СЛЕД смъртта на Самсон, Самуил служил като пророк и съдия в Израил. Израилтяните често му казвали, че искат да имат човешки цар, като другите народи. Макар че тази молба била обидна за Йехова, той наредил на Самуил да я изпълни. Бог избрал за цар един скромен човек, който се казвал Саул. След време обаче той станал горд и непокорен. Йехова го отхвърлил като цар и казал на Самуил да избере друг на негово място, един млад мъж на име Давид. Изминали много години, преди той да се възкачи на престола.

Явно докато още бил юноша, Давид посетил братята си, които служели във войската на Саул. Всички войници се страхували от вражеския воин Голиат, който бил великан и се присмивал на тях и на техния Бог. Давид се възмутил и приел предизвикателството на великана да се бие с него. Въоръжен само с прашка и няколко малки камъка, младежът се отправил срещу врага си, който бил висок почти три метра. В отговор на подигравките на Голиат, Давид казал, че е по–добре въоръжен от него, защото воюва в името на Йехова Бог! Давид повалил Голиат с един–единствен камък, а след това го обезглавил със собствения му меч. Филистимската войска се разбягала, обхваната от ужас.

В началото Саул се възхищавал на смелостта на Давид и го поставил над цялата си войска. Но победите на Давид предизвикали ревност у Саул. Давид трябвало да бяга, за да спаси живота си и години наред се криел от Саул. Въпреки това Давид останал верен на царя, който се опитвал да го убие, защото знаел, че самият Йехова Бог бил назначил Саул за цар. Накрая Саул загинал в битка. След това Давид станал цар, както Йехова бил обещал.

Цар Давид много искал да построи храм на Йехова. Но Бог му казал, че това щял да направи един от неговите потомци. Оказало се, че става дума за сина на Давид, Соломон. Бог обаче възнаградил Давид, като сключил вълнуващ договор с него. Той му обещал, че от неговото семейство ще произлезе уникален царски род, в който в крайна сметка щял да се роди Спасителят, или Потомството, обещано в Едемската градина. Това щял да бъде Месията, или Помазаникът, назначен от Бога. Йехова обещал, че Месията щял да бъде начело на едно правителство, или Царство, което щяло да съществува завинаги.

Подтикнат от дълбока признателност към Бога, Давид събрал огромно количество строителни материали и благородни метали за строежа на храма. Бог също го вдъхновил да състави множество псалми. В края на живота си Давид казал: „Духът на Йехова говореше чрез мене и словото му беше на езика ми.“ (2 Царе 23:2)

Основано на 1 Царе; 2 Царе; 1 Летописи; Исаия 9:7; Матей 21:9; Лука 1:32; Йоан 7:42.