес е пламенното им свидетелстване „пред всички и от къща на къща“.

16, 17. Как Павел проявявал смелост и как християните днес му подражават?

¹⁶ Павел обяснил на старейшините от Ефес, че не знае какви опасности го очакват в Йерусалим. Той обаче им казал: „Не гледам на живота си като на нещо важно за мене, стига ми само да завърша пътя, по който съм поел, и службата, която получих от Господаря Исус — да дам пълно свидетелство относно добрата новина за Божията незаслужена милост.“ (Деян. 20:24) Павел бил безстрашен и не позволявал на нищо — било то лошо здраве, или жестоко противопоставяне — да му попречи да изпълни задачата си.

¹⁷ Християните днес също срещат различни трудности. Някои живеят на места, където дейността ни е забранена и са преследвани. Други смело се борят с физически или психични заболявания. Християнските младежи трябва да се справят с натиск от страна на връстниците си в училище. Но независимо от обстоятелствата си Свидетелите на Йехова остават непоколебими като Павел. Те са решени да дават „пълно свидетелство относно добрата новина“.

18. Как Павел останал чист от кръвта на всички хора и как ефеските старейшини можели да му подражават?

¹⁸ След това Павел дал директен съвет на ефеските старейшини, посочвайки личния си пример. Първо им казал, че навярно го виждат за последен път. После заявил: „Чист [съм] от кръвта на всички хора, защото не престанах да ви говоря за Божието намерение.“ Как старейшините можели да подражават на Павел и да не си навличат кръвна вина? Той им казал: „Внимавайте за себе си и за цялото стадо, сред което светият дух ви е назначил като надзорници, да пасете сбора на Бога, който той откупи с кръвта на своя Син.“ (Деян. 20:26-28) Апостолът предупредил, че в сбора ще навлязат „жестоки вълци“, които „ще говорят изопачени неща, за да увлекат учениците след себе си“. Какво трябвало да правят старейшините?  Павел ги подканил: „Стойте будни и помнете, че три години, денем и нощем, не престанах да наставлявам всеки един от вас със сълзи.“ (Деян. 20:29-31)

19. Какво отстъпничество се появило до края на първи век и до какво довело това в по-късните векове?

¹⁹ „Жестоките вълци“ се появили до края на първи век. Около 98 г. апостол Йоан писал: „Вече са се появили много антихристи ... Те излязоха от нас, но не бяха като нас, защото ако бяха като нас, щяха да останат с нас.“ (1 Йоан 2:18, 19) До трети век отстъпничеството довело до възникването на християнското духовенство, а през четвърти век император Константин обявил този опорочен вид „християнство“ за официална религия. Като възприели езически обичаи и им сложили „християнски“ етикет, религиозните водачи наистина говорели „изопачени неща“. Последствията от това отстъпничество се виждат и до днес в ученията и традициите в християнския свят.

20, 21. Как Павел проявявал самопожертвователен дух и как старейшините днес могат да правят същото?

²⁰ Павел постъпвал по коренно различен начин от тези, които по-късно се възползвали от „стадото“. Той работел, за да се издържа и да не обременява сбора. Апостолът не помагал на събратята си заради някаква лична изгода. Той подканил старейшините от Ефес да проявяват самопожертвователен дух. Павел им казал: „Трябва да помагате на слабите и да помните думите, казани от Господаря Исус: ‘Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.’“ (Деян. 20:35)

²¹ Подобно на Павел старейшините днес са готови да правят жертви. За разлика от духовниците на църквите, които ограбват паството си, онези, на които е поверена отговорността „да пасат сбора на Бога“, изпълняват задълженията си безкористно. Гордостта и амбициите нямат място в християнския сбор, защото хората, които търсят „слава за себе си“, в крайна сметка ще се провалят. (Пр. 25:27) Самонадеяността води единствено до срам. (Пр. 11:2)

22. Защо старейшините от Ефес обичали Павел?

²² Братята обичали Павел заради искрената му любов към тях. В Деяния четем какво станало, когато трябвало да се разделят с него: „Всички плакаха много, като прегръщаха Павел и го целуваха нежно.“ (Деян. 20:37, 38) Християните истински ценят и обичат тези, които подобно на апостола безкористно служат на сбора. Нима, след като разгледа забележителния пример на Павел, няма да се съгласиш, че той не се хвалел, нито преувеличавал, когато казал, че е „чист от кръвта на всички хора“? (Деян. 20:26)