1-3. а) Какво заплашва да разедини християнския сбор през първи век? б) Каква полза ще имаме от този разказ в книгата Деяния?

 ИЗПЪЛНЕНИ с радост, Павел и Варнава се връщат в сирийска Антиохия от първото си мисионерско пътуване. Те са развълнувани, че Йехова е отворил „пред народите вратата на вярата“. (Деян. 14:26, 27) Дори в самата Антиохия навсякъде се говори за добрата новина и много езичници се прибавят към местния сбор. (Деян. 11:20-26)

² Вълнуващата новина за този растеж скоро стига до Юдея. Но вместо да донесе радост на всички, тя извежда на преден план съществуващия спор за обрязването. Какви трябва да са взаимоотношенията между християните от юдейски и от езически произход и как покръстените езичници трябва да гледат на Моисеевия закон? Въпросът поражда големи несъгласия, които заплашват да разединят сбора. Как ще бъде решен проблемът?

³ Докато разглеждаме този откъс от книгата Деяния, ще извлечем ценни поуки. Това може да ни помогне да постъпваме мъдро, ако в наши дни възникнат ситуации, застрашаващи единството в сбора.

4. Какви погрешни възгледи защитавали някои християни и какъв въпрос повдига това?

⁴ Ученикът Лука пише: „Някои хора, дошли [в Антиохия] от Юдея, започнаха да учат братята: ‘Ако не се обрежете според Моисеевия обичай, не можете да бъдете спасени.’“ (Деян. 15:1) Не се казва дали тези хора били фарисеи, преди да приемат християнството. Но най-малкото били повлияни от възгледите на тази юдейска секта, която строго се придържала към Закона. Възможно е също да са твърдели, че говорят от името на апостолите и старейшините в Йерусалим, макар че не били упълномощени за това. (Деян. 15:23, 24) Но защо християните от юдейски произход все още държали на обрязването  цели 13 години след като апостол Петър по Божие указание открил пред необрязаните езичници възможността да бъдат част от християнския сбор? a (Деян. 10:24-29, 44-48)

5, 6. а) Вероятно поради какви причини някои християни от юдейски произход държали на обрязването? б) Дали договорът за обрязването бил част от договора с Авраам? (Виж бел. под линия.)

⁵ Причините може да са били много. Например обрязването било установено от самия Йехова като знак за специални взаимоотношения с него. То започнало още с Авраам и мъжете в дома му, b а впоследствие станало част от договора на Закона. (Лев. 12:2, 3) Според Моисеевия закон дори пришелците трябвало да се обрежат, за да се ползват с определени привилегии, като яденето на пасхата. (Из. 12:43, 44, 48, 49) Несъмнено за юдеите необрязаният мъж бил нечист и достоен за презрение. (Иса. 52:1)

⁶ Затова на християните от юдейски произход им били необходими вяра и смирение, за да приемат новооткритата истина. Договорът на Закона бил заменен от новия договор, така че юдеите вече не ставали част от Божия народ още с раждането си. Християните от юдейски произход, които живеели сред сънародниците си — като например учениците в Юдея, — се нуждаели от смелост, за да признаят вярата си в Христос и да приемат необрязаните си събратя от другите народи. (Йер. 31:31-33; Лука 22:20)

7. Какви истини не разбирали „хората, дошли от Юдея“?

⁷ Разбира се, Божиите стандарти не се били променили. Доказателство за това е фактът, че новият договор отразявал духа на Моисеевия закон. (Мат. 22:36-40) Във връзка с обрязването Павел писал след време: „Юдей [е] онзи, който е такъв отвътре, и неговото обрязване е обрязване на сърцето според духа, а не според записан закон.“ (Рим. 2:29; Втор. 10:16) Споменатите „хора, дошли от Юдея“, не разбирали тези истини, а твърдели, че Бог не е отменил закона за обрязването. Дали те щели да приемат логични аргументи?

8. Защо въпросът за обрязването бил отнесен до ръководното тяло в Йерусалим?

⁸ Лука продължава: „Когато между [хората, „дошли от Юдея“] и Павел и Варнава възникнаха големи несъгласия и спорове, беше решено Павел и Варнава, а също и някои [други] от тях да отидат  заради този спор при апостолите и старейшините в Йерусалим.“ c (Деян. 15:2) Възникналите „несъгласия и спорове“ показват, че и двете страни влагали силни чувства и били твърдо убедени в мнението си. Сборът в Антиохия не можел да разреши проблема. За да запазят мира и единството, братята мъдро решили да отнесат въпроса до „апостолите и старейшините в Йерусалим“, които съставяли ръководното тяло. Какво можем да научим от старейшините в Антиохия?

9, 10. В кои отношения братята в Антиохия, както и Павел и Варнава, са добър пример за нас днес?

⁹ Ценен урок, който научаваме, е, че трябва да се доверяваме на Божията организация. Братята в Антиохия знаели, че ръководното тяло е съставено само от християни от юдейски произход. Въпреки това им се доверили, че ще разрешат въпроса за обрязването в хармония с Писанието. Защо? Те били уверени, че Йехова ще ръководи нещата чрез светия си дух и Главата на християнския сбор, Исус Христос. (Мат. 28:18, 20; Еф. 1:22, 23) Когато възникват сериозни въпроси днес, нека да подражаваме на братята в Антиохия, като се доверяваме на Божията организация и нейното Ръководно тяло от помазани християни.

¹⁰ Този разказ ни напомня също колко са ценни смирението и търпението. Павел и Варнава били назначени директно от светия дух да отидат при народите, но не използвали тези свои пълномощия, за да разрешат въпроса за обрязването веднага. (Деян. 13:2, 3) Освен това по-късно Павел писал: „Отидох [в Йерусалим], защото получих откровение“ — с което показал, че в този случай действал под Божие ръководство. (Гал. 2:2) Старейшините днес се стремят да проявяват същото смирение и търпение, когато възникват въпроси,  застрашаващи единството в сбора. Вместо да спорят, те търсят ръководство от Йехова, като вземат предвид Библията и напътствията от верния роб. (Флп. 2:2, 3)

11, 12. Защо е важно да чакаме Йехова?

¹¹ Понякога може би трябва да чакаме Йехова да даде повече светлина по даден въпрос. Спомни си, че братята в дните на Павел трябвало да чакат до около 49 г. — цели 13 години след помазването на Корнилий през 36 г., — преди Йехова да разреши въпроса за обрязването на езичниците. Защо толкова дълго? Може би Бог искал да даде достатъчно време на искрените юдеи да възприемат една напълно нова гледна точка. В крайна сметка прекратяването на договора за обрязването, сключен преди 1900 години с техния обичан прародител Авраам, съвсем не било нещо маловажно! (Йоан 16:12)

¹² Каква чест е да бъдем учени и оформяни от нашия търпелив и добър небесен Баща! Резултатите от това винаги са добри и са за наша полза. (Иса. 48:17, 18; 64:8) Затова нека никога да не настояваме упорито на собствените си възгледи или да реагираме отрицателно, когато има организационни промени или ново разбиране за някои стихове. (Екл. 7:8) Ако забележиш и най-малката следа от такава склонност в себе си, защо не се молиш за ръководство и не размишляваш за полезните принципи в 15 глава на Деяния? d

13. Как можем да подражаваме на търпението на Йехова в службата си?

¹³ Вероятно ще ни е нужно търпение, когато изучаваме Библията с хора, на които им е трудно да се откажат от скъпи за тях фалшиви вярвания или небиблейски обичаи. В такива случаи може би трябва да оставим достатъчно време, за да може Божият дух да повлияе на сърцето на изучаващия. (1 Кор. 3:6, 7) Ще е добре също да се молим за това. По един или друг начин в подходящото време Бог ще ни помогне да разберем как е най-мъдро да постъпим. (1 Йоан 5:14)

14, 15. Как сборът в Антиохия проявил уважение към Павел, Варнава и спътниците им и как пратениците насърчили събратята си?

¹⁴ По-нататък в разказа на Лука четем: „След като бяха изпратени от сбора, те продължиха по пътя си през Финикия и Самария, разказвайки подробно за обръщането на хората от народите към Бога, като така донасяха голяма радост на всички братя.“ (Деян. 15:3) Като изпратили донякъде Павел, Варнава и спътниците им, братята в Антиохия проявили християнска любов и уважение, с което показали,  че им желаят Божията благословия. Това също е чудесен пример за нас! Проявяваш ли уважение към духовните си братя и сестри, „особено [към старейшините], които се трудят усърдно в говоренето и поучаването“? (1 Тим. 5:17)

¹⁵ По пътя пратениците насърчили събратята си във Финикия и Самария, като им разказали „подробно“ за проповедната дейност сред езичниците. Сред онези, които ги слушали, вероятно имало християни от юдейски произход, избягали в тези области след убийството на Стефан. Днес също сведенията за благословията на Йехова върху правенето на ученици насърчават братята ни, особено онези от тях, които понасят изпитания. Извличаш ли полза от такива сведения, като присъстваш на християнските събрания и конгреси и като четеш случките и биографичните разкази, публикувани в печатните ни издания или на jw.org?

16. Какво показва, че въпросът за обрязването бил сериозен проблем?

¹⁶ След като изминали около 550 километра на юг, пратениците от Антиохия стигнали до крайната си цел. Лука пише: „Щом стигнаха в Йерусалим, бяха приети сърдечно от сбора, от апостолите и от старейшините и разказаха за всичко онова, което Бог беше направил чрез тях.“ (Деян. 15:4) Но тогава „някои от повярвалите“, които били дошли „от сектата на фарисеите“, станали от местата си и казали: „Те трябва да бъдат обрязани и да им се нареди да спазват закона на Моисей.“ (Деян. 15:5) Очевидно въпросът за обрязването на християните от езически произход бил сериозен проблем, който трябвало да бъде решен.

17. Кой съставял ръководното тяло в Йерусалим и вероятно защо имало и „старейшини“?

¹⁷ „Онези, които се съветват помежду си, са мъдри“ — се казва в Притчи 13:10. В съгласие с този разумен принцип „апостолите и старейшините“ се събрали да разгледат въпроса за обрязването. (Деян. 15:6) Те представяли целия християнски сбор точно както Ръководното тяло го представя днес. Защо с апостолите служели и  „старейшини“? Спомни си, че апостол Яков бил екзекутиран, а Петър бил в затвора поне за известно време. Нещо подобно можело да се случи и с останалите апостоли. Наличието на други духовно зрели помазани мъже щяло да осигури подходящо ръководство независимо от обстоятелствата.

18, 19. Какви силни думи казал Петър и до какво заключение трябвало да стигнат слушателите му?

¹⁸ Лука продължава: „След дълги спорове Петър стана и ... каза: ‘Мъже, братя, знаете добре, че от първите дни Бог избра мене измежду вас, та хората от народите да чуят от устата ми словото на добрата новина и да повярват. И Бог, който познава сърцето, даде свидетелство, като ги дари със светия дух, както дари и нас. И не направи никаква разлика между нас и тях, но очисти сърцата им чрез вяра.’“ (Деян. 15:7-9) Според един речник гръцката дума, преведена в 7 стих като „спорове“, може да означава също „търсене“, „разследване“, „обсъждане“. Очевидно братята имали различни мнения, които изразили открито и откровено.

¹⁹ Силните думи на Петър напомнили на всички, че самият той присъствал, когато първите необрязани езичници — Корнилий и хората в дома му — били помазани със светия дух през 36 г. След като Йехова вече не правел разлика между юдеите и другите народи, какво право имали хората да постъпват иначе? Освен това вярата в Христос, а не спазването на Моисеевия закон „очиства сърцето“ на вярващия. (Гал. 2:16)

20. Как защитниците на обрязването „подлагали Бога на изпитание“?

²⁰ Позовавайки се на неоспоримото свидетелство на Божието слово и светия дух, Петър казал в заключение: „Защо подлагате Бога на изпитание, като налагате върху вратовете на учениците ярем, който нито нашите прадеди, нито ние можехме да носим? Напротив, ние вярваме, че ще бъдем спасени чрез незаслужената милост на Господаря Исус, също както и те.“ (Деян. 15:10, 11) Защитниците на обрязването всъщност „подлагали Бога на изпитание“, или с други думи, изпитвали търпението му. Те се опитвали да наложат на езичниците закон, който самите юдеи не можели да изпълнят напълно и който поради това ги осъждал на смърт. (Гал. 3:10) Юдеите, които слушали Петър, по-скоро трябвало да бъдат благодарни за Божията незаслужена милост, проявена чрез Исус.

21. Какъв принос имали Варнава и Павел в обсъждането?

²¹ Очевидно думите на Петър оказали силно въздействие, защото цялото множество замълчало. След това Варнава и Павел разказали „за многобройните знамения и чудеса“, които Бог извършил чрез тях сред народите. (Деян. 15:12) Най-накрая апостолите и старейшините били готови да преценят всички доказателства и да вземат решение, което ясно да отразява Божията воля по въпроса за обрязването.

22-24. а) Как Ръководното тяло днес подражава на ръководното тяло от първи век? б) Как всички старейшини могат да следват теократичния ред?

 ²² Днес също на своите заседания членовете на Ръководното тяло търсят ръководство в Божието Слово и се молят усърдно за светия дух. (Пс. 119:105; Мат. 7:7-11) Всеки от тях получава предварително дневния ред, за да може да размишлява и да се моли за въпросите, които ще се обсъждат. (Пр. 15:28) По време на заседанието тези помазани братя се изказват свободно и с уважение, като често използват Библията.

²³ Старейшините в сборовете трябва да им подражават. И ако след обсъждане на старейшинско заседание някой сериозен въпрос остане неразрешен, те може да се допитат до местния клон или до неговите представители, като например окръжните надзорници. При нужда братята от клона на свой ред може да пишат до Ръководното тяло.

²⁴ Йехова действително благославя онези, които следват теократичния ред и проявяват смирение, лоялност и търпение. Както ще видим в следващата глава, Бог ги дарява с истински мир, духовно благополучие и християнско единство.