1, 2. Каква неприятна задача трябва да изпълни Илия, и в какви отношения двамата с Ахав са различни?

ИЛИЯ копнее да остане сам, за да се помоли на небесния си Баща. Но множеството току–що е видяло как този истински пророк призовава огън от небето и затова много хора несъмнено искат да спечелят благоволението му. Преди да се качи на планината Кармил и да се обърне към Йехова Бог в молитва, Илия трябва да изпълни една неприятна задача — да говори с цар Ахав.

² Двамата са напълно различни. Ахав, пременен в пищни царски одежди, е алчен, слабохарактерен отстъпник. Илия е облечен като пророк — носи проста, груба дреха, вероятно от животинска кожа или от камилска или козя вълна. Той е много смел и праведен човек със силна вяра. Денят, който вече преминава, е разкрил в голяма степен какъв е всеки от тях.

3, 4. (а) Защо за Ахав и другите поклонници на Ваал денят е бил лош? (б) Какви въпроси ще разгледаме?

³ За Ахав и другите поклонници на Ваал денят е бил лош. Езическата религия, която царят и съпругата му, царица Йезавел, са установили в десетплеменното царство Израил, е понесла сериозен удар. Станало е ясно, че Ваал е просто една лъжа. Този безжизнен бог не е успял да запали най–обикновен огън в отговор на неистовите призиви, танците и самонараняванията на пророците си. Не е могъл да спаси тези 450 мъже от заслужена смърт. Сега обаче го очаква още по–голям провал. Повече от три години пророците му са го молили да прекрати тежката суша в страната, но той се е оказал безсилен. Скоро самият Йехова ще покаже превъзходството си, като сложи край на сушата. (3 Царе 16:30 — 17:1; 18:1–40)

⁴ Кога ще действа той? Какво ще прави Илия дотогава? И  какво можем да научим ние от този верен човек? Нека разберем, като разгледаме библейския разказ. (Прочети 3 Царе 18:41–46.)

5. Какво казал Илия на Ахав, и дали царят си бил взел поука от събитията през деня?

⁵ Пророкът казал на Ахав: „Отиди горе, яж и пий, защото се чува шум от пороен дъжд.“ Дали този зъл цар си бил взел поука от събитията през деня? Повествованието не споменава нищо за това, нито съдържа някакви думи на разкаяние от страна на Ахав или молба към пророка да му помогне да потърси прошка от Йехова. Царят просто отишъл „да яде и да пие“. (3 Царе 18:41, 42) А какво направил Илия?

6, 7. За какво се молел Илия, и защо?

⁶ Библията казва: „Илия се качи на върха на Кармил и приклекна на земята, като държеше лицето си между коленете.“ Когато Ахав отишъл да яде, Илия имал възможност да се помоли на небесния си Баща. Обърни внимание на смирената му поза — приклекнал на земята с толкова наведена  глава, че лицето му е близо до коленете. За какво се молел? Не е нужно да гадаем. В Яков 5:18 се казва, че Илия се помолил сушата да свърши. Вероятно на върха на Кармил той се молел за това.

⁷ По–рано Йехова бил казал: „Решил [съм] да изпратя дъжд на земята.“ (3 Царе 18:1) Следователно Илия се молел волята на Йехова да се изпълни, както почти 1000 години по–късно Исус учел последователите си да се молят. (Мат. 6:9, 10)

8. Какво научаваме за молитвата от примера на Илия?

⁸ От Илия научаваме много за молитвата. За него било най–важно изпълнението на Божията воля. Когато се молим, е добре да помним, че „каквото и да поискаме според волята [на Бога], той ни слуша“. (1 Йоан 5:14) Ясно е тогава, че за да бъдат чути молитвите ни, трябва да знаем каква е Божията воля, което е добра причина да изучаваме редовно Библията. Несъмнено Илия искал също да види края на сушата, защото заради нея сънародниците му страдали. Вероятно сърцето му преливало от благодарност, след като видял какво чудо направил Йехова в този ден. Така и ние искаме молитвите ни да отразяват искрена признателност, както и загриженост за другите. (Прочети 2 Коринтяни 1:11; Филипяни 4:6.)

9. Какво наредил Илия на слугата си, и кои две качества ще разгледаме?

⁹ Илия бил сигурен, че Йехова ще прекрати сушата, но не знаел кога. Какво правел междувременно пророкът? Обърни внимание на думите на Библията: „[Илия] каза на слугата си: ‘Отиди горе и погледни към морето.’ И той отиде горе, погледна и каза: ‘Нищо не се вижда.’ А той му каза ‘Отиди пак’, и така седем пъти.“ (3 Царе 18:43) От примера на Илия можем да си извлечем поне две поуки. Първата е свързана с доверието му в Йехова, втората с бдителността му.

10, 11. (а) Как Илия показал, че има доверие в обещанието на Йехова? (б) Защо и ние можем да проявяваме такова доверие?

¹⁰ Тъй като имал доверие в обещанието на Йехова, Илия не спирал да търси знак, че скоро той ще действа. Затова изпратил слугата си на високо място, за да види дали на хоризонта  не се задава дъжд. Когато се върнал, слугата казал вяло: „Нищо не се вижда.“ Хоризонтът бил чист, а небето явно безоблачно. Не било ли странно, след като Илия тъкмо бил заявил пред цар Ахав: „Чува се шум от пороен дъжд.“ Защо пророкът казал това, щом не се виждали никакви облаци?

¹¹ Той знаел за обещанието на Йехова. Като негов пророк и представител, бил сигурен, че Бог ще удържи на думата си. Илия бил толкова уверен в това, че все едно вече чувал поройния дъжд. Може би си спомняме как Библията описва Моисей: „Беше непоколебим, сякаш виждаше Невидимия.“ Дали Бог е толкова реален за тебе? Той ни дава много причини да проявяваме подобна вяра в него и обещанията му. (Евр. 11:1, 27)

12. Как Илия показал, че е бдителен, и как реагирал на новината, че на хоризонта се вижда малък облак?

¹² Нека сега да обърнем внимание на бдителността на Илия. Той изпратил своя слуга не веднъж или два пъти, а цели седем пъти! Можем да си представим колко се уморил слугата от тази задача, но Илия очаквал да види знак и не се отказвал. Накрая, след седмия път, слугата казал: „Ето, от морето се издига един малък облак като човешка длан!“ Представяш ли си го как протяга ръка и показва с дланта си колко голямо е облачето, което се задава на хоризонта откъм Голямото море? Той може би не бил много впечатлен. За пророка обаче този облак означавал много. Илия дал на слугата си спешни указания: „Отиди и кажи на Ахав: ‘Впрегни конете и слез долу, за да не те хване дъждът!’“ (3 Царе 18:44)

13, 14. (а) Как можем да подражаваме на бдителността на Илия? (б) Какви причини имаме да действаме с чувство за неотложност?

¹³ Илия отново оставил забележителен пример за нас. Ние също живеем във време, в което Бог ще предприеме действия, за да изпълни изявеното си намерение. Илия очаквал края на сушата — Божиите служители днес очакват края на порочната световна система. (1 Йоан 2:17) Затова трябва да сме бдителни като него. Божият син Исус посъветвал последователите си: „Стойте будни, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господар.“ (Мат. 24:42) Дали имал предвид, че те изобщо няма да знаят кога ще настъпи краят? Не, понеже описал обстойно какъв ще бъде светът в дните преди края. Всички ние виждаме изпълнението на подробния  знак за „завършека на тази система“. (Прочети Матей 24:3–7.)

¹⁴ Всеки аспект на този знак е силно и убедително доказателство. Достатъчни ли са обаче тези доказателства, за да ни подтикнат да служим на Йехова с чувство за неотложност? Един малък облак на хоризонта бил достатъчен, за да убеди Илия, че Йехова се кани да действа. Останал ли разочарован верният пророк?

15, 16. Какви събития се развили бързо, и какво може би се надявал Илия относно Ахав?

¹⁵ Разказът продължава: „Междувременно небето се помрачи от облаците и от вятъра, и заваля пороен дъжд. А Ахав се качи на колесницата и отиде в Йезраел.“ (3 Царе 18:45) Събитията започнали да се развиват с невероятна скорост. Докато слугата на Илия предавал посланието му на Ахав, вместо малкия облак се появили много облаци, които помрачили небето. Задухал силен вятър. Най–после, след три години и половина, над Израил завалял дъжд. Пресъхналата почва жадно попивала капките. Когато дъждът се превърнал в порой, река Кисон придошла, като несъмнено отмила кръвта на убитите Ваалови пророци. По подобен начин своенравните израилтяни имали възможността да премахнат от земята ужасното петно от поклонението на Ваал.

¹⁶ Сигурно Илия се надявал да направят точно това! Може би се чудел как ли ще реагира Ахав на тези драматични събития. Щял ли да се разкае и да се отвърне от омърсяващото поклонение на Ваал? Случилото се през деня му давало сериозни основания за такава промяна. Разбира се, не знаем какво минавало през ума на царя в този момент. Библията казва само, че Ахав се качил на колесницата и отишъл в Йезраел. Дали си бил извадил поука? Бил ли решен да промени пътищата си? Явно не, както се вижда от последвалите събития. Но денят още не бил свършил нито за Ахав, нито за Илия.

17, 18. (а) Какво се случило с Илия по пътя към Йезраел? (б) Защо било забележително, че бягал от Кармил до Йезраел? (Виж също бел. под линия.)

 ¹⁷ Пророкът на Йехова тръгнал по същия път, по който бил тръгнал Ахав. Предстояло му дълго пътуване, а ставало тъмно и валяло. Тогава се случило нещо необикновено.

¹⁸ „Ръката на Йехова беше върху Илия, и той се препаса през хълбоците и бягаше пред Ахав чак до Йезраел“ — се казва в повествованието. (3 Царе 18:46) Ясно е, че „ръката на Йехова“ действала върху пророка по свръхестествен начин. До Йезраел имало 30 километра, а Илия не бил млад. * Представи си го как препасва дългите си дрехи, като ги завързва около кръста, за да се движи свободно, и бяга по мокрия път толкова бързо, че настига и задминава царската колесница!

19. (а) За кои пророчества може да ни напомнят силата и издръжливостта, които Бог дал на Илия? (б) В какво бил уверен пророкът, докато бягал към Йезраел?

¹⁹ Каква благословия трябва да е било това за Илия! Да усеща такава сила, жизненост и издръжливост — може би дори повече, отколкото в младостта си, — сигурно било много вълнуващо. Навярно си спомняме пророчествата, които обещават, че в бъдещия земен рай верните хора ще имат съвършено здраве и сили. (Прочети Исаия 35:6; Лука 23:43) Бягайки по мокрия път, Илия несъмнено бил уверен, че има одобрението на своя Баща, единствения истински Бог, Йехова!

20. Как можем да се стремим към благословиите на Йехова?

²⁰ Йехова е готов да ни дава благословии. Нека се стремим към тях, защото те си заслужават усилията. Като Илия трябва да бъдем бдителни и да гледаме сериозно на силните доказателства, които показват, че Йехова се кани да предприеме действия в днешните опасни времена. Подобно на този пророк имаме пълни основания да вярваме в обещанията на Йехова, „Бога на истината“. (Пс. 31:5)