Какво твърдят много учени? Мнозина представят нещата така, сякаш фосилите, или палеонтологичните находки, подкрепят теорията за общия произход на живота. Те твърдят също, че всички живи организми трябва да са еволюирали от общ прародител, тъй като използват подобен „компютърен език“, или ДНК.

Какво казва Библията? В книгата Битие е записано, че растенията, морските създания, движещите се по земята животни и птиците били създадени „според вида им“. (Битие 1:12, 20–25) Това описание допуска изменения в рамките на „вида“, но предполага, че между различните видове има установени граници. Библейският разказ за сътворението също така ни кара да очакваме, че намерените сред фосилите нови групи създания би трябвало да са се появили внезапно и в напълно развита форма.

Какво разкриват фактите? Дали доказателствата подкрепят библейското описание на събитията, или Дарвин е бил прав? Какво разкриват находките, намерени през последните 150 години?

През последните години учените успяха да сравнят генетичните кодове на десетки различни едноклетъчни организми, както и на някои растения и животни. Те смятаха, че тези сравнения ще потвърдят представената от Дарвин теория за разклоняващото се „дърво на живота“. Това обаче не се случи.

Какво разкриха изследванията? През 1999 г. биологът Малкълм Гордън писал: „Живите организми явно имат много прародители. Изглежда основата на общото дърво на живота не представлява един–единствен корен.“ Съществуват ли доказателства, че всички основни клони на „дървото на живота“ произлизат от един ствол, както смятал Дарвин? Гордън продължава: „Традиционният вариант на теорията  за общия произход очевидно не е приложим за царствата, които познаваме днес. Вероятно той не е приложим за много, ако не и за всички типове, и е възможно да не е приложим също за много класове в типовете.“²⁹ *

Последните изследвания продължават да противоречат на Дарвиновата теория за общия произход. Например през 2009 г. в една статия от списание „Ню Сайънтист“ бяха цитирани думите на еволюциониста Ерик Батест: „Нямаме абсолютно никакви доказателства, че дървото на живота е реалност.“³⁰ В същата статия беше цитирано и изказването на биолога еволюционист Майкъл Роуз: „Както знаем всички, дървото на живота е погребано. Не е толкова лесно обаче да приемем, че трябва да променим целия си възглед относно биологията.“³¹ *

Много учени посочват палеонтологичните находки в подкрепа на идеята за общия произход на живота. Например според тях фосилите доказват твърдението, че рибите са се превърнали в земноводни, а влечугите — в бозайници. Какво обаче разкриват находките в действителност?

Палеонтологът еволюционист Дейвид Рауп казва: „Вместо да откриват постепенно развиващи се форми на живот, геолозите от времето на Дарвин и от нашето време всъщност откриват непоследователни находки. Видовете се появяват съвсем неочаквано, променят се малко или изобщо не се променят през периода на своето съществуване, след което внезапно изчезват.“³²

В действителност по–голямата част от фосилите показва стабилност сред различните групи организми през големи отрязъци от време. Находките не доказват тяхното еволюиране от една група в друга. Организми с уникален план на устройство се появяват внезапно. Появяват се внезапно и нови белези. Например прилепи с ехолокационна система се появяват без видима връзка с по–примитивен прародител.

Всъщност повече от половината от всички основни разделения в животинския свят изглежда са се появили през сравнително кратък период. Поради внезапното появяване на много нови и различни форми на живот сред палеонтологичните находки учените наричат този период „камбрийски взрив“. Кога е бил камбрийският период?

Да приемем, че изчисленията на изследователите са точни. В такъв случай историята на Земята може да бъде представена с линия на времето, която се простира по дължината на футболно игрище (1). В този мащаб ще е нужно да изминеш около седем осми от терена, преди да стигнеш до мястото, което палеонтолозите наричат камбрийски период (2). Фосилите показват, че основните разделения в животинския свят са възникнали през един малък дял от този период. Колко внезапно са се появили те? Като ходиш по футболното игрище, всички тези различни създания идват на бял свят в разстояние на по–малко от една крачка!

Относително внезапното появяване на тези разнообразни форми на живот кара някои изследователи еволюционисти да поставят под въпрос традиционния вариант на Дарвиновата теория. Например в едно интервю през 2008 г. биологът еволюционист Стюарт Нюман обсъдил  необходимостта от нова теория за еволюцията, която би могла да обясни внезапното появяване на нови форми на живот. Той казал: „Смятам, че Дарвиновата теория, която бива използвана, за да обясни всички еволюционни промени, ще бъде разглеждана просто като една от различните теории, може би дори не като най–важната, що се отнася до разбирането на макроеволюцията — еволюцията на основните промени в анатомичното устройство.“³³

Какво да кажем тогава за фосилите, които биват използвани в подкрепа на идеята, че рибите са се изменили в земноводни и влечугите — в бозайници? Дали те осигуряват солидни доказателства за процеса на еволюцията? При по–внимателното им разглеждане стават явни няколко проблема.

Първо, относителният размер на животните, поставяни в поредицата от влечуги до бозайници, понякога бива представян погрешно в учебниците. Вместо да са близки по размер, някои от животните в поредицата са огромни, докато други са малки.

Второ, по–сериозно предизвикателство се оказва липсата на доказателства, че между тези животни има някаква родствена връзка. Според изследователите отделните екземпляри, поставяни в поредицата, често са разделени от периоди, продължаващи милиони години. По отношение на времето, разделящо много от тези фосили, зоологът Хенри Джий казва: „Промеждутъците от време, които разделят фосилите, са толкова огромни, че не можем да кажем нищо определено за възможната им родствена връзка с общ прародител.“³⁴ *

Относно фосилите на риби и земноводни биологът Малкълм Гордън казва, че намерените находки представляват само малка, „вероятно доста непредставителна извадка от биоразнообразието, което съществувало в тези групи по онова  време“. Той продължава: „Няма как да разберем до каква степен тези различни организми са били свързани с по–сложни видове от по–късни времена, ако изобщо е било така, или какви може да са били връзките между самите тях.“³⁵ *

Една статия, публикувана в списание „Нешънъл Джиографик“ през 2004 г., сравнила палеонтологичните находки с „филм за еволюцията, в който 999 на всеки 1000 кадъра са били изгубени при монтажа“.³⁶ Помисли какво означава това сравнение.

Представи си, че намериш 100 кадъра от игрален филм, който първоначално е бил съставен от 100 000 кадъра. Как би определил какъв е сюжетът на филма? Може да имаш някаква предварителна идея, но какво да кажем, ако само 5 от всички 100 кадъра, които си намерил, могат да бъдат подредени по начин, който подкрепя предпочитания от тебе сюжет, докато останалите 95 кадъра разкриват много по–различна история? Дали заради петте кадъра ще бъде разумно да приемеш, че твоята предварителна идея за филма е била правилна? Не е ли възможно да си подредил кадрите така, че да съответстват на твоята теория? Нима не би било по–разумно да позволиш на останалите 95 кадъра да оформят мнението ти?

Как този пример се свързва с начина, по който еволюционистите гледат на палеонтологичните находки? Години наред изследователите не признаваха, че по–голямата част от фосилите — 95–те кадъра от филма — показват, че с течение на времето видовете са се променяли съвсем малко. Защо никой не говори за тези важни доказателства? Авторът Ричард Морис казва: „Очевидно палеонтолозите бяха възприели ортодоксалната идея за постепенните еволюционни изменения и се придържаха към нея дори когато  откриваха факти, доказващи обратното. Те се опитваха да тълкуват палеонтологичните доказателства въз основа на установени еволюционни идеи.“³⁷

Какво да кажем за еволюционистите днес? Възможно ли е те да продължават да подреждат фосилите в определен ред не защото подобна последователност е подкрепена от повечето палеонтологични и генетични доказателства, а защото това е в съгласие с установените понастоящем еволюционни идеи? *

Какво мислиш? Кое заключение отговаря най–точно на доказателствата? Разгледай фактите, които обсъдихме дотук:

• Първата форма на живот на земята не е била „проста“.

• Шансовете дори компонентите на която и да било клетка да се появят случайно са астрономически малки.

• ДНК — „компютърната програма“, или кодът, който управлява функциите на клетката — е невероятно сложна и е доказателство за съществуването на интелект, който далеч превъзхожда всяка направена от хората програма или система за съхранение на информация.

• Изследванията на гените показват, че живите организми не произлизат от общ прародител. В допълнение на това основните групи животни се появяват внезапно сред палеонтологичните находки.

Имайки предвид тези факти, смяташ ли за разумно заключението, че доказателствата са в хармония с библейското обяснение за произхода на живота? Мнозина обаче твърдят, че науката е в противоречие с голяма част от записаното в Библията относно сътворението. Дали това е вярно? Какво в действителност казва Библията?