Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

1 ВЪПРОС

Как е възникнал животът?

Как е възникнал животът?

Дали като дете някога си задавал неочаквано на родителите си въпроса откъде идват бебетата? Ако е така, как реагираха те? В зависимост от възрастта ти и техния характер родителите ти може би са пренебрегнали въпроса или смутено са ти отговорили набързо. Или може да са ти разказали някаква измислена история, за която по–късно си разбрал, че не е вярна. Разбира се, за да може едно дете да бъде добре подготвено за живота като зрял човек и за брака, то в крайна сметка трябва да научи за удивителния процес на бременността и раждането.

Точно както много родители се чувстват неудобно да обсъждат въпроса откъде идват бебетата, някои учени изглежда се притесняват да обсъждат един дори още по–основен въпрос: „Откъде се е появил животът?“ Получаването на достоверен отговор на този въпрос може да окаже огромно влияние върху възгледа на човека за живота. И така, как е възникнал животът?

Оплодена човешка яйцеклетка, увеличена около 800 пъти

Какво твърдят много учени? Мнозина, които вярват в еволюцията, биха ти казали, че животът е започнал преди милиарди години на брега на древно приливно езеро или дълбоко в океана. Според тях в такова място химичните съединения се свързали спонтанно в подобни на мехури структури, образували сложни молекули и започнали да се възпроизвеждат. Те смятат, че животът на земята е произлязъл по случайност от една или повече от тези „прости“ първични клетки.

Други също толкова уважавани учени, които подкрепят еволюцията, не са съгласни с това твърдение. Според тях първите клетки, или поне основните им компоненти, са дошли на земята от открития космос. Защо? Защото въпреки старателните си усилия учените не са успели да докажат, че живот може да произлезе от неживи молекули. През 2008 г. професорът по биология Александр Менеж говорил за този проблем. Той казал, че през последните 50 години „никое емпирично доказателство не подкрепя хипотезите, че животът на Земята се е появил спонтанно от една молекулна супа, и забележителният напредък в научното познание не води до такъв извод“.1

Какво разкриват фактите? Отговорът на въпроса откъде идват бебетата е добре документиран и неоспорим. Живот може да произлезе само от вече съществуващ живот. Но дали наистина е възможно преди много години този основен закон да е бил нарушен? Може ли животът наистина да произлезе спонтанно от неживи химични съединения? Каква е вероятността да се случи такова нещо?

Изследователите са разбрали, че за да оцелее една клетка, трябва да работят заедно поне три вида сложни молекули — ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), РНК (рибонуклеинова киселина) и белтъци. Днес малко учени биха твърдели, че една цяла жива клетка може да се образува по случайност от смес от неживи химични съединения. Каква обаче е вероятността РНК или белтъците да са се появили случайно? *

Стенли Милър, 1953 г.

Много учени смятат, че животът би могъл да възникне по случайност, заради един експеримент, проведен за първи път през 1953 г. През тази година Стенли Милър успял да направи някои аминокиселини, химичните градивни блокове на белтъците, като пуснал електричество в смес от газове, за която смятал, че представя първичната атмосфера на Земята. След време аминокиселини бяха намерени и в един метеорит. Дали тези открития показват, че всички основни градивни блокове на живота биха могли лесно да възникнат по случайност?

Робърт Шапиро, заслужил професор по химия в Нюйоркския университет, казва: „Някои писатели предполагат, че всички градивни блокове на живота биха могли с лекота да бъдат създадени чрез експерименти като този на Милър и че са се съдържали в метеорити. Но това не е така.“2 *

Да разгледаме молекулата на РНК. Тя е съставена от по–малки молекули, наречени нуклеотиди. Нуклеотидът е молекула, която е различна от аминокиселините и е само малко по–сложна от тях. Шапиро казва, че „няма сведения нуклеотиди от какъвто и да било вид да са били произвеждани чрез експерименти с пропускане на електричество или чрез изследване на метеорити“.3 * Той отбелязва още, че вероятността една РНК молекула да се самовъзпроизведе, съчетавайки безразборно химични градивни блокове, „е толкова нищожна, че ако се случи веднъж някъде във видимата вселена, това би могло да се сметне за невероятен късмет“.4

За образуването на белтъци (2) е необходима РНК (1), но за производството на РНК са необходими белтъци. Как биха могли белтъците и РНК да се появят случайно, и то едновременно? Рибозомите (3) ще бъдат обсъдени във 2 част.

Какво да кажем за молекулите на белтъците? Те могат да бъдат изградени от 50 до няколко хиляди аминокиселини, свързани в строго определен ред. Обикновено белтъците в една „проста“ клетка съдържат по 200 аминокиселини. Освен това в тези клетки има хиляди различни видове белтъци. Вероятността дори един белтък, съдържащ само 100 аминокиселини, да се образува случайно на Земята се смята, че е около едно на един билиард (1015).

Ако за създаването на сложни молекули в лаборатория са необходими уменията на някой учен, дали много по–сложните молекули в клетката наистина биха могли да се появят случайно?

Изследователят Хуберт Йокей, който подкрепя учението за еволюцията, стига дори по–далеч. Той казва: „Не е възможно при възникването на живота първи да са били белтъците.“5 За образуването на белтъци е необходима РНК, но за производството на РНК са необходими белтъци. Какво да кажем, ако въпреки невероятно малкия шанс и белтъците, и РНК молекулите са се появили по случайност на едно и също място по едно и също време? Каква би била вероятността те да си сътрудничат така, че да образуват самовъзпроизвеждаща се и самоподдържаща се форма на живот? Карол Клиланд *, която е член на Института за астробиология на НАСА, казва: „Вероятността това да стане случайно (да се появи произволна смес от белтъци и РНК) изглежда астрономически малка. Но повечето изследователи като че ли са на мнение, че ако могат да обяснят независимото производство на белтъци и РНК при естествени първоначални условия, някак си ще стане ясно и взаимодействието между тях.“ Относно съвременните теории за начина, по който тези градивни блокове на живота биха могли да се появят случайно, тя казва: „Нито една от тях не ни осигурява удовлетворяващо обяснение как се е случило това.“6

Ако за създаването и програмирането на безжизнен робот е необходим интелигентен конструктор, какво е необходимо за създаването на една жива клетка и особено на цял човек?

Защо тези факти са от значение? Помисли за предизвикателството, с което се сблъскват изследователите, които смятат, че животът е възникнал случайно. Те са установили, че някои от аминокиселините, намерени в метеорита, се появяват и в живите клетки. С помощта на внимателно замислени и контролирани експерименти тези изследователи са успели да произведат други по–сложни молекули в своите лаборатории. В крайна сметка те се надяват да създадат всички необходими части, за да направят една „проста“ клетка. Тяхното положение може да се сравни с положението на учен, който взема намиращи се в природата елементи, превръща ги в стомана, пластмаса, силикон и проводници и създава робот. После програмира робота така, че да може да прави свои копия. Какво доказва той с това? В най–добрия случай доказва, че един интелигентен конструктор може да създаде впечатляваща машина.

По подобен начин, ако някога създадат клетка, учените биха постигнали нещо наистина удивително, но дали ще докажат, че клетката може да се появи случайно? Нима не биха доказали точно обратното?

Какво мислиш? До момента всички научни доказателства показват, че живот може да произлезе единствено от вече съществуващ живот. Да се смята, че дори една „проста“ жива клетка може да се появи случайно от неживи химически съединения, изисква огромна вяра.

Имайки предвид фактите, склонен ли си да проявиш такава вяра? Преди да отговориш на този въпрос, погледни по–отблизо устройството на клетката. Така ще можеш да прецениш дали теориите, които някои учени излагат по въпроса откъде се е появил животът, са разумни, или са толкова нереални, колкото приказките, които някои родители разказват на децата си за това откъде идват бебетата.

^ Вероятността ДНК да се е появила случайно ще бъде обсъдена в 3 част, която е озаглавена „Откъде са дошли инструкциите?“.

^ Професор Шапиро не вярва, че животът е бил създаден. Той смята, че животът се е появил случайно по начин, който още не е напълно разбран.

^ През 2009 г. учени от Манчестърския университет в Англия съобщили, че в своята лаборатория са направили няколко нуклеотида. Шапиро обаче казва за техния подход следното: „[Той] не отговаря на моя критерий за правдоподобен път към света на РНК.“

^ Карол Клиланд не е креационистка. Тя смята, че животът се е появил случайно по начин, който още не е напълно разбран.