1. В какво са уверени Павел и братята с него и защо?

 ОКОЛО 59 г. голям кораб, вероятно натоварен с жито, който има на носа си изображението „Синовете на Зевс“, тръгва от средиземноморския остров Малта за Италия. На борда са затворникът Павел и събратята му Лука и Аристарх. (Деян. 27:2) За разлика от екипажа, тези проповедници не търсят защита от синовете на гръцкия бог Зевс, близнаците Кастор и Полукс. (Деян. 28:11, бел. под линия) Павел и спътниците му служат на Йехова, който е разкрил на апостола, че ще свидетелства за истината в Рим и ще застане пред императора. (Деян. 23:11; 27:24)

2, 3. Откъде минава корабът на Павел и кой подкрепя апостола през цялото пътуване?

² След тридневен престой в красивия сицилиански град Сиракуза, съперничещ по значимост на Атина и Рим, корабът отплава към Ригия на върха на италианския „ботуш“. След това с помощта на южен вятър изминава за изключително кратко време 175 морски мили, или 320 километра, и на втория ден пристига в пристанището Потиоли, близо до днешен Неапол. (Деян. 28:12, 13)

³ Това е последният етап от пътуването на Павел към Рим, където ще застане пред император Нерон. През цялото време „Богът на всяка утеха“ е бил с апостола. (2 Кор. 1:3) Както ще видим, той ще продължи да подкрепя този верен мисионер, който няма да загуби пламенността си в службата.

4, 5. а) Какво гостоприемство било оказано на Павел и спътниците му в Потиоли и вероятно защо апостолът се ползвал с толкова голяма свобода? б) Каква полза може да имат християните от доброто си поведение дори когато са в затвора?

⁴ В Потиоли Павел и спътниците му намерили братя, които ги молели да останат при тях седем дни. (Деян. 28:14) Какъв чудесен пример за християнско гостоприемство! Несъмнено духовното насърчение, което тези братя получили от Павел и сътрудниците му, било безценно. Но как било възможно затворник да се ползва с толкова  голяма свобода? Вероятно апостолът бил спечелил пълното доверие на римските си стражи.

⁵ В наши дни служителите на Йехова, намиращи се в затвори и концентрационни лагери, също често са получавали по-голяма свобода и привилегии благодарение на образцовото си поведение. В Румъния например мъж, излежаващ 75-годишна присъда за грабеж, започнал да изучава Божието Слово и коренно се променил. Забелязвайки това, управата на затвора му възложила задачата да ходи в града, и то без охрана, за да пазарува за затвора! Преди всичко обаче доброто ни поведение прославя Йехова. (1 Пет. 2:12)

6, 7. Как римските братя проявили необикновена любов?

⁶ От Потиоли Павел и спътниците му навярно изминали около 50 километра до Капуа, където започвал Апиевият път (Виа Апиа), водещ до Рим. Покрит с големи блокове от магмени скали, този известен път разкривал прекрасни гледки към живописни италиански местности, а на някои места и към Средиземно море. Той минавал през Понтийските блата, на около 60 километра от Рим, където се намирал Апиевият пазарен площад. Лука пише, че когато чули вестта за тях, някои от римските братя дошли чак до този пазарен площад, а други ги изчакали в Трите кръчми, място за почивка на около 50 километра от Рим. Каква необикновена проява на любов! (Деян. 28:15)

⁷ Апиевият пазарен площад не предлагал много удобства на изморените пътници. Римският поет и сатирик Хораций пише, че там гъмжало от „моряци и кисели ханджии“, а водата била „просто отвратителна“, поради което той дори отказал да се храни на това място. Въпреки тези условия братята от Рим с радост изчакали Павел и сътрудниците му, за да ги придружат през последната част от пътуването им.

8. Защо Павел благодарил на Бога, като видял братята си?

 ⁸ В Деяния четем: „Като ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри.“ (Деян. 28:15) Само при вида на тези скъпи братя, някои от които може би познавал лично, апостолът бил укрепен и насърчен. Защо благодарил на Бога? Той знаел, че неегоистичната любов е част от плода на духа. (Гал. 5:22) Днес също светият дух подбужда християните да правят много в полза на другите и да утешават нуждаещите се. (1 Сол. 5:11, 14)

9. Как можем да подражаваме на братята, които посрещнали Павел?

⁹ Подбудени от светия дух, някои християни оказват гостоприемство на окръжни надзорници, мисионери и други целодневни служители, много от които са направили големи жертви, за да служат повече на Йехова. Запитай се: „Мога ли да подкрепя в по-голяма степен посещението на окръжния надзорник, например като проявя гостоприемство към него и съпругата му, ако е женен? Мога ли да участвам с тях в проповедната служба?“ В замяна може да получиш богати благословии. Представи си например колко радостни били братята от Рим, когато Павел и спътниците му им разказали някои от многобройните си насърчителни преживявания! (Деян. 15:3, 4)

10. В какви условия щял да живее Павел в Рим и какво направил скоро след пристигането си?

¹⁰ Когато пътниците най-накрая влезли в Рим, на Павел му било „разрешено да живее отделно“ с войника, който го пазел. (Деян. 28:16) Затворниците под домашен арест обикновено били връзвани с вериги за пазачите си, за да не избягат. Но Павел не позволил на някакви си вериги да му попречат да проповядва за Божието Царство. Затова, след като си дал само три дни за почивка от пътуването, той повикал видните юдеи от Рим, за да им се представи и да им свидетелства.

11, 12. Как Павел се опитал да преодолее евентуалните предразсъдъци на местните юдеи?

¹¹ Павел казал: „Мъже, братя, не съм направил нищо против народа или обичаите на прадедите ни, но въпреки това ме затвориха в Йерусалим и ме предадоха в ръцете на римляните. И след като ме разпитаха, те искаха да ме освободят, защото не бях направил нищо, заслужаващо смърт. Но понеже юдеите говореха против това, бях принуден да се обърна към императора, но не защото исках да обвинявам в нещо своя народ.“ (Деян. 28:17-19)

¹² Наричайки юдеите „братя“, Павел подчертал общото помежду им и се опитал да преодолее евентуалните им предразсъдъци. (1 Кор. 9:20) Той ясно посочил, че е дошъл не за да обвинява сънародниците си, а за да представи случая си пред владетеля на Рим. Местните юдеи за първи път чували, че Павел се е обърнал към императора.  (Деян. 28:21) Защо не били получили никакви сведения за това от Юдея? В една книга се казва: „Навярно корабът на Павел бил сред първите, които дошли в Италия след зимата, така че от Йерусалим още не били пристигнали представители на юдейските власти, нито писмо с информация по въпроса.“

13, 14. Как Павел засегнал темата за Царството и как можем да му подражаваме?

¹³ След това Павел засегнал темата за Царството с изказване, което несъмнено щяло да събуди любопитството на юдейските му слушатели. Той казал: „Именно затова помолих да ви видя и да говоря с вас, понеже заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“ (Деян. 28:20) Тази надежда, разбира се, била тясно свързана с Месията и неговото Царство, за които проповядвали християните. Юдейските старейшини отговорили: „Смятаме, че е редно да чуем от тебе какво мислиш, защото наистина ни е известно, че навсякъде говорят против тази секта.“ (Деян. 28:22)

¹⁴ Когато проповядваме добрата новина, можем да подражаваме на Павел, като използваме подбуждащи към размисъл изказвания или въпроси, за да събудим интереса на слушателите си. Можем да намерим чудесни предложения в издания като „Извличай полза от Теократичното училище за проповедна служба“, „Бъди по-добър четец и учител“ и „Християнски живот и служба — учебна тетрадка“. Възползваш ли се напълно от тези помагала?

15. Какви четири характеристики открояваме в свидетелството на Павел?

¹⁵ В определения ден „още повече от“ местните юдеи дошли в дома на Павел. В Библията се казва: „От сутринта до вечерта той им обясняваше, като даваше пълно свидетелство за Божието царство и привеждаше убедителни доводи относно Исус, както от закона на Моисей, така и от Пророците.“ (Деян. 28:23) Можем да откроим четири характеристики на свидетелството на Павел. Първо, той се съсредоточавал върху Божието Царство. Второ, привеждал „убедителни доводи“, за да спечели слушателите си. Трето, разисквал с юдеите върху Писанието. Четвърто, проявявал себеотрицание, като свидетелствал „от сутринта до вечерта“. Какъв чудесен пример за нас! Лука посочва какви били резултатите: „Някои повярваха в казаното, а други не вярваха.“ Възникнали разногласия и хората започнали „да се разотиват“. (Деян. 28:24, 25а)

16-18. Защо реакцията на юдеите в Рим не изненадала Павел и каква трябва да е нагласата ни, когато хората отхвърлят посланието ни?

¹⁶ Павел не се изненадал от тази реакция, защото тя била предсказана в Свещеното писание, а и не я срещал за първи път. (Деян. 13:42-47; 18:5, 6; 19:8, 9) Затова казал на невъзприемчивите си посетители, които вече си тръгвали: „Добре говореше светият дух на вашите прадеди чрез пророк Исаия: ‘Отиди при този народ и кажи: „Като слушате, ще чувате, но няма да разбирате. И като гледате, ще гледате, но няма да виждате. Защото сърцата на тези хора са станали невъзприемчиви.“’“ (Деян. 28:25б-27) Думата в оригинала, преведена като „невъзприемчиви“, се отнася за сърце, което е „закоравяло“ или „затлъстяло“, и поради тази причина посланието за Царството не може да стигне до него. Колко жалко!

¹⁷ В заключение Павел заявил, че за разлика от юдейските му слушатели, „народите ... непременно ще послушат“. (Деян. 28:28; Пс. 67:2; Иса. 11:10) Апостолът можел с основание да каже това, защото лично видял как много езичници откликват на посланието за Царството. (Деян. 13:48; 14:27)

¹⁸ Нека и ние като Павел не се засягаме, когато другите отхвърлят добрата новина. Все пак знаем, че сравнително малко хора ще намерят пътя, водещ към живот. (Мат. 7:13, 14) А когато онези, които имат правилна нагласа, застават на страната на истинското поклонение, нека да се радваме и да ги приемаме чистосърдечно. (Лука 15:7)

19. Как Павел се възползвал напълно от обстоятелствата си?

¹⁹ Лука завършва разказа си с положителни и укрепващи думи:  „[Павел] остана цели две години в къщата, която беше наел, и сърдечно приемаше всички, които идваха при него, като им проповядваше за Божието царство и ги учеше на нещата, свързани с Господаря Исус Христос с пълна свобода на изказа и без никакви пречки.“ (Деян. 28:30, 31) Какъв забележителен пример за гостоприемство, вяра и пламенност!

20, 21. Кои хора извлекли полза от службата на Павел в Рим?

²⁰ Сред хората, които Павел приел сърдечно, бил мъж на име Онисим, избягал роб от Колоса. Апостолът му помогнал да приеме християнството, а той на свой ред станал за него „верен и мил брат“. Павел го нарича „моето дете Онисим, на когото станах баща“. (Кол. 4:9; Флм. 10-12) Онисим сигурно бил голямо насърчение за апостола! a

²¹ Други също извлекли полза от хубавия пример на Павел. Апостолът писал на филипяните: „Онова, което ми се случва, се оказа в полза за напредъка на добрата новина, а не обратното, и това, че съм в окови заради вярата в Христос, стана известно на всички онези от преторианската гвардия и на всички други. А и повечето братя в Господаря, като придобиха увереност благодарение на затворническите ми окови, с още по-голяма смелост и без страх говорят словото на Бога.“ (Флп. 1:12-14)

22. Как Павел използвал времето, докато бил затворник в Рим?

²² Павел използвал времето, докато бил затворник в Рим, за да напише важни писма b, които днес са част от Християнските гръцки писания. Тези писма били от полза за първите християни, до които били изпратени. Ние също извличаме полза от писмата на Павел, понеже боговдъхновените съвети в тях са също толкова практични днес, колкото и когато били написани. (2 Тим. 3:16, 17)

23, 24. Как много християни днес проявяват положителна нагласа като Павел дори когато несправедливо са хвърлени в затвора?

²³ До времето на освобождаването си, за което не се споменава в Деяния, Павел бил затворник общо четири години — две в Кесария и две в Рим. c (Деян. 23:35; 24:27) Но той запазил положителна нагласа и давал всичко от себе си в службата за Бога. Подобно на това много служители на Йехова днес, които несправедливо са хвърлени в затвора заради вярата си, не губят радостта си и продължават да проповядват. Да разгледаме примера на Адолфо, който бил лишен  от свобода в Испания заради християнския си неутралитет. Един офицер му казал: „Ти ни изумяваш. Правехме живота ти непоносим и колкото по-лошо се отнасяхме към тебе, толкова повече ти се усмихваше и беше любезен с нас.“

²⁴ След време започнали да оказват такова доверие на Адолфо, че оставяли вратата на килията му отворена. Войниците отивали при него, за да му задават въпроси относно Свещеното писание. Един от пазачите дори ходел в килията му, за да чете Библията, докато Адолфо гледал да не мине някой. Така затворникът „пазел“ надзирателя! Нека добрият пример на такива верни Свидетели ни подбужда „с още по-голяма смелост и без страх“ да говорим словото на Бога дори при трудни обстоятелства.

25, 26. Кое вълнуващо пророчество се изпълнило пред очите на Павел за по-малко от 30 години и как се изпълнява то днес?

²⁵ Апостол на Христос под домашен арест проповядва за Божието Царство на всички, които го посещават — какъв насърчителен завършек на динамичното повествование в Деянията на апостолите! В първата глава прочетохме каква задача дал Исус на последователите си, като казал: „Ще получите сила, когато светият дух дойде върху вас, и ще бъдете свидетели за мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до най-отдалечените краища на земята.“ (Деян. 1:8) Почти 30 години по-късно добрата новина за Царството била „проповядвана сред цялото творение под небесата“ d. (Кол. 1:23) Какво убедително доказателство за силата на Божия дух! (Зах. 4:6)

²⁶ Днес благодарение на същия този дух остатъкът от Христовите братя и техните помощници от „другите овце“ продължават да дават „пълно свидетелство за Божието царство“ в 240 страни! (Йоан 10:16; Деян. 28:23) Участваш ли активно в тази дейност?