1, 2. а) В какви обстоятелства се намира Павел? б) Какви въпроси възникват във връзка с решението на Павел да се обърне към императора?

 ПАВЕЛ все още е под стража в Кесария. При завръщането му в Юдея две години по-рано юдеите са се опитали да го убият най-малко три пъти в рамките на няколко дни. (Деян. 21:27-36; 23:10, 12-15, 27) Досега враговете му не са постигнали целта си, но и не са се отказали. Когато вижда, че има опасност отново да попадне в ръцете им, Павел казва на римския управител Фест: „Обръщам се към императора!“ (Деян. 25:11)

² Дали Йехова подкрепил решението на апостола да се обърне към римския император? Отговорът на този въпрос е важен за нас, тъй като даваме пълно свидетелство за Божието Царство в това време на края. Дали Павел ни е оставил образец „в защитаването и утвърждаването на добрата новина по правен път“? (Флп. 1:7)

3, 4. а) Какво се криело зад молбата на юдеите Павел да бъде доведен в Йерусалим и как апостолът избегнал смъртта? б) Как Йехова подкрепя служителите си днес?

³ Три дни след като встъпил в длъжност, Фест a, новият римски управител на Юдея, отишъл в Йерусалим. Там той изслушал главните свещеници и видните юдеи, които обвинили Павел в сериозни престъпления. Те знаели, че управителят е под натиск да поддържа добри отношения с тях и с всички юдеи. Затова помолили Фест да доведе Павел в Йерусалим и да го съди в този град. Но зад молбата им се криела зла умисъл. Те възнамерявали да убият апостола по пътя от Кесария до Йерусалим. Фест обаче им отказал с думите: „Нека онези измежду вас, които имат власт, дойдат с мене [в Кесария] и го обвинят, ако има нещо нередно относно него.“ (Деян. 25:5) Така за пореден път Павел избегнал смъртта.

⁴ Чрез Господаря Исус Христос Йехова подкрепял Павел във всичките му изпитания. Както научихме, Исус казал на апостола във видение:  „Бъди смел!“ (Деян. 23:11) Днес Божиите служители също срещат трудности и заплахи. Йехова не ни предпазва от всеки проблем, но ни дава мъдрост и сили да издържим. Винаги можем да разчитаме на „силата, надхвърляща нормалното“, която нашият любещ Бог ни осигурява. (2 Кор. 4:7)

5. Как постъпил Фест в случая на Павел?

⁵ След няколко дни Фест седнал „на съдийския престол“ b в Кесария. Пред него застанали Павел и обвинителите му. В отговор на безпочвените им обвинения апостолът казал: „Не съм извършил грях нито срещу Закона на юдеите, нито срещу храма, нито срещу императора.“ Павел бил невинен и трябвало да бъде освободен. Какво щял да реши Фест? Понеже се стремял да спечели одобрението на юдеите, той попитал апостола: „Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там да те съдят пред мене за тези неща?“ (Деян. 25:6-9) Какво нелепо предложение! Ако Павел се върнел в Йерусалим, обвинителите му щели да станат негови съдии и несъмнено щели да го убият. В този случай Фест поставил политическите си интереси пред справедливостта. По-рано друг управител, Понтий Пилат, постъпил по подобен начин, когато съдил още по-важен затворник. (Йоан 19:12-16) Съдиите днес също може да се поддадат на политически натиск. Затова  не бива да се изненадваме, когато съдилищата се произнасят несправедливо по дела, свързани с Божиите служители.

6, 7. Защо Павел се обърнал към императора и какъв пример оставил по този начин за истинските християни днес?

⁶ Желанието на Фест да угоди на юдеите, можело да изложи Павел на смъртна опасност. Затова апостолът се възползвал от едно от правата си като римски гражданин. Той казал на Фест: „Стоя пред съдийския престол на императора, където трябва да бъда съден. Не съм направил нищо лошо на юдеите, както и ти сам добре знаеш. ... Обръщам се към императора!“ Обикновено, веднъж отправено, такова искане било неотменимо. Фест подчертал този факт, като казал: „Към императора се обръщаш, при императора ще отидеш!“ (Деян. 25:10-12) Обръщайки се към по-горна съдебна инстанция, Павел оставил пример за истинските християни днес. Когато противниците замислят „зло чрез закон“, Свидетелите на Йехова се възползват от съществуващите правни средства, за да защитят добрата новина c. (Пс. 94:20)

⁷ Така, след като повече от две години бил в затвора за престъпления, които не е извършил, Павел получил възможността да изложи случая си в Рим. Преди заминаването му обаче друг управник поискал да се срещне с него.

8, 9. Защо цар Агрипа посетил Кесария?

⁸ Няколко дни след като Павел се обърнал към императора, цар Агрипа d и сестра му Верникия пристигнали „на официално посещение ..., за да поздравят Фест“. В онези дни било обичайно високопоставените служители да посещават новите управители. Поздравявайки Фест за назначението му, Агрипа несъмнено се опитвал да си създаде политически и приятелски връзки, които да са му от полза в бъдеще. (Деян. 25:13)

⁹ Фест разказал на Агрипа за Павел и това събудило любопитството на царя. На следващия ден двамата владетели влезли в приемната зала, за да разгледат случая. Те демонстрирали властта си с голям блясък, но думите на затворника пред тях щели да направят много по-силно впечатление. (Деян. 25:22-27)

10, 11. Как Павел проявил уважение към Агрипа и какви подробности за миналото си разкрил пред него?

¹⁰ Павел уважително благодарил на Агрипа за възможността да се защитава пред него, признавайки, че царят познава добре всички обичаи и спорове сред юдеите. След това започнал да разказва  за миналото си: „Живеех като фарисей според най-строгата секта на нашата вяра.“ (Деян. 26:5) Като фарисей, Павел очаквал идването на Месията. Откакто станал християнин, той смело проповядвал, че Исус Христос е дългоочакваният помазаник. Всъщност в този ден Павел стоял пред съда заради надежда, която той и обвинителите му споделяли — надеждата, че Бог ще изпълни обещанието си към прадедите им. Това обяснение заинтригувало още повече Агрипа. e

¹¹ Спомняйки си как преди се отнасял жестоко към християните, Павел казал: „Вярно, и аз самият си мислех, че съм длъжен да извърша много неща против името на Исус Назарянина ... И понеже изпитвах силна ярост срещу [Христовите последователи], стигнах дотам да ги преследвам дори и в другите градове.“ (Деян. 26:9-11) Той не преувеличавал. Мнозина знаели колко яростно бил преследвал християните. (Гал. 1:13, 23) Агрипа може би се питал: „Какво би могло да промени такъв човек?“

12, 13. а) Как Павел описал събитието, което го накарало да стане християнин? б) В какъв смисъл Павел „ритал срещу остена“?

¹² Следващите думи на Павел отговорили на този въпрос: „Пътувах до Дамаск с пълномощия и задача от главните свещеници, когато, царю, по пладне на пътя около мене и около онези, които  пътуваха с мене, от небето заблестя светлина, по-ярка от слънцето. И когато всички паднахме на земята, чух глас, който ми каза на еврейски език: ‘Савле, Савле, защо ме преследваш? Като риташ срещу остена, си причиняваш мъка.’ Аз попитах: ‘Кой си ти, Господарю?’ А Господарят каза: ‘Аз съм Исус, когото ти преследваш.’“ f (Деян. 26:12-15)

¹³ Преди това свръхестествено видение Павел, образно казано, „ритал срещу остена“. Точно както товарното животно ще се нарани ненужно, ако рита срещу острия връх на остена, така и Павел се наранявал духовно, като се противопоставял на Божията воля. Явявайки се на апостола по пътя за Дамаск, възкресеният Исус помогнал на този искрен, но несъмнено заблуден мъж да промени мисленето си. (Йоан 16:1, 2)

14, 15. Какво казал Павел за промените, които направил в живота си?

¹⁴ Павел наистина направил коренни промени в живота си. Той казал на Агрипа: „Не се противопоставих на небесното видение, но първо на онези в Дамаск, а после и на онези в Йерусалим, и по цялата юдейска земя, както и на народите, носех посланието, че трябва да се разкаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, подходящи за тяхното разкаяние.“ (Деян. 26:19, 20) Години наред той изпълнявал задачата, която Исус Христос му дал в това видение. Какви били резултатите? Хората, които откликнали на добрата новина, проповядвана от Павел, се разкаяли за своите  неморални, безчестни дела и се обърнали към Бога. Те станали добри поданици на империята, които уважават законите и допринасят за обществения ред.

¹⁵ Тези положителни резултати обаче не означавали нищо за юдейските противници на Павел. Той казал: „Заради всичко това юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. Но понеже получих помощ от Бога, и до днес продължавам да свидетелствам както на нископоставени, така и на високопоставени.“ (Деян. 26:21, 22)

16. Как можем да подражаваме на Павел, когато говорим пред съдии и управници за убежденията си?

¹⁶ Като истински християни, ние трябва винаги да бъдем готови да защитим вярата си. (1 Пет. 3:15) Когато говорим пред съдии и управници за убежденията си, можем да следваме подхода, който Павел използвал при разговора си с Агрипа и Фест. Като кажем с уважение на тези високопоставени служители как библейските истини променят към по-добро нашия живот и живота на онези, които откликват на посланието ни, можем да докоснем сърцето им.

17. Как реагирал Фест на защитата на Павел и каква подобна нагласа се среща днес?

¹⁷ Слушайки убедителните доводи на Павел, двамата владетели не можели да останат равнодушни. В повествованието четем: „Докато [Павел] казваше тези думи в своя защита, Фест извика: ‘Ти си полудял, Павле! Голямата ти ученост те е докарала до лудост!’“ (Деян. 26:24) Реакцията на Фест може би разкрива нагласа, която се среща дори и днес. Мнозина смятат за фанатици онези, които известяват какво в действителност учи Библията. На хората, славещи се с мъдрост в този свят, често им е трудно да приемат библейското учение за възкресението.

18. Как отговорил Павел на Фест и какво казал Агрипа?

¹⁸ Павел обаче отговорил на управителя: „Не съм полудял, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и на здрав разум. Всъщност царят, пред когото говоря свободно, познава добре тези въпроси ... Царю Агрипа, ти вярваш ли на Пророците? Знам, че вярваш.“ Агрипа отвърнал: „Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!“ (Деян. 26:25-28) От тези думи, независимо дали били искрени, или не, става ясно, че свидетелството на Павел оказало силно въздействие на царя.

19. До какво заключение стигнали Фест и Агрипа относно Павел?

¹⁹ След това Агрипа и Фест станали, което показало, че изслушването е приключило. В Деяния пише: „Като се отдалечаваха, те разговаряха помежду си, казвайки: ‘Този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови.’ А Агрипа каза на Фест: ‘Ако не се беше обърнал към императора, този човек можеше да бъде освободен.’“ (Деян. 26:31, 32) Те знаели, че пред тях е стоял невинен мъж. Може би отсега нататък щели да са по-благосклонни към християните.

20. Какви били резултатите от защитата на Павел пред високопоставени служители?

²⁰ Изглежда, никой от тези влиятелни управници не приел посланието за Божието Царство. Тогава мъдро ли било апостол Павел да се явява пред тях? Да. Като бил изправян „пред царе и управители“ в Юдея, Павел могъл да даде свидетелство на римски високопоставени служители, които иначе нямало как да чуят добрата новина. (Лука 21:12, 13) Освен това преживяното от апостола и верността му при изпитанията насърчили духовните му братя и сестри. (Флп. 1:12-14)

21. На какви добри резултати може да се радваме, като продължаваме да проповядваме?

²¹ Същото е вярно и днес. Като продължаваме да проповядваме въпреки изпитанията и противопоставянето, може да се радваме на добри резултати. Бихме могли да дадем свидетелство на хора с власт, до които иначе се достига трудно. А вярната ни издръжливост може да насърчи християнските ни братя и сестри и да ги подбуди да са още по-смели, когато дават пълно свидетелство за Божието Царство.