1-3. а) В каква опасна ситуация се намира Стефан и как се чувства? б) Какви въпроси ще разгледаме?

 СТЕФАН е изправен пред съда. Във внушителната зала, която вероятно се намира близо до храма в Йерусалим, в голям полукръг седят 71 мъже. Днес този съд, Синедрионът, се е събрал, за да съди Стефан. Съдиите са влиятелни хора и повечето от тях са настроени враждебно срещу този ученик на Исус. Всъщност съдът е свикан от първосвещеника Каиафа, който бил председател, когато Синедрионът осъдил Исус Христос на смърт само няколко месеца по-рано. Дали Стефан се страхува?

² В този момент лицето му изглежда необикновено. Когато го поглеждат, съдиите виждат, че то „е като лице на ангел“. (Деян. 6:15) Ангелите носят послания от Йехова Бог и затова са безстрашни и спокойни. Така се чувства и Стефан. Дори тези озлобени съдии виждат това. Но защо той е толкова спокоен?

³ Християните днес могат да научат много от отговора на този въпрос. Трябва да знаем също защо Стефан попаднал в тази опасна ситуация. Как той защитавал вярата си преди това? И как можем да му подражаваме?

4, 5. а) Защо Стефан бил ценен член на сбора? б) В какъв смисъл Стефан бил „изпълнен с милост и сила“?

⁴ Вече научихме, че Стефан бил ценен член на новосформирания християнски сбор. В предишната глава на тази книга видяхме, че той бил сред седемте смирени мъже, които с готовност помогнали на апостолите, когато били помолени за това. Смирението му е още по-забележително, ако имаме предвид даровете, с които бил благословен. В Деяния 6:8 четем, че той можел да върши „големи чудеса и знамения“ подобно на някои от апостолите. Разбираме също, че бил „изпълнен с милост и сила“. Какво означава това?

⁵ Стефан очевидно бил мил и внимателен, което привличало  хората. Той говорел толкова убедително, че много от слушателите му били уверени в неговата искреност и в ползата от истините, които поучавал. Стефан бил изпълнен със сила, защото смирено позволявал на духа на Йехова да действа в него и да го ръководи. Вместо да се възгордява поради своите дарове и способности, той отдавал цялата възхвала на Йехова и проявявал любеща загриженост към хората, на които говорел. Не е чудно, че противниците му се чувствали застрашени от него!

6-8. а) Какви две обвинения срещу Стефан повдигнали противниците му и защо? б) Защо примерът на Стефан може да е от полза за християните днес?

⁶ Някои хора a се надигнали да спорят със Стефан, но не могли „да се противопоставят на мъдростта и духа“, с които той говорел. Разгневени, те „тайно подучили“ едни мъже да повдигнат обвинения срещу този невинен последовател на Христос. Освен това „подбудили народа“, старейшините и книжниците, в резултат на което Стефан бил заведен насила пред Синедриона. (Деян. 6:9-12) Противниците отправили две обвинения срещу него: че говори хулни думи против Бога и против Моисей. Какво имали предвид те?

⁷ Лъжливите обвинители казали, че Стефан хули Бога, като говори против „това свято място“ — храма в Йерусалим. (Деян. 6:13) Те твърдели, че той хули Моисей, като говори против Моисеевия закон и проповядва промяна на обичаите, предадени от Моисей. Обвиненията били много сериозни, защото по онова време юдеите придавали голямо значение на храма, на подробностите в Моисеевия закон и на многобройните устни традиции, които били добавили към Закона. Това предполагало, че Стефан е опасен човек, който заслужава смърт.

⁸ За съжаление, често вярващи хора използват такива методи, за да пречат на Божиите служители. И до днес религиозните противници понякога подбуждат светските власти да преследват Свидетелите на Йехова. Как трябва да реагираме, когато срещу нас са отправяни изопачени или лъжливи обвинения? Можем да научим много от примера на Стефан.

9, 10. Какво твърдят критиците за речта на Стефан пред Синедриона и какво трябва да имаме предвид?

⁹ Както беше споменато в началото на главата, докато Стефан слушал обвиненията срещу себе си, лицето му било спокойно, ангелско.  Накрая Каиафа се обърнал към него и го попитал: „Вярно ли е това?“ (Деян. 7:1) Било ред на Стефан да говори. И само каква реч произнесъл той!

¹⁰ Някои критици твърдят, че въпреки дългата си реч Стефан не дал отговор на обвиненията срещу него. В действителност обаче той ни е оставил чудесен пример как да защитаваме добрата новина. (1 Пет. 3:15) Трябва да имаме предвид в какво го обвинявали: че хули Бога, като не зачита храма, и че хули Моисей, като говори против Закона. В отговора си Стефан описал накратко три периода от израилската история, наблягайки внимателно на някои събития. Нека да разгледаме тези три периода един по един.

11, 12. а) Как Стефан използвал резултатно примера на Авраам? б) Защо било уместно Стефан да говори и за Йосиф?

¹¹ Времето на патриарсите. (Деян. 7:1-16) В началото Стефан говорил за Авраам, когото юдеите уважавали заради вярата му. Започвайки с тази важна тема, по която той и слушателите му били на едно мнение, Стефан подчертал, че Йехова, „Богът на славата“, се разкрил на Авраам първо в Месопотамия. (Деян. 7:2) Всъщност Авраам бил пришелец в Обетованата земя. Той нямал нито храм, нито Моисеевия закон. Тогава как някой би могъл да твърди, че верността към Бога зависи от тези две неща?

¹² Слушателите на Стефан почитали и потомъка на Авраам Йосиф, но той им напомнил, че родните братя на Йосиф, бащите на Израилевите племена, се отнасяли жестоко към този праведен човек и го продали в робство. Въпреки това чрез него Бог спасил израилтяните от глад. Несъмнено Стефан ясно виждал приликите между Йосиф и Исус Христос, но не ги споменал, за да задържи колкото се може по-дълго вниманието на слушателите си.

13. Как онова, което Стефан казал за Моисей, отговорило на обвиненията срещу него и каква важна мисъл развил той?

¹³ Дните на Моисей. (Деян. 7:17-43) Стефан казал много неща за Моисей, което било разумно, понеже голяма част от членовете на Синедриона били садукеи и отхвърляли всички библейски  книги освен написаните от Моисей. Спомни си също обвинението срещу Стефан, че хули Моисей. Думите му отговорили пряко на това обвинение, тъй като показали, че той дълбоко уважава Моисей и Закона. (Деян. 7:38) Стефан посочил, че и Моисей бил отхвърлен от онези, които се опитвал да спаси. Те го отхвърлили, когато бил 40-годишен. А над 40 години по-късно много пъти оспорвали водачеството му. b Така Стефан постепенно развил важна мисъл: Божият народ многократно отхвърлял онези, които Йехова назначавал да го водят.

14. Кои мисли подкрепил Стефан с примера на Моисей?

¹⁴ Както припомнил Стефан, Моисей предсказал, че в Израил ще се издигне пророк като него. Кой щял да бъде той и как щели да го приемат? Стефан разкрил отговора на този въпрос чак в края на речта си. А тук подчертал друга важна мисъл: Моисей разбрал, че всяко място може да бъде свято, както станало със земята около горящия храст, където Йехова говорил с него. Трябва ли тогава поклонението на Йехова да бъде ограничавано до една-единствена сграда като храма в Йерусалим? Нека да видим.

15, 16. а) Какво искал да подчертае Стефан, когато споменал светия шатър? б) Защо Стефан говорил за Соломоновия храм?

¹⁵ Светият шатър и храмът. (Деян. 7:44-50) Стефан припомнил на съда, че преди да има храм в Йерусалим, Бог заповядал на Моисей да направи преносим шатър за поклонение. Кой би посмял да твърди, че светият шатър бил по-маловажен от храма, след като самият Моисей се покланял на Бога в него?

¹⁶ По-късно, когато построил храма в Йерусалим, Соломон бил вдъхновен от Бога да разкрие важна истина в своята молитва. Стефан я изразил с думите: „Всевишният ... не обитава домове, направени от човешка ръка.“ (Деян. 7:48; 2 Лет. 6:18) Йехова може да използва храм, за да изпълни намеренията си, но този храм по никакъв начин не го ограничава. Тогава защо поклонниците му да смятат, че чистото поклонение зависи от сграда, направена от човешка ръка? Стефан завършил този аргумент с убедителен цитат от книгата на Исаия: „Небето е моят престол и земята е мое подножие. Какъв дом ще ми построите? — казва Йехова. — И къде е мястото, което да обитавам? Нима моята ръка не направи всичко това?“ (Деян. 7:49, 50; Иса. 66:1, 2)

17. Как с речта си Стефан а) изобличил погрешните възгледи на слушателите си и б) опровергал обвиненията срещу себе си?

¹⁷ От речта на Стефан пред Синедриона до този момент виждаме, че той умело изобличил погрешните възгледи на обвинителите си. Стефан показал, че Йехова не е непреклонен Бог, който държи  непременно на традициите, а е гъвкав и с течение на времето прави промени, за да изпълни намерението си. Тези, които благоговеели пред красивата сграда в Йерусалим и пред обичаите и традициите, възникнали около Моисеевия закон, всъщност не разбирали предназначението на Закона и на храма. Речта на Стефан косвено повдигнала важен въпрос: Нима човек не почита Закона и храма най-вече като е послушен на Йехова? Всъщност думите на Стефан били чудесна защита на действията му, защото той правел всичко възможно да се подчинява на Йехова.

18. В кои отношения трябва да подражаваме на Стефан?

¹⁸ Какво можем да научим от речта на Стефан? Той бил добре запознат с Писанието. Ние също трябва задълбочено да изследваме Библията, ако искаме да си служим „правилно със словото на истината“. (2 Тим. 2:15) От Стефан можем да научим също как да бъдем учтиви и тактични. Трудно можем да си представим по-враждебно настроени слушатели от неговите! Все пак той говорел възможно най-дълго за неща, с които те били съгласни и които особено ценели. Освен това проявил уважение към старейшините, като ги нарекъл „бащи“. (Деян. 7:2) Ние също трябва да представяме истините от Божието Слово „с мекота и дълбоко уважение“. (1 Пет. 3:15)

19. Как Стефан смело изявил присъдата на Йехова пред Синедриона?

¹⁹ От друга страна, ние не се въздържаме да говорим за истините от Библията само за да не обидим хората, нито смекчаваме присъдите на Йехова. Стефан е добър пример в това отношение. Несъмнено той видял, че всички доказателства, които изложил пред Синедриона, не повлияли на тези коравосърдечни съдии. Затова, подбуден от светия дух, в края на речта си Стефан безстрашно им показал, че са точно като прадедите си, които отхвърлили Йосиф, Моисей и всички пророци. (Деян. 7:51-53) Всъщност съдиите от Синедриона убили Месията, чието идване било предсказано от Моисей и от пророците. Наистина те нарушили Моисеевия закон по най-ужасния начин!

20, 21. Как реагирали съдиите на думите на Стефан и как Йехова го укрепил?

²⁰ Неоспоримите думи на Стефан изпълнили съдиите с гняв. Забравяйки всякакво благоприличие, те започнали да скърцат със зъби срещу него. Този верен мъж навярно разбрал, че няма да получи никаква милост подобно на Господаря си Исус.

²¹ Стефан се нуждаел от смелост, за да издържи онова, което му предстояло, и несъмнено бил много насърчен от видението, което Йехова любещо му дал. Той видял славата на Бога и Исус, стоящ от  дясната страна на Бога. Докато Стефан описвал своето видение, съдиите запушили ушите си с ръце. Защо? По-рано Исус казал на същия този съд, че е Месията и че скоро ще седне отдясно на Баща си. (Мар. 14:62) Видението на Стефан потвърдило думите на Исус. Синедрионът всъщност бил предал и убил Месията. Затова всички се нахвърлили вкупом върху Стефан, за да го убият с камъни. c

22, 23. В кои отношения смъртта на Стефан била като смъртта на неговия Господар и как християните днес могат да имат същата увереност като Стефан?

²² Стефан умрял като Господаря си със спокойно сърце, пълно доверие в Йехова и готовност да прости на убийците си. Той казал „Господарю Исусе, приеми духа ми!“ вероятно защото все още виждал Човешкия син и Йехова. Без съмнение, Стефан знаел насърчителните думи на Исус: „Аз съм възкресението и животът.“ (Йоан 11:25) Накрая той се помолил на Бога със силен глас: „Йехова, не ги обвинявай за този грях!“ И след тези думи заспал в смъртта. (Деян. 7:59, 60)

²³ Така Стефан станал първият християнски мъченик. (Виж блока „ В какъв смисъл „мъченик“?“.) За съжаление обаче, не бил последният. До ден днешен някои верни служители на Йехова са убивани от религиозни или политически фанатици и от други яростни противници. Въпреки това можем да имаме същата увереност като Стефан. Днес Исус царува и упражнява огромната власт, която е получил от Баща си. Нищо няма да му попречи да възкреси верните си последователи. (Йоан 5:28, 29)

24. Какво участие имал Савел в убийството на Стефан и какъв отпечатък оставила смъртта на този верен мъж?

²⁴ Един млад мъж на име Савел наблюдавал случилото се. Той одобрявал убийството на Стефан и дори пазел дрехите на онези, които хвърляли камъните. Скоро след това оглавил жестокото преследване, което се надигнало срещу християните. Но смъртта на Стефан оставила траен отпечатък. Неговият пример укрепил много други християни да останат верни и да постигнат подобна победа. Освен това Савел, наричан по-късно Павел, си спомнял за участието си в убийството на Стефан с огромно съжаление. (Деян. 22:20) Той допринесъл за смъртта на този верен ученик, но впоследствие осъзнал: „Бях хулител, преследвач и дързък човек.“ (1 Тим. 1:13) Очевидно Павел никога не забравил Стефан и силната му реч през онзи ден. Всъщност в някои от своите речи и писма той развил теми, засегнати от Стефан. (Деян. 7:48; 17:24; Евр. 9:24) С течение на времето Павел се научил напълно да подражава на вярата и смелостта на Стефан, човек, „изпълнен с милост и сила“. Въпросът е дали и ние ще правим същото.