През последната си вечер със своите апостоли Исус им е дал урок по смирение, като им е измил краката. Защо това е подходящо? Заради една тяхна слабост. Те са отдадени на Бога, но все още се вълнуват кой от тях е най–велик. (Марко 9:33, 34; 10:35–37) Сега тази им слабост отново се проявява.

Апостолите се впускат в „разгорещен спор за това кой от тях е най–велик“. (Лука 22:24) Колко ли се натъжава Исус, че отново се карат! Какво прави той?

Вместо да ги смъмри за нагласата и поведението им, Исус търпеливо се опитва да ги вразуми: „Царете на народите господаруват над тях и онези, които имат власт над тях, са възвеличавани като благодетели. При вас обаче не бива да е така! ... Защото кой е по–велик: онзи, който се е разположил на трапезата, или онзи, който прислужва?“ След това им напомня за примера, който постоянно им е давал, като посочва: „Аз обаче съм сред вас като онзи, който прислужва.“ (Лука 22:25–27)

Въпреки недостатъците си апостолите са издържали заедно с Исус в много трудности. Затова той казва: „Аз сключвам с вас договор за царство, както и Баща ми сключи договор с мене.“ (Лука 22:29) Тези мъже са лоялни последователи на Исус. Той ги уверява, че посредством договор между него и тях те ще бъдат в Царството и ще споделят царската му власт.

Макар че имат тази прекрасна перспектива, апостолите все още са плътски, несъвършени хора. Исус им казва „Сатана ви поиска, за да ви пресее като жито“, което при пресяване се разпръсва. (Лука 22:31) Освен това предупреждава: „Тази нощ всички вие ще се отвърнете от мене поради онова, което ще ми се случи, понеже е записано: ‘Ще погубя пастира и овцете от стадото ще се разбягат.’“ (Матей 26:31; Захария 13:7)

Петър уверено възразява: „Дори и всички други да се отвърнат от тебе поради онова, което ще ти се случи, аз никога няма да се отвърна!“ (Матей 26:33) Исус му казва, че преди петелът да пропее два пъти тази нощ, Петър ще се отрече от него. Но после добавя: „Аз усърдно се молих за тебе, та вярата ти да не се изгуби, и щом се върнеш, укрепи братята си.“ (Лука 22:32) Петър обаче смело заявява: „Дори ако трябва да умра с тебе, пак няма да се отрека от тебе!“ (Матей 26:35) Останалите ученици повтарят същото.

Исус обяснява на апостолите: „Още малко съм с вас. Ще ме търсите, и това, което казах на юдеите — ‘Където отивам, вие не можете да дойдете’, — казвам и на вас сега.“ След това добавя: „Нова заповед ви давам: да се обичате един другиго, както аз ви обичам, така и вие да се обичате един другиго. И всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ (Йоан 13:33–35)

Като чува, че Исус ще бъде с тях още малко, Петър пита: „Господарю, къде отиваш?“ Исус му отговаря: „Сега не можеш да ме последваш там, където отивам, но ще ме последваш по–късно.“ Озадачен, Петър казва: „Господарю, защо не мога да те последвам сега? Живота си ще дам за тебе!“ (Йоан 13:36, 37)

Исус им припомня как ги е изпратил на проповедна обиколка в Галилея без кесия и торба за храна. (Матей 10:5, 9, 10) Той ги пита: „Не ви липсваше нищо, нали?“ „Не!“ — отговарят те. Но какво трябва  да правят в бъдеще? Исус им дава следното напътствие: „Онзи, който има кесия, нека я вземе, а също и торба за храна. Който няма меч, нека продаде горната си дреха и си купи. Защото ви казвам, че в мене трябва да се изпълни записаното, а именно: ‘И той беше причислен към вършещите беззаконие.’ Понеже онова, което се отнася за мене, се изпълнява сега.“ (Лука 22:35–37)

Исус говори за времето, когато ще бъде прикован на стълб до престъпници — вършещи беззаконие хора. Тогава последователите му ще бъдат подложени на жестоко преследване. Те си мислят, че са подготвени, и казват: „Господарю, ето тук има два меча.“ Той отвръща: „Достатъчно са.“ (Лука 22:38) Фактът, че носят със себе си два меча, скоро ще предостави възможност на Исус да им даде друг важен урок.