Какво твърдят много учени? Много биолози и други учени смятат, че ДНК и нейните кодирани инструкции са дошли посредством случайни събития, продължаващи милиони години. Те казват, че не съществуват доказателства за замисъл в структурата на тази молекула, в информацията, която тя носи и предава, нито в начина, по който функционира.¹⁷

Какво казва Библията? Библията обяснява, че образуването на различните части на нашето тяло и дори времето на тяхното образуване зависят от записаното в една символична книга, произлизаща от Бога. Обърни внимание как цар Давид бил вдъхновен от Бога да опише нещата, казвайки за него: „Очите ти видяха моя зародиш и в твоята книга бяха записани всичките му части и дните на тяхното образуване, когато нито една от тях още не съществуваше.“ (Псалм 139:16)

Какво разкриват фактите? Ако теорията за еволюцията е вярна, би трябвало поне в разумна степен да изглежда възможно ДНК да се е появила вследствие на поредица от случайни събития. А ако е вярно записаното в Библията, ДНК трябва да осигури убедителни доказателства, че е плод на целенасочен, интелигентен замисъл.

Обяснена с прости думи, темата за ДНК е доста разбираема и интересна. Затова нека да направим още едно пътешествие във вътрешността на клетката. Този път обаче ще посетим човешка клетка. Представи си, че влизаш в  музей, в който можеш да видиш как работи една такава клетка. Целият музей представлява модел на обикновена човешка клетка, но увеличена около 13 000 000 пъти. Той е с размерите на огромна спортна зала, която може да побере приблизително 70 000 души.

Влизаш в музея и разглеждаш с благоговение това чудно място, пълно със странни форми и образувания. Почти в средата на клетката се намира ядрото — сфера, висока горе–долу колкото 20–етажна сграда. Решаваш да отидеш там.

Минаваш през една врата, намираща се във външната обвивка, или мембрана, на ядрото, и се оглеждаш. В това помещение главно има 46 хромозоми. Те са групирани в еднакви двойки и са с различна височина, но двойката, която е най–близо до тебе, е висока около 12 етажа (1). В средата на всяка хромозома има място на прищъпване, поради което тя прилича на свързани една с друга наденици, но е дебела колкото ствола на голямо дърво. Виждаш въжета, увити около моделите на хромозомите. Като се приближиш повече, забелязваш, че всяко въже е разделено от вертикални линии. Между тях има по–къси хоризонтални линии (2). Дали това са купове с книги? Не, това са външните страни на навивки, събрани плътно в колони. Издърпваш една от тях и тя се освобождава. Учудваш се, когато виждаш, че навивката е съставена от по–малки намотки (3), които също са подредени прилежно. В тези намотки се намира основният елемент на всичко това — нещо, наподобяващо дълго, дълго въже. Какво е то?

Нека просто да наречем тази част от модела на хромозомата въже. То е дебело около 2,6 сантиметра. Навито е плътно около макарички (4), които помагат за образуването на намотки в намотките. Тези намотки са прикрепени за нещо, служещо като опора, което ги държи на местата им. На един екран е обяснено, че въжето е намотано много ефективно. Ако размотаеш въжето на всеки модел на хромозомите и го опънеш, неговата дължина би била по–голяма от половината от обиколката на Земята! *

Една научна книга нарича това ефективно намотаване „изключително постижение на инженерството“.¹⁸ Дали предположението, че зад това постижение не стои никакъв инженер, ти звучи правдоподобно? Ако в този музей имаше голям склад с милиони артикули за продажба и всички те бяха толкова грижливо подредени, че лесно можеш да намериш онова, което ти трябва, би ли приел, че никой не е подредил това място? Разбира се, че не! Но този ред е сравнително просто постижение.

 Следващият надпис на екрана в музея те кани да вземеш част от въжето в ръцете си, за да го разгледаш по–отблизо (5). Когато го прекараш през пръстите си, забелязваш, че това не е обикновено въже. То се състои от две усукани една около друга нишки, които са свързани с малки пръчици, намиращи се на равни разстояния. Въжето е огънато спираловидно и прилича на вита стълба (6). Тогава ти осъзнаваш, че държиш модел на молекулата на ДНК — една от най–големите загадки на живота!

Грижливо навитата молекула на ДНК, заедно със своите макарички и опора, образува една хромозома. Стъпалата на стълбата са познати като базови двойки (7). Какво правят те? Защо е необходимо всичко това? На екрана се вижда опростено обяснение.

На екрана се обяснява, че за да разберем ДНК, трябва да знаем повече за тези стъпала, пръчиците, които свързват двете страни на стълбата. Представи си, че стълбата е разделена на две. От всяка страна стърчат части от стъпалата. Те са само четири вида. Учените ги нарекли А, Т, Г и Ц и се изненадали, когато открили, че начинът, по който са подредени тези букви, предава информация в кодиран вид.

Може би знаеш, че Морзовата азбука била измислена през XIX век, за да могат хората да общуват посредством телеграф. Тази азбука има само две „букви“ —  точка и тире. Въпреки това тя може да бъде използвана за изразяването на безброй думи или изречения. ДНК обаче има четирибуквен код. Редът, в който се появяват тези букви — А, Т, Г и Ц, — образува „думи“, наречени кодони. Кодоните са подредени в „абзаци“, наречени гени. Всеки ген съдържа средно 27 000 букви. Тези гени и дългите участъци между тях образуват „глави“ — отделните хромозоми. Нужни са 23 хромозоми, за да се получи завършена „книга“ — геномът, или цялата генетична информация за организма. *

Геномът би бил огромна книга. Колко информация би могъл да побере? Човешкият геном е съставен общо от около три милиарда базови двойки, или стъпала, от стълбата на ДНК.¹⁹ Представи си поредица от енциклопедии, чиито томове съдържат по повече от хиляда страници. Геномът би изпълнил 428 такива тома. С добавянето на второто копие, намиращо се във всяка клетка, томовете биха станали 856. Ако се налагаше да напишеш сам на машина или на компютър текста на генома, щеше да работиш на пълен работен ден без отпуска в продължение на около 80 години!

Разбира се, онова, което би постигнал след цялото това писане, не би ти донесло никаква полза. Как щеше да вкараш стотиците обемисти томове във всяка от своите 100 билиона (10¹⁴) миниатюрни клетки? Да съберем такова количество информация в толкова малко място далеч надминава нашите способности.

Един професор по молекулярна биология и компютърни науки отбелязва: „Един грам ДНК, който в сухо състояние би имал обем приблизително един кубичен сантиметър, може да съдържа толкова информация, колкото побират приблизително един билион (10¹²) компактдиска.“²⁰ Какво означава това? Спомни си, че ДНК съдържа гените — инструкциите за изграждане на уникалното човешко тяло. Всяка клетка има пълен комплект от инструкциите. ДНК е толкова наситена с информация, че само една чаена лъжичка от нея би могла да носи инструкциите за изграждането на около 350 пъти повече хора, отколкото живеят днес! ДНК, нужна за седемте милиарда души, живеещи понастоящем на земята, едва би покрила с тънък слой повърхността на чаената лъжичка.²¹

Въпреки напредъка в миниатюризацията нито едно направено от човека устройство за съхранение на информация не може да се доближи до такъв капацитет. Но компактдискът е много подходящо сравнение. Разгледай следното: Компактдискът може да ни прави впечатление със своята симетрична форма, блестяща повърхност и ефективен дизайн. Виждаме ясни доказателства, че е направен от интелигентни хора. Но какво става, когато го напълним с информация — не безполезни данни, а ясни, подробни напътствия за изграждането, поддържането и поправянето на сложни  машини? Тази информация не променя осезаемо теглото или размера на компактдиска. Тя обаче е неговата най–важна характеристика. Нима тези писмени инструкции не те убеждават, че са плод на интелигентен замисъл? Нима за записването им не е нужен автор?

Не е пресилено да сравним ДНК с компактдиск или книга. Всъщност една книга за генома отбелязва: „Да се смята, че геномът е книга, строго погледнато дори не е метафора. Това е самата истина. Книгата представлява цифрова информация ... Геномът също.“ Авторът добавя: „Геномът е много умна книга, защото при подходящи условия може сам да се копира и да се прочита.“²² Това разкрива друга важна характеристика на ДНК.

Докато стоиш в тишината, се чудиш дали ядрото на клетката наистина е толкова неподвижно, колкото е моделът му в музея. Тогава забелязваш друг екран. Над една стъклена витрина, съдържаща част от модел на ДНК, има надпис: „За демонстрация натисни бутона.“ Натискаш бутона и един глас обяснява: „ДНК има поне две много важни функции. Първата е наречена репликация. ДНК трябва да бъде копирана, така че всяка от новите клетки да разполага с пълно копие на същата генетична информация. Моля, наблюдавайте следната симулация.“

През врата в единия край на екрана се появява сложен на пръв поглед механизъм. Той всъщност представлява съвкупност от тясно свързани помежду си роботи. Механизмът отива до ДНК, прикрепва се към нея и започва да се движи подобно на влак, който следва релсите. Той се движи твърде бързо, за да можеш да видиш какво точно прави, но лесно можеш да забележиш, че след него има две цели въжета на ДНК вместо само едно.

Гласът обяснява: „Това е твърде опростено представяне на онова, което се  случва при репликацията на ДНК. Група от молекулни механизми, наречени ензими, се придвижват по ДНК, разделят я на две и след това използват всяка нишка като образец за направата на нова, допълваща нишка. Не можем да ви покажем всички участващи в процеса елементи, като например миниатюрното устройство, което върви пред репликиращия механизъм и прерязва едната страна на ДНК, за да може тя да се усуква хлабаво, вместо да се навива твърде стегнато. Не можем да ви покажем и как няколко пъти ДНК бива проверявана за грешки. Грешките биват откривани и поправяни с впечатляваща точност.“ (Виж диаграмата на  стр. 16 и 17.)

Гласът продължава: „Това, което можем да ви покажем ясно, е скоростта. Забелязахте ли с какво добро темпо се движи този робот? Истинският ензимен механизъм се движи по ‘релсите’ на ДНК със скорост от около 100 стъпала, или базови двойки, в секунда.²³ Ако ‘релсите’ бяха с размера на железопътни релси, този ‘локомотив’ би се движил със скорост, по–висока от 80 километра в час. В бактериите тези малки репликиращи механизми могат да се движат десет пъти по–бързо! В човешката клетка стотици репликиращи механизми започват работа на различни места по ‘релсите’ на ДНК. Те копират целия геном само за осем часа.“²⁴ (Виж блока „ Молекула, която може да бъде прочитана и копирана“ на стр. 20.)

Репликиращите роботи на ДНК напускат сцената. Появява се друг механизъм. Той също се движи по протежението на ДНК, но по–бавно. Виждаш въжето на ДНК да влиза през единия край на механизма и да излиза през другия непроменено. Но от отделен отвор на механизма се появява нова, единична нишка, приличаща на растяща опашка. Какво всъщност се случва?

Гласът отново обяснява: „Втората функция на ДНК е наречена транскрипция. ДНК никога не напуска безопасното си убежище в ядрото. Как тогава нейните гени — указанията за всички белтъци, които тялото произвежда — могат да бъдат прочетени и използвани? Този ензимен механизъм намира място в ДНК, където някой ген е бил задействан от химични сигнали, подадени към него извън клетъчното ядро. След това механизмът използва една молекула, наречена РНК (рибонуклеинова киселина), за да направи копие на този ген. РНК прилича много на единична нишка ДНК, но все пак е различна. Нейната функция е да взема информацията, кодирана в гените от ДНК. РНК взема информацията, докато е в ензимния механзъм, след което излиза от ядрото и се насочва към някоя от  рибозомите, където ще бъде използвана за изграждане на белтък.“

Докато гледаш демонстрацията, продължаваш да се учудваш. Музеят и уменията на онези, които са го проектирали и са конструирали неговите механизми, ти правят силно впечатление. Но какво би станало, ако цялото това място и всичките модели в него започнат да се движат, показвайки хилядите задачи, извършвани в човешката клетка по едно и също време? Само каква вдъхваща страхопочитание гледка би било това!

Осъзнаваш обаче, че всички тези процеси, осъществявани от сложни миниатюрни механизми, протичат дори в момента в твоите 100 билиона (10¹⁴) клетки! При прочитането на твоята ДНК се осигуряват инструкции за изграждането на стотиците хиляди различни белтъци, които съставят тялото ти. Точно сега твоята ДНК бива копирана и проверявана за грешки, за да може всяка нова клетка да разполага със свой комплект от инструкциите.

Нека отново си зададем въпроса откъде са дошли всички инструкции. Според  Библията тази „книга“ и записаното в нея произлизат от свръхчовешки Автор. Дали този извод е остарял и не е в съгласие с науката?

Помисли върху следното: Дали хората биха могли изобщо да построят музей, подобен на току–що описания? Дори и да се опитат, това би ги затруднило сериозно. Все още са известни много малко факти относно човешкия геном и начина, по който функционира. Учените се опитват да установят местоположението и предназначението на всички гени. А гените съставляват само малка част от нишката на ДНК. Тогава какво да кажем за дългите участъци, които не съдържат гени? Учените са ги нарекли „отпадъчна ДНК“, но напоследък започнаха да променят становището си. Тези участъци може би контролират как и до каква степен биват използвани гените. Но дори и учените да можеха да създадат пълен модел на ДНК и на механизмите, които я копират и проверяват за грешки, дали биха могли да го накарат да функционира като истинската ДНК?

 Малко преди смъртта си известният учен Ричард Файнман написал на една черна дъска следното: „Това, което не мога да създам, не го разбирам.“²⁵ Само колко е отрезвяващо неговото смирение, както и изказването му, което очевидно е вярно по отношение на ДНК. Учените не могат нито да създадат ДНК с всичките ѝ механизми за репликация и транскрипция, нито да разберат напълно нейния строеж и функции. Въпреки това някои казват, че знаят, че всичко се е появило посредством случайни събития. Дали фактите, които разгледа, наистина подкрепят подобно заключение?

Някои високообразовани хора смятат, че фактите доказват точно обратното. Например според Франсис Крик, учен, който допринесъл за откритието, че структурата на ДНК е във вид на двойна спирала, тази молекула е толкова сложно организирана, че не е възможно да се е появила случайно. Той предположил, че притежаващи интелект извънземни същества може да са изпратили ДНК на Земята, за да помогнат за възникването на живота.²⁶

Неотдавна видният философ Антъни Флю, който защитавал атеизма в продължение на 50 години, коренно променил мнението си. На 81–годишна възраст той започнал да споделя възгледа, че създаването на живота трябва да се дължи на намесата на някакъв интелект. Какво го накарало да промени становището си? Едно изследване на ДНК. Твърди се, че когато го попитали какво би станало, ако новият му начин на мислене бъде отхвърлен от учените, Флю отговорил: „Това би било много жалко. Целият ми живот е бил ръководен от принципа ... [да] следвам доказателствата, накъдето и да водят те.“²⁷

Какво мислиш? Накъде водят доказателствата? Представи си, че намираш компютърна зала в една фабрика. Компютърът ръководи сложна програма, която управлява всички дейности във фабриката. Нещо повече, тази програма постоянно изпраща инструкции за построяването и поддръжката на всяка машина във фабриката и прави свои копия, които впоследствие проверява за грешки. До какъв извод можеш да достигнеш, имайки предвид тези факти? Че компютърът и неговата програма вероятно са се направили сами или че са плод на целенасочен, интелигентен замисъл? В действителност фактите са съвсем красноречиви.