1, 2. Опиши пътуването на Йосиф и Мария и обясни защо то е трудно за нея.

МАРИЯ се опитва да се намести по–удобно на магарето, което язди вече часове наред. Пред нея върви бавно Йосиф, следвайки пътя към далечния Витлеем. За пореден път тя усеща как бебето в нея помръдва.

² Мария е „в напреднала бременност“ и съвсем скоро трябва да роди. (Лука 2:5) Когато двамата с Йосиф минават покрай нивите, земеделците, които орат или сеят, се заглеждат в тях и се чудят защо жена в това състояние би тръгнала на път. Какво е отвело Мария толкова далече от дома ѝ в Назарет?

3. Каква задача е получила Мария, и какво искаме да научим за тази млада юдейка?

³ Всичко е започнало преди няколко месеца, когато тази млада юдейка е получила задача, която не може да се сравни с никоя друга в човешката история. Тя трябва да роди едно специално дете — Божия син, който ще стане Месията! (Лука 1:35) Към края на бременността ѝ се е наложило с мъжа ѝ да тръгнат на път. В това пътуване Мария среща много изпитания на вярата. Нека да видим какво ѝ помага да остане духовно силна.

4, 5. (а) Защо Йосиф и Мария отивали във Витлеем? (б) Какво пророчество се изпълнило благодарение на указа на императора?

⁴ Йосиф и Мария не били единствените, които предприели такова пътуване. Император Август неотдавна бил издал указ в страната да се извърши преброяване и хората трябвало да пътуват до родните си градове, за да се запишат. Как постъпил Йосиф? В повествованието четем: „Разбира се, Йосиф също тръгна на път от град Назарет, в Галилея, към Давидовия град, в Юдея, който се казваше Витлеем, понеже беше от дома и рода на Давид.“ (Лука 2:1–4)

 ⁵ Не случайно императорът издал указа си точно по това време. Според едно пророчество, записано около 700 години по–рано, Месията щял да се роди във Витлеем. По принцип само на 11 километра от Назарет имало град със същото име. Но пророчеството уточнявало, че Месията ще се роди във „Витлеем Ефрата“. (Прочети Михей 5:2.) За да стигне от Назарет до този малък град, човек трябвало да измине около 130 километра през планинската област на Самария. Именно в този Витлеем трябвало да отиде Йосиф, понеже там било родното място на семейството на цар Давид, към което принадлежали и Йосиф, и жена му.

6, 7. (а) Защо пътуването до Витлеем може да е било предизвикателство за Мария? (б) Какво влияние оказвал върху решенията ѝ фактът, че вече била омъжена за Йосиф? (Виж също бел. под линия.)

⁶ Щяла ли Мария да подкрепи Йосиф в решението му да изпълни императорската заповед? Все пак пътуването щяло да е трудно за нея. Вероятно било началото на есента, когато приключвал сухият сезон и били възможни слаби дъждове. Освен това, понеже Витлеем се намирал на повече от 760 метра надморска височина, неколкодневното им пътуване щяло да завърши с трудно изкачване. Сигурно щяло да им отнеме и повече време, защото състоянието на Мария изисквало по–чести почивки. В такова положение една млада жена обикновено  би искала да е близо до дома си, при семейството и приятелите, които ще ѝ помогнат, когато започнат родилните болки. Следователно Мария се нуждаела от смелост, за да тръгне.

⁷ Въпреки всичко Лука пише, че Йосиф отишъл „да бъде записан заедно с Мария“. Той отбелязва също, че тя вече била „омъжена за [Йосиф]“. (Лука 2:4, 5) Фактът, че била негова съпруга, имал голямо влияние върху решенията ѝ. За нея мъжът ѝ бил глава на семейството и тя приемала своята дадена от Бога роля на негова помощничка, като го подкрепяла в решенията му. * Мария проявила послушание и по този начин преодоляла това изпитание на вярата си.

8. (а) Какво друго може да е подбудило Мария да отиде с Йосиф във Витлеем? (б) Защо тя е ярък пример за верните Божии служители?

⁸ Какво друго може да е подбудило Мария да се подчини на мъжа си? Дали знаела за пророчеството, че Месията ще се роди във Витлеем? Библията не казва. Но не можем да изключим тази възможност, тъй като то явно било известно на  религиозните водачи и дори на повечето хора. (Мат. 2:1–7; Йоан 7:40–42) Все пак Мария познавала добре Писанието. (Лука 1:46–55) Независимо дали се съгласила на пътуването, за да се съобрази с мъжа си, със светската заповед или с пророчеството на Йехова — или поради трите причини взети заедно, — тя дала прекрасен пример. Йехова много цени смирените и послушни мъже и жени. Днес, когато послушанието не се смята за ценна добродетел, Мария е ярък пример за верните на Бога хора по целия свят.

9, 10. (а) За какво може би си мислели Йосиф и Мария, когато наближавали Витлеем? (б) Къде се настанили, и защо?

⁹ Мария навярно въздъхнала с облекчение, когато в далечината видяла Витлеем. Докато се изкачвали по склоновете и минавали покрай маслиновите градини с последната реколта, която трябвало да бъде събрана, Йосиф и Мария сигурно си мислели за историята на това градче. То било твърде малко, за да бъде причислено към градовете на Юда, както казал пророк Михей. Но там преди повече от 1000 години се били родили Вооз и Ноемин, а по–късно и Давид.

¹⁰ Градчето било пълно с хора. Мнозина вече били дошли да се запишат и в странноприемницата нямало място за Йосиф и Мария. * Наложило се да прекарат нощта в един обор. Можем да си представим колко се притеснил Йосиф, като видял жена си да изпитва болка, каквато не била изпитвала досега и която се засилвала. Точно тук, на това място, започнали родилните ѝ болки.

11. (а) Защо жените могат да разберат Мария? (б) В какъв смисъл Исус бил „първороден“?

¹¹ Жените могат да разберат как се чувствала Мария. Около 4000 години по–рано Йехова бил предсказал, че заради наследения грях те ще изпитват болки при раждането. (Бит. 3:16) Няма причина да мислим, че Мария била изключение. Разказът на Лука дискретно не навлиза в подробности и просто казва: „[Тя] роди първородния си син.“ (Лука 2:7) Да, родил се „първородният“ син на Мария — първото от децата ѝ, които били поне седем. (Мар. 6:3) Исус обаче щял да е различен. Той не само бил нейният първороден син, но и „първородният измежду цялото творение“, единородният Син на Бога! (Кол. 1:15)

12. Къде сложила Мария бебето, и как се различавала действителността от пиесите, картините и сцените, представящи раждането на Христос?

 ¹² Точно тук повествованието добавя известната подробност: „Пови го и го сложи в една ясла.“ (Лука 2:7) Множество пиеси, картини и сцени представят този момент в идилична светлина. Да разгледаме обаче каква била действителността. Яслата всъщност е корито, от което се храни добитъкът. Нека не забравяме, че семейството се настанило в обор, място, което никога не се е отличавало със свеж въздух или чистота. Кои родители биха избрали, ако имаха друга възможност, детето им да се роди в такива условия? Обикновено родителите искат най–доброто за децата си. Колко повече това се отнасяло за Йосиф и Мария, които трябвало да се погрижат за Божия син!

13. (а) Как Йосиф и Мария направили най–доброто при дадените обстоятелства? (б) Как мъдрите родители днес могат да си поставят същите приоритети като тях?

¹³ Те обаче не се съсредоточили върху лошите условия, а направили най–доброто, което можели, при дадените обстоятелства. Например Мария сама се погрижила за детето, като го повила добре и го сложила внимателно в яслата да спи, за да бъде на топло и в безопасност. Тя не позволила на безпокойството да ѝ попречи да осигури най–добрите грижи на сина си. Двамата с Йосиф знаели също, че най–важното е да се грижат духовно за това дете. (Прочети Второзаконие 6:6–8.) В днешния лишен от духовни ценности свят мъдрите родители си поставят същите приоритети при възпитанието на децата си.

14, 15. (а) Защо пастирите искали да видят детето? (б) Какво направили те, след като го видели?

¹⁴ Неочаквано оживление нарушило спокойствието. В обора дошли пастири, които искали да видят семейството и особено детето. Те били много развълнувани, лицата им греели от радост. Били побързали да дойдат от хълмовете, където живеели със стадата си. * Пастирите разказали на изненаданите родители за удивителното преживяване, което имали. Посред нощ, докато пазели стадата си, им се явил един ангел. Славата на Йехова ги озарила и ангелът им казал, че  току–що във Витлеем се е родил Христос, или Месията. Те щели да намерят новороденото бебе, повито и лежащо в ясла. После се случило нещо още по–вълнуващо — появило се огромно ангелско войнство, което възхвалявало Бога! (Лука 2:8–14)

¹⁵ Нищо чудно, че тези скромни мъже побързали да отидат във Витлеем! Сигурно били много развълнувани да видят детенцето, лежащо в яслата, точно както ангелът го бил описал. Те не запазили за себе си добрата новина. Библията обяснява: „Съобщиха онова, което им беше казано ... И всички, които слушаха, се удивляваха на нещата, казани от пастирите.“ (Лука 2:17, 18) Религиозните водачи в онези дни явно гледали отвисоко на пастирите. Йехова обаче ценял тези скромни и верни мъже. А как повлияло на Мария това посещение?

16. Как Мария показала, че наистина размишлява дълбоко, и как това ѝ помогнало да поддържа вярата си силна?

¹⁶ Мария несъмнено била изтощена от раждането, но слушала внимателно всяка дума. Тя правела дори нещо повече: „Мария запомняше всички тези думи и обмисляше значението им в сърцето си.“ (Лука 2:19) Тази млада жена наистина размишлявала дълбоко. Тя знаела, че посланието на ангелите е много важно. Йехова искал Мария да знае и да разбира кой е синът ѝ и каква важна роля ще има той. Така че тя не само слушала, но и запазвала тези думи в сърцето си, за да размишлява върху тях през следващите месеци и години. Това ѝ помогнало да поддържа вярата си силна през целия си живот. (Прочети Евреи 11:1.)

17. Как можем да подражаваме на Мария във връзка с духовните истини?

¹⁷ Искаш ли да подражаваш на Мария? Йехова е изпълнил страниците на своето Слово с важни истини. Но тези истини няма да ни бъдат от полза, ако не им обръщаме внимание. Следователно трябва редовно да четем Библията — не просто като литературно произведение, а като Слово на Бога. (2 Тим. 3:16) След това подобно на Мария трябва да пазим духовните истини в сърцето си и да обмисляме значението им. Ако размишляваме върху онова, което четем в Библията, и мислим как можем да прилагаме по–пълно съветите на Йехова, ще подхранваме вярата си.

18. (а) Как Йосиф и Мария спазили Моисеевия закон след раждането на Исус? (б) Какво показвал за финансовото им състояние приносът, който представили?

¹⁸ На осмия ден от раждането си бебето било обрязано според Моисеевия закон и Йосиф и Мария му дали името Исус, както им било казано. (Лука 1:31) После, на 40–ия ден, го занесли в храма в Йерусалим, на около 10 километра от Витлеем, и представили приносите за очистване, които Законът позволявал за по–бедните хора — две гургулици или два гълъба. Дори да се срамували да принесат по–малко от овен заедно с гълъб или гургулица, каквито можели да си позволят други родители, Йосиф и Мария превъзмогнали това чувство. Във всеки случай били много насърчени от посещението си в храма. (Лев. 12:6–8; Лука 2:21–24)

19. (а) Какви думи на Симеон запазила в сърцето си Мария? (б) Какво направила Анна, когато видяла Исус?

¹⁹ При тях дошъл един възрастен мъж на име Симеон и също казал думи, които Мария запазила в сърцето си. Той бил получил обещание, че преди да умре, ще види Месията, и Божият свети дух му показал, че малкият Исус е предсказаният Спасител. Симеон предупредил Мария за болката, която ще изпита един ден. Той казал, че тя ще се чувства така, сякаш дълъг меч пронизва душата ѝ. (Лука 2:25–35) Макар и вещаещи  зло, неговите думи може би помогнали на Мария да издържи този тежък момент 33 години по–късно. След Симеон една пророчица на име Анна видяла малкия Исус и започнала да говори за него на всички, които очаквали избавлението на Йерусалим. (Прочети Лука 2:36–38.)

20. Защо Йосиф и Мария постъпили добре, като завели Исус в храма?

²⁰ Колко добре постъпили Йосиф и Мария, като завели детето си в храма на Йехова в Йерусалим! Така още от малък Исус присъствал редовно в храма, което правел вярно до края на живота си. Там те дали на Йехова най–доброто, което имали, и получили напътствия и насърчение. В този ден Мария несъмнено си тръгнала от храма с укрепена вяра, а сърцето ѝ било изпълнено с важни истини, върху които да размишлява и които да споделя с другите.

21. Какво можем да правим, за да става вярата ни все по–силна?

²¹ Днес е много хубаво да се видят родители, които следват този пример. Свидетелите на Йехова вярно водят децата си на християнските събрания. Насърчавайки своите събратя, те дават каквото могат. Когато си тръгват от събранията, са по–силни духовно, по–щастливи и горят от желание да споделят с другите истините, които са научили. Колко е приятно да се срещаме с тях! Като правим това, ще видим, че вярата ни става все по–силна, както било с Мария.