По–рано през вечерта Исус е дал на апостолите си урок по смирение, като им е измил краката. Явно след като приключва пасхалната вечеря, той цитира пророческите думи на Давид: „Човекът, който беше в мир с мене, на когото имах доверие, който ядеше моя хляб, се надигна против мене.“ След това обяснява: „Един от вас ще ме предаде.“ (Псалм 41:9; Йоан 13:18, 21)

Апостолите се споглеждат и всеки от тях пита: „Господарю, да не би да съм аз?“ Дори Юда Искариот задава този въпрос. Петър кара Йоан, който се е разположил до Исус на масата, да разбере за кого става дума. Затова Йоан се навежда към него и пита: „Господарю, кой е това?“ (Матей 26:22; Йоан 13:25)

Исус отговаря: „Този, на когото ще дам натопения залък.“ Топейки залък в блюдото на масата, той го подава на Юда с думите: „Човешкият син си отива, точно както е записано за него, но горко на онзи, който ще предаде Човешкия син! За него щеше да бъде по–добре да не се беше раждал.“ (Йоан 13:26; Матей 26:24) Тогава Сатана влиза в Юда. Този вече покварен човек сега се отдава да върши волята на Дявола и така става „синът на унищожението“. (Йоан 6:64, 70; 12:4; 17:12)

Исус казва на Юда: „Прави по–бързо онова, което ще правиш.“ Тъй като касата с парите е в Юда, другите апостоли си мислят, че Господарят му казва „Купи каквото ни трябва за празника“ или „че трябва да даде нещо на бедните“. (Йоан 13:27–30) Вместо това Юда отива да предаде Исус.

В същата вечер, в която празнуват Пасхата, Исус въвежда съвсем ново честване. Той взема хляб, казва благодарствена молитва, разчупва го и го подава на апостолите  да ядат, като обяснява: „Това представя моето тяло, което ще бъде дадено за вас. Правете това като възпоменание за мене.“ (Лука 22:19) Апостолите си подават хляба и ядат от него.

След това Исус взема чаша вино, благодари в молитва и им я подава. Всеки пие от чашата, за която Исус казва: „Тази чаша представя новия договор въз основа на моята кръв, която трябва да се пролее за вас.“ (Лука 22:20)

Така Исус установява възпоменание на своята смърт, което последователите му трябва да провеждат всяка година на 14 нисан. То ще им припомня какво са направили Исус и неговият Баща, за да помогнат на верните хора да се избавят от проклятието на греха и смъртта. Това честване има много по–голямо значение, отколкото имала Пасхата за юдеите, понеже се съсредоточава върху истинското освобождение на вярващото човечество.

Исус казва, че кръвта му „трябва да се пролее в полза на мнозина, за прощаване на греховете“. Сред мнозината, които получават такава прошка, са верните му апостоли и други като тях. Именно те ще бъдат с него в Царството на неговия Баща. (Матей 26:28, 29)