ВСИЧКИ искаме да бъдем щастливи, нали? — Но не са много хората, които наистина са щастливи. Знаеш ли защо? — Защото не са научили каква е тайната на щастието. Те мислят, че като придобиват много материални неща, ще бъдат щастливи. Но когато получат тези неща, щастието им не е трайно.

В това се състои важната тайна. Великият учител казал: „Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ (Деяния 20:35, НС) Следователно как можем да бъдем щастливи? — Като даваме на другите и като правим различни неща за тях. Знаеш ли това? —

Нека помислим малко повече по този въпрос. Дали Исус казал, че когато получи подарък, човек няма да се радва? — Не, той не казал това. Ти обичаш да получаваш подаръци,  нали? — Всеки обича. Ние се радваме, когато получаваме хубави неща.

Но Исус казал, че когато даваме, изпитваме още по–голяма радост. Тогава кой според тебе е дал най–много неща на хората? — Да, това е Йехова Бог.

Библията казва, че Бог „дава на всички и живот, и дишане, и всичко“. Той ни дава дъжда и слънцето, така че растенията да могат да растат и ние да имаме какво да ядем. (Деяния 14:17; 17:25) Нищо чудно, че Библията нарича Йехова „щастливия Бог“! (1 Тимотей 1:11, НС) Даването на другите е едно от нещата, които носят щастие на Бога. Когато ние даваме, това носи щастие и на нас.

Но какво можем да дадем на другите? Как мислиш? — Понякога подаръкът струва пари. Ако е подарък, който вземаш от магазина, трябва да платиш за него. Затова, ако искаш да направиш такъв подарък, може да спестяваш пари, докато събереш достатъчно, за да купиш подаръка.

Но не всички подаръци трябва да бъдат купени. Например чаша вода в един горещ ден е нещо много освежаващо! Ако дадеш този подарък на някой, който е жаден, можеш да изпиташ щастието от даването.

Някой ден с майка ти може да правите сладки. Това би било приятно. Но какво можеш да направиш с няколко от тези сладки, така че да изпиташ по–голяма радост, отколкото ако ги изядеш всичките? — Можеш да подариш няколко сладки на някой приятел. Искаш ли да направиш това някой път? —

 Великият учител и неговите апостоли познавали щастието от даването. Знаеш ли какво давали те на другите хора? — Това било най–доброто нещо на света! Те знаели истината за Бога и с радост споделяли тази добра новина с другите. Те правели това, без да вземат пари от тях.

Един ден апостол Павел и неговият добър приятел, ученикът Лука, срещнали една жена, която също искала да изпита щастието от даването. Те я срещнали край една река. Павел и Лука отишли там, защото чули, че това е място за молитва. И наистина, когато отишли, видели няколко жени да се молят.

Павел започнал да казва на тези жени добрата новина за Йехова Бог и неговото Царство. Едната от тях се казвала Лидия и слушала особено внимателно. След това Лидия искала да направи нещо, за да покаже, че наистина харесва добрата новина, която чула. Затова подканила Павел и Лука: „Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете.“ Тя ги накарала да отидат в дома ѝ. — Деяния 16:13–15, Ве.

Лидия се радвала много, че тези служители на Бога били в дома ѝ. Тя ги обикнала, защото ѝ помогнали да научи за Йехова и Исус и за това как хората биха могли да живеят вечно. Възможността да даде на Павел и Лука храна и място за почивка ѝ донесла щастие. Следователно даването на Лидия ѝ донесло щастие, защото тя наистина искала да дава. Това е нещо, което трябва да помним. Някой може да ни каже, че трябва да направим някакъв подарък. Но ако в действителност не искаме да го направим, даването няма да ни донесе щастие.

Например може да имаш един бонбон, който искаш да изядеш. Ако ти кажа, че трябва да почерпиш с него друго дете, ще се радваш ли да го направиш? — Ами ако имаш бонбон, когато срещнеш един приятел, когото много обичаш? Ако  сам решиш да почерпиш приятеля си, нима това няма да ти достави радост? —

Понякога обичаме някого толкова много, че искаме да му дадем всичко и да не оставим нищо за себе си. Когато любовта ни към Бога расте, ще искаме да правим същото и за него.

Великият учител познавал една жена, която се чувствала по същия начин. Той я видял в храма в Йерусалим. Тя имала само две малки монети. Това било всичко, което имала. Но тя пуснала и двете монети в касата като дарение, или подарък, за храма. Никой не я карал да направи това. Повечето от хората там дори не разбрали какво направила. Тя направила това, защото искала и защото наистина обичала Йехова. Тя била щастлива, че може да даде нещо. — Лука 21:1–4.

Има много начини, по които можем да даваме. Можеш ли да помислиш за някои? — Ако даваме, защото наистина искаме да дадем, ще бъдем щастливи. Затова великият учител ни казва: ‘Давайте постоянно.’ (Лука 6:38) Ако правим така, ще носим щастие на другите хора. А ние самите ще бъдем най–щастливи!