ПРЕДСТАВИ си, че някой ти дава много специален подарък. Как ще реагираш? — Дали просто ще благодариш и след това ще забравиш напълно за този, който ти го е дал? Или може би ще помниш както него, така и онова, което е направил за тебе? —

Йехова Бог ни е дал чудесен подарък. Той изпратил своя Син на земята, за да умре за нас. Знаеш ли защо Исус трябвало да умре за нас? — Това е много важен въпрос, отговора на който трябва да разберем.

Както научихме от 23 глава, Адам съгрешил, когато нарушил съвършения закон на Бога. А ние сме получили греха от Адам, нашият общ прародител. Тогава от какво се нуждаем според тебе? — Образно казано, ние се нуждаем от нов баща, някой, който е останал съвършен през целия си живот на земята. Кой мислиш, че може да е такъв баща за нас? — Исус.

Йехова изпратил Исус на земята, за да ни стане като баща вместо Адам. Библията казва: „Първият човек Адам „стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух.“ Кой бил първият Адам? — Това бил човекът, който Бог създал от пръстта на земята. А кой е вторият Адам? — Това е Исус. Библията го показва с думите: „Първият човек [Адам] е от земята, пръстен; вторият човек [Исус] е от небето.“ — 1 Коринтяни 15:45, 47; Битие 2:7.

Тъй като Бог взел от небето живота на Исус и го поставил в жената Мария, Исус не наследил греха от Адам. Затова  той бил съвършен човек. (Лука 1:30–35) Поради същата причина, когато Исус се родил, един ангел казал на пастирите: „Днес ви се роди ... Спасител.“ (Лука 2:11) Но какво трябвало да направи първо малкият Исус, за да бъде наш Спасител? — Той трябвало да порасне и да стане зрял човек, какъвто бил Адам. Тогава Исус можел да стане ‘вторият Адам’.

Нашият Спасител Исус ще стане също наш „Вечен баща“. Той е наречен така в Библията. (Исаия 9:6, 7, НС) Да, съвършеният Исус може да ни стане баща вместо Адам, който, след като съгрешил, станал несъвършен. По този начин ние можем да изберем за свой баща ‘втория Адам’. Разбира се, самият Исус е Син на Йехова Бог.

Като учим за Исус, ние можем да го приемем за свой Спасител. Спомняш ли си от какво трябва да бъдем спасени? — От греха и смъртта, които сме наследили от Адам. Съвършеният живот като зрял човек, който Исус пожертвал, или от който се отказал заради нас, се нарича откуп. Йехова осигурил откупа, за да може да ни бъдат простени греховете. — Матей 20:28; Римляни 5:8; 6:23.

Без съмнение ние не искаме да забравим онова, което Бог и неговият Син са направили за нас, нали? — Исус показал на последователите си един специален  начин, който може да ни помогне да помним онова, което той направил. Нека да поговорим за това.

Представи си, че се намираш в стаята, разположена на горния етаж на една къща в Йерусалим. Вечер е. Исус и апостолите му са се настанили около масата. На масата има печено агне, хляб и червено вино. Те имат специална вечеря. Знаеш ли защо? —

Тази вечеря трябва да им напомни за онова, което Йехова бил направил преди стотици години, когато израилтяните, неговият народ, били роби в Египет. Тогава Йехова казал на израилтяните:  ‘Убийте по едно агне за всяко семейство и намажете с кръвта му стълбовете и горния праг на вратата на дома си. След това влезте в дома си и яжте агнето.’

Израилтяните направили така. През същата нощ един Божи ангел минал през Египет. В повечето къщи той убил първородното дете. Но когато видел кръвта от агнето по стълбовете и горния праг на някоя врата, подминавал къщата. В тези къщи не умряло нито едно дете. Фараонът, царят на Египет, бил ужасѐн от онова, което сторил ангелът на Йехова. Затова казал на израилтяните: ‘Свободни сте. Напуснете Египет!’ Тогава те натоварили своите камили и магарета и си тръгнали.

Йехова не искал израилтяните да забравят как ги е освободил. Затова им казал: ‘Веднъж в годината трябва да ядете вечеря като тази, която ядохте снощи.’ Те нарекли тази специална вечеря пасха. През тази нощ Божият ангел ‘подминал’ къщите, белязани с кръв. — Изход 12:1–13, 24–27, 31.

Исус и апостолите му мислят за това, докато ядат пасхата. После Исус прави нещо много важно. Но преди това той отпраща неверния апостол Юда. Тогава Исус взема от останалия хляб, казва молитва, разчупва го и го подава на учениците си. „Вземете, яжте“ — казва той. След това продължава: ‘Хлябът символизира моето тяло, което ще дам, когато умра за вас.’

След това Исус взема една чаша с червено вино. След още една молитва на благодарност той я подава на учениците и казва: „Пийте от нея всички!“ После добавя: ‘Това вино символизира моята кръв. Скоро ще пролея кръвта си, за да ви освободя от греховете ви. Продължавайте да правите това за мое възпоменание.’ — Матей 26:26–28; 1 Коринтяни 11:23–26.

 Забеляза ли, че Исус казал на учениците да продължават да правят това за негово възпоменание? — Те вече нямало да ядат пасхата. Вместо това веднъж годишно щели да имат тази специална вечеря, за да си припомнят за Исус и неговата смърт. Тази вечеря се нарича Вечерята на Господаря. Днес често я наричаме Възпоменанието. Защо? — Защото ни припомня какво са направили за нас Исус и неговият Баща, Йехова Бог.

Хлябът трябва да ни накара да помислим за тялото на Исус. Той бил готов да пожертва това тяло, за да можем ние да живеем вечно. А какво да кажем за червеното вино? — То трябва да ни напомня за стойността на Исусовата кръв. Тя е по–ценна от кръвта на пасхалното агне в Египет. Знаеш ли защо? — Библията казва, че кръвта на Исус може да ни донесе прошка на греховете. И когато ни бъдат простени всички грехове, няма вече да се разболяваме, няма да остаряваме и да умираме. Трябва да мислим за това, когато присъстваме на Възпоменанието.

Дали всеки трябва да яде от хляба и да пие от виното на Възпоменанието? — Исус казал на онези, които вземат от тях: ‘Ще участвате в моето царство и ще седите на престоли с мене в небето.’ (Лука 22:19, 20, 30) Това означавало, че те ще отидат в небето, за да бъдат царе с Исус. Следователно само онези, които имат надеждата да управляват с Исус в небето, трябва да вземат от хляба и виното.

Но дори тези, които не ядат от хляба и не пият от виното, трябва да присъстват на Възпоменанието. Знаеш ли защо? — Защото Исус дал живота си и за нас. Като присъстваме на Възпоменанието, показваме, че не сме забравили за това. Ние помним чудесния подарък от Бога.