1. Как ни влияят обикновено случаите на несправедливост?

ЧРЕЗ измама възрастна вдовица е ограбена от дългогодишните си спестявания. Безпомощно бебе е изоставено от жестокосърдечната си майка. Мъж е в затвора за престъпление, което не е извършил. Как реагираш, когато научиш за такива случаи? Вероятно всеки един от тях те тревожи и това е разбираемо. Ние, хората, сме създадени със силно чувство за това какво е правилно и какво — погрешно. Когато бъде извършена несправедливост, сме възмутени. Искаме жертвата да получи обезщетение, а престъпникът — справедливо наказание. Ако това не стане, може да се питаме: ‘Нима Бог не вижда какво става? Защо не се намеси?’

2. Как Авакум реагирал на несправедливостите, и защо Йехова не го порицал за това?

² През цялата история верните служители на Йехова са задавали подобни въпроси. Например, пророкът Авакум се молел на Бога: „Защо ме караш да гледам такава ужасна несправедливост? Защо позволяваш насилието, беззаконието, престъпността и жестокостта да се ширят навсякъде?“ (Авакум 1:3, „Съвременен английски превод“) Йехова не порицал Авакум за смелото му запитване, защото именно Той поставил в хората представата за справедливост. Да, Йехова ни е благословил с малка част от своето безгранично чувство за справедливост.

3. Защо може да се каже, че Йехова е по–наясно с несправедливостта от нас?

³ Йехова не е безразличен спрямо несправедливостта. Той вижда какво става наоколо. Относно Ноевите дни Библията ни казва: „Видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите на  сърцето му въображаваха, беше постоянно само зло.“ (Битие 6:5) Помисли какво означава това изказване. Често нашият възглед за несправедливостта се основава на няколко случая, за които сме чули или с които сме се сблъскали лично. За разлика от това Йехова е наясно с несправедливостта в глобален мащаб. Той вижда всичко несправедливо! Нещо повече, той може да прозре склонностите на сърцето — поквареното мислене, което е зад несправедливите дела. — Йеремия 17:10.

4, 5. (а) Как Библията показва, че Йехова е загрижен за онези, които са пострадали от несправедливост? (б) Как Йехова лично е засегнат от несправедливостта?

⁴ Но Йехова прави нещо повече от това само да забелязва несправедливостите. Той е загрижен за онези, които са пострадали от несправедливост. Когато народът му понасял жестоко отношение от страна на враговете си, Йехова страдал ‘поради охканията им от ония, които ги угнетявали и притеснявали’. (Съдии 2:18) Може би ти е направило впечатление, че колкото повече някои хора се сблъскват с несправедливост, толкова повече загрубяват спрямо нея. Но с Йехова не е така! Той вижда несправедливостта в течение на около 6000 години, но омразата му към нея не е намаляла. Напротив, Библията ни уверява, че такива неща като „лъжлив език“, „ръце, които проливат невинна кръв“, и „неверен свидетел, който говори лъжа“, са отвратителни за Него. — Притчи 6:16–19.

⁵ Помисли също и за силните думи на неодобрение, които Йехова изрекъл срещу несправедливите водачи на Израил. „Не трябва ли вие да знаете правосъдието?“ — ги пита неговият вдъхновен пророк. След като описал по ярък начин как те злоупотребяват с властта си, Йехова предсказал какво ще стане с тези покварени мъже: „Ще извикат към ГОСПОДА, но няма да ги послуша и ще скрие лицето Си от тях в онова време, както и те вършиха зли дела.“ (Михей 3:1–4, Ве–2000) Какво отвращение изпитва Йехова към несправедливостта! Та нали той самият я понася лично! Хиляди години Сатан несправедливо го  укорява. (Притчи 27:11) Освен това Йехова бил засегнат от най–ужасяващия акт на несправедливост, когато неговият Син, който „грях не е сторил“, бил екзекутиран като престъпник. (1 Петър 2:22; Исаия 53:9) Ясно е, че Йехова нито е сляп за несправедливостите, нито е безразличен към нещастието на онези, които понасят несправедливост.

6. Как реагираме обикновено, когато се сблъскаме с несправедливост, и защо?

⁶ Но когато наблюдаваме несправедливост, или когато самите ние понасяме несправедливо отношение, за нас е естествено да реагираме бурно. Ние сме направени в божия образ, а несправедливостта е диаметрално противоположна на всичко, което Йехова представлява. (Битие 1:27) Тогава защо Бог позволява несправедливостите?

7. Опиши как спрямо върховенството на Йехова било отправено предизвикателство.

⁷ Отговорът на този въпрос е свързан с въпроса за божието върховенство. Както вече видяхме, Създателят има правото да управлява над земята и над всички онези, които живеят на нея. (Псалм 24:1; Откровение 4:11) Но в самото начало на човешката история към върховенството на Йехова било отправено предизвикателство. Как станало това? Йехова наредил на първия човек Адам да не яде от плода на едно определено дърво в градината, която била неговият райски дом. Какво щяло да стане, ако той не послуша тази заповед? „Непременно ще умреш“ — му казал Бог. (Битие 2:17) Божията заповед не създавала трудности за Адам или за съпругата му Ева. Въпреки това обаче Сатан убедил Ева, че Бог е неоснователно строг. Какво ли щяло да стане, ако тя яде от плода на дървото? Сатан казал на Ева без заобикалки: „Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.“ — Битие 3:1–5.

8. (а) Какво подсказал Сатан чрез своите думи към Ева? (б) Какво поставил под съмнение Сатан относно божието върховенство?

 ⁸ С думите си Сатан не само подсказал, че Йехова е скрил изключително важна информация от Ева, но също и че Бог я е излъгал. Сатан се постарал да хвърли съмнението така, че то да не падне върху факта, че Бог е Върховен владетел, а върху правилността, основателността и праведността на божието върховенство. С други думи, той твърдял, че Йехова не упражнява своето върховенство по праведен начин и в най–добрите интереси на своите поданици.

9. (а) Какви били последиците от непослушанието за Адам и Ева, и какви важни въпроси възникнали от това? (б) Защо Йехова просто не унищожил бунтовниците?

⁹ Впоследствие и Адам, и Ева проявили непокорство спрямо Йехова, като яли от плода на забраненото дърво. Тяхното непослушание било причината те да получат смъртното наказание, точно както бил постановил Бог. Лъжата на Сатан повдигнала някои важни въпроси. Дали Йехова наистина има правото да управлява човечеството, или човекът трябва да се управлява сам? Дали Йехова упражнява своето върховенство по най–добрия възможен начин? Йехова можел да използва всемогъщата си сила, за да унищожи бунтовниците веднага. Но повдигнатите въпроси се отнасяли за управлението на Бога, а не за неговата сила. Така че премахването на Адам, Ева и Сатан нямало да потвърди праведността на божието управление. Точно обратното, то можело дори да засили съмненията относно управлението на Бога. Единственият начин да се определи дали хората могат да се управляват успешно сами, независимо от Бога, било това да се остави времето да покаже.

10. Какво разкрива историята относно човешкото управление?

¹⁰ Какво показало времето? Хилядолетия наред хората експериментирали с различни форми на управление — автокрация, демокрация, социализъм и комунизъм. Всички те са обобщени чрез прямите думи на Библията: ‘Човек властва над човека за негова вреда.’  (Еклисиаст 8:9) Напълно основателно пророк Йеремия казал: „Зная добре, о Йехова, че пътят на човека, роден на земята, не му принадлежи; не принадлежи на човека, който ходи, дори да насочва стъпките си.“ — Йеремия 10:23, НС.

11. Защо Йехова позволил човешкият род да страда?

¹¹ Още от началото Йехова знаел, че независимото, самостоятелно човешко управление ще доведе до много страдания. Дали било несправедливо той да остави неизбежното да се случи? Съвсем не! Да онагледим с пример — представи си, че детето ти се нуждае от операция, за да бъде излекувано от застрашаващо живота заболяване. Ти съзнаваш, че операцията ще донесе известни страдания на малчугана и това те натъжава много. Но в същото време знаеш, че тази процедура ще даде на детето ти възможност после да се радва на по–добро здраве. Подобно на това Бог знаел — и дори предсказал, — че това, че позволява на хората да се управляват сами, ще донесе известни страдания и мъка. (Битие 3:16–19) Но също така знаел, че трайното и пълноценно облекчение ще настъпи само ако той позволи на всички хора да видят лошите плодове на бунта. По този начин спорният въпрос щял да бъде разрешен завинаги, вечно.

12. Какво обвинение отправил Сатан срещу хората, както се вижда от случая на Йов?

¹² Всичко това има и друга страна. Отправяйки предизвикателство спрямо правилността и праведността на божието управление, Сатан не само оклеветил Йехова във връзка с върховенството му, но също така оклеветил и божиите служители и тяхната морална безкомпромисност. Ето, обърни внимание на това, което Сатан казал на Йехова относно праведния мъж Йов: „Не си ли обградил  отвсякъде него и дома му, и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.“ — Йов 1:10, 11.

13. Какво показал Сатан чрез обвиненията си спрямо Йов, и как това се отнася за всички хора?

¹³ Сатан твърдял, че Йехова използва защитната си сила, за да купи предаността на Йов. От своя страна това означавало, че моралната безкомпромисност на Йов била просто лицемерна, че той се покланял на Бога само заради онова, което получавал в замяна. Сатан твърдял, че ако бъде лишен от божията благословия, дори и Йов ще прокълне своя Създател. Сатан знаел, че Йов * е „човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото“. Тогава ако Сатан успеел да сломи моралната безкомпромисност на Йов, какво щяло да говори това за останалите хора? Да, в действителност Сатан поставял под съмнение лоялността на всички онези, които искат да служат на Бога. Дори, разширявайки обхвата на спорния въпрос, Сатан казал на Йехова: ‘Всичко, каквото има човек [не само Йов], ще го даде за живота си.’ — Йов 1:8; 2:4.

14. Какво показва историята относно обвинението на Сатан срещу хората?

¹⁴ Историята показва, че много хора, подобно на Йов, са останали лоялни на Йехова при сблъсък с изпитания — точно обратното на това, което твърдял Сатан. Те радвали сърцето на Йехова с вярното си поведение и това дало възможност на Йехова да отговори на самохвалните укори на Сатан, че хората ще престанат да служат на Бога, когато са подложени на трудности. (Евреи 11:4–38) Да, онези, които имат правилна нагласа на сърцето, отказват да обърнат гръб на Бога. Дори и когато са затруднени  от смущаващи обстоятелства, те още повече уповават на Йехова да им даде силата да издържат. — 2 Коринтяни 4:7–10.

15. Какъв въпрос може да възникне относно миналите и бъдещите присъди от Бога?

¹⁵ Но Йехова проявява справедливост не само във връзка със спорния въпрос за върховенството и за моралната безкомпромисност на човека. В Библията се съдържа хроника на присъдите на Йехова над отделни хора и дори над цели народи. Също така там има пророчества за присъди, които той ще издаде в бъдеще. Защо можем да бъдем уверени, че Йехова е бил и ще бъде праведен в своите присъди?

16, 17. Кои примери показват, че хората притежават ограничено виждане, когато става дума за истинска справедливост?

¹⁶ Относно Йехова с основание може да се каже: „Всичките му пътища са справедливост.“ (Второзаконие 32:4, НС) Никой от нас не може да твърди това за себе си, защото твърде често нашият ограничен хоризонт замъглява виждането ни за това какво е правилно. Ето, например, Авраам. Той умолявал Бога да не разрушава Содом, въпреки че злото там било изобилно. Той попитал Йехова: „Ще погубиш ли праведния с нечестивия?“ (Битие 18:23–33) Разбира се, отговорът бил отрицателен. Едва когато праведният Лот и дъщерите му пристигнали на сигурно място в град Сигор, Йехова ‘излял сяра и огън’ върху Содом. (Битие 19:22–24) Когато обаче Бог проявил милост към хората от Ниневия, Йона ‘възнегодувал’. Тъй като вече бил съобщил за унищожението им, Йона щял да бъде доволен от това да ги види унищожени — въпреки че те се били разкаяли искрено. — Йона 3:10–4:1.

¹⁷ Йехова уверил Авраам, че проявата на справедливост от Негова страна включва не само унищожаването на злите, но и избавлението на праведните. От друга страна,  Йона трябвало да научи, че Йехова е милостив. Ако злите променят пътищата си, той е ‘готов да прощава’. (Псалм 86:5) За разлика от някои несигурни в себе си човеци, Йехова не издава неблагоприятна присъда само за да демонстрира сила, нито пък въздържа милостта си от страх да не би да го помислят за слаб. За него е характерно да проявява милост, винаги когато има основание за това. — Исаия 55:7; Езекиил 18:23.

18. Покажи чрез Библията, че Йехова не постъпва единствено въз основа на чувствата си.

¹⁸ Но Йехова не е заслепен от чувства. Когато народът му затънал в идолопоклонство, Той твърдо заявил: „Ще те съдя според постъпките ти и ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости. Окото Ми не ще те пощади, нито ще ти покажа милост, но ще възвърна върху тебе постъпките ти.“ (Езекиил 7:3, 4) Когато хората закоравят сърцата си в своя начин на постъпване, Йехова ги съди според това. Но неговата присъда се основава на здрави доказателства. Затова, когато до ушите му стигнали „силни оплаквания“ (НС) относно Содом и Гомор, Йехова казал: „Ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене.“ (Битие 18:20, 21) Колко благодарни можем да бъдем, че Йехова не е като много хора, които правят прибързани заключения, преди да знаят всички факти! Да, Йехова наистина е такъв, какъвто го описва Библията — „Бог на верността, у когото няма несправедливост“. — Второзаконие 32:4, НС.

19. Какво можем да правим, когато ни озадачават въпроси относно начина, по който Йехова проявява справедливостта си?

¹⁹ Библията не разглежда всеки въпрос относно действията на Йехова в миналото, нито осигурява всички подробности относно това как Йехова в бъдеще ще съди хората поотделно или като част от някоя група. Когато сме озадачени от такива повествования или пророчества в Библията, при които липсват подробности, можем да  проявяваме същата лоялност, каквато проявил пророк Михей, който писал: „Ще чакам Бога на спасението си.“ — Михей 7:7.

20, 21. Защо можем да бъдем уверени, че Йехова винаги ще постъпва по правилен начин?

²⁰ Можем да бъдем сигурни, че във всяка ситуация Йехова ще постъпи по правилен начин. Дори и когато хората сякаш не обръщат внимание на несправедливостта, Йехова обещава: „На Мен принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя.“ (Римляни 12:19, Ве) Ако ние проявим чакаща нагласа, ще се присъединим към твърдата увереност, изразена от апостол Павел: „Има ли несправедливост у Бога? Нека никога не стане така!“ — Римляни 9:14, НС.

²¹ Междувременно ние живеем в „усилни времена“. (2 Тимотей 3:1) Несправедливостта и ‘угнетенията’ са причина за много жестокости. (Еклисиаст 4:1) Но Йехова не се е променил. Той продължава да мрази несправедливостта и е много загрижен за нейните жертви. Ако останем лоялни на Йехова и на неговото върховенство, той ще ни даде силата да издържим до определеното от него време, когато той ще поправи всички несправедливости чрез управлението на своето Царство. — 1 Петър 5:6, 7.