1, 2. Какво „писмо“ ни е написал Йехова, и защо?

СПОМНЯШ ли си последното писмо, което си получил от близък човек, живеещ далеч от тебе? Малко неща ни носят толкова голямо удоволствие, колкото едно сърдечно писмо от някой, който ни е скъп. Радваме се да научим, че той е добре, какво е преживял напоследък и какви са бъдещите му планове. Такова общуване сближава още повече близките хора, дори и те да се намират на голямо разстояние един от друг.

² Тогава какво би могло да ни донесе по–голяма радост от това да получим писмено съобщение от Бога, когото обичаме? В известен смисъл Йехова ни е написал такова „писмо“ — неговото Слово, Библията. В нея той ни казва кой е, какво е направил, какво смята да направи и още много други неща. Йехова ни е дал своето Слово, защото иска да се приближим до Него. Нашият мъдър Създател е избрал най–добрия възможен начин, за да общува с нас. В начина, по който е написана Библията, и в това, което съдържа тя, се вижда несравнима мъдрост.

3. Как Йехова предал на Моисей Закона?

³ Някой може да се пита защо Йехова не е използвал по–въздействащ метод за общуване с хората — например, глас от небето. Всъщност, понякога Йехова е говорил от небето посредством свои ангелски представители. Например, той постъпил така, когато дал Закона на Израил. (Галатяни 3:19) Гласът от небето вдъхвал страхопочитание — толкова силно, че изплашените израилтяни помолили Йехова да не им говори по този начин, но да общува с тях чрез Моисей. (Изход 20:18–20) Затова Законът, състоящ се от около 600 постановления, бил предаден на Моисей устно, дума по дума.

4. Обясни защо устното предаване на божиите закони нямало да бъде надежден метод за тази цел.

 ⁴ Но какво щеше да стане, ако Законът никога не бил записан? Дали Моисей щял да запомни точните думи на този подробен кодекс и да ги предаде безпогрешно на останалите хора от народа? А следващите поколения? Дали те щели да разчитат единствено на устните предания? Това едва ли щяло да бъде надежден метод за предаване на божиите закони. Представи си какво ще стане, ако трябва да предадеш един обширен разказ на една дълга редица от хора, като го кажеш на първия човек и след това той трябва да го предаде на следващия, той на следващия и така нататък до края на редицата. Вероятно онова, което ще чуе последният в редицата, ще се различава значително от първоначалния разказ. Но думите на божия Закон не били застрашени от такова нещо.

5, 6. Какво наредил Йехова на Моисей да направи с неговите думи, и защо за нас е благословия да притежаваме Словото на Йехова в писмена форма?

⁵ Йехова мъдро решил да запише своите думи. Той наредил на Моисей: „Напиши си тия думи, защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.“ (Изход 34:27) Така през 1513 г. пр.н.е. започнал периодът на писането на Библията. През следващите 1610 години Йехова ‘при разни частични съобщения и по много начини говорил’ на около 40 човешки писатели, които записали Библията. (Евреи 1:1) Междувременно отдадени преписвачи положили старателни грижи да направят точни преписи, така че да запазят Писанията. — Ездра 7:6; Псалм 45:1.

⁶ Йехова наистина ни е благословил, като общува с нас в писмена форма. Дали си получавал писмо, което да ти е толкова скъпо — може би защото ти носи нужната утеха, — че да го запазиш и да го препрочиташ отново и отново? Същото е и с „писмото“ на Йехова до нас. Тъй като Йехова е запазил думите си в писмена форма, ние можем да ги четем редовно и да размишляваме върху значението им. (Псалм 1:2) Така ние можем да получим „утехата от писанията“, когато имаме нужда от нея. — Римляни 15:4.

7. Как мъдростта на Йехова се вижда в това, че той използвал хора да запишат Библията?

⁷ В своята мъдрост Йехова използвал хора, за да запишат неговото Слово. Помисли за следното нещо: Ако Йехова беше използвал ангели за записването на Библията, дали тя щеше да бъде също толкова привлекателна за нас? Наистина, ангелите биха описали Йехова от своята извисена гледна точка, биха изразили предаността си към него и биха съобщили за верните човешки служители на Бога. Но дали ние щяхме наистина да можем да схванем нещата през погледа на съвършените духовни създания, чиито познание, опит и сила далеч надхвърлят нашите? — Евреи 2:6, 7.

8. В какво отношение писателите били оставени да използват своите умствени способности? (Виж също и бележката под линия.)

⁸ Като използвал човеци за писатели, Йехова ни дал точно това, от което имаме нужда — повествование, което е „боговдъхновено“, но запазва човешкия фактор. (2 Тимотей 3:16) Как постигнал той това? В много от случаите той явно оставил писателите да използват своите умствени способности при подбора на ‘приятни думи и записването на правилните думи на истината’. (Еклисиаст 12:10, 11, НС) Това обяснява различните стилове на изразяване, които се срещат в Библията, писанията отразяват произхода и личността на отделните писатели *. Но тези мъже „говорили от Бога, движими от Светия Дух“. (2 Петър 1:21) Така че крайният резултат наистина бил „Божие слово“. — 1 Солунци 2:13.

9, 10. Защо използването на писатели човеци допринася за топлотата и привлекателността на Библията?

⁹ Използването на човеци писатели придава на Библията  огромна топлота и привлекателност. Нейните писатели били хора с чувства като нашите. Тъй като били несъвършени, те се сблъсквали с изпитания и натиск, подобни на тези, с които се сблъскваме и ние. В някои случаи духът на Йехова ги вдъхновил да пишат за своите собствени чувства и вътрешни конфликти. (2 Коринтяни 12:7–10) Затова записаното от тях е в първо лице — думи, които един ангел не би могъл да изрече.

¹⁰ Да вземем за пример Давид, царят на Израил. След като извършил сериозни грехове, Давид написал един псалм, в който излял сърцето си, като молел Бога да му прости. Той писал: „Очисти ме от греха ми. Защото престъплението си аз признавам и грехът ми е винаги пред мене. Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачна майка ми. Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Светия Си Дух. Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.“ (Псалм 51:2, 3, 5, 11, 17) Как да не усетиш мъката на писателя! Кой друг, освен един несъвършен човек, би могъл да изрази такива искрени чувства?

11. Как „за наша поука“ в Библията са изобразени действителни хора?

¹¹ Още нещо допринася за привлекателността на Библията. До голяма степен тя е книга, в която пише за хора, за действителни хора — такива, които служат на Бога, и такива, които не му служат. Ние четем за техния живот, за трудностите и радостите им. Виждаме какъв е резултатът от решенията, които те са взели. Тези повествования са включени в Библията „за наша поука“. (Римляни 15:4) Чрез това изобразяване на действителни хора Йехова ни учи по начин, който докосва сърцата ни. Да разгледаме някои примери.

12. Как ни помагат библейските повествования относно неверните хора?

¹² Библията ни казва за неверни и дори за зли хора, както и за това, което станало с тях. В тези повествования нежелателните качества се виждат в действие и това  ни помага да ги разберем по–лесно. Например, каква заповед против нелоялността би могла да бъде по–силна от живия пример за това качество — Юда и начинът, по който той участвал в предателския заговор срещу Исус? (Матей 26:14–16, 46–50; 27:3–10) Повествования като тези учат сърцата ни по–въздействащо, като ни помагат да разпознаем и отхвърлим отвратителните черти.

13. Как Библията ни помага да разберем желателните качества?

¹³ Библията описва също и много верни служители на Бога. Ние четем за тяхната преданост и лоялност. Виждаме живи примери на качествата, които трябва да развиваме в себе си, за да се приближим до Бога. Да вземем за пример вярата. Библията дава определение на това какво е вяра и ни казва колко е необходима тя, за да сме угодни на Бога. (Евреи 11:1, 6, Ве) Но Библията също така съдържа и ярки примери на вяра в действие. Помисли за вярата, която Авраам проявил, когато посегнал да принесе Исаак в жертва. (Битие, 22 глава; Евреи 11:17–19) Посредством такива повествования думата „вяра“ обогатява значението си и става по–лесна за разбиране. Колко е мъдро, че Йехова не само ни подканя да развиваме желателните качества, но и ни дава примери за тези качества в действие!

14, 15. Какво ни казва Библията относно една жена, която дошла в храма, и какво научаваме за Йехова от това повествование?

¹⁴ Действителните повествования, които се съдържат в Библията, често ни учат на това каква личност е Йехова. Да разгледаме записаното относно една жена, която Исус наблюдавал в храма. Докато седял близо до съкровищниците в храма, Исус наблюдавал как хората пускат своите дарения. Дошли много богати хора и пускали „от излишъка си“. Но погледът на Исус се спрял върху една бедна вдовица. Нейното дарение било само „две лепти“ *. Това били последните пари, които тя имала. Исус, който  отразявал съвършено гледната точка на Йехова, казал: „Тая бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в касата.“ Неговите думи показват, че тя пуснала повече от всички други, взети заедно. — Марко 12:41–44, Ве; Лука 21:1–4; Йоан 8:28.

¹⁵ Нима не е много показателно това, че от всичките хора, които дошли в храма през този ден, именно тази вдовица била избрана и спомената в Библията? Чрез този пример Йехова ни учи, че той е Бог, който изпитва признателност. Той се радва да приеме всеотдайните ни дарения, независимо от това какви са те в сравнение с онова, което другите могат да дадат. Едва ли Йехова би могъл да намери по–добър начин да ни предаде тази стопляща сърцето истина!

16, 17. Как мъдростта на Йехова се вижда дори в това, което той е решил да не включва в своето Слово?

¹⁶ Когато пишеш писмо на свой близък, не можеш да включиш в него абсолютно всичко. Затова при писането преценяваш какво да подбереш. Подобно на това и Йехова е подбрал кои хора и събития да включи в своето Слово. Но в тези описателни повествования Библията не винаги посочва всичко в подробности. (Йоан 21:25) Например, когато Библията известява божията присъда, е възможно информацията да не отговаря на всеки един от нашите въпроси. Мъдростта на Йехова личи и в това, което той е решил да не включи в своето Слово. Как?

¹⁷ Начинът, по който е написана Библията, изпитва онова, което е в сърцата ни. В Евреи 4:12 се казва: „Божието слово [или послание] е живо, деятелно, по–остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа ... и издирва помислите и намеренията на сърцето.“ Посланието на Библията прониква дълбоко, като разкрива нашето мислене и истинските ни подбуди. Тези, които го четат с критична нагласа на сърцето, често се спъват от повествования, които не съдържат достатъчно информация, за да ги удовлетворят. Такива хора дори  могат да се съмняват в това, че Йехова наистина е любещ, мъдър и справедлив.

18, 19. (а) Защо не бива да се смущаваме, ако дадено библейско повествование повдига въпроси, на които не можем веднага да намерим отговори? (б) Какво е необходимо, за да разберем божието Слово, и как това е доказателство за голямата мъдрост на Йехова?

¹⁸ За разлика от това, когато изследваме внимателно Библията с искрено сърце, ще можем да видим Йехова в контекста, в който Библията го представя като цяло. Затова ние не се смущаваме, ако дадено повествование повдига някои въпроси, на които не можем веднага да намерим отговор. Да онагледим с пример: Когато подреждаме парченце по парченце голяма картинна мозайка, може би отначало не можем да намерим някое конкретно парченце или не можем да видим как дадено парченце се вмества в цялото. Но може да сме събрали вече достатъчно парченца, за да разберем какво ще представлява накрая цялата картина. Подобно на това, когато изучаваме Библията, малко по малко научаваме какъв Бог е Йехова и се появява една определена картина. Дори и отначало да не можем да разберем дадено повествование или да видим как то хармонизира с личността на Бога, нашето изследване на Библията вече ни е научило повече от достатъчно за Йехова, за да можем да видим, че той неизменно е любещ, честен и справедлив Бог.

¹⁹ Следователно, за да разберем божието Слово, трябва да го четем и да го изучаваме с искрено сърце и непредубедено. Нима това не е доказателство за голямата мъдрост на Йехова? Интелигентните хора могат да напишат книги, които само „мъдрите и разумните“ да разбират. Но за да напишеш книга, която да бъде разбрана само от онези с правилна нагласа на сърцето, е необходима мъдрост като божията. — Матей 11:25.

20. Защо единствено Йехова може да ни покаже най–добрия начин, по който да живеем, и какво нещо, което може да ни помогне, се съдържа в Библията?

²⁰ В своето Слово Йехова ни казва кой е най–добрият  начин на живот. Като наш Създател, той знае нашите потребности по–добре от самите нас. А основните човешки потребности — желанието да бъдеш обичан, да бъдеш щастлив и да имаш добри отношения с другите — не са се променили. В Библията се съдържа съкровище от „практическа мъдрост“, която може да ни помогне да живеем пълноценно. (Притчи 2:7, НС) Всяка част на това помагало за изучаване съдържа глава, която показва как можем да прилагаме мъдрите съвети на Библията, но нека тук разгледаме само един пример за това.

21–23. Какви мъдри наставления и съвети могат да ни помогнат да избегнем това да трупаме гняв и неприязън?

²¹ Забелязал ли си, че хора, които трупат неприязън, недоволство, накрая често навреждат сами на себе си? Тежко е да се живее с бремето на неприязънта. Когато я подхранваме, тя обзема изцяло мислите ни, ограбва ни мира и задушава радостта ни. Научни изследвания показват, че трупането на гняв може да увеличи риска от сърдечно заболяване и от още редица други хронични болести. Много преди тези научни изследвания Библията е казала мъдро: „Престани от негодуванието и остави гнева.“ (Псалм 37:8) Но как можем да направим това?

²² В божието Слово ни се дава следното мъдро наставление: „Прозрението, придобито от човека, несъмнено потушава гнева му, и е красиво от негова страна да не забелязва прегрешението.“ (Притчи 19:11, НС) Прозрението е способността да се вижда под повърхността, отвъд очевидното. Прозрението подхранва разбиране, понеже може да ни помогне да проумеем защо другият е казал нещо или е постъпил по даден начин. Стремежът да вникнем в истинските му подбуди, чувства и обстоятелства може да ни помогне да отхвърлим отрицателните мисли и чувства спрямо него.

²³ В добавка на това в Библията се съдържа и следният съвет: „Продължавайте да бъдете толерантни един към друг и да си прощавате щедро един на друг.“ (Колосяни  3:13, НС) Фразата „продължавайте да бъдете толерантни един към друг“ внушава мисълта да бъдем търпеливи с другите, като толерираме техни характерни черти, които може би ни дразнят. Тази проява на търпение може да ни помогне да избегнем трупането на дребнаво недоволство. „Да си прощавате“ носи идеята за това да отхвърляме чувството на неприязън. Нашият мъдър Бог знае, че трябва да прощаваме на другите, когато има солидни основания за това. Това е не само за тяхно добро, но допринася и за нашия вътрешен мир. (Лука 17:3, 4) Само каква мъдрост съдържа божието Слово!

24. Какво става, когато приведем живота си в хармония с божията мъдрост?

²⁴ Движен от безграничната си любов, Йехова искал да общува с нас. Той избрал най–добрия възможен начин — едно „писмо“, записано от писатели човеци под ръководството на Неговия свети дух. В резултат на това страниците на това „писмо“ съдържат мъдростта на Йехова. Тази мъдрост е ‘много сигурна’. (Псалм 93:5, Ве–2000) Като привеждаме живота си в хармония с нея и като я споделяме с другите, ние по естествен начин биваме привлечени към нашия мъдър Бог. В следващата глава ще обсъдим друг забележителен пример за виждащата надалеч мъдрост на Йехова — способността му да предсказва бъдещето и да осъществява целта си.