Исус се е запътил към Йерусалим, но вероятно още е в дома на Закхей с учениците си. Те смятат, че „Божието царство“ с Исус като Цар ще бъде установено скоро. (Лука 19:11) Учениците не разбират добре този въпрос, както и това, че Господарят им трябва да умре. Затова той разказва притча, с която да им покаже, че до установяването на Царството има още много време.

Исус казва: „Един човек от благородно потекло тръгна на път за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне.“ (Лука 19:12) Такова пътуване отнема време. Очевидно Исус е „човекът от благородно потекло“, който пътува до „далечна страна“, до небесата, където ще получи от Баща си царска власт.

Преди да замине, човекът в притчата вика десет свои роби и им дава по една сребърна мина със заръката: „Търгувайте, докато се върна.“ (Лука 19:13) Сребърната мина има висока парична стойност — една мина се равнява на заплатата на земеделски работник за повече от три месеца.

Учениците може би разбират, че те са като десетте роби в притчата, защото Исус вече ги е сравнявал с работници на жетва. (Матей 9:35–38) Разбира се, той не им е казал да събират реколта от жито. По–скоро реколтата са други ученици, които ще имат място в Божието Царство. Учениците използват своето време, сили и средства, за да доведат още наследници на Царството.

Какво друго разкрива Исус с притчата? Той казва, че сънародниците на „човека от благородно потекло“ го мразят и изпращат след него посланици да кажат: „Не искаме този човек да ни стане цар.“ (Лука 19:14) Учениците знаят, че юдеите не приемат Исус, а някои дори искат да го убият. След неговата смърт и възнасяне на небето юдеите като цяло показват отношението си към него, като преследват учениците му. Тези противници не искат Исус да бъде техен Цар. (Йоан 19:15, 16; Деяния 4:13–18; 5:40)

А как десетте роби използват мините си до връщането на „човека от благородно потекло“? Исус разказва: „Когато най–после той се върна, след като беше получил царската власт, нареди да извикат при него робите, на които беше дал сребърните пари, за да разбере какво са спечелили чрез търговия. Тогава първият роб дойде и съобщи: ‘Господарю, твоята мина спечели десет мини.’ А той му каза: ‘Чудесно! Ти си добър роб! Понеже прояви вярност в най–малкото, получаваш власт над десет града.’ Дойде и вторият роб и съобщи: ‘Господарю, твоята мина спечели пет мини.’ И на този роб той каза: ‘Ти получаваш власт над пет града.’“ (Лука 19:15–19)

Ако учениците разбират, че са като робите, които използват изцяло онова, с което разполагат, за да правят повече ученици, те могат да са сигурни, че Исус ще е доволен и съответно ще възнагради усърдието им. Разбира се, не всички негови ученици имат едни и същи обстоятелства, възможности или способности. Но Исус, който получава „царска власт“, ще признае и благослови всеотдайните им усилия да правят ученици. (Матей 28:19, 20)

Интересен е обаче контрастът в края на притчата: „Дойде и третият роб и каза: ‘Господарю, ето ти твоята мина, която пазех увита в кърпа. Аз се уплаших от тебе, понеже  си суров човек, вземаш каквото не си вложил и жънеш каквото не си сял.’ А той му каза: ‘С твоите думи те съдя, зли робе! Нали знаеше, че съм суров човек, вземам каквото не съм вложил и жъна каквото не съм посял? Тогава защо не занесе сребърните ми пари в банката? При завръщането си щях да си ги прибера с лихвите.’ И той каза на стоящите там: ‘Вземете мината от него и я дайте на онзи с десетте мини.’“ (Лука 19:20–24)

Тъй като не се е постарал да увеличи богатството на царството на господаря си, този роб претърпява загуба. Апостолите очакват управлението на Исус в Божието Царство. Затова от думите му за последния роб навярно разбират, че ако не са усърдни, няма да имат място в това Царство.

Казаното от Исус трябва да подтикне лоялните ученици към повече усилия. Той завършва: „На всекиго, който има, ще се даде още, а от онзи, който няма, ще се вземе дори и онова, което има.“ И добавя, че враговете му, които не искат „да стане техен цар“, ще бъдат убити. След това продължава по пътя си към Йерусалим. (Лука 19:26–28)