Когато изпраща апостолите си по двама, Исус им дава напътствия как да проповядват. Но има още какво да им каже. Той любещо ги предупреждава, че ще имат противници: „Ето, изпращам ви като овце сред вълци ... Пазете се от хората, защото ще ви предават на съдилища и ще ви бичуват в синагогите си. И ще бъдете водени пред управители и царе заради мене.“ (Матей 10:16–18)

Последователите му може да се сблъскат с жестоко преследване, но той ги уверява: „Когато ви предадат на властите, не се безпокойте как или какво ще говорите, понеже в този миг ще ви бъде дадено какво да говорите, защото няма вие да говорите, но духът на вашия Баща ще говори чрез вас.“ Исус продължава: „Брат ще предаде на смърт своя брат, и баща — детето си, а децата ще се разбунтуват срещу родителите си и ще ги предадат на смърт. И ще бъдете мразени от всички заради моето име, но който устои до края, ще бъде спасен.“ (Матей 10:19–22)

Поради важността на проповедната дейност Исус подчертава, че последователите му трябва да са внимателни, за да останат на свобода и да вършат тази дейност. Той казва: „Когато ви преследват в един град, бягайте в друг, защото, казвам ви истината, няма да успеете да обиколите всички израилски градове, докато дойде Човешкият син.“ (Матей 10:23)

Само какви напътствия, предупреждения и насърчение осигурява Исус на 12–те апостоли! Разбираме обаче, че думите му се отнасят и за онези, които ще участват в проповедната дейност след смъртта и възкресението му. Това личи от изказването, че учениците ще бъдат „мразени от всички“, а не само от хората, при които са изпратени апостолите. Освен това никъде не четем апостолите да са водени пред управители и царе по време на тази кратка проповедна обиколка в Галилея или да са предавани на смърт от членове на семейството си.

Очевидно Исус говори за бъдещето. Да обърнем внимание на думите му, че учениците няма да успеят да обиколят „всички израилски градове, докато дойде Човешкият син“. Той има предвид, че няма да завършат известяването на Божието Царство преди идването на прославения Цар Исус Христос като съдия.

 Апостолите не бива да се изненадват, ако срещат противопоставяне, защото Исус им казва: „Ученикът не превъзхожда учителя си, нито робът — господаря си.“ Исус понася лошо отношение и преследване, защото проповядва за Божието Царство, така ще бъде и с тях. Но заръката му е: „Не се страхувайте от онези, които убиват тялото, но не могат да убият душата, по–добре изпитвайте страх от онзи, който може да унищожи в геената както душата, така и тялото.“ (Матей 10:24, 28)

Самият Исус оставя пример в това отношение — безстрашно понася смърт, вместо да постъпи нелоялно спрямо Йехова. Именно Всемогъщият Бог може да унищожи „душата“ на човек (правото му на живот, или възможността му да живее) или да го възкреси за вечен живот. Колко окуражително трябва да е това за апостолите!

Исус илюстрира загрижеността на Бога за последователите му по следния начин: „Не се ли продават две врабчета за един асарий? И въпреки това нито едно от тях няма да падне на земята без знанието на вашия Баща. ... Затова не се страхувайте — вие сте далеч по–ценни от много врабчета.“ (Матей 10:29, 31)

Посланието на Исусовите ученици ще разедини семейства, понеже някои от членовете им ще го приемат, а други не. „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята“ — обяснява Исус. Да, нужна е смелост някой да приеме библейската истина. Исус отбелязва: „Който е по–привързан към баща си или към майка си, отколкото към мене, не е достоен за мене, и който е по–привързан към сина си или към дъщеря си, отколкото към мене, не е достоен за мене.“ (Матей 10:34, 37)

Все пак някои ще се отнесат добре с учениците. Исус казва: „Който даде на един от тези малките да пие дори само чаша студена вода, защото той е ученик, казвам ви истината, такъв човек няма да изгуби наградата си.“ (Матей 10:42)

Подготвени с Исусовите напътствия, предупреждения и насърчение, апостолите тръгват и „вървят от село на село, като известяват добрата новина и лекуват хората навсякъде“. (Лука 9:6)