1, 2. Какво се случва, докато Павел и Варнава са в Листра?

 В ЛИСТРА цари хаос. Куц по рождение човек подскача радостно, след като двама непознати са го излекували. Хората са смаяни, а жрецът в храма на Зевс носи венци за двамата мъже, които множеството смята за богове. Бикове пръхтят и мучат, докато жрецът ги подготвя за жертвоприношение. Павел и Варнава викат с пълен глас в опитите си да спрат всичко това. Раздирайки дрехите си, те скачат сред хората и ги умоляват да не им се покланят, като едва успяват да ги удържат.

² След това от писидийска Антиохия и Икония пристигат юдеи, настроени против мисионерите. Те тровят умовете на жителите на Листра със злобни клевети. Хората, които доскоро са искали да се поклонят на Павел, сега го заобикалят и хвърлят камъни по него, докато той не губи съзнание. След като изливат гнева си, те го извличат извън градските порти, мислейки го за умрял.

3. Какви въпроси ще разгледаме в тази глава?

³ Какво довело до тези драматични събития? Какво могат да научат днешните проповедници на добрата новина от случилото се с Варнава, Павел и непредсказуемите жители на Листра? И как християнските старейшини могат да подражават на Варнава и Павел, които постоянствали вярно в службата, говорейки „смело от името на Йехова“? (Деян. 14:3)

4, 5. Защо Павел и Варнава отишли в Икония и какво станало там?

⁴ Само няколко дни по-рано Павел и Варнава били изгонени от римския град Антиохия (в Писидия), след като някои юдеи настроили хората срещу тях. Вместо да се обезсърчат обаче, двамата мъже „изтърсили праха от краката си“ като свидетелство против жителите на града, които не приели добрата новина. (Деян. 13:50-52;  Мат. 10:14) Павел и Варнава си тръгнали мирно, знаейки, че тези противници ще отговарят пред Бога за постъпките си. (Деян. 18:5, 6; 20:26) Двамата мисионери запазили радостта си и продължили проповедната си обиколка. След като изминали около 150 километра на югоизток, те стигнали до плодородно плато, разположено между планините Тавър и Султан.

⁵ Павел и Варнава спрели първо в Икония a, в която все още преобладавала гръцката култура и която била сред главните градове в римската провинция Галатия. Там имало влиятелна юдейска общност и много прозелити. Според обичая си Павел и Варнава влезли в синагогата и започнали да проповядват. (Деян. 13:5, 14) Те говорели така, че „голямо множество юдеи и гърци“ повярвали. (Деян. 14:1)

6. Защо Павел и Варнава били умели учители и как можем да им подражаваме?

⁶ Защо начинът, по който проповядвали Павел и Варнава, бил толкова резултатен? Павел познавал много добре Писанието. Той умело се позовавал на историята, пророчествата и Моисеевия закон, за да докаже, че Исус е обещаният Месия. (Деян. 13:15-31; 26:22, 23) Варнава излъчвал загриженост за хората. (Деян. 4:36, 37; 9:27; 11:23, 24) Никой от тях не разчитал на собственото си разбиране, но двамата говорели „от името на Йехова“. Как можеш да подражаваш на тези мисионери в проповедната си дейност? Запознай се добре с Божието Слово. Подбирай стихове, които най-вероятно ще събудят интереса на слушателите ти. Търси практични начини да утешаваш хората, на които проповядваш. И винаги основавай поучаването си на Словото на Йехова, а не на своята мъдрост.

7. а) До какво води проповядването на добрата новина? б) Какво не бива да забравяш, ако семейството ти е разделено, защото си послушен на добрата новина?

⁷ Не всички в Икония обаче харесали посланието на Павел и Варнава. Лука разказва: „Юдеите, които не повярваха, подбудиха и настроиха душите на хората от народите против братята.“ Павел и Варнава сметнали за необходимо да останат в града, за да защитят добрата новина, и доста време „говорели смело“. В резултат на това хората се разделили на две — едни били „на страната на юдеите“, а други били „на страната на апостолите“. (Деян. 14:2-4) Днес става нещо подобно, когато се проповядва добрата новина. Тя обединява някои хора, а разделя други. (Мат. 10:34-36) Ако семейството ти е разделено, защото си послушен на добрата новина, не забравяй, че често противопоставянето се дължи на неоснователни слухове или отявлени клевети. Доброто ти поведение може да опровергае такива  нападки и в крайна сметка да смекчи сърцата на тези, които ти се противопоставят. (1 Пет. 2:12; 3:1, 2)

8. Защо Павел и Варнава напуснали Икония и какво научаваме от техния пример?

⁸ След време противници в Икония направили заговор да убият с камъни Павел и Варнава. Когато разбрали за това, двамата мисионери решили да отидат да проповядват другаде. (Деян. 14:5-7) Днес вестителите на Царството проявяват подобна съобразителност. Когато към нас се отправят словесни нападки, ние говорим смело. (Флп. 1:7; 1 Пет. 3:13-15) Но при заплаха от насилие избягваме безразсъдните постъпки, които биха застрашили ненужно нашия живот или живота на събратята ни. (Пр. 22:3)

9, 10. Къде се намирала Листра и какво знаем за жителите ѝ?

⁹ Павел и Варнава се отправили към Листра, римска колония на около 30 километра югозападно от Икония. Листра поддържала близки отношения с писидийска Антиохия, но за разлика от нея, нямала силна юдейска общност. Макар че жителите ѝ навярно говорели гръцки, родният им език бил ликаонски. Вероятно в града нямало синагога и Павел и Варнава започнали да проповядват на обществено място. По-рано в Йерусалим Петър излекувал куц по рождение човек, в резултат на което много хора повярвали. (Деян. 3:1-10) В Листра Павел направил същото чудо. (Деян. 14:8-10) Последствията обаче били коренно различни.

¹⁰ Както беше описано в началото на главата, когато куцият скочил на краката си, езичниците в Листра веднага стигнали до погрешно заключение. Те  нарекли Варнава Зевс, главният гръцки бог, а Павел — Хермес, син на Зевс и вестоносец на боговете. (Виж блока „ Листра и култът към Зевс и Хермес“.) Но Варнава и Павел искали множеството да разбере, че те говорят и действат не от името на езически богове, а от името на единствения истински Бог, Йехова. (Деян. 14:11-14)

11-13. а) Какво казали Павел и Варнава на жителите на Листра? б) Какво можем да научим от думите на мисионерите?

¹¹ Въпреки напрегнатата ситуация мисионерите се стремели да достигнат сърцата на слушателите си по най-добрия начин. Разказвайки тази случка, Лука записал резултатен метод да се проповядва на езичници. Забележи как Павел и Варнава се обърнали към слушателите си: „Мъже, защо правите това? И ние сме просто хора като вас! Известяваме ви добрата новина, за да се обърнете от безполезните неща към живия Бог, който направи небето, земята, морето и всичко в тях. В миналите поколения той позволи на всички народи да вървят по своя път, макар че всъщност не преставаше да свидетелства за себе си, като правеше добро — даваше ви дъжд от небето и плодовити времена, насищаше сърцата ви с храна и веселие.“ (Деян. 14:15-17)

¹² Какво можем да научим от тези подбуждащи към размисъл думи? Първо, че Павел и Варнава не гледали отвисоко на слушателите си. Те не се представяли за такива, каквито не са. Вместо това смирено признали, че имат същите слабости като езичниците, на които говорели. Вярно е, че мисионерите били получили светия дух и били освободени от фалшиви учения. Били благословени и с надеждата да управляват с Христос. Но те разбирали, че  жителите на Листра можели да получат същите дарове, ако са послушни на Христос.

¹³ Какво е отношението ни към хората, на които проповядваме? Гледаме ли на тях като на равни? Стараем ли се, подобно на Павел и Варнава, да не търсим слава за себе си, когато помагаме на другите да научат истините от Божието Слово? Добър пример в това отношение е Чарлс Тейз Ръсел, забележителен учител, който ръководел проповедната дейност в края на XIX и началото на XX век. Той писал: „Не искаме почит или благоговение нито за себе си, нито за трудовете си. Не искаме да ни наричат „преподобни“ или „учителю“.“ Брат Ръсел проявявал смирение като Павел и Варнава. Ние също се стремим в службата си да не търсим слава за себе си, а да помагаме на хората да се обърнат към „живия Бог“.

14-16. Какво още научаваме от думите на Павел и Варнава към хората в Листра?

¹⁴ Второ нещо, което можем да научим от тази реч, е, че Павел и Варнава били гъвкави. За разлика от юдеите и прозелитите в Икония, жителите на Листра не знаели почти нищо за Свещеното писание или за отношенията на Бога с израилтяните. Но те били земеделци. Листра била благословена с мек климат и плодородна земя. Жителите ѝ можели да видят много доказателства за качествата на Създателя, разкрити например в плодовитите времена, и мисионерите използвали това, за да ги подбудят да се замислят. (Рим. 1:19, 20)

¹⁵ Можем ли и ние да бъдем гъвкави? Дори да сее едно и също семе в няколко ниви, земеделецът трябва да използва различни методи, за да подготви почвата. Една почва може вече да е мека и готова за семето, а друга да се нуждае от повече подготовка. Подобно на това семето, което сеем, е едно и също — посланието за Царството от Божието Слово. Но ако сме като Павел и Варнава, ще се опитваме да разберем обстоятелствата и вярванията на хората, с които разговаряме. После ще приспособим към тях начина, по който представяме посланието за Царството. (Лука 8:11, 15)

¹⁶ Можем да извлечем и трета поука от разказа за Павел, Варнава и жителите на Листра. Независимо от усилията ни, семето, което сеем, понякога е грабнато или пада на камениста почва. (Мат. 13:18-21) Ако това стане, не се отчайвай. Както Павел напомнил по-късно на учениците в Рим, „всеки от нас [включително всеки, с когото обсъждаме Божието Слово] за себе си ще дава сметка на Бога“. (Рим. 14:12)

17. Къде отишли Павел и Варнава, след като напуснали Дервия, и защо?

¹⁷ След като хората извлекли Павел извън Листра, мислейки го за  умрял, учениците се събрали край него. Той станал и влязъл с тях в града да пренощува. На следващия ден Павел и Варнава тръгнали за Дервия на около 100 километра от Листра. Можем да си представим колко болезнено било това трудно пътуване за Павел, който само няколко часа по-рано бил пребит с камъни. Но той и Варнава не се отказали и когато пристигнали в Дервия, направили „доста ученици“. После, вместо да се приберат по краткия път в сирийска Антиохия, откъдето започнали мисионерското си пътуване, те се върнали „в Листра, Икония и [писидийска] Антиохия“. Защо? За да „укрепят душите на учениците“ и да ги насърчат „да останат във вярата“. (Деян. 14:20-22) Какъв хубав пример са ни оставили тези мъже! За тях добруването на сбора било по-важно от личното им удобство. Пътуващите надзорници и мисионерите в наши дни подражават на примера им.

18. Как се назначават старейшините?

¹⁸ Освен че укрепили учениците със своите думи и пример, Павел и Варнава назначили „за тях старейшини във всеки сбор“. Макар и „изпратени от светия дух“ на това мисионерско пътуване, двамата се молели и постели, когато поверили старейшините на Йехова. (Деян. 13:1-4; 14:23) Нещо подобно се прави и днес. Преди да препоръча някой брат да служи на отговорна позиция, местното старейшинско тяло се моли и обсъжда дали той отговаря на изискванията от Библията. (1 Тим. 3:1-10, 12, 13; Тит 1:5-9; Як. 3:17, 18; 1 Пет. 5:2, 3) Не е определящо от колко време братът е християнин. Вместо това речта, поведението и репутацията му показват доколко светият дух действа в живота му. Ако той отговаря на библейските изисквания за надзорниците, може да служи като пастир на Божието стадо. (Гал. 5:22, 23) Отговорността да прави такива назначения, има окръжният надзорник. (Сравни 1 Тимотей 5:22.)

19. Каква отговорност знаят, че имат старейшините, и как подражават на Павел и Варнава?

¹⁹ Назначените старейшини знаят, че са отговорни пред Бога за начина, по който се отнасят към сбора. (Евр. 13:17) Подобно на Павел и Варнава старейшините са начело на проповедната дейност. Те укрепват събратята си със своите думи и се стремят да поставят добруването на сбора пред личното си удобство. (Флп. 2:3, 4)

20. Каква полза извличаме, като четем за вярната служба на събратята ни?

²⁰ Когато накрая се върнали в сирийска Антиохия, Павел и Варнава разказали за всичко, което Бог извършил чрез тях, и че той „отворил пред народите вратата на вярата“. (Деян. 14:27) Като четем за вярната служба на християнските ни братя и виждаме как Йехова е благославял усилията им, ще бъдем насърчени да продължаваме да говорим „смело от името на Йехова“.