Исус е обяснил, че само на едно „малко стадо“ ще му бъде отредено място в небесното Царство. (Лука 12:32) Но на получаването на тази чудесна награда не бива да се гледа лековато. Сега Исус показва колко е важно човек да има правилна нагласа, ако иска да е част от Царството.

Той съветва учениците си да бъдат готови за завръщането му с думите: „Подгответе се и нека светилниците ви горят, за да бъдете като роби, които очакват господарят им да се върне от сватбата, та когато при пристигането си той почука на вратата, да му отворят веднага. Щастливи са онези роби, чийто господар при завръщането си ги намери да бдят!“ (Лука 12:35–37)

На учениците не им е трудно да разберат каква нагласа илюстрира Исус. Служителите от притчата са готови и чакат своя господар. Исус обяснява: „Ако [господарят] се върне по време на втората стража [от около 21 ч. до полунощ], или дори на третата [от полунощ до около 3 ч. сутринта], и ги завари да бдят, те ще са щастливи!“ (Лука 12:38)

Тези думи са нещо повече от съвет домашните служители да бъдат съвестни. Това става ясно от факта, че Исус, Човешкият син, включва себе си в притчата. Той казва на учениците: „И вие бъдете готови, защото Човешкият син ще дойде в час, за който не предполагате.“ (Лука 12:40) Следователно в някакъв бъдещ момент Исус ще дойде и иска последователите му — особено „малкото стадо“ — да са готови.

Петър иска да разбере добре мисълта на Исус, затова пита: „Господарю, на нас ли казваш тази притча, или на всички?“ Вместо да му отговори директно, Исус разказва друга притча, свързана с предходната: „Кой всъщност е верният управител, разумният, когото господарят ще назначи да се грижи за служителите му и да им дава определената за тях храна навреме? Щастлив е онзи роб, чийто господар при завръщането си го завари да прави това! Казвам ви истината, той ще го назначи да се грижи за всичките му притежания.“ (Лука 12:41–44)

В първата притча „господарят“ очевидно е Исус, Човешкият син. Тогава е логично „верният управител“ да са хора, които са част от „малкото стадо“, на което ще бъде дадено Царството. (Лука 12:32) Исус иска да каже, че някои членове на „малкото стадо“ ще се грижат за „служителите му“, ще им дават „определената за тях храна навреме“. Затова Петър и другите ученици, които Исус учи и храни духовно, могат да стигнат до извода, че в бъдеще ще има един период, в който Човешкият син ще дойде. През този период ще действа уредба за духовно хранене на последователите му, „служителите“ на Господаря.

Исус подчертава и по друг начин, че учениците му трябва да бдят и да обръщат внимание на нагласата си. Възможно е някой да стане нехаен и дори да стигне дотам, че да се противопоставя на събратята си: „Но ако робът каже в сърцето си ‘Господарят ми се бави’ и започне да бие другите роби и робини, и да яде, да пие и да се напива, то господарят на този роб ще дойде в ден, когато той не го очаква, и в час, за който той не знае, и ще го накаже най–сурово и ще го прати при неверните хора.“ (Лука 12:45, 46)

 Исус казва, че е дошъл да „запали огън на земята“. И го е направил, като е повдигнал въпроси, които предизвикват разгорещени спорове и водят до оборването на фалшиви учения и традиции. Това дори разделя хора, които се очаква да бъдат обединени, обръща „баща срещу син и син срещу баща, майка срещу дъщеря и дъщеря срещу майка, свекърва срещу снаха и снаха срещу свекърва“. (Лука 12:49, 53)

Всички тези мисли Исус насочва най–вече към учениците си. После се обръща към множествата. Повечето хора упорито отхвърлят доказателствата, че той е Месията, затова Исус им казва: „Когато виждате, че на запад се надига облак, веднага казвате ‘Идва буря’, и наистина става така. И когато виждате, че духа южнякът, казвате ‘Ще дойде жега’, и става така. Лицемери, знаете как да тълкувате вида на земята и небето, но защо тогава не знаете как да разтълкувате настоящото време?“ (Лука 12:54–56) Ясно е, че те не са готови.