Какво твърдят много учени? Всички живи клетки попадат в две главни категории — с ядро и без ядро. Човешките, животинските и растителните клетки имат ядро. Бактериалните клетки нямат. Клетките, които имат ядро, се наричат еукариотни, а онези, които нямат ядро, са познати като прокариотни. Тъй като прокариотните клетки не са толкова сложни, колкото еукариотните, много хора смятат, че животинските и растителните клетки трябва да са еволюирали от бактериалните.

Всъщност мнозина учат, че в продължение на милиони години някои „прости“  прокариотни клетки са погълнали други, но не са ги смлели. Вместо това, според теорията, лишената от разум „природа“ намерила начин не само да направи радикални промени във функцията на погълнатите клетки, но и да задържи приспособените клетки в клетката „домакин“ при нейното делене.⁹ *

Какво казва Библията? Библията казва, че животът на земята е плод на интелигентен замисъл. Забележи нейната ясна логика: „Понеже всеки дом е построен от някого, а онзи, който е построил всичко, е Бог.“ (Евреи 3:4) Друг библейски откъс казва за Бога: „Колко са многобройни твоите дела, Йехова! Направил си всички тях с мъдрост, земята е пълна с твоите творения. ... Движат се безброй животни, живи създания — малки и големи.“ (Псалм 104:24, 25)

Какво разкриват фактите? Напредъкът в микробиологията ни дава възможност да надникнем във вдъхващата страхопочитание вътрешност на най–простите познати днес живи прокариотни клетки. Еволюционистите поддържат теорията, че първите живи клетки трябва да са били горе–долу като тях.¹⁰

Ако теорията за еволюцията е вярна, тя би трябвало да осигури задоволително обяснение на въпроса как първата „проста“ клетка се е появила случайно. От друга страна, ако животът е бил създаден, трябва да има доказателства за изкусен замисъл дори в най–малките създания. Защо не разгледаш отблизо една прокариотна клетка? Докато правиш това, се запитай дали такава клетка би могла да възникне случайно.

За да разгледаш отблизо една прокариотна клетка, ще трябва да се смалиш до размер стотици пъти по–малък от точката в края на това изречение. Една здрава, еластична мембрана, която служи като ограда от тухли и хоросан около фабрика, не ти позволява да влезеш в клетката. Ще са нужни около 10 000 слоя от тази мембрана, за да се получи дебелината на лист хартия. Но клетъчната мембрана е далеч по–сложна от тухлената ограда. В кои отношения?

Подобно на ограда около фабрика мембраната на клетката предпазва съдържанието ѝ от потенциално опасни външни условия. Мембраната обаче не е плътна. Тя позволява на клетката „да диша“, пропускайки навътре или навън малки молекули, като например кислорода. Но мембраната спира някои по–сложни молекули, които биха могли да навредят на клетката, ако влязат в нея без нейното разрешение. Нещо повече, мембраната не позволява на полезните молекули да напуснат клетката. Как мембраната успява да постигне всичко това?

Помисли отново за фабриката. Тя може да има пазачи, които следят какви продукти влизат и излизат през портите на оградата. По подобен начин в клетъчната мембрана са вградени специални белтъчни молекули, които служат като порти и пазачи.

 Някои от тези белтъци (1) имат дупка по средата, която позволява само на определени видове молекули да преминават навътре в клетката или навън от нея. Други белтъци са отворени от едната страна на клетъчната мембрана (2) и са затворени от другата. Те разполагат с пристанище (3), което има подходяща за конкретно вещество форма. Когато това вещество дойде в пристанището, другият край на белтъка се отваря и го пуска през мембраната (4). Цялата тази дейност се извършва по повърхността дори и на най–простите клетки.

Представи си, че „пазачите“ са те пуснали да минеш и сега си вътре в клетката. Вътрешността на прокариотната клетка е изпълнена с водниста течност, богата на хранителни вещества, соли и други субстанции. Клетката използва тези суровини, за да произвежда всичко, което ѝ е необходимо. Но процесът не протича безразборно. Подобно на една ефективно ръководена фабрика клетката организира хиляди химични реакции, за да могат те да се проведат в определен ред и по установен график.

През по–голямата част от времето клетката произвежда белтъци. Как става това? Първо, виждаш как клетката прави около 20 различни основни градивни блока, наречени аминокиселини. Тези градивни блокове биват доставяни до рибозомите (5), които могат да бъдат сравнени с автоматизирани машини, чиято цел е да свързват аминокиселините в точно определен ред, за да произведат даден белтък. Точно както процесите в една фабрика могат да бъдат управлявани от централна компютърна програма, много от функциите на клетката са управлявани от „компютърна програма“, или код, позната като ДНК (6). Рибозомата получава от ДНК копие с подробни инструкции, които ѝ казват какъв белтък да произведе и как да го направи (7).

Онова, което става при производството на белтъците, е не по–малко удивително! Всеки от тях се нагъва в уникална триизмерна форма (8). Именно от тази форма зависи каква работа ще извършва белтъкът. * Представи си една производствена линия за сглобяване на двигатели. За да може двигателят да работи, всяка от частите му трябва да бъде точно конструирана. Подобно на това, ако не е  конструиран прецизно и не е нагънат в точно определената форма, белтъкът няма да може да функционира правилно и дори може да навреди на клетката.

Как белтъкът намира пътя от мястото, където е произведен, до мястото, на което е необходим? Всеки белтък, произведен от клетката, има вграден „етикет с адрес“, който гарантира, че белтъкът ще бъде доставен там, където е необходим. Въпреки че всяка минута биват произвеждани и доставяни хиляди белтъци, всеки един от тях пристига на правилното място.

Защо тези факти са от значение? Сложните молекули в най–простото живо същество не могат да се възпроизведат сами. Извън клетката те се разпадат, а вътре в нея не могат да се възпроизвеждат без помощта на други сложни молекули. Например ензимите са необходими за производството на специални енергийни молекули, наречени аденозинтрифосфат (АТФ), но енергията от АТФ е необходима за производството на ензими. По подобен начин ДНК (тази молекула е обсъдена в 3 част от брошурата) е необходима за образуването на ензими, но ензимите са необходими за образуването на ДНК. Също така други белтъци могат  да бъдат направени само от клетката, но клетката може да бъде направена само с помощта на белтъци. *

Микробиологът Раду Попа не е съгласен с библейското повествование за сътворението. Въпреки това през 2004 г. той задал въпроса: „Как природата може да създаде живот, щом ние се провалихме, макар и да контролирахме всички експериментални условия?“¹³ Той казал също: „Механизмите, нужни за функционирането на живата клетка, са толкова сложни, че изглежда невъзможно те да се появят едновременно по случайност.“¹⁴

Какво мислиш? Теорията за еволюцията се опитва да обясни произхода на живота на земята без нуждата от божествена намеса. Но колкото повече неща учените откриват за живота, толкова по–малка изглежда вероятността той да е възникнал случайно. За да заобиколят този проблем, някои еволюционисти биха искали да разграничат теорията за еволюцията от въпроса за произхода на живота. Дали обаче това ти звучи разумно?

Теорията за еволюцията се основава на представата, че дълга поредица от щастливи случайности е причинила възникването на живота. След това тя предполага, че друг низ от случайности е довел до забележителното разнообразие и сложност на всички живи същества. Но ако основата на теорията липсва, какво би станало с другите теории, които са изградени върху нея? Точно както един небостъргач, построен без основи, би се срутил, теория за еволюцията, която не може да обясни произхода на живота, също би рухнала.

След краткия преглед на структурата и функционирането на една „проста“ клетка какво виждаш — доказателство за множество случайни събития или свидетелство за великолепен замисъл? Ако все още имаш някакви съмнения, погледни по–отблизо „основната програма“, която контролира функционирането на всички клетки.