ДАЛИ някога някой ти е направил нещо лошо? — Дали те е наранил, или ти е казал нещо нелюбезно? — Трябва ли да се отнасяш към него по същия нелюбезен начин, по който се е отнесъл той към тебе? —

Ако бъдат наранени от някого, много хора са склонни също да наранят този човек, за да му го върнат. Но Исус учел, че трябва да прощаваме на онези, които постъпват зле към нас. (Матей 6:12) Ами ако някой е нелюбезен към нас много пъти? Колко пъти трябва да му прощаваме? —

Точно това искал да знае и Петър. Затова един ден попитал Исус: ‘Трябва ли да му прощавам до седем пъти?’ Но седем пъти не са достатъчни. Исус казал: ‘Трябва да прощаваш седемдесет и седем пъти’, ако някой сгреши срещу тебе в толкова много случаи.

Това е много! Та ние дори няма да запомним толкова много грешки или лоши постъпки, които някой е направил спрямо нас, нали? Това казвал и Исус: не бива да се опитваме да запомним колко пъти са сгрешили другите спрямо нас. Ако ни помолят да им простим, трябва да го направим.

Исус искал да покаже на учениците си колко е важно да прощават. Затова след като отговорил на  въпроса на Петър, той разказал на учениците си една история. Искаш ли да я чуеш? —

Имало някога един цар, който бил много добър. Той дори давал пари на заем на своите слуги, когато се нуждаели от помощ. Но един ден царят поискал от слугите, които му дължали пари, да му ги върнат. Пред него бил доведен един слуга, който му дължал 60 милиона денария. Това са много пари!

 Но слугата бил похарчил всичките пари на царя и не можел да му ги върне. Затова царят наредил слугата да бъде продаден. Той наредил да бъдат продадени и жена му и децата му, и всичко, което притежавал. Така, чрез тази продажба, царят щял да получи обратно парите си. Как според тебе се почувствал слугата? —

Той паднал на колене пред царя и казал: ‘Моля те, дай ми още време и ще ти върна всичко, което ти дължа.’ Какво щеше да направиш, ако ти беше на мястото на царя? — Царят се смилил над слугата си и му простил. Той казал на слугата, че не трябва да му връща парите, нито една монета от тях. Несъмнено слугата бил много щастлив!

Но какво направил той след това? Отишъл при един друг слуга, който му дължал само сто денария. Хванал го за врата, започнал да го души и му казал: ‘Върни ми стоте денария, които ми дължиш!’ Можеш ли да си представиш, че някой би постъпил така, особено след като царят му простил толкова голям дълг? —

Слугата, който дължал само сто денария, бил беден. Той не можел веднага да върне парите. Затова паднал в краката на своя съслуга и казал: ‘Моля те, дай ми още време и ще ти върна всичко, което ти дължа.’ Трябвало ли мъжът да даде още време на своя съслуга? — Какво щеше да направиш ти? —

Този човек не бил толкова добър, колкото царя. Той искал парите си веднага. И тъй като другият слуга не можел да му ги даде, той го хвърлил в затвора. Другите слуги видели всичко, което се случило, и не били доволни. Те изпитвали съжаление към слугата, който бил в затвора. Затова отишли при царя и му разказали.

На царя изобщо не му харесало онова, което се било случило. Той много се ядосал на слугата, който не искал да  прости. Затова го извикал и му казал: ‘Ти си лош слуга. Не ти ли простих онова, което ми дължеше? Не трябваше ли и ти да простиш на своя съслуга?’

Слугата, който не искал да прости, трябвало да научи един урок от добрия цар. Но не научил нищо. Затова царят наредил този слуга да бъде хвърлен в затвора, докато не изплати шейсетте милиона денария. И разбира се, в затвора не можел никога да спечели парите, които дължал на царя. Следователно щял да остане там до края на живота си.

Когато завършил разказа си, Исус казал на своите последователи: „Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.“ — Матей 18:21–35.

Трябва да знаеш, че всички ние дължим много на Бога. Всъщност животът, който притежаваме, идва от Бога! Така  че в сравнение с онова, което ние дължим на Бога, другите хора ни дължат малко. Онова, което те ни дължат, е като стоте денария, които единият слуга дължал на другия. Но онова, което ние дължим на Бога, поради лошите неща, които правим, е като шейсетте милиона денария, които слугата дължал на царя.

Бог е много добър. Дори да сме извършили лоши неща, той ни прощава. Не ни кара да си платим, като ни отнеме живота завинаги. Но това е урокът, който трябва да запомним: Бог ни прощава само ако ние прощаваме на хората, които правят грешки спрямо нас. Това е нещо, за което трябва да помислим, нали? —

Следователно, ако някой постъпи нелюбезно с тебе, но след това каже, че съжалява, какво ще направиш? Ще му простиш ли? — Ами ако се случи много пъти? Ще му простиш ли отново? —

Ако ние сме на мястото на онзи, който моли за прошка, ще искаме другият човек да ни прости, нали? — Затова трябва да направим същото за него. Трябва не само да кажем, че му прощаваме, но наистина да му простим от сърце. Когато правим така, показваме, че наистина искаме да бъдем последователи на великия учител.