1–3. (а) Как Соломон проявил забележителна мъдрост по начина, по който разрешил спора за майчинството на едно дете? (б) Какво обещава Йехова да ни даде, и какви въпроси възникват?

СЛУЧАЯТ бил много труден — две жени * спорели за едно дете. Те живеели заедно в една къща и били родили синовете си само с няколко дни разлика. Едно от бебетата било умряло и сега всяка жена твърдяла, че живото бебе е нейното. Нямало други свидетели на случилото се. Вероятно случаят бил разгледан от по–нисш съд, но не се стигнало до решение. Накрая спорът стигнал до Соломон, царят на Израил. Дали той щял да успее да разкрие истината?

² След като слушал известно време спора на жените, Соломон поискал да донесат меч. След това с привидна убеденост наредил да разсекат детето на две и да дадат на всяка жена по половинка. Веднага истинската майка започнала да умолява царя да даде бебето — нейното скъпоценно детенце — на другата жена. Но другата жена настоявала да го разсекат на две. Соломон вече знаел истината. Той познавал нежната обич, която майката изпитвала към своята рожба, и използвал това познание, за да разреши спора. Представи си облекчението на майката, когато Соломон ѝ дал бебето и казал: „Тя е майка му.“ — 3 Царе 3:16–27.

³ Каква забележителна мъдрост, нали? Когато хората чули как Соломон разрешил спора, били смаяни, ‘защото  видели, че Божия мъдрост има в него’. Да, мъдростта на Соломон била дар от Бога. Йехова му бил дал „мъдро и разумно сърце“. (3 Царе 3:12, 28) А ние? Дали и ние можем да получим мъдрост от Бога? Да, защото под вдъхновение Соломон написал: „Господ дава мъдрост.“ (Притчи 2:6) Йехова обещава да даде мъдрост — способността за правилно прилагане на практика на познанието, разбирането и проницателността — на онези, които искрено я търсят. Как можем да придобием мъдростта от горе? И как можем да я приложим на практика в своя живот?

4–7. Кои са четирите изисквания за придобиване на мъдрост?

⁴ Дали трябва да сме много интелигентни или да сме много образовани, за да получим от божията мъдрост? Не. Йехова е готов да сподели мъдростта си с нас, независимо от нашия произход или образование. (1 Коринтяни 1:26–29) Но ние трябва да поемем инициативата, защото Библията ни подканя да ‘придобиваме мъдрост’. (Притчи 4:7) Как можем да правим това?

⁵ Първо, трябва да се боим от Бога. „Страх от Господа е начало на мъдростта [първата стъпка към мъдростта — „Нова английска Библия“]“, се казва в Притчи 9:10. Страхът от Йехова е основата на истинската мъдрост. Защо? Припомни си, че мъдростта е свързана със способността да използваш познанието успешно. Да се страхуваш от Бога не означава да се свиваш от ужас пред него, а да се прекланяш пред него със страхопочитание, уважение и доверие. Този страх е благотворен и по мощен начин подбужда личността. Той ни подтиква да приведем живота си в хармония с това, което знаем за божията воля и начини на постъпване. Няма по–мъдра линия на поведение, която бихме могли да поемем, защото стандартите на Йехова винаги донасят максимална полза на онези, които ги следват.

⁶ Второ, трябва да бъдем смирени и скромни. Богоугодната мъдрост не може да съществува без смирение и  скромност. (Притчи 11:2) Защо? Ако сме смирени и скромни, сме готови да признаем, че не знаем всичко, че нашето мнение не винаги е правилното и че е необходимо да знаем какво мисли Йехова за нещата. Йехова „на горделивите се противи“, но му е угодно да дава мъдрост на онези, които са със смирено сърце. — Яков 4:6.

⁷ Третото необходимо нещо е изучаването на божието писано Слово. Мъдростта на Йехова е разкрита в неговото Слово. За да придобием тази мъдрост, трябва да положим усилия да я търсим. (Притчи 2:1–5) Четвъртото изискване е молитвата. Ако искрено молим Бога за мъдрост, той ще бъде щедър, когато ни я дава. (Яков 1:5) Нашите молитви за помощта на неговия дух няма да останат без отговор. И духът му ще ни даде възможност да открием съкровищата в Неговото Слово, които могат да ни помогнат при решаването на проблеми, при избягването на опасности и при вземането на мъдри решения. — Лука 11:13.

8. По какво ще се вижда, че наистина сме придобили божията мъдрост?

⁸ Както отбелязахме в 17 глава, мъдростта на Йехова е практическа. Затова ако наистина сме придобили божията мъдрост, тя ще се вижда в начина, по който се държим. Ученикът Яков описал плодовете на божията мъдрост с думите: „Мъдростта от горе е преди всичко целомъдрена, после миролюбива, разумна, готова да се подчини, пълна с милост и добри плодове, тя не прави предубедени разлики, не е лицемерна.“ (Яков 3:17, НС) Като обсъждаме всеки един от тези аспекти на божията мъдрост, можем да се запитаме лично: „Дали мъдростта от горе действа в моя живот?“

9. Какво означава да си целомъдрен, и защо е уместно целомъдрието да бъде посочено като първото качество на мъдростта?

⁹ „Преди всичко целомъдрена.“ Да бъдеш целомъдрен означава да си чист и неомърсен не само отвън, но и отвътре. Библията свързва мъдростта със сърцето, но  небесната мъдрост не може да влезе в едно сърце, което е омърсено от зли мисли, желания и подбуди. (Притчи 2:10; Матей 15:19, 20) Но ако сърцето ни е целомъдрено, дотолкова доколкото това е възможно за несъвършени хора, ще ‘се отклоняваме от зло и ще вършим добро’. (Псалм 37:27; Притчи 3:7) Нима не е уместно това, че целомъдрието е посочено като първата черта на мъдростта? Та как ще отразяваме истински другите аспекти на мъдростта от горе, ако не сме морално и духовно чисти?

10, 11. (а) Защо е важно да бъдем миролюбиви? (б) Как ще покажеш, че си миротворец, ако усетиш, че си засегнал събрат по вяра? (Виж също бележката под линия.)

¹⁰ „После миролюбива.“ Небесната мъдрост ни подтиква да търсим мир, който е един от плодовете на божия дух. (Галатяни 5:22) Ние се стремим да не разрушаваме „свръзката на мира“, която обединява хората на Йехова. (Ефесяни 4:3) Освен това полагаме максимални усилия да възстановим мира, когато той е нарушен. Защо е важно това? В Библията се казва: „Живейте в мир; и Бог[ът] на любовта и на мира ще бъде с вас.“ (2 Коринтяни 13:11) Следователно докато продължаваме да живеем миролюбиво, Богът на мира ще бъде с нас. Начинът, по който се отнасяме към събратята по вяра, се отразява пряко на нашите взаимоотношения с Йехова. Как можем да покажем, че сме миротворци? Да разгледаме един пример.

¹¹ Какво ще направиш, ако усещаш, че си засегнал събрат по вяра? Исус казал: „И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.“ (Матей 5:23, 24) Можеш да приложиш това напътствие, като поемеш инициативата да отидеш при брата си. С каква цел? ‘Да се помириш’ * с него. За тази цел може да е необходимо  да признаеш обидата, която той изпитва, а не да я отричаш. Ако отидеш при него с цел да възстановиш мира и поддържаш такава нагласа, вероятно недоразуменията могат да се изяснят, да се поднесат нежни извинения и да се прости. Когато поемеш инициативата да възстановиш мира, показваш, че си ръководен от божията мъдрост.

12, 13. (а) Какво е значението на думата, предадена като „разумна“ в Яков 3:17? (б) Как можем ние да покажем, че сме разумни?

¹² „Разумна.“ Какво означава да бъдеш разумен? Според библейските учени тази дума от гръцкия оригинал, която е предадена като „разумна“ в Яков 3:17, е трудна за  превод. Някои преводачи са използвали такива думи като „нежна“, „търпелива“ и „внимателна“. Буквалното ѝ значение е „отстъпчива“. Как можем да покажем, че този аспект на мъдростта от горе действа в нас?

¹³ „Вашата кротост [разумност — НС] да бъде позната на всичките човеци“ — се посочва във Филипяни 4:5. В друг превод се казва: „Имайте репутацията на разумни хора.“ („Новият завет на съвременен английски“ от Дж. Б. Филипс) Обърни внимание, че тук не става дума толкова за това как ние гледаме на себе си, а как ни виждат другите, каква репутация имаме. Разумният човек не настоява винаги на буквата на закона или да стане неговото. Вместо това той е готов да изслуша другите и когато е уместно, да отстъпи пред техните желания. Освен това той е нежен, не е груб или суров в отношенията си с другите. Макар че това е важно за всички християни, то е особено необходимо за онези, които служат като старейшини. Нежното отношение привлича и прави старейшините достъпни. (1 Солунци 2:7, 8) Ще бъде добре да се запитаме: „Дали имам репутацията на внимателна, отстъпчива и нежна личност?“

14. Как можем да покажем, че сме ‘готови да се подчиним’?

¹⁴ „Готова да се подчини.“ Гръцката дума, предадена с израза „готова да се подчини“, не се намира на друго място в Християнските гръцки писания. Според един учен тази дума „се използва често за военна дисциплина“. Тя предава мисълта за личност, която „се оставя да бъде убедена“ и „се подчинява“. Който е ръководен от мъдростта от горе, с готовност се подчинява на казаното в Писанията. За него не се говори, че щом си науми нещо, отказва да бъде повлиян от фактите, които му противоречат. По–скоро той е готов да се промени, когато му бъдат показани ясни библейски доказателства, че е заел неправилна позиция или е направил погрешни заключения. Дали другите мислят така за тебе?

15. Какво е милост, и защо е уместно това, че „милост“ и „добри плодове“ са споменати заедно в Яков 3:17?

¹⁵ „Пълна с милост и добри плодове.“ * Милостта е важна част от мъдростта от горе, защото за тази мъдрост се казва, че е „пълна с милост“. Обърни внимание, че „милост“ и „добри плодове“ са споменати заедно. И това е уместно, защото в Библията милостта много често означава активна загриженост за другите, състрадание, което дава богата реколта от милостиви дела. Един справочник определя милостта като „чувство на жал относно лошото положение на някого и опит да се направи нещо за подобрението му“. Следователно богоугодната мъдрост не е суха, безсърдечна или чисто умозрителна. Не, тя е отзивчива, радушна и чувствителна. Как можем да покажем, че сме пълни с милост?

16, 17. (а) Какво друго, освен любовта към Бога, ни подтиква да участваме в проповедната дейност, и защо? (б) Как можем да покажем, че сме пълни с милост?

¹⁶ Безспорно един от важните начини за това е споделянето на добрата новина за божието Царство с другите. Какво ни подбужда да вършим тази дейност? На първо място, любовта към Бога. Но ние също така сме подтиквани от милост, или състрадание, спрямо другите. (Матей 22:37–39) Много хора днес са „отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“. (Матей 9:36) Те са изоставени в духовно отношение и заслепени от фалшиви религиозни пастири. В резултат на това те не познават мъдрото ръководство, което се намира в божието Слово, нито благословиите, които Царството скоро ще донесе на тази земя. Така че като размишляваме за духовните нужди на хората край нас, искреното състрадание, което изпитваме, ни подтиква да правим всичко, което е по силите ни, за да им кажем за любещата цел на Йехова.

 ¹⁷ Още как можем да покажем, че сме пълни с милост? Припомни си притчата на Исус за самарянина, който намерил един човек, изоставен пребит и ограбен край пътя. Подтикнат от състрадание, самарянинът ‘показал милост’ — превързал раните на пострадалия и се погрижил за него. (Лука 10:29–37) Нима от това не става ясно, че милостта означава да оказваме практическа помощ на онези, които са в беда? Библията ни казва да „правим добро на всички, а най–вече — на своите по вяра“. (Галатяни 6:10, Ве) Да разгледаме някои възможности за това. Възрастен събрат по вяра може да се нуждае от превоз до събранията и обратно. Вдовица в сбора може да има нужда от помощ във връзка с ремонта на дома си. (Яков 1:27) Обезсърчен човек може да има нужда от ‘добра дума’, за да се ободри. (Притчи 12:25, СИ) Когато проявяваме милост по такъв начин, даваме доказателство, че мъдростта от горе действа в нас.

18. Какво ще се стремим да изкореним от сърцата си, ако сме ръководени от мъдростта от горе, и защо?

¹⁸ „Не прави предубедени разлики.“ Божията мъдрост е над расовите предразсъдъци и националната гордост. Ако бъдем ръководени от тази мъдрост, ще се стремим да изкореним от сърцата си всяка склонност да проявяваме пристрастие. (Яков 2:9) Ние не проявяваме предпочитание към някого въз основа на образование, финансови възможности или отговорности в сбора, нито гледаме отвисоко на някои събратя по вяра, колкото и ниско да изглежда тяхното положение. Ако Йехова е избрал тези хора, за да получат неговата любов, то ние непременно трябва да ги смятаме за достойни за нашата любов.

19, 20. (а) Какъв е произходът на гръцката дума за „лицемер“? (б) Как проявяваме „нелицемерно братолюбие“, и защо е важно това?

¹⁹ „Не е лицемерна.“ Гръцката дума за „лицемер“ може да означава „актьор, който играе роля“. В древността когато  играели в представления, гръцките и римските актьори носели големи маски. Затова гръцката дума за „лицемер“ започнала да означава човек, който се преструва или проявява двуличие. Този аспект на богоугодната мъдрост трябва да въздейства не само върху това как се отнасяме към събратята по вяра, но и върху това какво мислим за тях.

²⁰ Апостол Петър отбелязал, че това, че ‘сме се покорили на истината’, трябва да доведе до „нелицемерно братолюбие“. (1 Петър 1:22) Да, любовта ни към братята не трябва да бъде показна. Ние не се крием зад маска, нито играем роля, за да заблудим другите. Нашата обич трябва да бъде неподправена, искрена. Ако е такава, ще спечелим доверието на събратята си по вяра, защото те ще знаят, че сме това, което изглеждаме. Тази искреност подготвя пътя за открити и честни отношения между християните и ни помага да изградим атмосфера на доверие в сбора.

21, 22. (а) Как Соломон не успял да опази мъдростта? (б) Как можем ние да опазим мъдростта, и каква полза ще извлечем от това?

²¹ Божията мъдрост е дар от Йехова, който трябва да пазим. Соломон казал: „Сине мой, ... пази практическата мъдрост и мисловните способности.“ (Притчи 3:21, НС) За съжаление, самият Соломон не я опазил. Той останал мъдър, докато пазел сърцето си послушно. Но накрая многобройните му жени чужденки отвърнали сърцето му от чистото поклонение на Йехова. (3 Царе 11:1–8) Станалото със Соломон показва ясно, че познанието не носи полза, ако не е приложено правилно.

²² Как можем ние да опазим практическата мъдрост? Не само трябва да четем редовно Библията и основаните на нея издания, подготвени от ‘верния и разумен слуга’, но и да се стремим да прилагаме това, което научаваме. (Матей 24:45) Ние имаме пълно основание да прилагаме божията мъдрост. Това означава по–добър начин на живот днес. То ще ни даде и възможност ‘да се хванем здраво за истинския живот’ — животът в божия нов свят. (1 Тимотей 6:19, НС) И което е най–важното — развиването на мъдростта от горе ни приближава повече към източника на всяка мъдрост — Йехова Бог.